Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Най-обикновена случка

Автор: Мария Пеева

Като повечето мъже, които не продават кокаин и поръчкови убийства, и Пеев обича да си разказва за работата. Под секрет ще ви призная, че в повечето случаи ми е толкова безинтересно, че още на второто изречение ме губи и мисълта ми хуква по своите си пътеки. Със сигурност нямаше да е така, ако бяха истории за трафик на бели робини, но човекът просто си е избрал професия, с която семейството му спи спокойно, и слава богу. Понякога обаче се случва някоя от историите му да ме удари по челото и тази е една от тях. Мисля, че ще ви е интересна.

Преди известно време от фирмата пуснали обява. „Търси се работник за склад“. Отзовало се младо момче, донесло купчинката документи в "Личен състав", само че един от тях липсвал. Девойката от „Личен състав“, истинска красавица, която сигурно и да съобщи на някого, че е уволнен, няма да й се разсърди, звъннала на Пеев и всъщност оттук започва забавното.

Оказва се, че липсващият документ е не друг, а свидетелството за съдимост. Младежът, година по-малък от моя Теди, в момента бил в „Личен състав“ и на въпроса на Пеев защо няма такъв документ, най-откровено си признал:

- Не мога да предоставя свидетелство за съдимост, защото съм съден и няма да ми издадат.

- Дори да сте съден - му обяснил търпеливо моят човек – пак се вади свидетелство за съдимост. Няма значение съден или не, ще ви издадат такова, само че в него няма да пише „неосъждан“, а други неща. Вземете го и го донесете към останалите документи.

На следващия ден момчето дошло, оставило документа и си тръгнало. От „Личен състав“ го занесли на Пеев. Осъждан два пъти. Първия път условно, в дванайсети клас. Завършва училище. Втория път ефективно година по-късно. За разпространение на хероин, малки количества.

Иван прегледал папката с документи на това хлапе, година по-малко от сина ни. От крайните квартали, среден успех в училище. Правилните хора са го надушили. Знаете как работи тази проста система. Децата първо се зарибяват, а после почват да продават по малко, за да изкарат пари за своята доза. Всички сме гледали „Трейнспотинг“, че и продължението. Някои сме го и превеждали. Обречени момчета и момичета, които потъват надолу и гадното е, че дори когато поискат да се измъкнат, обществото ги натиска още и още. Бягаме от тях като прокажени. Дърпаме се от тях на улицата, не ги взимаме на работа. Преди време във фирмата, за която работех, уволниха хлапе, защото имало хепатит С и бил бивш наркоман. Тогава административен директор беше едно мнително бивше ченге от ДС. Младежът просто нямаше шанс. За разлика от това хлапе - то попадна на работодател, който вижда малко по-далеч от пъпа си.

Повикаха го на интервю.

Тази сутрин Иван ми се обади и буквално чух усмивката в гласа му.

- Сещаш ли се за момчето, което кандидатстваше за склада? Онова, от затвора?

- Естествено, че се сещам.

- Говорих с него. Исках да го видя що за човек е. Хлапак. Погледът му бистър, такъв един ведър, изпълнен с надежда. Изобщо не вярвал, че ще се обадим отново. Казах му, че го назначаваме. А той... толкова се учуди, че чак не успя да се зарадва.

- Защо?

- Не очаквал, че ще го извикам изобщо на интервю, камо ли да го назнача. Никой не му давал втори шанс. А аз му казах друго. Казах, че съм искал да го видя, за да се уверя, че той самият си е дал втори шанс. Защото не е толкова важно дали аз ще му дам втори шанс, а дали той самият е решил да се измъкне от това минало, дето го тегли назад. Щом е решил за себе си, щом сам си е дал втори шанс, оттам нататък нещата ще му се подредят. А знаеш ли какво ми отговори? „Веднага ви разбрах, че сте различен“.

Разказва ми ги Пеев тези неща, а аз седя на телефона и рева с глас. Рева не за това непознато момче, което ще си стъпи на краката, ще си вади хляба и всичко с него ще е наред. За себе си рева и за невероятния си късмет да улуча точно този мъж, различния. Различен, не защото има свръхинтересна професия или защото е най-силният и най-красивият, (може би дори не е най-умният, макар че бих спорила по този въпрос). Различен, защото вижда неща, които другите не виждат. Вижда потенциала, душата, волята да се пребориш. Тези неща, за които няма категория в CV-то.

Най-обикновена случка, нали? Сигурно всеки ден някъде около нас един човек дава втори шанс на друг, не защото му е приятел, не защото го обича, не защото му е близък или дори познат, а просто защото е човек.

Сигурно всеки ден някъде около нас един човек дава втори шанс и на себе си.

Толкова ми се иска да е така.

 

*******************

 

Ето ви още няколко обикновени случки от нашия живот:

Имаше един Иван 

Сънят с момичето с жълтия бански 

Разходка до "Пирогов" 

Работим за спомени 

Най-добрият татко на света

 

Последно променена в Вторник, 22 Август 2017 19:38
Прочетена 12147 пъти

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

Facebook