Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Лесна адаптация в яслата – мисията е възможна

Автор: Тея Николова 

Това е разказ за адаптацията на едно двегодишно дете в целодневна занималня. Знам, че всяко малко човече е различно и се приспособява по свой си начин. Но пък страховете на майките (и на родителите изобщо) са едни и същи. Дано моите ви помогнат да минимизирате вашите. И още нещо, според мен няма особени пречки и адаптацията в общинските детски градини и ясли да се случва плавно и безболезнено. Въпреки многото деца и малобройния персонал.

 

Колкото и добре да си изкарва човек майчинството, рано или късно то приключва. При нас идеята беше да съм вкъщи, докато Малчо стане на 2 години и половина. Оказа се обаче, че сме си направили сметки без кръчмар и трябва да се върна на работа точно след втория му рожден ден. Ами сега? Предстоеше ни море, още не бяхме избрали яслата, а ето, че обстоятелствата ни притиснаха. Детето от 10-месечно се „джурка“ в системата на общинските детски заведения. Но най-високото ниво, до което стигна, беше „жребий“. И не извадихме късмет. Или напротив… След всички истории, които съм слушала за яслите, изобщо не си представях как ще го дам на такова място. Той е спокойно и лъчезарно дете, с което много се занимаваме. Не гледа телевизия, не яде пакетирани боклуци, малко е злоядо, не посяга да удря, с охота разменя играчките си. Как ще оцелее в яслената джунгла!

 

След доста ровене, четене и обикаляне, намерих място, което да е оптимален вариант като атмосфера, отношение към децата, разстояние до вкъщи и работните ни места и цена. Ще го наричам занималнята. Малко се обнадеждих, когато отидохме за първи разговор. Малчо веднага се разположи и се заигра. Да, обаче мама и тати бяха с него, а и беше след като другите деца си бяха тръгнали. Разбрахме се със собствениците, че макар и от морето до тръгването ми на работа да остават само три седмици, няма смисъл да започваме с адаптацията преди ваканцията, защото едноседмична почивка би изтрила всичко. На плажа обаче много му говорех за детската градина, колко е хубаво да е с другите деца, как всички майки ходят на работа, но винаги се връщат за децата си и много ги обичат. По принцип от бебе му говорим като на голям и той чудесно ни разбира. Понеделник след морето, с Малчо се явихме в занималнята. Беше ми обяснено, че съм добре дошла да стоя с него колкото и когато си поискам. Разчитах на опита на дамите там и се придържах към съветите им. Незаменимо е, че са винаги насреща и с тях може да се обсъди всяка ситуация или притеснение. Първия ден останахме заедно един час. Седнах на пода, гледах да не се меся в игрите и заниманията и да не търся вниманието му. Тъй се заигра добре. И когато му беше най-интересно, си тръгнахме, за да има желание да се върне. На втория ден стояхме пак заедно, но два часа. Този път седнах на един стол в ъгъла. Той си играеше с децата, като от време на време ми носеше по някоя играчка. Съвсем спокойно отиде с тях в кухнята за плодова закуска. На третия ден, по време на плодовата закуска, влязох в една от стаите, които не се ползват за игра. Той не ме потърси, излезе с тях на двора, забавлява се, виждах го през прозореца. (Нито веднъж, докато бях там, другите деца не попитаха къде са техните майки и бащи. По-скоро ме възприеха като част от персонала, идваха да питат как се казвам, някои искаха да им чета книжка. Затова ми се струва, че в общинските занимални нямат основателни аргументи да не допускат родители по време на адаптационния процес. А и с очите си видях как се отнасят към децата, как малките се държат едно с друго. Това пък помогна за моята адаптация и спокойствието ми, че оставям детето си на сигурно място.) В четвъртък и петък го водех, обяснявах, че отивам на работа и го оставях сам. Разделяхме се без проблем. В първия ден от втората седмица решихме да остане и да обядва там. Но той вече беше различен. Явно осъзна какво се случва и че не сме били за инцидентни забавления в детската градина. Разделите станаха трудни. Впиваше се в мен като малка коала и не можех да го оставя. Той плачеше вътре, а аз пред вратата. Хубавото е, че се успокояваше за под 10 минути, което според дебелите книги е добър знак за адаптацията. В сряда започнаха и опитите да спи следобеден сън там. 5 неуспешни. Но пък с напредък. От отказа му изобщо да влезе в спалнята и да легне в леглото, до позволението му да бъде гушнат и да му четат книжка. Занесохме негови чаршафи, възглавница като вкъщи, тениската му за сън, мечето за гушкане… И въпреки това не се предаваше. Намирах го спокоен и играещ, докато останалите спят. Вкъщи заспиваше веднага.

 

Тук започнаха самообвиненията, тъй като още го кърмя на приспиване и през нощта. Дали не сбърках, дали не трябваше да прекратя обедното кърмене много по-рано, не го ли оставих за мое удобство, защото така детето заспива бързо. И още, и още… Но нали бях чела разкази от други дългокърмещи майки, както и на консултанти, че децата безпроблемно се адаптират и заспиват в градината, че прекрасно разбират разликата. Защо нашето дете не се вписваше в този модел? Та от самата занималня ме посъветваха да не бързам с отбиването, за да не му се струпа твърде много стрес. Побърквах се. Комбинирано с все по-трудните раздели, уверенията от персонала, че детето се адаптира повече от добре, ми звучаха само като за успокоение. На всичко отгоре вкъщи Малчо, който по принцип е доста самостоятелен, стана супер "мамоцентричен". Нямаше начин зъбите си да измия дори, без да е с мен в банята. Алтернативата беше да плаче пред вратата. Не да хленчи, а да реве с пълно гърло и ей такива сълзи. Напрегната обстановка, която включва и татко, свикнал да е най-желаният партньор в игрите, сега разстроен от липсата на детско внимание. Пълна лудница. Плюс неспокоен сън през нощта и будене през половин час, сякаш да се увери, че съм там. Поне спи при нас и не е нужно да ставам десетки пъти. Тогава по предложение от занималнята започна да го води татко му. Първите два пъти след раздялата с него детето плака между 1 и 3 минути. След това започна да влиза в къщата с усмивка. И, о, чудо! Заспа там. Огромен камък ми падна от сърцето. Явно се почувства достатъчно спокоен и защитен, за да се отпусне и да заспи. Знам, че един сън там не гарантира нищо, но знам също и че щом веднъж се случи, ще стане пак. 

 

Препоръчваме ви още:

Детската градина - ползи и странични ефекти

На 4 месеца на ясла, на 3 години на училище

За нова образователна система

 

Последно променена в Неделя, 16 Юли 2017 10:53
Прочетена 7150 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook