logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Проучване разкрива, че половината от момичетата се страхуват от провал по време на пубертета. Новото Always® #LikeAGirl видео има за цел да промени това и да окуражи момичетата навсякъде по света да продължават напред „#КАТОМОМИЧЕ“. Присъединете се към Always, за да окуражите момичетата навсякъде по света да продължават напред, дори когато се провалят. Споделете пост, видео или снимка, за да покажете как сте опитали, провалили сте се, поучили сте се и сте продължили напред #КатоМомиче / #LikeAGirl, за да накарате други да направят същото.

По време на пубертета увереността на момичетата намалява. Последното проучване на Always „Увереност и пубертет“ показва, че половината от момичетата се страхуват от провал по време на пубертета. Страхът е толкова силен, че много от тях се отказват от различни възможности за развитие през този период, включително приемането на различни предизвикателства и опитването на нови неща. Always, лидерът в световната грижа за жената, си е поставил мисията да спре този спад в увереността, като промени начина, по който момичетата възприемат временните пречки, и ги окуражи да гледат на провала като урок и важна част от тяхното израстване.   

Според проучването, 80% от момичетата смятат, че напрежението от това да се харесат на останалите и да са перфектни, ги кара да се страхуват от грешни действия. 75% са съгласни, че социалните медии имат ключова роля за това чувство. Но опитът, а сега и проучванията показват, че да преминеш през неуспеха е всъщност пътят към научаването и изграждането на нови умения. Always иска да насърчи всички момичета да приемат провала, когато той се случи, и да го използват като инструмент за изграждане на тяхното самочувствие, като им предоставя възможност да продължат да се развиват и да бъдат #КатоМомиче.

С цел да хвърли светлина върху проблема и да вдъхнови момичетата да продължат напред, Always избра за партньор известната режисьорка Луси Ласком (Lucy Luscombe), за да покаже как момичетата възприемат провала, особено през пубертета. Новият #LikeAGirl клип внася свеж подход към кампанията, като проследява един ден на група момичета в училище. От училищни проекти, до театрални занимания, игри на шах и много други, те са показани в реални житейски ситуации, които улавят колко силен може да бъде страхът от това да не се представиш на ниво. Вижте видеото на края на статиятаи чуйте призива към всички момичета да приемат с отворени обятия неуспеха.

„Като голям фен на кампанията #LikeAGirl на Always, съм развълнувана да бъда част от това важно движение“, споделя Ласком. „Спомням си толкова много пъти, когато съм се страхувала да не се проваля, и усилията ми да го предотвратя, но бях изключително вдъхновена от момичетата, които срещнахме по време на снимките. Моята цел е това видео да ни помогне да преосмислим възгледите си спрямо неуспехите и да насърчим всички да вдъхновяват момичетата да приемат тези преживявания като начин за изграждане на увереността и продължаване напред“. 

С наближаване на пълнолетието, поглеждайки назад във времето, много момичета разбират, че моментите, когато са се борили с несполуки, са ги направили по-силни. Всъщност трите най-важни неща, които печелят,  когато преминат през неуспеха, са повече знание, сила и увереност. Затова е важно за обществото да окуражава момичетата да продължат напред, дори когато не успяват веднага. Проучването показва, че девойките се нуждаят от тази обществена подкрепа, за да процъфтяват истински. Повече от 80% от момичетата са съгласни, че ако чувстват, че няма нищо лошо да се провалиш през пубертета, ще продължат да правят нещата, които обичат, ще приемат повече предизвикателства и ще имат по-голяма увереност.

„Изводите от проучването на Always „Увереност и пубертет“, че всяко второ момиче смята, че провалът ще доведе до неговото отхвърляне от обществото, са не само унищожителни, но и обезпокояващи.“, споделя Мишел Баетен, асоцииран директор на Always, Procter & Gamble. „Always ще направи всичко по силите си, за да представи провала в нормална светлина и като нещо, от което не трябва да се страхуваш, което е ключово за израстването и изграждането на увереността. Нашата цел е да създадем среда, в която момичетата чувстват, че имат пълната подкрепа да пробват нови неща, правят грешки и са насърчавани да продължават напред.“ 
Присъединете се към Always, за да окуражите момичетата навсякъде по света да продължават напред, дори когато се провалят. Споделете пост, видео или снимка, за да покажете как сте опитали, провалили сте се, поучили сте се и сте продължили напред #КатоМомиче / #LikeAGirl, за да накарате други да направят същото.

Най-важни изводи от проучването на Always „Увереност и пубертет“ – пета вълна:

  • Повече от половината от момичетата губят увереност през пубертета.
  • 50% от тях се страхуват от провал.
  • 7 от 10 момичета избягват да изпробват нови неща, защото ги е страх от провал, а 6 от 10 казват, че провалът през пубертета ги е накарал да се откажат.
  • Половината от момичетата смятат, че обществото ще ги отхвърли, ако се провалят.
  • 8 от 10 момичета казват, че общественият натиск, да се харесат на другите и да бъдат перфектни, е ключов фактор за страха им от провал.
  • 75% от момичетата смятат, че социалните медии спомагат за страха на момичетата от провал през пубертета.
  • Топ 3 на нещата, които момичетата преминали през неуспех печелят са – повече знание, сила и увереност.
  • Над 80% от момичетата са съгласни, че ако чувстват, че няма нищо лошо да се провалят през пубертета, ще продължат да правят нещата, които обичат, ще приемат повече предизвикателства и ще имат по-голяма увереност.
     

За кампанията Always #LikeAGirl

Движението Always #КатоМомиче / #LikeAGirl се вдъхновява постоянно от милионите момичета по цял свят, които промениха значението на израза #КатоМомиче / #LikeAGirl, съотнасяйки го към толкова много невероятни неща. Кампанията Always #LikeAGirl започна през юни 2014 г. и бе вдъхновена от разкритията, че началото на пубертета и първият път са периодът, когато момичетата изпитват най-ниското ниво на увереност и са толкова раними, че всяка по-обидна дума спомага допълнително за понижаването на увереността. Изследването „Always Увереност и Пубертет“ показа, че фразата „like a girl“ („като момиче“) може да има пагубен и дълбок ефект върху увереността на девойките. Всичко това провокира и движението, което започна да променя публичното възприятие на израза: след като изгледат видеото #LikeAGirl, по-голяма част от хората (76% от жените на възраст между 16 и 24 г. и 59% от мъжете) заявяват, че то е променило разбирането им за фразата „като момиче“. Но не можем да спрем дотук. През 2015 г. ново изследване на Always разкри, че 72% от момичетата усещат, че обществото ги ограничава като им внушава какво да правят и какво – не. Повече от половината от девойките заявяват, че имат усещането, че социалните ограничения за тях ще бъдат същите или по-лоши след десет години. Това показва липсата на надежда за промяна. Always не може да приеме подобно нещо и започна нова кампания – „Неудържими #КатоМомиче / #LikeAGirl, чиято цел е да даде сили и възможности на момичетата да покажат на света, че могат да бъдат всичко и всеки. За повече информация за движението #КатоМомиче / #LikeAGirl, посетете www.always.com.

Методология на изследването

* Изследването на Always „Увереност и пубертет – пета вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1500 американци. Имаше национална представителна извадка от 1000 жени на възраст от 16 до 24 години и 500 мъже на възраст от 16 до 24 г. Проучването беше реализирано между 9 март 2017 г. и 24 март 2017 г..

** Изследването на Always „Увереност и пубертет – четвърта вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1514 американци. Имаше национална представителна извадка от 1006 жени на възраст от 16 до 24 години и 508 мъже на възраст от 16 до 24 г. Проучването беше реализирано между 30 декември 2015 г. и 7 януари 2016 г.

*** Изследването на Always „Увереност и пубертет – трета вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1800 американци (1300 жени на възраст от 16 до 24 г. и 500 мъже на възраст от 16 до 24 г.). Имаше национална представителна извадка от 1000 жени и 500 мъже, както и допълнителен тласък от 150 афроамериканки и 150 латиноамериканки. Проучването беше реализирано между 30 април 2015 г. и 8 май 2015 г.

**** Изследването на Always „Увереност и пубертет – втора вълна“ бе проведено от MSLGROUP Research, чрез използване на панели на компанията за цифрово събиране на данни Research Now, в което бяха анкетирани общо 1800 американци (1300 жени на възраст от 16 до 49 г. и 500 мъже на възраст от 16 до 49 г.). Имаше национална представителна извадка от 1000 жени и 500 мъже, както и допълнителен тласък от 150 афроамериканки и 150 латиноамериканки. Проучването беше реализирано между 5 декември 2014 г. и 12 декември 2014 г.

За Always

Always, световният лидер в производството на продукти за женска хигиена, предлага богата гама от дамски превръзки, кърпички и всекидневни дамски превръзки, създадени да пасват идеално на всеки тип тяло, менструален цикъл и предпочитания. Продуктовата линия на Always за жени включва Always Platinum, Always Ultra Thins, Always Maxis и Always всекидневни дамски превръзки.

За Procter & Gamble

P&G обслужва потребителите в цял сват, с някои от най-силните продуктови гами с доверени, качествени марки за лидери, сред които Always®, Ambi Pur®, Ariel®, Bounty®, Charmin®, Crest®, Dawn®, Downy®, Fairy®, Febreze®, Gain®, Gillette®, Head & Shoulders®, Lenor®, Olay®, Oral-B®, Pampers®, Pantene®, SK-II®, Tide®, Vicks® и Whisper®. Общността на P&G включва дейности в приблизително 70 страни в света. Посетете /www.pg.com за последни новини и подробна информация за P&G и марките на компанията.

MSL Always LAG Keep Going infographic BG small

 

Препоръчваме ви още:

Не казвайте това на момичето! 
Дъщеря 
25 ценни съвета от един "женски" татко

Над 62% от учениците, записани в професионалните паралелки и училища, са посочили професионалното образование като първи избор при кандидатстване. Това показват първоначалните данни за приема през тази година. От 21 966 ученици в професионални гимназии и паралелки 13 810 са записани след 7 клас по първо желание в първо класиране. Общо 17 993 или почти 82% осмокласници са приети по първо и второ желание в професионална гимназия или паралелка. Тези данни, според заместник-министъра на образованието и науката Таня Михайлова, говорят за повишаване на интереса към професионалното образование.

В трите етапа на класиранията за кандидатстване след 7 клас има данни за участвали 47 356 ученици. 46 % от тях са записани след първите два етапа на класирането и са класирани за трети етап в паралелки за придобиване на професионална квалификация.

Изборът на 46 % от учениците определя засега като най-търсени следните специалности: Компютърна техника и технологии; Икономическа информатика; Автотранспортна техника; Икономика и мениджмънт; Механизация на селското стопанство; Производство на кулинарни изделия и напитки; Кетъринг; Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения; Системно програмиране; Организация на хотелиерството; Организация на туризма и свободното време; Строителство и архитектура; Приложно програмиране; Оперативно счетоводство и Банково дело.

515 ученици са записани вече в паралелките по новата професия „Приложно програмиране“.

До началото на учебната година ще бъдат готови типовите и училищни планове и учебни програми по всички специалности, по които е реализиран прием за учебната 2017-2018 г. Те са разработени от експертите в МОН с помощта на учители, университетски преподаватели и партньори от бизнеса. Това е само част от предвидените за разработване и внедряване над 2800 типови учебни планове, 6000 учебни програми по учебните предмети от професионалната подготовка и 320 изпитни програми за държавните изпити за придобиване на професионална квалификация. Тази учебна документация ще бъде постоянно актуализирана и осъвременявана в сътрудничество с бизнеса, за да бъде адекватна на неговите потребности.

Източник: МОН


Прочетете още: 

Център за кариерно ориентиране 
Матурите свършиха! А оттук нататък? 
Защо тройкаджиите успяват

Автор: Янка Петкова

11-годишно момиче е убито от 15-годишния си приятел, защото се скарали къде да пушат наргиле. Тази новина е толкова страшно абсурдна, че дори не може да бъде измислена. Опитвам се да го проумея. Излиза, че едно дете, вероятно завършило 4-ти клас, си е отишло, защото не се разбрало с приятеля си (деветокласник, с когото се запознало във Фейсбук преди седмици), къде да отидат… да пушат наргиле.
Чета новината през Фейсбук. Аз съм онлайн родител. В другата стая, пред нейния лаптоп, е дъщеря ми. И тя е онлайн. От време на време си чатим. Понякога ни се получава по-добре, отколкото да си говорим. Може да чете същото, но може и да си пише незнамского. Казва, че си чати със съученици, имат група на класа. Вярвам й. но допускам, че може да не е само това. Тя е почти на 15 и има профил от няколко години. Как го е регистрирала? Ние й помогнахме. Заради някакви игри, които бяха много актуални. Вярно, не се ограничихме само с регистрацията. Инсталирахме й програма за онлайн безопасност. Обяснихме й за фалшивите профили. Казахме й, че не трябва да приема покани, преди да разгледа публичните постове и снимки, преди да провери има ли общи приятели. Обяснили сме, че профилните снимки и посочената възраст може да нямат нищо общо с реалността. Баща й беше особено убедителен („има всякакви извратеняци“). Аз й препоръчах филма „Доверие“. Забелязала съм, че обективността ми често се поставя под съмнение (защото съм майка й)  и ако мога, ползвам „нагледни материали“. Филмът направи впечатление. Дали е изиграл образователната си роля? Мога само да се надявам.

Баща й я научи да е подозрителна, да не качва собствени снимки, да не споделя лична информация. Казвах му, че прекалява, че това са крайности. Отдавна не мисля така. Приятелки сме във Фейсбук, но не надничам в профила й. Да не й навлизам в личното пространство. Баща й навлиза. Той не е толкова дискретен. Слава Богу. Не коментирам публикации в нейния профил (те са и твърде редки), гледам да не прекалявам с любопитството, да не ме блокира. Знам малко за онлайн живота й – поддържат с една приятелка профил на любимата си група и си пишат с фенове от цял свят. Надявам се, да си споделят неща за групата. Не съм влизала. Както казах, дискретна съм.

Излиза с приятелки. Баща й все я изпраща и посреща, дори когато ходи на училище. Казвах му, че вече е голяма и е нелепо да я екскортира навсякъде. Вече не мисля така. Нямам нищо против да я изпраща и посреща, докато навърши 30. Тя не възразява. Научихме я и свикна. По едно време развивах теорията, че й липсва самостоятелност. Поредната ми грешна теория. По-добре да е зависима от нас, отколкото от някой, с когото се е запознала във Фейсбук преди седмици. Който иска да я води на наргиле.

Наргилето ни е стара тема. Вече сме я коментирали. Покрай един случай преди време. Нейна приятелка й беше споделила, че момичета от новия й клас предложили да отпразнуват откриването на учебната година в наргиле бар. Тогава бяха осми клас и тъкмо започваха в новите си училища. Аз бях скандализирана. Дъщеря ми не толкова – било модерно напоследък. Тя не пуши. Не обича и да е в компания на пушачи (като майка й). Надявам се това да е завинаги. Знам, че надеждите ми са наивни. Аз пропуших на 25, до наргиле не съм стигала, но съм наясно, че не съм човекът за този разговор. Баща й обаче не пуши, той и обясни за наргилетата. Слушах го и на моменти усещах, че прекалява с конспиративните си теории, но имах благоразумието да си мълча. Не сбърках. Добре, че й каза и за наргилетата и за наркотиците, които може да пушиш без да подозираш, и за това колко опасни са местата, където това може да се прави. И че „приятелите“, които ти отправят подобни покани, не са стока. И че няма да си задръстена, ако откажеш такава оферта. И за трафика на момичета с цел проституция (винаги стига дотам). Сега не ми е смешно.

Покрай такива новини все се питам дали сме направили достатъчно за нейната безопасност. Едва ли. В крайна сметка разчитам на здравия й разум. Но не знам какво става в главата й. Спомням си, че в случаите, когато аз съм била влюбена, здравият разум беше наритан в ъгъла. Моля се, когато това се случи и с нея, щетите да бъдат по-малко. Защото е ненормално да си отидеш от този свят заради едно наргиле. Ненормално е.

Препоръчваме ви:

Детето ми няма самочувствие 
Ти, сериозно ли ?! 
Внимание! Родител в социалната мрежа! 
Двойната Дарина и бардаците

Автор: Валентина Вълчева

Трябва да съм била на около двайсет и пет години. Стриктна съм дори на тази възраст, по отношение на здравето си, та съм си записала час за рутинен преглед при гинеколог. Не я познавам. Попадам там по волята на случайността и на една достолепна дама от регистратурата на ДКЦ-то.

Прегледът минава както и очаквам („Всичко е ОК. Нищо ти няма, екстра си.”), след което обаче тя ме заковава с въпроса:

- За деца мислиш ли вече?
- Не. – отговарям чистосърдечно.

Не смятам за нужно да ѝ обяснявам, че на тази възраст самата аз все още се чувствам малко недорасла. За Бога, все още ми харесва да гледам „Ну, погоди”. Какви деца, какви пет лева?!

И докато аз наивно вярвам, че с това темата е приключена, насреща ми внезапно се отприщва същински Ниагарски водопад от думи, съвети и възмущение:

- Как така не? На тия години за кога още мислиш да чакаш? Да не искаш да раждаш на четиресет? Вие момичетата днес, май не разбирате, че като минете трийсет, вече сте изпуснали влака. На твоята възраст трябва вече да си родила поне веднъж, че животът ти да има смисъл. Иначе какво? Дискотеки, купони, работа, учене… Не знаете вие какво е да се сетиш на късни години, а вече да не ставаш за тая работа… Аз на двайсет и четири съм родила малката си дъщеря, а ти…

Мигам стерео и даже забравям да си обуя обувките, преди да предприема тактическо отстъпление към вратата, че току-виж ме е подбрала с поучителен пердах например.

Ле-ле! Наистина е бясна! Изнизвам се, докато тя все още пръска високоволтови искри от възмущение по адрес на днешните момичета, като цяло, и на мен - в частност.

Когато затварям вратата, кръстосвам пръсти и се заричам:

„Никога вече!”

Не и при нея.

Ноооо…

Правилно си го е казал народният мъдрец: „Никога не казвай никога!“

Петнадесет години по-късно, вече на 39 плюс, съм бременна за втори път, в шестия месец съм някъде, и ми се налага преглед. За болничен, не че нещо… И се оказвам не при друг, а при същата тази жрица на Асклепий.

Още щом я виждам на вратата ми става ясно – пак ще има лекция. Сега пък ако не ме набие с обувката си, че съм се сетила на тия години да раждам, вместо вече за внуци да мисля… Прегледът минава както се очаква. Нищо ново, нищо обезпокоително. Гади ли ти се? Не. Колко си качила досега? Толкова и толкова. Вземаш ли някакви медикаменти? Не.

И кулминацията: На колко си години? В един идиотски миг сериозно се зачудих дали да не излъжа и за пръв път в живота си да се подмладя с едни десетина години…

После обаче реших да рискувам:

- На трийсет и девет.

- Чудесно! – започва едно одобрително кимане насреща ми. - Това първо детенце ли ти е?

- Второ.

- Голямото на колко е?

- На три.

- Прекрасно! Идеалната разлика!... Да ти кажа, момиче, безкрайно се радвам на такива като тебе, дето подхождат към раждането на деца с разум. За мен идеалната възраст за раждане на дете е след трийсет. Тогава вече имаш и емоционалния, и умствения капацитет да гледаш един човек, и да го направиш наистина полезна личност. А те другите какво? Завършат гимназия и хукнат да раждат на по деветнайсет-двайсет. Още неизлезли от детската си стая при мама и тати, хал хабер си нямат какво е то да гледаш едно дете (ама както трябва), живее им се, дивее им се… Реват после и се тръшкат, че им се ходи по дискотеки и екскурзии, зарязват си децата, тормозят ги, изнервени, лабилни… Браво на теб! Сега на четиресет тъкмо ще се радваш на детето си, както трябва да бъде.

Мигам пак „умно” и не смея да дишам даже. Къде от изненада, къде от страх да не предизвикам превключване на другата вълна… Брей, да му се не види! А иначе не вярвам в идеята, че човек се променя, докато е жив. Явно съм в грешка – променя се, някои даже към добро. Тръгвам си порядъчно объркана. В главата ми се размотават неорганизирано някакви въпросчета-закачки по темата: за рисковете от не помня какви заболявания например, за митичното намаляване на фертилността… По отношение на това, последното, мога да кажа, че на тази почти "библейска" възраст – тридесет и девет – успях да забременея буквално от втория опит, та…

Вече в коридора започвам да се хиля като ряпа. Какво пък? Бременна съм, според някои си ми е кажи-речи време за старческата деменция, така че простено ми е. Значи какво излиза? На двайсет и пет бях безнадеждно окъсняла, но на четиресет вече съм улучила момента с точността на снайперист. Ти да видиш!

После се сещам за всички онези, които от има-няма двайсет години не спират да проявяват любопитство и загриженост, относно репродуктивните ми планове, и са обсебили ролята на личния ми биологичен часовник, макар че дори майка ми се отказа около тридесетата ми година. Що цъкане, що поучения, що непоискани и непослушани съвети за това време съм преживяла… И що чудене на тия в коя точно работа им влиза аз мисля ли за деца или съм решила да си мухлясвам стара мома…

Ако обаче трябва да съм сериозна, не бих си позволила да агитирам в полза на късното раждане. Не за друго, а просто защото наистина не съм си поставила за цел да навлизам в подробностите за ползите и рисковете. Незнанието със сигурност не е оправдание, но често пъти осигурява един особен вид спокойствие. Не ти се налага да мислиш за безкрайните рискове и да си докарваш по три панически атаки на ден от притеснение. Дето се вика - приготви се за най-лошото, очаквай най-доброто!

По-скоро бих застанала зад раждането по принцип. Все едно кога, все едно как, все едно колко пъти… Просто да се случи и всичко да е наред!

Препоръчваме ви още:

Моля, не ни учете кога да раждаме 
Черешов мармалад или как раждат оптимистките? 
Помощ, ще раждам!

или Какво е общото между преговорите с въоръжен престъпник и с малко дете?

Представете си следната ситуация: вие трябва да преговаряте с емоционално нестабилен престъпник и да го убедите да освободи заложниците, да предаде оръжието си и да излезе с вдигнати ръце. Сложно е. В такива ситуации обикновено се търси намесата на професионалисти, които са преминали специална подготовка. Родителят на едно 3-4-годишно хлапе обаче знае точно за какво става дума и без да е бил „гласът от телефона“ при банков обир. Той може съвсем реалистично да си представи с какви трудности се сблъскват „колегите“ му, дори може да им подскаже стратегии, за които никога няма да се сетят. 
Ето няколко доказателства, че между вашето хлапе и банковия обирджия има доста общи черти.

Когато обсъждате условията на капитулацията списъкът с изисквания непрекъснато расте.
Детето: „Искам на влакчето.! Искам шоколад! Искам тази количка! Искам при баба! Не искам при баба!“
Престъпникът: „Искам 1 милион долара… и жена ми да се върне при мен… и да говоря на президента на страната…“
2017 05 upryamyj rebenok

Дори да получи това, което е пожелал, искащият все е недоволен и отказва да се предаде: „А защо това пони не лети, нали е летящо? А защо във филмчето летеше? Купи ми летящо!“ При това вашият малък „престъпник“ изобщо не се интересува, че такава играчка принципно не съществува, както за въоръжения психопат няма никакво значение, че полицаите не могат да му осигурят хеликоптер и един милион долара в злато за пет часа.

Понякога ви се струва, че преговорите вървят гладко, но внезапно настроението се мени и всичко трябва да започне отначало. Всеки родител знае, че ако случайно му се е получило да отвлече детето от истерията, това не значи, че тя е приключила и няма да избухне отново. Просто е отложена за по-късно, при това за момент, в който най-малко очаквате.

Дори да искате едно и също, може да се окаже, че да намерите компромисно решение е много трудно. Може да сте се договорили да отидете до баба, защото детето много иска да я види, и по средата на пътя да се окаже, че то желае да й гостува, за да поплува в надуваемия басейн, нищо, че междувременно е започнало да мръква, а баба му няма басейн.
news 3

В основата на всички преговори е балансът между заплахите и отстъпките. Никой не знае тази истина по-добре от родителя. Ако окажеш твърде силен натиск върху детето, ще провокираш истерия и непослушание. Ако си твърде отстъпчив, детето ще се качи на главата ти. Затова преговорите от типа „ако пуснеш 10 заложника, ще преговаряме за условна присъда“ са познати на родителите не само от филмите.

Във всички тези ситуации има нещо общо – родителят, както и парламентьорът, през цялото време трябва да бъде съвършено спокоен, да говори уверено, да не се поддава на провокации, да не се отклонява от темата и да не допуска нови претенции. Само тогава ще може да се надява на успешен изход от преговорите.

Източник: papatoday


Прочетете още:

Не е лесно! 
Пазаруване с деца 
Желязната детска логика

За пета поредна година, в 5 града от страната, ще се проведе националната еко кампания „Стара хартия за нова книга“.

От 9 до 24 септември в Хасково, София, Русе, Пловдив и Бургас всяко дете, което доведе възрастен придружител с поне 5 кг стара хартия за рециклиране, ще получи нова детска книга по избор. Тази година основен символ на кампанията е Пърси Джаксън. 
"Децата и природата са два от основните фактори за бъдещето на Земята. Малките хора трябва да се научат да обичат и пазят нашия общ дом. Ако в ранна възраст разберат защо е важно да се рециклира, ще възпитаме едно по-отговорно бъдещо поколение. Затова е важно децата да се потрудят да съберат сами необходимите килограми хартия, а после и да ги предадат. След това ще могат да изберат своята нова книжка, защото усилията трябва да се ценят, трудът трябва да се възнаграждава, а посещението на подобна кампания ще донесе чувство за значимост и желание да продължават да правят добрини.", категорични са организаторите на еко инициативата.
Миналата година се включиха над 8 000 деца от четири града, които успяха да съберат 40 тона хартия за рециклиране. над 10 000 книжки намериха новите си собственици.

Ето и датите на инициативата в различните градове:

Хасково - 09.09.
София - 10.09.
Русе - 17.09.
Пловдив - 23.09.
Бургас - 24.09.

 content Stara hartiya za nova kniga 2 724x1024




Препоръчваме ви още:

Пет книги за диалог с тийнейджърите 
Книгите, които децата ни ще обикнат 
10-те права на малкия читател

Тръгването на ясла или детска градина е семейно събитие. Преживява се еднакво драматично и от децата, и от родителите. Но ако си помогнем отрано, можем да направим процеса на адаптация по-лек и кратък. Законодателството ни позволява прием в детска ясла след навършване на три месеца от раждането, но едва ли има родител, който би пуснал детето си в тази възраст. Обикновено това се случва след навършване на година-година и половина, ако майката трябва да се върне на работа, а няма друга алтернатива за отглеждането му.
Как да сме сигурни, че детето е готово за тази стъпка? Ако отговорът ви на следните въпроси е утвърдителен, имате основание да мислите, че детето ще понесе добре промяната.
Умее ли да установява предметно взаимодействие, инициативно ли е в общуването, търси ли помощта и поощрението на другите?
Стреми ли се към самостоятелност? Играе ли само, макар и за кратко?
Владее ли необходимите за възрастта му навици за самообслужване – хранене с лъжичка, пиене от чаша, сваляне и вдигане на гащичките?
Може ли да се грижи за играчките си, да ги пази, прибира, носи със себе си?
Търси ли контакт с непознати възрастни?
Интересува ли се от другите деца?
Умее ли да играе до някой друг и да споделя играчките си?

Какво можем да направим, за да подготвим детето за яслата
024 1
Дневен режим
Добре би било да се запознаем с режима в яслата и да се опитаме да се придържаме към него, колкото е възможно по-отрано. Основните трудности най-често възникват заради това, че биологичният часовник на детето е „настроен“ по друг начин. 

Позитивна нагласа
Можем да бъдем много полезни за детето си, ако му създадем подходяща нагласа към промяната, която предстои – яслата е хубаво място, заниманията в нея са интересни, играчките – красиви. Така ще събудим любопитството и ще създадем позитивно очакване у детето.

Социализация
Ако детето няма братя или сестри и не е свикнало да бъде в обкръжението на много хора, ще трябва да помислим за възможност да общува по-често с другите – разходките в парка, игрите на детската площадка могат да помогнат за по-лесната социализация на мъника. Можем да му покажем и яслата, в която ще бъде приет, да разгледаме двора и (ако има такава опция) да го пуснем да поиграе с другите деца вътре. Виждайки, че ние сме наблизо, ще може спокойно да се впише в групата. Когато детето има макар и малък опит в общуването, не се плаши от непознатите деца или възпитатели, много по-лесно и по-безболезнено се адаптира в новата среда.

Хранене
Кърменето е полезно. Никой не оспорва този факт. Но ако сме решили да дадем детето в ясла, би било добре да го отбием (поне месец преди това) или поне да елиминираме дневните кърмения. Мъникът, който все още е поставян на гърда, има много силна връзка с майката и раздялата с нея е винаги драматична. Добре е научим детето да си служи с чашка и лъжичка. Според наблюденията на възпитатели, много деца днес тръгват на ясла с все още неформиран дъвкателен или гълтателен рефлекс, което затруднява приема на храна в яслата. Това се случва, защото са получавали дори кашата от шише с биберон, не са били хранени с лъжица, не са пили от чаша. Подобни обстоятелства усложняват привикването към новите условия. Детето може трайно да откаже да яде. Затова възпитателите препоръчват да му създадем тези навици, преди да го дадем в ясла.
В други случаи детето не е научено да се храни на маса. Обикновено вкъщи то е непрекъснато в движение, а мама или баба вървят след него и подават храната с лъжица, защото иначе малкото отказва да яде. В яслата това не може да се случи, но на възпитателите се налага да го отучват от вредните навици. Мъникът се съпротивлява, отказва да седне, не разбира защо не го хранят така, както е свикнал. Затова трябва да го научим да се храни с останалите, без допълнителни стимули като телевизия, книжка или играчка. Той трябва да разбере, че храненето е сериозен процес, който няма нищо общо с играта. Добре е да сме захранили детето с всички основни продукти (според възрастта), преди да постъпи в яслата. Непознатата храна често предизвиква отказ, а гладното дете е нервно и капризно. Можем дори да приготвяме някои от традиционните за детското заведение ястия. Колкото по-малко непознати обстоятелства – толкова по-лесна адаптация. 

o TODDLER PLAYING facebook

Хигиенни навици
Много деца ходят на ясла с памперси и това не е проблем. Проблем е, ако нямат навици за ползване на гърне. В детското заведение малчуганите се поставят на гърне в определени часове. Ако детето ни не е свикнало с гърнето, може да се изплаши, да откаже да седне, да изпадне в истерия. Затова е добре да го запознаем с него, преди да тръгне на ясла. Да му създадем навици за сядане преди и след сън и хранене, както се прави в яслата. Така мъничето ще е уверено и спокойно.

Дневен сън
Много важен момент в режима на детето е дневният сън. Той осигурява нужната почивка от психическото и физическо натоварване. Ако не се е наспало, мъничето става нервно, капризно и това се отразява на общото настроение в групата. Някои от децата са свикнали да бъдат приспивани, опция, от която не могат да се възползват в яслата. Затова е добре да научим детето си да заспива само през деня. 

Навици за самообслужване
Те, разбира се, са функция на възрастта, но колкото по-рано ги изградим у детето, толкова по-лесно ще му бъде да се справя в нова среда. Можем да го научим самостоятелно да сваля и вдига гащичките, да си обува пантофите, дори да си мие ръцете преди и след хранене.

Здравен статус
Практиката сочи, че децата, които за пръв път постъпват в ясла, заболяват от остра респираторна инфекция между 5-ия и 7-ия ден след постъпването си. Някои специалисти дори препоръчват от 4-ия до 10-ия ден детето да си остане вкъщи. Особено важно е да се осигури пълноценна почивка на мъничето, след прибиране у дома. Можем да си спестим първоначално продължителния престой на детската площадка, ходенето на гости или посрещането им вкъщи. Не е нужно да претоварваме детето с нови впечатления и без това има достатъчно.

Какво още можем да направим, за да улесним процеса

Практика е родителите да се запознават с изискванията към подготовката на детето. От яслата ние получаваме подробни инструкции какво трябва да съдържа ежедневният му багаж, информирани сме за дневния режим, можем да разберем какво ще е седмичното меню; предупредени ме за всички необходими документи и изследвания, които трябва да бъдат подготвени. Наше задължение е да информираме персонала, ако детето има някакви специфични навици, ако има проблем с дневния сън или храненето, ако е чувствително към някои храни. Доброто взаимодействие с възпитателите е от полза за детето. Затова можем да използваме всеки удобен случай, да се интересуваме какво е поведението му, среща ли трудности в приспособяването, какви занимания се провеждат с малчуганите.
pokupka igrushek v internet magazine

Какви са фазите на адаптация според психолозите

Адаптацията в ранна възраст протича по-болезнено. Този период е изпълнен с емоционално напрежение, безпокойство, несигурност. Възможно е детето да плаче, да се стреми към контакт с възрастните или да страни от тях и от другите деца. Социалните връзки в този период са нарушени. При всяко дете процесът на привикване е с различни темпове. Има три степени на адаптация – лека, средна и тежка. Леката адаптация продължава две-три седмици. Детето лесно се приспособява към яслата, чувства се спокойно в групата, има добър апетит и е активно в отношението си към околните. Връзките му с децата, персонала и с близките не се нарушават.
При средна степен на адаптация нарушенията в общото състояние на детето и в поведението му са по-ярко изразени. Позитивното настроение, апетитът и сънят на малчугана се възстановяват след 35-40 дни. В периода на привикване той е раздразнителен, често хленчи, снижава се активността му, не желае да последва новото си обкръжение, не общува с възрастните и децата, не използва говорните навици формирани до момента. Това може да продължи месец-месец и половина.
Тежката адаптация може да е съпроводена с продължително боледуване, защото тревожността и напрежението от новото и непознатото влияят на общото физическо и психическо състояние на детето. Могат да възникнат ситуации, при които детето се държи неадекватно. В подобни случаи се препоръчва то да бъде оставяно в яслата за по-кратък период и времетраенето на престоя да се увеличава постепенно. Детето има нужда да разбере, че макар мама го напуска за малко, винаги се връща при него. В този период мъничето се нуждае от емоционален комфорт, затова в семейството си трябва да се чувства спокойно. Не бива да бъде подлагано на допълнителни промени в дома. И без тях новостите в живота му са достатъчно.

Обикновено децата свикват с яслата за две-три седмици. В това време опознават новата обстановка, учат се да ползват гърне, да се хранят сами, създават първите си контакти и добиват увереност, че мама винаги ще дойде да ги прибере.


Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Лесна адаптация в яслата - мисията е възможна
За правата, правилата и границите 
Кой как отглежда децата си по света 
Как да научим детето на търпение

„Биологичният ти часовник тиктака.“, „Кога да очакваме попълнение в семейството?“, „Не е ли късно да раждаш на твоята възраст?“ Подобни въпроси потискат жените и им пречат да вземат осъзнато решение за раждането на дете. Такива емоции са съпътствали и майчинството на Мишел Хенсън, автор в Guardian. Мишел била много възмутена, когато лекарка, специалист по репродуктивна медицина, посъветвала жените да раждат преди 25, наричайки късните майки с популярния термин „сандвич поколение“. Това предизвикало журналистката да напише коментар със заглавие „Можем ли да спрем да казваме на жените кога да имат бебета?.“

Последното, което една жена иска да чуе, е съветът кога да роди. Неотдавна д-р Джилиан Локууд, медицински директор на Мидлъндският център по безплодие във Великобритания направи точно това. Тя посъветва жените да раждат „навреме“, около 25-та си година. Към обичайните аргументи за „биологичния часовник“, тя добави още един – ще се натоварят с твърде много семейни проблеми.

Според д-р Локууд, с късното раждане ние се обричаме на живот в средата на „сандвич“ от три поколения. Трябва да се грижим за малките си деца и за вече възрастните си родители. Животът ни се превръща в безкраен поток от смяна на пелени за деца и възрастни, тикане на детски и инвалидни колички, от капризи и проблеми на безпомощните ни близки. Говорейки за стреса, на който ни подлага този начин на живот, Джилиън Локууд не пести черните краски. Ще ни е тежко? Знаем това и преди тя да ни го каже. Благодарим и на експертите, които не спират да ни предупреждават за рисковете на късната бременност. Ние нямаме нужда от още натиск, срам и страх да не „проспим“ шанса си да станем майки.

Ако жената е решила да роди деца по-рано – да ражда. Но всички ние знаем, че това невинаги е възможно. Може да нямаме достатъчно средства, за да вземем такова решение в момента; може да нямаме надежден партньор. Да отглежда детето си като самотен родител не е по силите на всеки. При това, продължават да ни внушават, че животът няма смисъл без деца. В допълнение към бъдещите „трудности“ жената, която не е успяла да роди до 30-та си година, се чувства пълен аутсайдер - приятелките й, повечето с по едно, две или три деца, непрекъснато говорят за щастието да си майка и съвсем естествено смятат своя избор за единствено правилния.

Все пак в нещо д-р Локууд е права. Статистиката показва, че броят на жените, родили на 40, се е удвоил от 1990 година насам. Същото се констатира и при 30-годишните. А при 25-годишните тенденцията е точно обратната. И все пак аз мисля, че няма за какво да се притеснявам. Да бъдеш част от „сандвич поколението“ не е толкова лошо. Повярвайте ми, знам за какво говоря. Минала съм през това.

Майка ми ме е родила на 37. Аз станах родител на същата възраст. Когато дългоочакваната внучка най-сетне се появи, баба й беше все още бодра и активна. Баща ми доживя до 87 години, а майка ми до 98. Да, оказах се в същата ситуация, която социолозите наричат „сандвич поколение“. Но това е просто друго определение за голямо семейство, в което различните поколения живеят заедно. Ще ни се наложи да свикнем с тази ситуация. Днес хората живеят по-дълго. Хубавите домове за възрастни са твърде скъпи, а и ежедневието в тях никак не е весело. Да живеем всички като едно голямо семейство, разбира се, не е много комфортно. Но има ли семеен живот без битови неудобства? Ще свикнем да ни е тясно и шумно, ако връзката помежду ни е здрава и любяща.

Моите родители ми помагаха и ме подкрепяха. Нито веднъж не ме упрекнаха, че така и не се омъжих. Обожаваха внуците си. В някои семейства родители и деца се ненавиждат. Някои майки отхвърлят всякакви съвети от собствените родители. Има семейства, в които се води истинска война, и всеки се опитва да наложи правилата си на другия. Но каква в случая е връзката с възрастта? Нима младите двойки с деца, на които се налага да живеят с родителите си, не се сблъскват със същите трудности?
Не казвам, че късното майчинство не създава проблеми. Но хайде да признаем - когато и да решим да раждаме, проблеми все едно ще има. Затова задачата на специалистите е да ни дадат максимум полезна информация. Ние очакваме от тях да ни представят възможностите и да ни помогнат да направим избор сами. Не желаем да ни насочват към този, който смятат за правилен, жонглирайки със страховете и предразсъдъците ни.

Препоръчваме ви още:

Въпросите, които всяка бъдеща майка си задава 
Да дариш живот 
Късните деца

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам