Най-обикновена случка

Автор: Мария Пеева

Като повечето мъже, които не продават кокаин и поръчкови убийства, и Пеев обича да си разказва за работата. Под секрет ще ви призная, че в повечето случаи ми е толкова безинтересно, че още на второто изречение ме губи и мисълта ми хуква по своите си пътеки. Със сигурност нямаше да е така, ако бяха истории за трафик на бели робини, но човекът просто си е избрал професия, с която семейството му спи спокойно, и слава богу. Понякога обаче се случва някоя от историите му да ме удари по челото и тази е една от тях. Мисля, че ще ви е интересна.

Преди известно време от фирмата пуснали обява. „Търси се работник за склад“. Отзовало се младо момче, донесло купчинката документи в "Личен състав", само че един от тях липсвал. Девойката от „Личен състав“, истинска красавица, която сигурно и да съобщи на някого, че е уволнен, няма да й се разсърди, звъннала на Пеев и всъщност оттук започва забавното.

Оказва се, че липсващият документ е не друг, а свидетелството за съдимост. Младежът, година по-малък от моя Теди, в момента бил в „Личен състав“ и на въпроса на Пеев защо няма такъв документ, най-откровено си признал:

- Не мога да предоставя свидетелство за съдимост, защото съм съден и няма да ми издадат.

- Дори да сте съден - му обяснил търпеливо моят човек – пак се вади свидетелство за съдимост. Няма значение съден или не, ще ви издадат такова, само че в него няма да пише „неосъждан“, а други неща. Вземете го и го донесете към останалите документи.

На следващия ден момчето дошло, оставило документа и си тръгнало. От „Личен състав“ го занесли на Пеев. Осъждан два пъти. Първия път условно, в дванайсети клас. Завършва училище. Втория път ефективно година по-късно. За разпространение на хероин, малки количества.

Иван прегледал папката с документи на това хлапе, година по-малко от сина ни. От крайните квартали, среден успех в училище. Правилните хора са го надушили. Знаете как работи тази проста система. Децата първо се зарибяват, а после почват да продават по малко, за да изкарат пари за своята доза. Всички сме гледали „Трейнспотинг“, че и продължението. Някои сме го и превеждали. Обречени момчета и момичета, които потъват надолу и гадното е, че дори когато поискат да се измъкнат, обществото ги натиска още и още. Бягаме от тях като прокажени. Дърпаме се от тях на улицата, не ги взимаме на работа. Преди време във фирмата, за която работех, уволниха хлапе, защото имало хепатит С и бил бивш наркоман. Тогава административен директор беше едно мнително бивше ченге от ДС. Младежът просто нямаше шанс. За разлика от това хлапе - то попадна на работодател, който вижда малко по-далеч от пъпа си.

Повикаха го на интервю.

Тази сутрин Иван ми се обади и буквално чух усмивката в гласа му.

- Сещаш ли се за момчето, което кандидатстваше за склада? Онова, от затвора?

- Естествено, че се сещам.

- Говорих с него. Исках да го видя що за човек е. Хлапак. Погледът му бистър, такъв един ведър, изпълнен с надежда. Изобщо не вярвал, че ще се обадим отново. Казах му, че го назначаваме. А той... толкова се учуди, че чак не успя да се зарадва.

- Защо?

- Не очаквал, че ще го извикам изобщо на интервю, камо ли да го назнача. Никой не му давал втори шанс. А аз му казах друго. Казах, че съм искал да го видя, за да се уверя, че той самият си е дал втори шанс. Защото не е толкова важно дали аз ще му дам втори шанс, а дали той самият е решил да се измъкне от това минало, дето го тегли назад. Щом е решил за себе си, щом сам си е дал втори шанс, оттам нататък нещата ще му се подредят. А знаеш ли какво ми отговори? „Веднага ви разбрах, че сте различен“.

Разказва ми ги Пеев тези неща, а аз седя на телефона и рева с глас. Рева не за това непознато момче, което ще си стъпи на краката, ще си вади хляба и всичко с него ще е наред. За себе си рева и за невероятния си късмет да улуча точно този мъж, различния. Различен, не защото има свръхинтересна професия или защото е най-силният и най-красивият, (може би дори не е най-умният, макар че бих спорила по този въпрос). Различен, защото вижда неща, които другите не виждат. Вижда потенциала, душата, волята да се пребориш. Тези неща, за които няма категория в CV-то.

Най-обикновена случка, нали? Сигурно всеки ден някъде около нас един човек дава втори шанс на друг, не защото му е приятел, не защото го обича, не защото му е близък или дори познат, а просто защото е човек.

Сигурно всеки ден някъде около нас един човек дава втори шанс и на себе си.

Толкова ми се иска да е така.

 

*******************

 

Ето ви още няколко обикновени случки от нашия живот:

Имаше един Иван 

Сънят с момичето с жълтия бански 

Разходка до "Пирогов" 

Работим за спомени 

Най-добрият татко на света

 

Последно променена в Вторник, 22 Август 2017 19:38
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам