Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Драми в пясъка

Сезонът на пясъчника вече е открит, съвсем скоро ще са актуални и игрите на плажа. А заедно с тях на ход са и драмите, които неминуемо ги съпътстват. Причини за конфликти винаги ще се намерят, достатъчно е да има и само две деца. Това за нас, родителите, е активно „работно“ време, защото сме винаги нащрек, готови да угасим "фитила" на пламналия детски спор. Един не си дава играчката, друг е съборил някого в пясъка, трети просто игнорира всички останали и похапва… пясък. Защо това място е толкова конфликтна точка? Вероятно защото, за разлика от детските площадки, в които има зони според възрастта, в него могат да се съберат малчугани на различен етап от израстването си. А това изисква наистина внимателен подход от страна на възрастните. От друга страна пък е полезно за децата да общуват с хлапета на всякаква възраст и това възпитава у тях полезни умения.

1,5-3 години

Децата в тази възраст все още не умеят да играят с останалите, тяхното общуване е сведено до дълги разговори с играчките. Но точно играчките бързо омръзват и на мъника му се иска разнообразие. Посяга към чуждото и твърде бързо започва собственически да го пази от законните му притежатели. Децата в тази възраст не делят.

4075291788303d159dd90089b685c834
Какво можем да направим?

Да вземем играчката от ръцете на едното дете, за да я върнем на другото не е работещ ход. В крайна сметка ще се сдобием с две ревящи деца. Добре би било да предложим алтернатива или да привлечем вниманието на децата към някое друго интересно занимание. Знаем, че не е добра идея да носим особено скъпи на детето играчки, когато излизаме в парка или отиваме на плаж. Можем да предвидим какво ще се случи, ако някой хареса точно тях. Добре би било да предупредим детето предварително. Не е толкова малко, че да не разбере как ще се развият събитията, ако заведе любимия динозавър на пясъчника. Можем да обясним, че когато децата играят заедно, те споделят и играчките си и в това няма нищо лошо. После всеки прибира своята у дома, а играта междувременно е станала много по-интересна. В края на краищата дори да ти вземат лопатката, това не е завинаги.
Предвидливо е да носим и други играчки със себе си. Така ще можем веднага да заместим спорната и да отвлечем вниманието на детето от нея.

Хубавото е, че в тази възраст децата много бързо забравят и буквално след 10-15 минути може отново да заиграят със „смъртния си враг“, все едно нищо никога не се е случвало.

В епицентъра
Какво да правим, ако конфликтът вече е избухнал? Първо правило – да не повишаваме глас. Не бива да крещим и да се караме на детето си, на чуждото – също. А и не винаги е нужно да се намесваме. Често дребосъците са напълно способни да потушат конфликта си сами. Но ако видим, че на детето ни са му взели играчката и то реве сърцераздирателно, все пак ще трябва да се намесим. Мъниците още не умеят да говорят добре и не могат да си предадат нужната информация, затова ние ще трябва да изговорим ситуацията: „Ники, ти искаш да поиграеш с количката на Мишо? Не трябва да я вземаш така, хайде да го помолим да ти я даде. Мишо, Ники иска да поиграе с твоята кола и след това ще ти я върне, дай му я за малко, моля те!“

arenero
От 3 до 6 години

Това е възраст, в която децата вече разбират какво е приятелството, имат другарчета, с които предпочитат да играят. Основните конфликти възникват заради нарушаване на границите. Повечето хлапета вече умеят да се изразяват добре, но все още не могат да формулират емоциите си и затова прибягват до обидни думи, протест и сдърпване. Причините за конфликт може да бъдат най-различни – подялба на територията, спор за притежаването на намерен предмет, ревност, че приятелчето играе с друго дете.

Тези конфликти не бива да бъдат отминавани, но и не е разумно да се намесваме веднага. В повечето случаи малчуганите са напълно способни да намерят компромис. Добре е да обърнем внимание на поведението на собственото ни дете, така ще можем да забележим, ако е сериозно обидено, разстроено, разярено и това изисква намесата ни. Разумно е да не вземаме страна в спора, а да поведем разговора в посока, при която децата биха могли сами да намерят решение. Ще ни е от полза да попитаме какво се е случило; да изслушаме двете страни; да помогнем на децата сами да намерят добрия тон, който ще ги помири.

Шестгодишното дете може наистина сериозно да се обиди и да откаже да играе с другите, дори цял ден. Може да пожелае да отиде в друг парк, но по правило, на следващия ден вече е забравило конфликта и е готово отново да играе с приятелите си.

0583082b77f2ab4079a8777577850262
От 6 до 10 години

В тази възраст споровете възникват, защото малчуганите не са на едно мнение или не са поделили територията. Ако са с родителите си, конфликтът протича вяло – те са напълно в състояние да си дадат сметка, че с викове и крясъци няма да разрешат проблема. Но затова пък могат да се обиждат през зъби и тихо да оказват натиск. Тези спорове могат да утихнат и без да се месим. Можем да го направим, само ако забележим, че конфликтът се изостря и детето ни се чувства зле. В такъв случай полезно би било да изясним хладнокръвно ситуацията. Убедили сме се, че е безполезно да се включваме в общите спорове, защото в подобен момент никой никого не слуша. Още по-безполезно е да търсим сметка на другото дете - може да го настроим сериозно срещу нашето, да задълбочим конфликта и да предизвикаме спор сред възрастните в епицентъра на събитията.
При всички случаи съветът да не губим хладнокръвието си ще е от полза. Добре би било да си дадем сметка, че собственото ни дете ни гледа и в този момент му показваме как да разрешава проблемни ситуации в бъдеще.

 

Най-общо методите, универсални за всяка възраст, са:

 

1. Не повишавайте тон, говорете спокойно и с усмивка. Така потушавате напрежението между децата.

2. Винаги давайте възможност на децата да се справят първо сами с конфликта. Намесете се само в краен случай.

3. Не носете скъпи или любими на детето играчки, които биха предизвикали ревност и спор.

 

Накрая ще си позволим да добавим и съветите за родители:

1. На детската площадка не се пуши и не се консумира алкохол. 

2. Ако консумирате храна, не оставяйте след себе си боклук. Не плюйте по земята и не хвърляйте извън кошчето. Не забравяйте, че давате пример на децата.

3. Ако родителите се карат помежду си, и децата ще го правят. Ако родителите се държат учтиво, децата ще последват примера им.

4. Ако чуждо дете нарушава пространството на вашето, не му се карайте, обърнете се към родителя. Ако родителят в момента е отсъстващ, и се налага да вземете мерки, говорете му приятелски, със спокоен тон. Това е дете все пак, дори в момента да ви прилича на малолетен престъпник.

5. Учете децата да пазят и да не замърсяват. Най-вече с личен пример.

6. Предупреждавайте децата да играят с пясъка внимателно и да не се замерват с него. Пясък, попаднал в окото, може да доведе до сериозни проблеми.

7. Не черпете децата с храната на вашето дете, без да сте поискали разрешение от родител. Може да са алергични или на специална диета. Или просто може да им развалите обяда.

 

Материала подготви Янка Петкова

Прочетете и какво споделя една майка за Майките-орлици и конфликтите на детските площадки.

Препоръчваме още Как да научим детето на търпение, Инвестирай в прегръдки и Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме? 

Последно променена в Сряда, 14 Юни 2017 09:12
Прочетена 3034 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook