Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Истинските хора раждат истинската история

Автор: Зенон Саркисян

Франция дължи много на едно конкретно дете със синдром на Даун: младо момиче, което се е борило да говори, нуждаело се от помощ, за да ходи и което починало от пневмония на 20-годишна възраст.

Бащата на Ан дьо Гол обаче не бил обикновен човек. Не толкова добре известно е, че най-малката му дъщеря Ан е имала синдром на Даун.

Шарл дьо Гол е със сигурност най-великият французин на ХХ век. Съизмерим само с Наполеон I през ХIХ век. И въпреки всичките му постижения крайната драма на живота на дьо Гол е неговата дъщеря. Това, което Ан му дава, обаче, е неизмеримо. Както дьо Гол се изповядва на един свещеник в началото на самотния си кръстоносен поход през 1940 г., за да спаси френската чест, "за мен това дете е благодат, тя е моята радост, тя ми помогна да гледам отвъд всички неуспехи и почести и винаги да гледам от по-високо."


21469524 10207881879284894 2118276884 n

Тя седи в скута на баща си. Той, облечен в хамбургска шапка и костюм от три части, внимателно държи ръцете й, докато петгодишното момиче гледа втренчено в очите на баща си. Това е образът на безусловната любов. Вижте снимката.

 

Често се казва, че Ан е любимото дете на Шарл. Описван като човек, който варирал от арогантен до стоичен по природа, той ставал различен около Ан, която наричал "Моята радост". Споделя, че й е чел истории, пеел песни и й е давал обич, която рядко показвал на другите, дори и на най-близките си. Ан е гледана така, че да не се чувства по-малко обичана или по-различна от всеки друг.

През септември 1939 г. нацисткото правителство започна да отстранява децата със синдром на Даун и децата, страдащи от други увреждания, от родителите им. Тези деца са били отвеждани до "здравни заведения" и са били убивани чрез смъртоносни инжекции или в газови камери. В името на "расовото здраве" и други глупости, нацисткият режим убива хиляди деца с увреждания. Сред тях е и 15-годишният братовчед на бъдещия папа Йосиф Рацингер (Бенедикт XVI).

Такава би била и съдбата на Ан дьо Гол, ако тя беше попаднала в нацистките ръце. Въпреки че дьо Гол не го е споменавал конкретно, вероятно бруталното отношение към хората с увреждания е едно от нещата, които е имал предвид, когато се е позовавал на злото на нацисткия режим. Когато дьо Гол отказва да се предаде през 1940 г. и е наречен предател на политическия и военния елит на Франция, това със сигурност е било акт на силно патриотичен човек, който не е желаел да приеме униженията на нацистите към страната му. Актът на създаването на Съпротивата на дьо Гол също е родено от желанието му за защита на беззащитните като дъщеря му от онези, които я смятали за нечовек. "Франция загуби битката, но не и войната! Нищо не е загубено, защото това е световна война. Ще настъпи ден, когато Франция ще си възвърне свободата и величието. Затова се обръщам към всички французи да се обединят около мен в името на действията, саможертвата и надеждата." Генералът обвинява правителството на Петен в предателство и заявява, че „с ясно съзнание за дълг ще застане начело на Франция“. Така дьо Гол застава начело на „Свободна“ Франция.

Ан дьо Гол умира през 1948 г. от пневмония на 20-годишна възраст. След смъртта на дъщеря си Дьо Гол казва, "Сега тя е като другите". Той носел винаги портрет на Ан със себе си; твърди, че рамката на портрета е спасила живота му, като спира куршум в опит за покушения срещу него през 1962 г.

22 години след смъртта на дъщеря си Ан, баща й е положен да почива до нея. На погребението на генерала на 12 ноември 1970 , съгласно завещанието му, присъстват само най-близките роднини и приятели от Съпротивата. Майка й е положена при тях през 1979 година.

Това, обаче, не е краят на историята. Още през октомври 1945 г. дьо Гол с помощта на частни донори закупува замъка Веркор в департамента Ивелин, недалеч от Париж. След това създават там дом и болница за деца с увреждания, много от които имат интелектуални увреждания. Няколко месеца след смъртта на Ан, фондацията „Ан дьо Гол” отворя вратите си в замъка. Персоналът е от монахини, финансирани от значителните приходи, генерирани от продажбата на мемоарите на дьо Гол и помощта на спонсори. Фондацията е ръководена от Ивон дьо Гол до смъртта й и продължава да обслужва хората с увреждания и днес.

Един от биографите на Шарл дьо Гол, покойният Жан Лакутур, записва в мемоарите му: "Без Ан, никога не бих могъл да направя това, което направих. Тя ми даде сърцето и вдъхновението."

 

Хората като Ан ни учат на нещо, което се изкушаваме да забравим - че всички ние можем да намерим сила в слабостта и че нищо не е по-силно от безусловната и всеотдайна любов.

Обърнете внимание на хората, които живеят и се грижат за близки със синдром на Даун. Те винаги светят повече, винаги са по-силни и винаги са по-лъчезарни. Сред тях няма да срещнете лошите, подлите, коварните и предателите.

 

Човекът от Слънцето има този талант да променя хората около себе си. Ако пък вие срещнете такива хора, не ги подминавайте, а отидете до тях и ги прегърнете. Не заради тях, а заради вас си. Денят ще ви стане по-хубав, светъл и смислен.

 

Срещите с истинските хора раждат истинските истории.

Препоръчваме ви още:

 

Талантът да обичаш по-лесно от другите

Слънчевото семейство на Силвена 

 

Последно променена в Петък, 08 Септември 2017 20:37
Прочетена 2621 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Чат с малолетна

Чат с малолетна

02 Ян, 2018 Възпитание

Алфа мъжкар

Алфа мъжкар

04 Ян, 2018 Забавно

Късметът на Явашеви

Късметът на Явашеви

26 Дек, 2017 Забавно

Първо да възпитаме бащите

Първо да възпитаме бащите

08 Ян, 2018 Възпитание

За бабите с любов!

За бабите с любов!

16 Ян, 2018 Забавно

Никой не обича гейове

Никой не обича гейове

16 Ян, 2018 Истории

Братята

Братята

20 Ян, 2018 Блог

Тъмната стая

Тъмната стая

20 Ян, 2018 Възпитание

Жената, която не съм

Жената, която не съм

19 Ян, 2018 Отношения

Facebook