Преди да ти дадем съвет какво е важно да направиш, трябва да ти кажем, че случилото се с теб е едно от най-ужасните неща, които може да преживее човек. Но има как да продължиш напред.

Не искаме да те лъжем, че е лесно да се справиш с физическата болка и емоционалната травма. Ще трябва да мине време, да преживееш оздравителния период, да събереш сили и воля, преди отново да се почувстваш спокоен, сигурен и щастлив. Но не е невъзможно. Има много хора, които могат да ти помогнат – приятели, роднини, специалисти. Довери им се и не отказвай помощта им. Ти си жертва на престъпление и имаш нужда от подкрепа. Сам не можеш да се справиш с ужаса на насилието и да превъзмогнеш случилото се.

Първите ти стъпки

1. Опитай се да отидеш на място, където се чувстваш в безопасност. Нормално е да те е страх от всичко и от всеки, да нямаш доверие в никого. Най-вероятно си бил(а) излъган(а), предаден(а) и експлоатиран(а) от много близък човек. Може би дори си го обичал(а). Разбираемо е сега да не знаеш кой е твой приятел и кой враг. Бил(а) си в ръцете на престъпник, но знай, че все пак повечето хора не са такива. Помисли за място, на което би се чувствал(а) максимално добре, и отиди там.

2. Говори с някой, на когото имаш доверие – приятел или роднина. Колкото и да те е срам от това, което се е случило, и да предпочиташ никой никога да не разбира за него, важното е да разкажеш на някого какво си преживял(а). Ти не можеш да разсъждаваш трезво в момента, важно е да имаш до себе си някой, който да бъде твоя опора в дългото пътуване през възстановяването, осъзнаването и преследването на виновника за престъплението.

3. Знай, че ти не си виновен. Колкото и зле да се чувстваш, колкото и ужасни неща да са ти причинили, не е невъзможно, дори често се случва, да мислиш, че ти си виновен за всичко. Че с действията си, с думите си или по някакъв друг начин си предизвикал(a) или си заслужил(a) всичко това. Не, не и не. Не спирай да си повтаряш, че ти си жертва на престъпление. Виновен е извършителят. Независимо от обстоятелствата, независимо какви са били отношенията помежду ви, независимо от подробностите.

4. Потърси медицинска помощ. Колкото по-скоро отидеш в спешното отделение, толкова по-добре. Важно е да те прегледат за наранявания, сексуално предавани инфекции или евентуална бременност. Сигурно няма да ти е до това, още по-малко ще искаш някой да докосва или оглежда тялото ти. Разбираемо е. Но лекарите са едни от първите хора, които ще ти помогнат, и ще ти кажат какво е важно да направиш. Събери сили, намери близък човек, който да те придружи, и отиди на лекар.

 Вижте Кой може да пострада?

Твоите права и нашите задължения при сексуално насилие и експлоатация:

Знаем, че си преминал(a) през период от живота си, в който не си имал(a) контрол върху действията и тялото си. Друг е решавал вместо теб и ти е казвал какво да направиш. Това е в миналото. Сега е важно да знаеш, че ти имаш право да решаваш какво ще се случва. А всички ние, които сме около теб, трябва да уважаваме решенията ти.

Имаш право:

● Да прецениш на кого да кажеш за случилото се, а той е длъжен да се отнесе с теб с разбиране, уважение и достойнство.

● Да не казваш абсолютно всичко. Ти решаваш на кои въпроси да отговориш и кои детайли да разкриеш.

● Да запазиш личното си пространство и да не споделяш каква е сексуалната ти ориентация, сексуалната ти история или друга лична информация (включително дали си ХИВ-позитивен), както и дали имаш, или нямаш психични проблеми.

● Да запазиш конфиденциални разговорите ти с адвокат, медицинско лице или социален работник.

● Да избереш дали ще разкажеш на полицията, или не. Ти решаваш.

● Да бъдеш уважаван и да не бъдеш дискриминиран на база на раса, социален статус, пол или сексуална ориентация.

● Да говориш с адвокат или социален работник и те да присъстват на всички законови процедури, свързани с твоя случай.

● Да помолиш с теб винаги да има някой, на когото имаш доверие.

● Да получиш цялата информация и отговор на всичките ти въпроси, свързани с твоите изследвания, тестове, лечение, полицейски рапорти и съдебни дела.

 Вижте още Приятел, гадже или насилник

И преди всичко с теб трябва да се отнасят като с жертва на сексуално насилие и експлоатация, независимо какви са отношенията ти с човека, който е извършвал сексуално насилие върху теб или те е принуждавал правиш секс за пари, храна, подслон или нещо друго. Това означава, че дори той да е бил твой съпруг, любовник, гадже, да сте живели заедно или да сте имали друг вид връзка – това не прави престъплението по-малко, нито той е по-малко виновен.

Ако ти или твой познат станете жертва на сексуално насилие, не го крийте. Не се опитвайте да се справите сами и да чакате емоционалната и физическа болка да премине. Трябва да потърсите помощ. Тук ви разказваме как. А това са контактите на организации, които могат да ви дадат съвет и да ви помогнат:

Национална телефонна линия за деца: 116 111
​Гореща линия за пострадали от насилие​ на фондация Анимус​: 0800 186 76; 02/ 981 76 86
​Гореща телефонна линия ​​на фондация Център Надя: ​02/ 981 93 00
Телефон на асоциация Деметра в Бургас: 056/82 52 05
Горещи телефони на фондация Пулс в Перник: 076/60 10 10; 076/ 60 33 60
Национална мрежа за децата: 02/ 444 43 80
Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве: 02/ 943 30 52; 02/ 943 37 10

Платформата за сексуално и здравно образование за тийнейджъри LoveGuide стартира нова кампания за превенция на сексуално насилие и експлоатация сред ученици от цялата страна на възраст между 15 и 19 години. Тя ще повиши знанията и уменията им как да разпознават рискови ситуации и отношения, които биха довели до сексуално насилие и експлоатация. ПО-ДОБРЕ НЕДЕЙ! е насочена и към всички, ангажирани с отглеждането на здрави, способни и щастливи младежи, а именно – родители, учители, директори, лекари и др. Кампанията си поставя за цел да постигне и разпознаваемост на проблема сексуално насилие и експлоатация сред широката общественост и да насочи вниманието към необходимостта от неговото решаване.

Какво да направиш, ако ти или твой приятел станете жертва на сексуално насилие или експлоатация – гледай в новия епизод на “По-добре недей”.

По-добре го направи! (По-добре недей, еп.4)

 

Препоръчваме ви още:

Сексуалното възпитание по света и у нас 
Децата и алкохолът 
Детската психична травма

Любовта наистина може да е сляпа. Съвсем в буквалния смисъл. Но това не я прави по-малко истинска.

Помните историята за незрящото семейство, което има детенце с нормално зрение. Репортажът за тях на bTV можете да видите в края на статията.

Малкият Денис се ражда на Света Богородица и е най-голямата радост на Феим и Нурел. Феим е студент по право и отличник, а Нурел е завършила приложна лингвистика и е магистър по журналистика. Те не се чувстват ощетени и не се оплакват, а се борят, защото вярват, че ще се справят заради сина си. И са най-щастливите родители, защото Денис ще види света.

Вече имат общинско жилище и спестяват, за да го обзаведат. Много хора им помогнаха, след като разбраха историята им от медиите. Ася Демирева, консултант по кърмене, е влизала в стотици домове и е помогнала на стотици семейства да осигурят на детето си най-добрата грижа. Сега помага и на тяхното. Статусът й във фейсбук обаче ни обезпокои.

България. 2017-а година

Консултирам семейство незрящи (животът не е честен към всички). Бащата сменя памперс със скорост, за която и аз му завиждам (а съм достойно бърза). Майката кърми с такъв захват, който аз самата с 40-дневно първо бебе нямах. Бебето е с идеално поддържана кожа, няма подсечено, облечено е чисто, леглото му е чисто.

И социалните (по думите на родителите) са там, откакто майката е забременяла като непрестанно „предлагат" бебето да бъде дадено за отглеждане в приемно семейство. Жената е родила с цезарово сечение, направено по начин, по който е направено секциото на майка ми преди 37 години - вертикално на корема, по цялата му дължина. Бояла се е в болницата да не ѝ дадат хапче за спиране на кърмата и е отказвала прием на медикаменти през устата. Социален работник е имало в дома им първите 2 седмици след раждането.

Дадено им е общинско жилище, след намесата на телевизиите. Общинско жилище, в което няма нищо, освен помещения за ремонт. Днес, преди аз да отида, таткото беше ходил там да поставя ключове за осветлението. Само да напомня, че е незрящ. Показа ми куфара си с инструменти. Обясни, че сега, когато ще прави ремонт на банята, френският гаечен ключ ще му е най-нужен.

Споменах ли, че е незрящ?

Има частично светлоусещане, но не различава силуети. И поставя ключове за осветление.

Хората не молят за помощ. По това, което видях в стаята им, доста добрина са „видели". Имат дрешки за бебето, имат подходящи завивки, количка... дори хубава раница и слинг. А, да! Научиха се да слагат слинг от едно обяснение... И разходиха бебока за малко в него.

Как се чувствам ли? Като кифла, която дори намира поводи да мрънка. А, че ме е срам от поведението на органите на държавата, може би няма нужда да казвам? Срам ме е!

Пропуснах - майката е лингвист. С руски и английски. Таткото учи право. Детето вижда (всички, които имате телевизор, знаете това). Не знаете, че за месец и половина е качило близо 2 кг. На смесено хранене. Предстои да опитаме неща... Не мога да кажа дали ще мине изцяло на кърма, но по-важното е да не мине в ръцете на други хора.

Ако искате да помогнете на незрящото семейство и бебе Денис, ето банковата сметка на бащата, която беше публикувана на сайта на bTV.

Феим Феим

Банка: Обединена Българска Банка

IBAN: BG45UBBS80024060616940

Препоръчваме ви още:

Истинските хора раждат истинската история 
Кърменето - моят личен провал 
Отговорът на вселената

На 17 октомври, в градинката пред болница „Царица Йоанна-ИСУЛ” в София, ще мерят кръвно налягане, кръвна захар и тегло

Безплатни прегледи за превенция на диабета ще се провеждат на 17 октомври от 10:00 ч. в градинката пред Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна-ИСУЛ” в София. Лекари ендокринолози ще извършват изследвания за кръвна захар, кръвно налягане, липиден профил, ще измерват теглото и обиколка на талията на всички желаещи да проверят здравословното си състояние. Прегледите са част от инициативата „Заедно за превенция на диабета”, организирана от Българска диабетна асоциация и с подкрепата на Зона Фарма. В откриването на събитието ще участват акад. проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, София, председател на УС на Българска диабетна асоциация и доц. д-р Даниела Попова, началник на Клиника по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”.

Целта на събитието е да осигури актуална, обективна и изчерпателна информация за профилактиката и превенцията на метаболитния синдром, който е основен рисков фактор за развитието на диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. У нас са засегнати близо 2 млн. души. Според тревожната статистика, в страната, с диабет тип 2 са диагностицирани 400 000 души. С наднормено тегло се борят 3 100 000 българи, а  със затлъстяване – 1 250 000. Очаква се след 2030 г. болните от диабет у нас да са между 11 и 14 %.
Като част от инициативата „Заедно за превенция на диабета” ще бъде обновена градинката пред УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ”.

Препоръчваме ви още:

Когато шоколадът загорчи 
Трите килограма, които убиват 
Преяждането е болест 

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Софийска вода“ АД и „Мото-Пфое“ – спонсори на „Вечер на добродетелите 2017“

Домакин и специален добродетел за поредна година е Sofia Event Center

За четвърта година, специален домакин на най-голямото благотворително събитие на фондация „За Нашите Деца“ е Sofia Event Center, които предоставиха уникална по рода си, мултифункционална зала, с 360-градусова проекция. Благодарение на целия екип на Sofia Event Center, техния висок професионализъм и отдаденост към каузата на фондация „За Нашите Деца“, гостите ще имат невероятната възможност да се насладят на една неповторима видео-приказка, провокация за всички техни сетива.

За осми път Генерален спонсор на „Вечер на добродетелите“ е „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. Освен дългогодишното партньорство за „Вечер на добродетелите“, „Дънди Прешъс Метълс Челопеч“ ЕАД помага за сбъдването на много мечти, сред които създаването на Комплекс за ранно детско развитие, построяването на „Детска къща“, пилотирането на приемната грижа в България и др.

Златен спонсор на „Вечер на добродетелите 2017“ е „Софийска вода“ АД. Дружеството подкрепя каузата на фондацията всяко дете да расте в сигурна семейна среда от 2011 г.. Във всички офиси за обслужване на клиенти са поставени дарителски кутии, средствата от които се инвестират в предотвратяване на изоставянето на деца в родилните отделения.

Тази година фондация „За Нашите Деца“ и „Софийска вода“ АД сключиха споразумение за дългогодишно сътрудничество, в продължение на което бяха разпространени 160 000 флаери сред абонатите с информация за кампанията за насърчаване на индивидуалното дарителство „Коледа по никое време“.

Сребърен спонсор са приятелите на фондацията от „Мото-Пфое“. Компанията е с дългогодишни традиции в корпоративната социална отговорност и е доказала, че споделя ценностите в сферата на детското благосъстояние. През 2014 г. управителят Атанас Фурнаджиев връчи на изпълнителния директор Иванка Шалапатова ключовете от чисто нов Ford Focus, който за фондация “За Нашите Деца“ се превърна в „Автомобилът на надеждата“. 

За благотворителното наддаване на миналогодишното издание на „Вечер на добродетелите 2016“, „Мото-Пфое“ предостави безвъзмездно уникален планински велосипед Volvo, който бе откупен за 2500 лв. За тазгодишния търг г-н Фурнаджиев дари тениска на Антони Марсиал - нападател от националния отбор на Франция и най-скъпо платеният тийнейджър при трансфер през 2015 година в историята на футбола.

Фондация „За Нашите Деца“ благодари за верните партньори - Sofia Event Center, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Софийска вода“ АД и „Мото-Пфое“. Само за първите 6 месеца на 2017г. благодарение на устойчивото им партньорство и със съдействието на всички корпоративни, институционални и индивидуални дарители, фондацията успя да помогне на над 1000 деца, с което броят на подкрепените деца и семейства от създаването на фондацията, надхвърли 10 000.

