Автор: Нина Любенова

Петък вечер. Паркирам пред училището. Учителката от занималнята ме вижда и с широка усмивка на уста отваря вратата. Но вместо обичайният вик, с който ме посреща детето, днес се спуска към мен и започва да ме тегли към раницата си: "Трябва да ти покажа нещо!" Още не съм я разкопчала, а той припряно бърка и вади една чанта от нея. Реших, че са им давали книжки (разни организации и издателства им подаряват по някоя) и, отивайки към колата, го уговарям да ги гледаме в къщи.

Каква беше изненадата ми обаче, когато отворихме чантата. Освен малка книжка, в нея имаше плюшен бухал и лексикон.

- Това е Бил. Ще ми гостува този уикенд. Преди това беше в Джия и в Либи, а сега е мой ред - изстрелва думите със скоростта на светлината, чак въздух не може да си поеме от вълнение, и вече е отворил лексикона и ми сочи предните страници.

- Че откъде взе този Бил - още не мога да схвана какво става.

- Той живее в училище. Помага на г-жа Амброс да четем приказки, разсмива ни и играе с нас. Но събота и неделя някой трябва да се грижи за него. Не може да стои сам в училището заключен - казва го с разтревожен глас и го гушва.

Признавам си, такова вълнение в детето не бях виждала от Коледа, когато отвори подаръка си.

И докато с трепет показваше къщата на Бил, любимите си играчки и му пусна любимия си филм, аз успях да прочета уводната страница на лексикона и да разгледам приключенията на бухалчето от предходните седмици.

- Мами, ела да ни снимаш! Трябва всичко да покажем в училище - долетя едно гласче от хола. Не можете и да си представите колко снимки бяха направени през следващите два дни. А немирникът позира за снимка като никога досега. Как само преобразява децата една плюшена играчка с цел!

И така, Бил беше ключов елемент през цялото време. Детето говореше от негово име и се грижеше за животинката с всички възможни сили. Изиска порция храна за него. После му правихме легло, където да спи. Но Били го достраша да спи сам на чуждо място и беше приютен под завивките в крайна сметка. И всичко това с нестихващо вълнение и ентусиазъм.

В събота, на закуска, започна дискусията къде да водим Бил.

- На пазар.

- Но той е ходил с Джия на пазар. Трябва да е някъде другаде.

- В парка да играем?

- С Либи е бил в парка на люлките.

- Мда... и е ял риба с пържени картофки... Трябва да го заведем някъде другаде.

И така, Бил ни придружи на среща с приятели в една галерия и се докосна до това какво е изкуство. Доста помогна на детето в раздел „оригиналност и творческо мислене“, в продължение на два дни и най-вече, докато трябваше да оформяме страниците на лексикона. Детето осъзна разликите между копиране и лична идея. Започна се с: "Ама защо така правиш? Виж другите как са лепили." и приключи с: "Напиши тук - Къщата на Макси". Оттогава у нас само се говори как иска собствен принтер, постоянно се режат и лепят картинки с различни цели. А това дете, с т. нар. тихи игри, повече от 10 секунди не можеше да се занимава преди.

В неделя заведохме Бил да видим току-що цъфналите кокичета в парка, стоплихме се в "Коста" с любимите напитки, понаучихме малко история в музея и се отправихме към местната неделна разпродажба, за да може да изберат книжка за училище. И докато аз все се спирах на приказки, сходни с тези, които четат в момента, под неодобрителните погледи на детето и бухала, двамата откриха точната книга - за формите. Това били учили в момента и нея трябвало да вземем. Как да откаже човек на такъв довод?!

С вълнение избрахме кои снимки да принтираме за лексикона (двете страници не стигат за всички) и го украсихме. Прибрахме го, заедно с книгата и бухалчето, старателно, както си беше в чантата. И го върнахме в училище с малко тъга. Определено Бил щеше да ни липсва. Доста разведри уикенда ни и показа малкото ни момче в нова светлина. 

Впечатлих се много от това как малкият гостенин влияе на детето и когато видях учителката му, я попитах каква е целта на играчката. Оказа се, че е похват, който използват учителите в долните класове и има ключови роли според възрастта. При четиригодишните помага в дисциплината, взема участие в четенето на приказки, учи ги да бъдат грижовни и отговорни, помага им да разказват, да изразяват емоции, да са креативни и да се опознават.

Снимки: личен архив

Препоръчваме ви още:

Lollipopper

Така можем да си караме още 100 години

Час по щастие