И психолозите имат същите проблеми като останалите родители. Дори да са многодетни и да няма (почти) ситуация, която да не са проиграли. Ето какво разказва психотерапевтът Вячеслав Вето, баща на пет деца.

Вчера по-малкият ми син беше изпаднал в истерия. Крещя, обижда, плака. Успяхме да разберем само, че сме виновни за нещо и вече никого не обича.

На бавачката си беше страшно сърдит, оказа се, че и на мен, защото имах глупостта да се прибера точно в този момент. Понеже съм голям възпитател, веднага му се скарах да не се държи така с бавачката си. И в резултат на това попаднах под обстрела му.

Крещите ли на детето?

Жена ми я нямаше. Не се беше върнала от работа. И нямаше кой да ни помогне в тази сложна ситуация… А той продължаваше да се тръшка. Опитахме с добро, опитахме със заплахи, не можахме да го успокоим. Предложихме му да го вземем на ръце. На рамене. Да поиграем на нещо. Приложихме всичко, за което се сетихме. Опитвахме се да го укротим. В един момент ми стана ясно, че с увещания нищо няма да стане и реших да подходя строго, в смисъл: „Не може да крещиш така и да обиждаш! Къде се намираш!“

И окончателно изпортих нещата. Той скочи от масата, още веднъж ни нарече глупаци (и беше прав) и избяга на горния етаж. Блъсна вратата, скри се в банята и продължи да реве, но вече по-тихо. Аз опитвах известно време да го успокоявам, през вратата, макар че отдавна трябваше да се сетя, че нещо не правя както трябва. И не само това - че трябва да сменя темата на разговора.

5 фрази срещу детската истерия

Когато търпението ми се поизчерпа, реших да направя пауза и да отида до близката аптека. Сетих се (слава Богу), че жена ми ме беше помолила сутринта да взема нещо и тръгнах, малко преди да подивея окончателно. Вървях и си мислех. Защо никой от нас не се сети да попита: „Какво ти се е случило? Защо си толкова сърдит? С какво те обидихме?“ Вероятно защото бях убеден, че става дума за някаква глупост, че и той дори не знае защо се сърди. И просто трябва да го успокоя. Или да му вляза в тона, когато нервите ми не издържат. Защо? Защото е само на 3,5 години, още е малък и глупав.

Знам, че в такава ситуация, за мен самия е най-важно да ме попитат какво не е наред. И най-малко имам нужда някой да ме успокоява и да не взема насериозно обидата и гнева ми.

Когато детето плаче

Върнах се вкъщи. Синът ми още беше в банята. И все още не пускаше никого вътре. Но вече не плачеше. Седеше самотен в скривалището си.

Седнах пред вратата и казах: „Кажи, доброто ми момче, защо си сърдит? Хайде да поговорим!“

Около 15 секунди нищо не се случи. Като че ли притихна и се заслуша.

А после… завъртя ключа, отвори вратата и ме пусна при себе си.

Препоръчваме ви още:

Искам един милион долара, хеликоптер и... да говоря с президента

Не е лесно!

Как се отглежда дете с труден характер - 10 съвета