Автор: Нина Любенова

Всяка вечер, с влизането у дома, детето първо поглежда дали има поща. Ако е минавал пощальонът, грабва бързо писмата и проверява за кого са. И всеки път завършва с тъжна физиономия, защото писма за него няма. Какво ли не отговарях на неговото "защо", но от това не му олекваше. Докато един ден не му казах, че за да получи писмо, трябва да напише и да изпрати. Писмата не идват сами, а в отговор на нещо, било то и неплатена сметка. 

Това ме върна близо 30 години назад, когато моята баба ми изпращаше писма с нарисувани от нея картинки на белия лист. Едно зайче трайно се е загнездило в съзнанието ми. Нямам спомен дали и как съм й отговаряла, но помня всички следващи години, преминали в хиляди изписани и получени писма. С напредването на технологиите писмата все по-често преминаваха в имейли, но писането и препрочитането на получените носи все същата наслада. 

Обърнах се за помощ към неговата баба (като повторение на моето детство), която веднага впрегна родата и детето получи няколко писма. Но си дадох сметка, че така насладата не е пълна и най-вероятно полагам грешни основи. Тогава писах на приятелка, която с нейният също четиригодишен син, живее в друга държава. 

- Но той не може да пише. Какви писма ще си пращат?

- И моят не може, но ти не подценявай децата. Все ще се разберат на техния си език. 

Съгласи се да опитаме. След което грабнах бял лист и плик, и ги връчих на дребното. 

- Искаш ли да получаваш писма? - попитах го аз

- Да! - грейна в миг

- Тогава трябва да изпратиш. 

- Какво да направя? 

- Каквото пожелаеш. Писмото си е твое. Нарисувай нещо, залепи нещо... каквото искаш да му покажеш. 

Нямаше нужда от подкана. Веднага взе любимите си костенурки нинжи, облепи листа с оцветената картинка, малко драска, преписа името на получателя с още кривия си неуверен почерк, написа своето име и залепи няколко стикера. Първото писмо беше готово и още същия ден потегли към получателя си. 

След няколко дни ни изпратиха клипче с полученото вече писмо и дългият разбор на закодираното в него послание на цели три езика. Ех, умничета са тези четиригодишните! Дори в няколко стикера и малко драсканици виждат цял вълшебен свят. 

Отново зачакахме трепетно пощальона. И този път вместо с тъга, че няма за него писма, отсичаше с надежда - "Утре!"

Да пораснеш под погледа на специалисти

Една събота сутрин, както се мотаем още по пижами, се чу звук на падащи писма. Стъпалата надолу бяха взети на бегом и след секунди последва радостен вик. Писмото беше пристигнало. Много държеше да снимам, за да изпратим и ние клипче, в което казва - "Благодаря!". 

След като разгледа и анализира писмото, веднага отиде да пише отговор. Рови из стикерите и книжките си в търсене на идеи. От помагало по математика изряза една ракета с липсващи числа, която залепи на белия лист. Залепи наоколо звездички с числата, които липсваха. Всичко по негова идея. 

А това е тематичното писмо, което получи за Великден. Като го видя, забрави дори якето да си съблече.

Неочакван гостенин

За последното писмо ме накара специално да купя нови стикери, които да залепи. И ме помоли да му покажа как се пише "обичам те", за да го препише в писмото. 

Сега отново чакаме отговор с нетърпение. И дано, като мен, никога не спира да пише и да получава писма!

А знаете ли какво е Посткросинг? Ако обичате да пращате и получавате картички от цял свят, това е точно за вас!