Съпричастието на такива добродеятели, които припознават ценностите на "За Нашите Деца" и вярват, че всяко дете заслужава щастливо детство, може да бъде постигната трайна положителна промяна в живота на още хиляди деца и семейства.

Препоръчваме ви още:

За да няма деца от "дом" 
109 деца спасени от осиновяване 
Мисия "приемен родител"

Преди седмица бях на премиерата на тази книга. Залата беше пълна с хора, някои плачеха, други се усмихваха. Мнозина споделиха личните си истории. Авторката е психолог, да. Но освен психолог, тя е и човек, който лично е преминал по пътя на осиновеното дете - от гнева към прошката.

Помолих я да ми прати този откъс с надеждата посланието да достигне до вас. И най-вече до тези, които по един или друг начин участват в сложния триъгълник на отношенията между родители-осиновители, осиновени деца и биологични родители.

Благодаря ти, мамо

Пътят на осиновения от гнева до прошката

(откъс от книгата на Дора Прангаджийска)

Не знам абсолютно нищо за раждането си!

Нито за произхода!

Нито какви са били биологичните ми родители – българи или чужденци, млади или стари, болни или здрави… дали са се обичали или не...

Не знам с любов ли съм създадена, желана ли съм била...

Нито как се е чувствала биологичната ми майка, докато съм била в утробата ѝ и какво е изпитала при раздялата ни – тъга, скръб или може би облекчение...

Дали сама е взела решение да ме остави или е нямала избор...

Не знам имам ли братя и сестри, кръвни роднини…

Нито дори живи ли са биологичните ми създатели... и питали ли са се някога къде съм...

Помнят ли, че ме има на този свят, или са ме изтрили от съзнанието си...

Не знам жива ли е биологичната ми майка…

Какво чувства и какво мисли за мен...

Дали се страхува да не нахлуя в живота ѝ...

Споделила ли е за моето съществуване на семейството си...

Не знам Коя съм, Каква кръв тече във вените ми, Какви завещания са оставили в мен прародителите ми...

И още толкова много неща не знам...

Толкова много въпроси ме вълнуват и искам да разбера отговорите…

А това може би никога няма да се случи...

Мама почина преди двайсет и шест години, а татко преди четиринайсет. Навярно са имали някои от отговорите, които днес търся, но са решили да не ми разкриват ТАЙНАТА. Роднините ми отричат да знаят каквото и да било, затова ще разказвам от името на тази, която предполагам, че съм. Извинете ме, ако ви подвеждам, но всичко, което ще споделя, е моята реалност, моята истина, защото нямам друга...

***

Предполагам, че съм оставена за осиновяване веднага след раждането. Гледайки първите си снимки, стигам до заключението, че съм осиновена скоро след това. Вярвам, че съм посрещната с много любов. За това ми говорят спомените за баба и дядо в Луковит, за роднините ми, които толкова обичам и днес, за приятелите ми там, които ме посрещат и с огромна обич приготвят от любимите ми пълнени чушки и пържени домати, ароматът на които ме връща към най-съкровените и мили моменти.

Винаги съм се приемала като всички останали деца. Много пъти съм чувала обаче за себе си „онова взетото“ или „онова храненичето“, но някак оставях тези думи да преминават покрай мен като заблудило се хвърчило, което ме докосва, но отлита надалеч и сякаш забравях за него. Днес си мисля, че това е било вид защита от болката.

Сякаш не усещах потребност да говоря за осиновяването, да задавам въпроси и да търся истината. Като че ли живеех върху една спокойна, привидно комфортна повърхност и нямах желание да видя скритото. Интересът към това коя съм се появи, когато започнах личната си терапия или иначе казано – пътуването към себе си. И колкото повече се срещах със себе си, толкова желанието да разбера произхода и корените си се засилваше.

Преди да се занимавам с психотерапия, никога не съм осъзнавала огромното значение на физическата връзка майка-дете. Дори не съм подозирала, че ранното и внезапно отделяне на бебето от мама може да предизвика толкова сериозна и дълбока травма в детето, че тя да бъде определяща за поведението през целия му живот.

Нанси Нютън Верие - американски клиничен психолог и майка, осиновила дете, нарича тази травма Първичната рана (Нанси Верие, „Първичната рана. Да докоснем света на осиновеното дете”, София, изд. „ЛИК“, 2005.) Тя изследва задълбочено психиката, страховете и поведението на осиновените хора и открива много прилики между тях, произтичащи именно от раздялата с биологичната майка и от факта, че са оставени за осиновяване. Запознавайки се все по-задълбочено с динамиката на вътреутробния период и на първите седем години, през които се формира характерът на човек като следствие на травмите и свързаните с тях базисни страхове (най-вече на първите две години, наречени доАзови фази), откривам все повече характерни за осиновените хора особености, произтичащи от ранната и внезапна раздяла.

Общувайки с много родители, осиновили деца, оставам с впечатлението, че повечето отричат съществуването на тази травма, определят дъщерите и синовете си като всички останали и пренебрегват особеностите им. Като че ли, чувайки думата травма, се плашим, отричаме я, намираме обяснения, които да докажат отсъствието ѝ. Затова ми се иска да говоря. Иска ми се да внеса повече яснота за последиците от тази раздяла, но и да донеса успокоение на родителите.

Характерът на всеки от нас е следствие от преживяванията ни през първите седем години. Някои от тях са болезнени за детето, макар и родителят да не си дава сметка за това. Точно тези болезнени преживявания в психотерапията наричаме травми. Всеки от нас e имал такива в различен етап от своето развитие. Получаваме ги дори в най-любящото семейство, защото всички родители по един или друг начин грешат. Разделянето от мама веднага след раждането е травмиращо. Но това не важи само за оставените за осиновяване, а такава рана е възможно да имат и много други деца, отделени от майката по една или друга причина.

Ние осиновените, носим тази Първична рана, запечатана в тялото ни, в клетъчната ни памет и за съжаление много често позволяваме тя да има контрол над живота ни. Подчиняваме се на особеностите ѝ и вместо сами да контролираме всичко, което ни се случва, позволяваме да го прави тя, както и произтичащите от нея страхове. Често подчертавам, че сме като марионетки в ръцете на характеровите си страхове и те правят с нас, каквото си поискат. Затова, пишейки за осиновяването, ми се иска да покажа както на осиновените хора, така и на родителите, че ПЪРВИЧНАТА РАНА Я ИМА, НО ТЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЛЕКУВАНА. Могат да бъдат преодолени и последиците от нея.

Аз самата съм доказателство за това.

******************

Като че ли винаги съм знаела, че съм осиновена. Не съм в състояние да обясня как точно, но знаех. Чувала съм да ми казват и „хранениче”, и „онова взетото”... Но не помня да съм страдала много. Повтарях си, че моите родители са най-прекрасните на света и важното е не какво точно съм чула, а те да не разберат, че съм го чула.

Оставях тези думи да преминават някак през мен и като че ли ме болеше малко, но после ги избутвах някъде, където да не мога да ги доловя, дори да не се сещам за тях… в някое най-крайно чекмедже на паметта си и май наистина ги забравях. Мисля, че мама никога не заподозря, че знам... или може би се надяваше да не знам...

Тя почина, когато бях на двайсет. Много неочаквано и много, много болезнено. 

Помня…

Баща ми е пиян през почти всички дни, в които тя е в кома. Не съм вярваща, но единственото, което правя, е да се моля, държейки една малка икона на Богородица, останала някъде по чекмеджетата от баба. Моля се по мой си начин –  излизам на терасата, гледам небето, стискам в ръце иконката и се моля… на жената, на майката, на тази, която е усетила раждането, да не отнема моята майка. Влизам някъде дълбоко в сърцето си и се мъча да изтръгна от себе си цялата си сила и молба, и смирение... Опитвам се да ги изпратя някъде нагоре, неизвестно къде, и се надявам да бъда чута... 

Но не се случва! 

На седмата или осмата сутрин ме събуждат риданията на баща ми. Вече знам какво се е случило... Усещам как празнота изпълва цялото ми същество. Нещо се откъсва и изчезва, стопява се, а на негово място не идва друго. Изтръпвам и се предавам. Не плача дори. Безчувствена ли съм? Парализирана ли съм? Не знам. Отивам при баща ми, а той плаче и псува майка ми, че го е оставила. Мисля си, че е от страданието. Иска ми се да мога да го утеша. И знам, че трябва да съм силна...

                                                           ***             

Боли ме всяка частица от тялото. И душата ме боли. Гледам да не натоварвам другите, а болката ме разкъсва.

Подготвяме панихида за четиридесетия ден от смъртта на мама. В кварталния магазин ме среща съседка, която ми заявява, че трябва да поговорим. Отговарям ѝ, че след панихидата ще ѝ се обадя, а тя ме поглежда в очите и ми казва нещо, което не знам дали наистина чувам, но усещането от него няма да забравя никога.

„Защо не отидеш в София да потърсиш майка си?!”

Не реагирам, не отговарям. Сякаш съм в някакъв ужасен ступор и не мога да помръдна. Единственото нещо, което ми напомня, че съм жива, са сълзите. 

Точно в тази минута аз намразвам тази жена завинаги! 

Разбира само Нина – най-добрата ми приятелка, две години по-малка от мен. Не знам дали знае какво да направи, но е до мен, а това ми стига. Най-важното нещо е баща ми да не разбере. Умолявам я да не му казва, както и на никого… за нищо на света. Вярвам ѝ безусловно… и тогава, и днес.

Така ставам съучастник в Тайната. Най-жестокият ѝ пазител за години напред! 

За книгата

За първи път български психотерапевт пише за осиновяването не просто като специалист, а като лично изживял процеса... „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката” е умело съчетание от професионални съвети и емоционални лични  истории на осиновени, осиновители и биологични родители. В изданието са включени интервюта на Бела Чолакова. 

„Тази книга ще промени гледните точки, преживяванията, дори животите на много хора, благодарение на факта, че самата авторка е преживяла всичко, за което пише. Затова всяка дума в този текст идва от сърцето ѝ. Затова, уверена съм, ще стигне и до ума, и до сърцето на всеки читател. Това не е книга само за някой от триъгълника „осиновени – осиновители – биологични родители”. Това е книга за всеки родител, защото достъпно и подробно обяснява какво се случва с бебето по време на бременността, раждането, следващите фази от първите седем години и как родителите неосъзнато и незлонамерено могат да травмират децата си. Това е книга, която може да предпази от грешки. Но и да даде пример как те могат да бъдат простени и как по принцип в живота може да се извърви пътят от обидата и гнева до прошката и благодарността“. 

Мадлен Алгафари 

За автора 

Дора Прангаджийска e Неорайхиански аналитичен психотерапевт. От няколко години е и част от екипа на Българска асоциация “Осиновени и осиновители”, която работи за промяна на обществените нагласи към осиновяването. Това е процес, който авторката приема и за своя лична кауза.


Препоръчваме ви още:

Ти не си от дом
Кашон с кауза
Да изживееш този град 
Есенни книжни препоръки 

Автор: Цветелина Чобанова

Някога, в едно далечно минало, когато съществували райските градини, живеела една жена. Нейното име било Истина. Тя се разхождала в райските градини гола, с пуснати коси и със своята непринуденост и естественост радвала всички обитатели в градините с чистата си енергия.

Един ден, тя пожелала да отиде в света на хората и да види как изглеждат те, как живеят, какво е различното при тях и дали може да научи нещо от света им.

Да, но когато тя се появила гола, красива и естествена, хората се стъписали. Те не можели да я погледнат в очите, защото когато я гледали, им ставало неудобно от голотата й. Когато заговорела Истината, извъртали глава да не чуват думите й. Понякога им заглъхвали ушите, друг път ги болели главите и какви ли не още неудобства им се случвали. Истината била объркана. Какво имало в нея? Защо я избягват? Защо никой не се интересува от нейната същност, от това, което тя може да разкаже на хората, да им покаже, все пак идвала от място, което за тях е непознато. Започнала да търси отговори, но никой не искал да отдели от ценното си време, за да поговори с нея. Така един ден тя срещнала възрастна старица, облечена в тъмни дрехи, за която била чула, че е много мъдра и всички се допитват до нея, когато имат въпроси или трудности. „Какво ми е? – попитала Истината старицата – Защо хората не искат да общуват с мен? За теб казват, че си мъдра и имаш всички отговори, кажи ми.“ Старицата я погледнала и казала: „Гола си, чедо. Хората обичат да обличат голотата. Харесват им дрехите, пластовете, които скриват несъвършенствата. Облечи се, ако искаш да се доближиш до тях. Така като те гледат, те виждат тази част от себе си, която не искат да покажат на другите, която понякога сами са забравили как изглежда.“ Истината слушала, гледала старицата и накрая казала: „Разбирам. Аз съм страшна за тези, които някога са живели голи като мен, но сега имат толкова дрехи върху себе си, толкова ципове, копчета и заврънкулки, че са забравили как се разкопчават и как могат да се съблекат. Аз съм тази, която им показва какви са под красивите платове, с които крият своята същност. Аз съм и тази, която се е осмелила да бъде различна, гола и натурална. Аз съм себе си такава, каквато съм. В едни очи красива, в други недостижима, в трети грозна, а в някои дори и страшна. Но моето име е Истина. Такава съм аз. Не искам да се променям и да се обличам в красиви дрехи. Няма да изчезна, като си сложа дрипи, и няма да спра да съществувам, ако се покрия през глава. Чудя се, тези дрехи, които хората носят, не им ли тежат, не се ли вмирисват от непрестанното носене. Не желаят ли да ги събличат понякога, да свалят малко от тях, за да усетят лекотата и радостта от живота, да може слънцето да ги огрее и вятъра да ги погали.“

Така Истината си тръгнала. Но вместо да се върне обратно в райските градини, тя продължила да се разхожда по света, защото вярвала, че един ден ще срещне хора, които ще могат да я погледнат, да поседнат до нея, да поговорят, да повървят заедно и да оставят част от своите дрехи, за да продължат по-леки по пътя си.

**********

Докато тази приказка се изливаше под пръстите ми, си задавах въпроса - Как изглежда лицето на Истината? Какво е? Някои отговори дойдоха веднага, за други се замислих. Предполагам всеки има различни, но това са моите, които отекнаха в мислите ми - Страшно. Грозно. Уродливо. Плашещо. Различно. Не като на другите. Сочено с пръст. Заклеймено Лице, на което е сложен печат. Дамгосано. Светло. Чисто. Освобождаващо. Смело. Променящо. Отпускащо. Спокойно.

В Библията пише – „Истината ще ви освободи“. Чудя се, от кого, от какво? От вярванията ни, от скрупулите ни, от мнението на другите, което е толкова важно за нас. От нас самите вероятно. Защото ние слагаме собствените си забрани. Ние извъртаме глава от Истината и я обличаме в красиви, изопачени думи, в мълчание, в недомлъвки, в смяна на неудобната тема. Ние сме тези, които се правим, че не я познаваме и не я поглеждаме. И пак ние сме тези, които разбираме, че изговарянето й, понякога болезнено, понякога радостно, за нас или другия, може да ни освободи, да махне тежкия товар от гърба ни. Споделянето на собствената ни истина привлича вниманието на околните повече отколкото е нужно, повече отколкото вероятно можем да понесем. Но живеенето без нея е илюзорно и непосилно. Оковава ни с вериги, които трудно махаме, защото сами сме си поставили.

И все пак, тя е изначалната ни голота, тя е втъкана в клетките на тялото ни. А ние идваме и си отиваме от този свят с нашето тяло, с голата си истина, на която дрехите, които слагаме във времето започват да тежат. Тежи ни неизказана любов, премълчан гняв, украсени болки, таени болести, сподавено раздразнение, стаени страсти, преоблечени истории. С времето те имат нужда от още и още дрехи, внимателно отношение и тишина, за да не бъдат разкрити. Това става все по-тежко, отнема от енергията ни. А тази енергия бихме могли да използваме за себе си, за приятелите ни, партньора, децата и всички чудеса на света, които са около нас. 

 За автора:

Цветелина е дипломиран психолог и практикуващ психотерапевт. Може да звучи невероятно, но преди да открие, че психологията е истинската й любов, е завършила  инженерна специалност и има блестяща ръководна кариера в голяма фирма. Цветелина е наш редовен автор и консултант по теми, свързани с психологията, отношенията в семейството, самочувствието и успешната реализация на жената. В личен план може да се похвали с една страхотна, щура дъщеря, която е най-добрият й учител, куче, две котки и чудесен мъж до себе си.

Препоръчваме ви още:

Заразно добро
Мъдростта боли 
Най-обикновена случка

или Колко важно е общуването

Автор: Анна Бикова

Психоложката Анна Бикова е „мързелива майка“. И може би точно затова децата й от малки растат самостоятелни и твърде изобретателни. Но и тя не остава по-назад. Историята, която ни разказва, е нагледен пример за това, как можем да разрешим проблема с употребата на лоши думички. И колко важни са думите изобщо.

Случва се момчетата ми да се скарат. После се сдобряват. Но в краткия период на скарването крещят високо и се обиждат:

- Глупак!
- Ти си глупак!

Ние с брат ми като деца също си разменяхме подобни „комплименти“. Докато един ден майка ни не отбеляза: „Интересно, ако вие, децата ни, сте глупаци, тогава ние с баща ви какви сме?“ Тогава ми хрумна, че когато обиждам брат си, аз всъщност обиждам и мама. След този случай спрях да обиждам, а брат ми вече нямаше повод да отговори със същото. Но такива логически причинно-следствени връзки не са присъщи на всяко дете.

Спомних си един експеримент със засяване на семена, при който на едната саксия постоянно се говорят нежни, ласкави думи, а на другата – обидни. В резултат на този подход едните покълват и се развиват, а другите загниват.

Разказвам за този експеримент на децата си. Купуваме грахови зърна, разпределяме ги в две чаши и ги покриваме с мокър памук. Докато разнасям чашите по стаите им обяснявам:

- Едната чашка ще стои при мен. Всеки ден аз ще говоря хубави неща на тези семенца. Другата чашка ще оставя във вашата стая. Нека семената слушат как се обиждате. Да видим на кого грахчетата ще покълнат, а на кого ще загният.

Забелязвам, че по лицето на Саша пробягва лека тревога. После установявам, че незнайно как и двете чашки са на моя прозорец. Връщам едната обратно в детската. След няколко минути виждам как Саша отново се прокрадва в моята стая.

- Мамо, жал ми е за тях. Нека стоят при теб, за да пораснат.
Лицето му в този момент е придобило трогателно изражение, а аз усещам липсата на хуманност в този експеримент. Правя предложение:

- А може би вие ще спрете да се карате? Тогава и вашите семена ще се чувстват добре и ще им бъде уютно.

Конфликти в хода на експеримента все пак има, но са значително по-редки. Забелязвам как от време на време Саша крещи разпалено: „Да, ти си глупак!“, а после бяга към чашката и се извинява, изговаряйки много хубави думички, за да неутрализира негативния ефект от обидите.

След пет дни той радостно съобщава, че семенцата са покълнали. Наистина, със здрави зелени стъбла. Спомням си, че и аз имам на прозореца семена и отивам да ги проверя. Те, въпреки първоначалните ми очаквания, едва са набъбнали. Сама наруших условията на експеримента. Забравих да им говоря хубави неща всеки ден. Само на два пъти ги поливах, докато поливах и цветята. А и почти не влизах в стаята, освен за сън. Никакво общуване със семената. Нито целенасочено, нито косвено.

Моментално ми хрумва аналогията с децата, които растат в условия на депривация, в отсъствие на общуване. По-лошо от временната негативна реакция може да бъде само пълното равнодушие. Затова понякога децата съзнателно се държат лошо, за да им обърне внимание някой най-накрая. (Нека ме обиждат, поне ще забележат, че съм тук.)
После си спомних разказите за детството на един вече възрастен мъж. Неговата майка практикувала един единствен метод за наказание – игнорирането:

„Представяш ли си – разказваше той – майка ти цял ден не те забелязва. Ти ходиш, разговаряш с нея, подръпваш я за роклята, опитваш се да я погледнеш в очите… А тя сякаш изобщо не те вижда и чува, все едно не съществуваш. Струваше ми се, че това никога няма да свърши. Тогава си мислех, че е по-добре да ме набие, отколкото да ме наказва така.“

Говорете с детето. Говорете често. Когато сте сърдити, уморени, тъжни, затрупани с проблеми, все едно - разговаряйте. Разкажете за това, което чувствате, за това което ви безпокои – детето ще разбере. Само не се затваряйте и не мълчете. Без общуване дори грахът трудно расте.

Източник: annabykova.ru

Препоръчваме ви още:

Защо да сравняваш децата невинаги е лошо 
Аз съм мързелива майка 
Умните деца

Детската лаборатория за приложна и забавна химия и биология, организирана от Байер България ЕООД, която привлече интереса на над 900 малчугани миналата година, бе официално открита в столицата. Тя ще се помещава в сградата на Националния музей „Земята и хората“ в рамките на шест дни, в периода от 10 до 15 октомври. По време на инициативата младежи, олимпийски състезатели по природни науки, и доброволци от Байер България ЕООД ще демонстрират пред ученици от начални и основни училища в София интересни експерименти, които имат за цел да покажат забавната страна на химията и биологията.

Специални гости на официалното откриване на Научната лаборатория на Байер бяха г-н Алексей Христов, Председател на Управителния съвет на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), г-н Чавдар Начев, Директор на Националния музей „Земята и хората“ и г-н Габор Равицки, Управляващ директор, Байер България ЕООД.

„Проектът се радва на огромен интерес вече трета година и за Олимпийското сдружение е голяма чест да участва в тази инициатива. Тя доказва колко е важен практическият елемент в обучението по природните дисциплини, особено сред учениците в началните класове. За да могат олимпийските ни състезатели да продължават с високите постижения на международно ниво, е необходимо да има повече лабораторни занимания в училище. Надяваме се, че участниците от националните отбори по химия и биология, които ще представят забавни и интересни експерименти, ще вдъхновят по-малките и ще повишат интереса им към тези предмети.“ каза Алексей Христов, председател на Управителния съвет на СООПН. 

“Ние осъществяваме нашата мисия „Байер: Наука за по-добър живот“ не само като правим иновации чрез непрекъсната научноизследователска дейност в областта на науките за живота, но и като даваме възможност на млади хора да се докоснат до науката по забавен и занимателен начин.“, сподели Габор Равицки, Управляващ директор, Байер България ЕООД.

За трета година, проектът ще бъде осъществен с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Регионалното управление на образованието в София-град и с приятелската подкрепа на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

На 14 октомври (събота) събитието ще бъде отворено за свободно посещение от всички желаещи. Демонстрациите на експериментите ще бъдат с начални часове 10:00 ч., 13:30 ч. и 16:00 ч. Входът е свободен и за участие е нужно предварително записване на тел. 0882 740 959 (в работно време). Организаторите уточняват, че експериментите са подходящи за деца на възраст между 9 и 12 години.

*****

Байер: Наука за по-добър живот

Байер е международна компания с опит в областите на науките за живота – здравеопазване и земеделие. Продуктите и услугите на Байер имат за цел да носят полза на хората и да подобрят качеството им на живот. В същото време Групата цели да създаде стойност чрез иновации, растеж и висок потенциал за печалби. Байер съблюдава принципите на устойчиво развитие, както и социалните и етичните си отговорности. През финансовата 2016 г. в Групата работят около 115,200 служители, а компанията реализира продажби в размер на 46.8 млрд. евро. Капиталовите разходи възлизат на 2.6 млрд. евро, а разходите за изследователска дейност и развитие – на 4.7 млрд. евро. Тези цифри включват бизнеса с високотехнологични полимери, който беше пуснат на фондовата борса като независима компания под името Ковестро на 6 октомври 2015 г. За повече информация посетете www.bayer.com.

Препоръчваме ви още:

Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят 
Бизнесът трябва да влезе в училище 
Българско приложение за онлайн защита на деца с международно признание