Автор: Мария Пеева

Спомняте ли си историята на Нина за неочаквания гостенин - играчката, която детската градина дава на детето за няколко дни, заедно с дневник, в който да опише приключенията им? Е, оказа се, че учителките от детската градина на моя Алекс са я прочели и много са я харесали, след което незабавно са я приложили на практика. И ето че точно преди морето у дома пристигнаха крокодилът Гена и Чебурашка - двойка, добре позната на нашето поколение от любимата ни руска анимационна поредица. Защо са избрали точно тези герои и откъде са ги намерили, нямам никаква идея, но ми стана много мило, че връщат и нас, родителите, в детството. И така, ето какво биха разказали в дневника, ако можеха да пишат Гена и Чебурашка, малките приятели на Алекс, които бяха наши гости за няколко дни на морето.

Най-после дойде ред да гостуваме у Алекс, който толкова отдавна ни очаква. Признаваме си, че малко се опасявахме от тази визита, защото у тях живеят двама хищни вълци, които се правят на кучета, но ние много добре знаем, че са рецидивисти-канибали на невинни плюшени играчки. Затова с облекчение въздъхнахме, когато разбрахме, че ще ни водят на море, а двамата гадове си остават в София. Забелязахме, че в дома на Алекс се подвизава и една оживяла плюшена котка, която наричат Фройд и която страда от тежко раздвоение на личността, защото се самоопределя като куче. Не разбрахме дали затова са я кръстили Фройд или името си върви с психични отклонения. Фройд се мушна в раницата ни и за малко да понесат и него към морето, но той се размърда и Алекс писна, защото помисли, че ние с Гена сме оживели и подскачаме в раницата.

Погледнете как проклетият вълк ми се зъби и се опитва да ме изяде. Добре че Алекс ме спаси!

Така че Фройд беше разкрит своевременно и го върнаха у дома да усмирява двата вълка, а ние отпрашихме за северното гръцко крайбрежие в компанията на петнайсет куфара, два пакета памперси, три менти, три деца и четирима възрастни, които всички са в твърде сложни за нашия плюшен ум отношения, защото двама са хем баба и дядо на бебето, хем майка и татко на други четирима, а двама от четиримата са майка и татко на бебето, което изглежда толкова сладко, НО НЕ Е, защото то също искаше да ни изяде. 

Само вижте този поглед на невръстен хищник!

Алекс отново спаси живота ни, а после и не позволи да ни сложат в багажника и добре че се намеси, за да пътуваме в комфорт на седалката до него. Иначе най-вероятно можеше и да останем забравени в раницата дни наред, защото майка му е толкова разсеяна, че не взе плейстейшъна на горките момчета и се наложи да четат книги вечер и да ходят на плажа денем, вместо да се забавляват истински. Но те, майките, си имат бъгове, това всеки го знае, ама и без тях не може, така че момчетата бързо й простиха.

Пътуването беше много дълго. На Алекс по някое си време му омръзна и почна да пита през минута “Колко остава, колко остава”? Баща му каза: “След пет минути." "Ама колко е пет минути?" "Брой на глас до 300”. Алекс започна да брои като картечница - 1, 2, 3, 4, 5… Брат му Коко се намеси с мъдростта на десетгодишен философ.
- Алекс, не се броят така минути. Много бързаш. Трябва да казваш 1 Мисисипи, 2 Мисисипи, 3 Мисисипи, защото Мисисипи отнема точно една секунда. 

И Алекс започна:

- Едно, сипи, две, сипи, три, сипи…

При което всички големи се засмяха и казаха, че много ще прежаднеят от това броене. Ние не разбрахме шегата и за пореден път установихме, че възрастните имат неприятния навик да се смеят на някакви скучни и безсмислени неща.

Като цяло морската ни почивка с Алекс беше забавна. Водиха ни на плаж, където толкова искахме да влезем във водата, но никой не ни позволи. За сметка на това строихме замъци и правихме дупки в пясъка, в които Коко за малко да ни погребе живи, но нашият супер-герой Алекс ни спаси - за трети път.

Най-забавната случка на плажа беше, когато се появи някой си Хабиб от Бангладеш, който направи на Коко татус от къна и ни разказа, че има четирима братя и сестри в Дака, които не е виждал от 10 години, но им праща парички, за да се издържат. На момчетата толкова им дожаля за него, че сега всеки ден искат да си правят по един татус при него и докрая на почивката сигурно ще са готови да спечелят рекорда на Гинес за най-татуиран човек. Вече имат татус на паяк, татус на вълк, татус на котва (Теодор предложи на Коко пет лева, ако си татуира под нея и ГИНКА 1967) и татус на странна фигурка, която никой не знае какво означава, но малко прилича на международния символ на токсичен отпадък.

Какво друго правихме освен да вилнеем по плажа? Нищо! Пълна скука! Водиха ни на ресторанти, където никой не ни нахрани, макар че е всеизвестен факт, че Гена е месоядно животно. Алекс отново ни спаси, като мушна в джоба си едно кюфте, което тайно си разделихме, докато големите играеха белот, след като се прибрахме.

Обърнете внимание на хищното бебе отзад! Животът ни беше под постоянна угроза!

Освен това ни водиха на дълги разходки по крайбрежни ивици, където “благосклонно” ни возиха под количката на бебето, докато ние треперехме от страх малкият да не се протегне и да ни докопа отново. Слава богу, Алекс беше до нас да ни защитава и въпреки че големите го умоляваха да ни предаде на невръстния сериен убиец на плюшки, Алекс отказа категорично и храбро заплаши с кунфу, карате и воден пистолет батковците, баща си и всеки, който посмее да рискува живота ни.

В неделя таткото на Алекс си замина сам за София, защото има работа. Ние подозираме, че просто му дойде до гуша от тази шумна компания, в която някой постоянно пищи, смее се, плаче или бърбори. Заедно с него се прибрахме и ние, за да отидем на гости при друго детенце. Не може да се отрече, че си изкарахме весело, макар лудницата у Пееви да е голяма дори за купонджии като нас. Но кой знае, някой ден, когато плюшеноядното бебе порасне и се очовечи, ще тръгне на градинка, и може би тогава ще им погостуваме отново. У тях кюфтетата свършват бързо, но адреналин винаги има в изобилие.

Прочетохте ли Как си починах на морето?