Автор: Мария Пеева

Вчера осъзнах, че вече съм извадила около 60 зъба на децата и ми предстоят още двайсетина. Вярно, че са млечни зъбки, но бройката е впечатляваща. Та аз съм почти зъболекар! Е, добре де, зъболекар може да не съм, но със сигурност съм една много успешна фея на зъбките.

Със зъбките и феите имаме много истории.

Спомените на най-големия ми син, за жалост, не са много приятни, а и той определено има афинитет към драмата. Ако някой го беше чул как разказа на следващия във веригата брат за ваденето на първото зъбче, можеше и да подаде сигнал в полицията за домашно насилие.

- И като ме хвана в банята, и като ме натисна, и като ми изви врата, и като ми напъха едно въже в устата и като започна да дърпа, и като рукна една кръв, а аз пищя като заклан, и така два часа дърпа, докато накрая всичко свърши. Не знам как не умрях! Не й давай да ти пипа в устата!

След тази зловеща история брат му, естествено, не позволи да му вадя зъбчето (със зъболекарски конец!), при което през нощта зъбчето падна само и добре че детето не го глътна и не се задави. После Теди гузно си призна, че се е пошегувал и оттам нататък момчетата започнаха да приемат млечните зъбки просто като бизнес, а аз се превърнах в една доста прозорлива фея на зъбките, която оставяше ту паричка, ту някоя дългочакана играчка под възглавницата.

Едно лято на Коко му паднаха пет зъба наведнъж за някъде около месец и той започна да смята всичко в зъби. 

- Колко зъби трябва да ми паднат, за да си купя едикоя си игра? (Играта струва примерно 60 лв).

Наложи се да му обясним, че няма чак толкова много зъби за сменяне и изобщо това е един твърде краткосрочен бизнес проект.

А веднъж трябваше баща им да отиде на зъболекар, за да извадят неговия зъб. Като всички нормални хора и той не обича такива процедури и доста се помайваше в къщи, а момчетата се опитаха да го успокоят и дори да го подкупят!

- Няма страшно, тате, ти си запази зъба, та поне феята да посети и теб. Понеже си голям, може да ти остави повече пари.

При което баща им обясни със съжаление:

- При нас не работи така. Когато на големите се наложи да им вадят зъб, те плащат на феята на зъбките. И обикновено не е никак малко.

Тази история, впрочем я бях написала на стената ми във фейсбук и нашата зъболекарка я прочете (не знам дали е добре зъболекарката ти да те следва във фейсбук, малко се плаша, ами ако я подразня с нещо... та аз съм й в ръцете, за бога!) и много, много се смя. А после каза, че г-н Пеев й е от любимите пациенти, защото винаги я разсмива. Той, между нас казано, би предпочел да не я вижда толкова често, но хубавото е, че и за нас, възрастните, има феи на зъбките, които пари не дават, но поне ни спасяват, когато ни боли и се грижат да се усмихваме с удоволствие. За което сърдечно благодарим!

Но да се върнем на вълшебните феи на зъбките. Веднъж, Коко вече беше голямо момче на 10 години, поредното зъбче падна, но през нощта феята забрави да мине и да остави паричка под възглавницата.

На сутринта той ми каза:

- Мамо, снощи феята е забравила да мине през нас, но ти не се притеснявай, И СЕГА МОЖЕШ ДА МИ ДАДЕШ ПАРИТЕ.

Толкова за детската наивност...

Но за последния зъб, който смени, се наложи да отиде на зъболекар, защото долният растеше твърде накриво и не успяваше да разклати добре млечния. Та след зъболекаря детето ми донесе грижливо опакованото си млечно зъбче и каза:

- Мамо, няма да се сърдя, ако феята не дойде този път, защото все пак платихте на зъболекаря и няма да е много честно.

Което беше много мило от негова страна, и толкова благородно, че феята все пак дойде.

А сега и на най-малкия ми син Алекс му се разклати първото зъбче. Той отдавна чака този момент и много се вълнува. След като обиколи всички налични роднини, за да им демонстрира колко много се клати зъбът му, проведохме един разговор, който за пореден път ми доказа, че децата са родени философи и би било прекрасно, ако можехме да гледаме като тях на живота.

- Кога ще падне зъбчето ми, мамо?
- До няколко дни.
- И феята на зъбките ще дойде ли?
- Разбира се.
- Ама ще ни намери ли на морето?
- Естествено. Тя всички деца намира, където и да са.
- Нали всеки ден някъде по света на някое дете му пада зъбче? Всеки ден!
- Така е.
- И всеки ден някое дете някъде по света има рожден ден!
- И това е така.
- Много ми харесва този свят, мамо!

А на мен много ми харесват малките философи. Също така ми харесва да съм фея на зъбките, дядо Коледа, разказвач на приказки и сбъдвател на мечти.

Или ако трябва да го кажа с две думи - харесва ми да съм майка, която прави света щастливо място за децата си. Поне докато не пораснат достатъчно, за да си го правят щастлив и без моя помощ.

Прочетете тук някои добри съвети за детските зъби: 

7 начина детето да мие зъбите си с удоволствие 

В кабинета на д-р Мира 

За апетита и усмивката на всяко дете