Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Кой как отглежда децата си по света

Как възпитават децата си японците, немците, китайците, индийците или африканците? Ето едно любопитно обобщение на родителските им практики.


Япония

Традиция за японските семейства е пълната свобода за детето до навършване на 5 години. Пакостите се опрощават; към капризите им се отнасят спокойно; никога не им крещят; физическите наказания са табу.

Ако някое малко японче направи беля или истерична сцена, родителите му просто го отвеждат настрани и тихо и спокойно му обясняват (за пореден път) правилата на поведение. Но веднъж навърши ли 15 години, за японското дете започва суровата школа на възпитание и въвеждането в света на възрастните.

con9

В японското училище също има интересни правила. В началния курс всеки малчуган е под опеката на ученик от по-горните класове. Храненето се извършва в класните стаи. Всеки проблем на малкия японец се решава от родителски комитет (група от активни майки).

В средния курс изискванията към учениците рязко се повишават: сутрин всички трябва да са в училище за традиционното изпълнение на химна; следва проверка на външния вид (който се контролира строго и в семейството); учениците са в условия на силна конкуренция; изучават максимален брой предмети.

В Япония няма родителски срещи. Учителят има приемни часове, в които родителите могат да се информират за детето си, времето за всеки от тях е строго регламентирано – 15 минути.

Франция


franse

В тази страна е съвсем нормално децата да бъдат записани на градина от най-ранна възраст. Първо, французойките не са склонни да жертват кариерата си, второ, родителите са убедени, че това е начинът децата по-бързо да добият навици да се грижат за себе си и да свикнат да живеят в общност.

Самостоятелността на френските деца наистина е поразителна – от 7-8-годишни те ходят сами на училище, пазаруват и биват оставяни без надзор вкъщи за по-дълго време.
И макар малките французи да не виждат толкова често родителите си, връзката им с тях се запазва завинаги: нерядко живеят с родителите си до зряла възраст и не бързат да се отделят. Може да чуете френската майка да повишава тон на рожбата си и да я наказва (забранявайки любимо занимание или отнемайки скъпа на детето вещ), но едва ли ще станете свидетел на физическо посегателство.

Германия

ger3
В тази страна към ранното детско развитие се отнасят много сериозно. Малчуганите започват активни занимания от 3-годишна възраст. Поне веднъж седмично майките водят децата си в групи за развитие, където чрез игри с връстници децата привикват към живота в общност. Едва след посещенията в такава група, родителите дават детето си в градина. Така адаптацията му протича безпроблемно, а то се чувства спокойно и уверено.

Италия

 

40fa1d60dd7442aef493a5fe0cd4f7ac
По традиция за детето се грижат не само родителите, а целият род. Хлапетата растат в многолюдни фамилии и най-често не посещават детска градина. Те нямат и особена необходимост от това, защото ежедневно са в компанията на братя, сестри, близки и далечни братовчеди. Италианчетата са глезени деца, засипват ги с подаръци, позволяват им почти всичко, затварят си очите за пакостите им. Родителите са склонни да простят и отминат без последствия сериозни провинения. Разбира се, италианката е емоционална майка, тя е майстор на скандалите, но едва произнесла пламенната си обвинителна реч, веднага е склонна да приласкае и успокои разстроеното отроче. В тази страна обичат да хвалят децата си, да разказват за постиженията им на целия род, на приятелите, познатите и колегите.

Великобритания

vlbrt.2jpg
Смята се, че когато става дума за възпитание, в тази страна са най-последователни. Англичаните често стават за пръв път родители в по-късна възраст – 35-40 години, затова и подходът им е умерен и зрял. Те са хора, които се гордеят с традициите си и с добрите маниери. Приучават в тях децата от най-ранна възраст.

Още от 2-3-годишно детето се запознава с етикета при хранене и общуване. Учи се да не показва емоциите си. Рядко може да бъде видян родител да демонстрира любовта си към детето на улицата. Тези прояви на чувства са запазени за дома.

Африкански страни


deti afriki mladenci
В културата на повечето африкански племена и държави се практикува привързаното родителство, което става все по-модерно и тук. На практика детето е непрекъснато с майка си през първите година от живота си. С нея то се храни, спи, расте, опознава света. Африканските жени не са привърженички на храненето и спането по режим. Смята се, че нощното хранене е показател за доброто здравословно състояние на мъничето, затова никога не се отказва. В някои племена дори будят децата нощем, за да ги хранят (в тези общности продължителния сън е лош сигнал). С порастването си детето излиза на улицата и прекарва времето си сред връстници. Нерядко само си търси храна, майстори играчките или се грижи за облеклото си. В редица бедни страни двегодишното дете вече може самостоятелно да се мие, да чисти посудата си, а не са редки случаите, в които тригодишни деца пазаруват.

Китай


kitai.4jpg
Китайката не е привърженичка на кърменето. Нейният стремеж е детето да постъпи в детско заведение възможно най-рано. В градините има строг режим на хранене, сън, игри, занимания и спортуване.

Малките китайчета се възпитават в уважение към по-възрастните, свикват с колективния живот, учат се на взаимопомощ, дисциплина, търпение и труд.

Китайската майка е напълно отдадена на ранното развитие на детето си: след детската градина тя води рожбата в група за интелектуално развитие, открива все нови и нови методики за усъвършенстването му. Според нея е задължително детето да се занимава и с нещо полезно. В семейството няма разделение на ангажиментите на „мъжки“ и „женски“, затова децата отрано свикват да се справят с всякакъв вид дейност.

САЩ


usa
Децата се възпитават в пълна хармония, а родителите внимателно следят за интелектуалното им, физическо и духовно развитие. Все пак ограничения съществуват. Американските деца по правило лягат рано и от раждането си спят в самостоятелна стая. Отрано научават кое е позволено и кое не. Ако малчуганът наруши правилата, наказанието е лишаване от любимо занимание или вещ. Много популярен при провинение е методът „тайм аут“. Детето бива изолирано, за да има възможност да помисли и преоцени поведението си.
По правило бабите и дядовците не участват активно във възпитанието на детето, обикновено общуват с внуците си по празници или в почивни дни.
В горните класове децата са поощрявани да работят по няколко часа дневно, а с навършване на пълнолетие са напълно свободни да се отделят и да започнат самостоятелен живот.

Индия


india3
В тази страна възпитанието започва едва ли не още в пелените. Децата са почти непрекъснато с майките си, които ги учат на уважение към възрастните, на добро отношение към хората и животните. Това става деликатно и с много търпение. В Индия е срамно да се крещи на децата, особено на улицата. Важен момент във възпитанието е приучаването на децата да управляват емоциите си, особено крайните им проявления - гняв, раздразнителност, отчаяние. Индийците порастват търпеливи и приветливи и предават тези свои качества на децата си.

Русия



thumb 382 news slider preview

И в тази страна вече са актуални западните методики на възпитание и развитие на детето. Но в много семейства децата биват глезени, а капризите им задоволявани безропотно. Руските майки са неотлъчно с детето до постъпването му в гимназиален курс, поемайки организацията на всевъзможни извънучилищни занимания. Хиперопеката от страна на родителите е често срещано явление. Децата твърде късно биват пускани да се разхождат и играят сами, контролират срещите им с приятели, водят ги и ги вземат от училище години наред. Подкрепата на практика е цял живот, дори децата вече да са станали родители.

Любопитни факти
Най-много средства за покупка на играчки дават австрийските родители.
Във Великобритания хремата и кашлицата не са повод детето да бъде спряно от детска градина или училище.
В Белгия децата тръгват на училище от 3-годишна възраст.
Според социологически проучвания най-невъзпитаните деца-туристи са италианчетата – те се държат зле и в заведенията за хранене и в културно-исторически забележителности и изобщо не слушат родителите си.
В Хонконг не е прието да се наемат бавачки – децата се дават на детска градина от най-ранна възраст.
В Бразилия наказват детето като му забраняват да играе футбол.
В Куба децата често работят след училище – във ферми, в заведения или като улични продавачи.
Според изследване до 90% от традиционните немски семейства забраняват на децата си да гледат телевизия до 8-годишна възраст , а след навършване на тази възраст малчуганите разполагат с половин час за детски предавания.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Genius-kids


Вижте и защо холандските деца са най-щастливи, а какви са недостатъците на либералното възпитание можете да прочетете тук.

Последно променена в Понеделник, 05 Юни 2017 08:47
Прочетена 11995 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook