Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Черешов мармалад или как раждат оптимистките?

Автор: Ася Асенова-Банкова


5 юни 2016 година, неделя.
Не съм съвсем сигурна дали е много късно през нощта или е много рано сутринта. Аз - 10 дни преди термин и 17 кила отгоре, се събуждам от някакво странно усещане в стомаха.

През цялата ми бременност съм се чудила как ще разбера, че започва раждането. И всички познати с деца са ми казвали, че започнат ли контракциите, няма как да ги сбъркам. Та лежа си аз, съпругът блажено похърква до мен, и се чудя – това ли е, започна ли се? Ама наистина това ли са прословутите контракции, дето няма да се сбъркат? Те някак ми напомнят на нещо познато, на… мармалад? Е, мармалад беше, мноооого мармалад, причинен от стомашно-чревен вирус. Имах много спокойна бременност, като изключим милионите ходения до тоалетната. А тогава за 3 дни успях да утроя бройката.

Няма да влизам в подробности как протече 5 юни, само ще кажа – добре, че имаме две тоалетни, иначе мъжа ми щеше да използва легенче. Всъщност и то беше заето (стомашно-чревните неразположения обикновено излизат по два начина), та може би щяхме да разберем колко услужливи комшии имаме. По някоя време след обяд се притеснихме какво се случва с малката госпожица и решихме да отидем до болницата. Отиваме ние в спешното на голяма столична болница по акушерство и гинекология, сядаме чинно на столчетата и чакаме. Имаше тоалетна – предвидливи хора, браво! След около час и няколко ходения до тоалетната ме вика акушерката и още по пътя към стаята за прегледи се почва с въпросите – водите изтекоха ли ти, контракциите колко начесто са, пренасяш ли, кога ти е терминът? Аз отговарям по ред на зададените въпроси – ми не, ми нямам контракции, ми не пренасям, на 16.06 ми е терминът. Последва учуден поглед с доста минорно поставен въпрос защо съм дошла. Сигурно й се искаше още няколко неща да ми каже, някои от тях най-вероятно не са били от най-цензурните, но успя да се удържи само до поглед, който накара бебето да ме подритне.

„Аз, такова... имам стомашно-чревен вирус и се притеснявам за бебето…“ Успях да смотолевя нещо от тоя сорт. За да не опорочавам разказа, набързо превъртам към изписването на рецепта със смекта, деган и още нещо, което не помня и изпращането ми вкъщи да си ползвам нашата тоалетна, че по-чиста.

NewbornChick

6 юни 2016 година, понеделник. Пак същият часови диапазон, пак същият блажено похъркващ съпруг и пак аз лежаща в леглото с нова порция странно усещане в стомаха. Е тоя път вече не беше мармалад. Подбутвам хъркащия, който демонстративно ми завърта гръб. По-късно ми обясни, че си мислел, че го будя за работа, та затова. Набързо му светна пред очите като споменах, че ще раждам. Май!

Същото спешно, същата тоалетна, същият лекарски екип в спешното. Не помня всички медицински термини, но се оказа, че със стомашно-чревния вирус съм успяла да си предизвикам раждането. Ако ви предстои естествено раждане, но искате да родите на определена дата, веднага ви казвам тайната – гръцките ягоди и череши вършат чудесна работа. И български имаше на пазара, но 20 лева за кило череши не ми се даваха, а и не съм сигурна, че щяха да имат същия ефект като вносните.

Качиха ме в родилна зала, похъркващият остави багажа и замина на работа. В него (багажа) си бях сложила една ролка тоалетна хартия за престоя ми там. Ха, оптимистка! Още на другия ден мъжът ми донесе още няколко. И така между следенето на тоновете на бебето и ходенето до тоалетната, времето минаваше и от неопределеното много късно ли е или много рано, вече беше станало вечер. Аз – с контракции през 5 минути, но с никакво разкритие, вече виех от болка и само повтарях, че искам секцио. Сигурно съм приличала на пристрастен към забранени вещества в абстиненция, затворен в рехабилитационна клиника. Казвах на де що видех в болнична одежда, че искам секцио. Може и някоя санитарка да съм помолила да ме среже, знам ли. Сега от позицията на времето съм благодарна, че хората проявиха здрав разум (за разлика от мен), но тогава ми се струваха тоооолкова коравосърдечни.

7 юни 2016 година, вторник. Визитация. С влизането на екипа и един куп студенти с тях, аз започвам да крещя, че това е болница, а не свинеферма и още куп не дотам членоразделни неща. Студентите ме гледат уплашено, акушерките – учудено откъде намирам тая сила да викам, а в същото време им обяснявам как съм изтощена! Дали заради лудата ми физиономия или нещо друго, не знам, но раздвижване имаше. Ще кажете, вкараха я да я срежат. Неее, сложиха ми система за предизвикване на раждане. Периодично идваха да ме проверяват доктори, акушерки, студенти, може и някой мъж на щастливо родила мама да е надникнал от любопитство, хич и не знам. Знам само, че разкритие вече имаше.

След около 36 часа (за по-голям авторитет като разказвам историята на познати закръглям на 40), две-три ролки тоалетна хартия, малко крещене, малко сълзи и малко помощ от страна на лекарския екип се роди дъщеря ми. Ей, такова облекчение почувствах. Затворих си очите и си викам: „Свърши се“. От другия край на залата чувам докторката: „Няма ли да си видиш детето?!?“. Браво бе, Ася, майка си от 10 секунди и вече е налице първият ти грях към детето.

Ще си кажете, тая роди най-накрая, хайде да приключва вече. Да, ама не.

8 юни 2016 година, сряда. Визитация. Пак една сюрия лекари, акушерки, студенти, този път за разнообразие имаше и чужденци студенти. Цялата тая сюрия ме гледа някак странно – лекарите притеснени, а студентите направо си бяха изплашени. Шшш, ало, вие раждала жена не сте ли виждали, нали за това учите, какво сте ме зяпнали така? Оказа се все пак, че имаше нещо животинско в цялата работа (помните крещенето за свинефермата по-горе). Някой си беше свършил касапски работата върху мен при шиенето и имах прекрасен хематом, на мястото където би трябвало да са женските ми неща.

Набързо смотолевиха нещо на студентите, тия англоговорящите се ориентираха само по картинка, доста колоритна със сигурност де, и ме върнаха в зала за ревизия (прекрасен медицински термин!). Отново, за да не опорочавам историята ще кажа само – ако знаех, че пълната упойка по време на въпросната ревизия ще ми бъде най-дългото време със затворени очи в следващата 1 година, щях да му се наслаждавам повече.

Как раждат жените в Испания и Великобритания можете за прочетете в Помощ, ще раждам! и Едно раждане в английска болница.
А какви са емоциите на раждането вкъщи ще разберете от Натурално.

Последно променена в Четвъртък, 27 Юли 2017 14:56
Прочетена 5436 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Новогодишен лексикон

Новогодишен лексикон

15 Дек, 2017 Отношения

Ягоди през зимата

Ягоди през зимата

15 Дек, 2017 Истории

Моята болка, моят лек

Моята болка, моят лек

14 Дек, 2017 Хранене

Facebook