Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

За правата, правилата и границите

Автор: Милена Макавеева, логопед

Всички имаме безброй теории за възпитанието... преди то да стане наша отговорност. Дразним се, когато сме свидетели на тръшкане на нечие дете в магазина. Обръщаме се, когато чуем някое хлапе да мрънка настойчиво, защото иска освен сок и шоколадово яйце, играчката с фенерче от онези, най-примамливите до касата и още нещо, което е видяло от рекламите. Чудим се как родителите не успяват да овладеят наследниците си бързо и ефективно. Честно казано, като терапевт, който работи с деца с проблеми в развитието, и аз съм смятала въвеждането на правила и прехвърлянето им в различни ситуации за нещо сравнително леко и просто. Е, дойде Видовден и за мен, преди около десет години, когато се роди дъщеря ми. Оттогава често попадам в ситуации, в които си напомням, че не бива да съдя, тъй като никой не знае какво стои зад поредното напрегнато дете и тъмните кръгове под очите на майка му. Разбрах, че когато умората и безсънието натежат, границите се размиват, а също и че когато има публика, протестите са по-шумни и колоритни. Все пак продължавам да бъда привърженик на установяването на правила в общуването, играта и поведението на детето. В следващите редове ще посоча аргументи в защита на това, а също и някои от стъпките, които са ми помогнали и предлагам, когато бъда помолена.

Защо са важни правилата за децата?
Знанието за това докъде е позволено от мама и тате изгражда рамката на ежедневието на малките. Правилата се поставят от родителите и хората от най-близкото обкръжение. Добре е те да бъдат съгласувани между всички участващи в отглеждането на детето, унифицирани и отстоявани еднотипно. Те очертават границите на сигурността. Всяко дете изпитва тези граници ежедневно и това е нормално. Наша отговорност е да актуализираме рамката – спокойно и уверено, независимо от това колко изобретателно е детето в реакциите си. Първостепенни и неотменни, разбира се, са правилата, касаещи безопасността на малките – като например за докосване на работещ котлон или ютия, надвесване над/през перилата на балкона и др. За тях не бива да има компромис, временна отмяна или преговори, защото това би объркало малчуганите. Избягвайте формулировки от типа: „Искаш ли да не играеш до ютията?“, защото това предполага коментар по темата. Бъдете кратки, ясни и категорични и детето бързо ще се научи да откроява опасните места и действия, които да избягва.
8 11429 1 6

Когато става въпрос за правила, касаещи ежедневието и обкръжението е добре да предоставим някакво поле за изява на детето, което е безопасно и същевременно интересно за него. Ако то е на фаза ровене по шкафовете в стаята и изваждане на всички внимателно изгладени и сгънати вътре дрехи, бихме могли да пренаредим нещата си така, че да оставим едно чекмедже, в което да сложим някои играчки, с които то играе по-рядко, книжка и цветни кърпи за сгъване. Така хаотичната дейност по отварянето и изхвърлянето на съдържимото от чекмеджетата ще се превърне в по-конструктивна и целева игра. Детето ще се чувства зачетено, защото има свое пространство сред вещите на големите. Би било още по-интересно за мъничето, ако подменяте съдържанието на „неговото“ чекмедже и така всеки ден, когато отива да отваря и изважда, ще намира неща, които ги е нямало предишния и може да преоткрие в играта.

Когато не позволяваме нещо, е добре да дадем алтернатива с такова, което е аналогично на желаното. Ако детето иска да играе с новия тефлонов тиган и да си готви събраните вчера камъни, може да му дадем някоя стара тенджера, която да си е негова за моментите, в които иска да имитира нашата дейност в кухнята. Нека тя да стои при другите, така че винаги, когато му се прииска да „готви“, да я намира при домакинските съдове. Важно е, когато отказваме, да обясним защо не може, а не просто да пренасочваме вниманието му към други обекти. Може да кажем/ „Тиганът трябва на мама, за да приготви вечеря в него, но ти можеш да ни направиш супа в тази специална тенджера и да зарадваме татко.“

За досадните неща, които изискваме от детето и сме решили, че са важни за дома. За да го приучим да си прибира играчките например е нужна повече манипулация от наша страна. В началото е добре да помогнем, за да покажем, че ние също спазваме правила, не само ги създаваме. Много добър подход е: „Аз не зная къде стои това....“, т.е., изиграваме безпомощност и се оставаме в ръцете на малчугана, който в този момент хем се чувства развеселен, хем по-добре ориентираният в стаята. Така прибирането на играчки става съвместна дейност, при която (постепенно във времето) ние се изтегляме като участие, а детето го приема като нормална част след играта. Разбира се, вербалните похвали са неизменна част от поощряването на изпълнение на подобни задължения.
pravila1

В случаите, в които малките трябва да чакат и да проявят търпение е добре да имаме две основни неща. Едното, разбира се, е подходяща за мястото игра, за да бъде по-забавно и приятно и за двете страни. Другото е свързано с онагледяване на времето, което трябва да мине – може да използваме пясъчен часовник или да покажем с какво разположение на стрелките трябва да бъде часовникът, за да кажем „край“. Това дава на детето обозрими граници на „след малко“ и то има чувството, че също участва в процеса.

Местата, които са много атрактивни за детето, са може би най-трудни за родителите, защото го превъзбуждат. Малкото непрекъснато иска нещо, склонно е да мрънка и настоява на своето. Усещайки притеснението на възрастните, става все по-шумно и изобретателно в поведението си – плаче, тръшка се, ляга на земята с мятане и т.н. все неща, които знае, че правят впечатление. Когато детето е малко, препоръчвам такива места да се избягват – големи търговски центрове с много магазини и атракции, които привличат например. Когато все пак ни се наложи да сме там (канени сме на рожден ден или пазаруваме заедно) е добре да подготвим предварително малчугана за това къде ще ходим, как се държим всички, когато сме там.
Изготвянето на списък спестява време и лутане, а в него можем да включим и едно нещо за детето, което предварително сме уточнили, че може да бъде взето. Ако мъничето често изпада в кризи, не е добре да задоволяваме всяко негово искане, само и само да спре, защото ще свърже двете неща като причина и следствие и ще използва това нежелано поведение и следващия път. Докато е в това състояние, е добре да не използваме дълги фрази и обяснения, да сме кратки, категорични и спокойни, да изведем бързо детето от мястото. Разбира се, ясно показваме, че не одобряваме това поведение. Доброто и нежеланото държане може да демонстрираме в съвместна игра с кукли и играчки. Целта е детето да види и усети последиците от едното и другото в защитена ситуация, да бъдат обсъдени и обобщени начините, по които се държим, когато то е спокойно и кооперативно.

Въвеждането на игри с правила и редуване е нещо, което много помага през различните възрасти. На пазара вече има голямо разнообразие, въпреки че все още първата асоциация на хората, когато го спомена е „Не се сърди, човече“. Те развиват комуникативните умения, стимулират търсенето на решения, предоставят на детето възможност да бъде в различни роли - на печеливш и губещ.

Реално още преди навършването на първата година, детето разбира значението на думата „не“ и преустановява дейността си, когато я чуе. То ще я среща все по-често след прохождането си, когато постепенно открива и изследва средата на възрастните. В наши ръце е да предоставим безопасно и интересно за развитието на детето пространство. Създаването на правилата показва добрите ни намерения, отстояването им е трудната, но значима част, която ни прави възрастни и отговорни. Актуализирането им от малките напомня ежедневно „докъде могат да стигнат“ и ако тази рамка, независимо от обстоятелствата и хората около тях, не се променя, те ще са спокойни. Обратното, ако поставените граници варират и са променливи – децата няма да знаят какво да очакват и ще сбъдват често нашите опасения с нежелано поведение. Не бива да забравяме, че детето има право на избор, но правилата определяме ние, а с такива се съобразяваме ежедневно, където и да сме: в детската градина, в училище, в университета, на работа, на различни обществени места. Децата, които растат в семейство с ясно изградени правила, са по-адаптивни и успешни в постоянно предизвикващата ги среда. От логопедична гледна точка е важно едно дете да има поведенческа рамка, тъй като това се отразява и на комуникативните и езикови умения. Да не забравяме, че по своята същност, езикът е система от правила.

Успех!



logoped okПовече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките.

Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

 

 


Още от същия автор:


Игри с бебето през първата година 
Късно проговаряне 
Малки полиглоти

Последно променена в Вторник, 08 Август 2017 10:23
Прочетена 2904 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook