Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят

  • 22 Сеп, 2017

Автор: Валентина Вълчева

Никой не се е родил научен.

Дори Нийл Армстронг – човекът, произнесъл от Луната знаменитата фраза: „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството”. Но едва ли сте си задавали въпроса от кого все пак се е учил великият космонавт. Ще ви изненадам. Нийл Армстронг се е учил да лети от един българин.

Не, не се шегувам. Не преувеличавам.

През 1936 г. в Америка излиза от печат една знаменателна за времето си книга – „Your Wings („Твоите криле”). Първата енциклопедия по летене. И неин автор е не друг, а българинът Асен Йорданов, чието име днес малцина извън пилотските среди си спомнят. Година след излизането си в Америка, книгата е издадена и в Съветския съюз в 100-хиляден тираж, а по-късно има още две допечатки за 200 000 броя. И „Your wings” се превръща в учебник, който прави пилотирането професия. Преди това на него се е гледало като на хоби за луди глави.

И не само Армстронг прави първите си стъпки по него. Неговият спътник от мисията „Аполо 11” Едуин Олдрин също е вдъхновен от „Your wings”.


Но кой все пак е Асен Йорданов?

Моля ви, не задавайте този въпрос на пилот! Рискувате да предизвикате вълна от възмущение, при това справедливо.


Асен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. във Враца. След няколко години, семейството се премества в Свищов, заради работата на бащата. Тук започват и първите експерименти на Асен в областта на техниката. Според сестра му Милка Маркова, която години по-късно пише книгата си със спомени „Асен Йорданов и авиацията”, той изпитвал неистово любопитство да разгадае механизма на всяка машина и играчка и ежедневно прекарвал времето си в какви ли не експерименти. И все пак любимото му занимание си оставало хвърчилото, наречено на турски „джоркуа”. Изработването на всякакви хвърчила запълвало времето на любознателния младеж.


След пет години семейството отново се връща във Враца. Тогава Асен си прави собствена стая за промиване на филми и друга за техническите си проекти и експерименти. В този период Асен придружава баща си на Световния панаир в Торино, Италия. След това баща му го оставя в пансион в Женева, уж за да научи добре френски език. Много години по-късно, вече в Америка, той ще признае: „Аз почувствах, че в това училище съм ограничен, не ме интересуваше нито тенисът, нито футбола.” Напуска го, купува си мотоциклет и се прибира в България.


Вече в родината си, Асен Йорданов успява да построи по свой модел един безмоторен планьор, с който се издига на 12 метра височина и се приземява безпроблемно. Разбира се, това се разчува, в резултат на което на 5 февруари 1912 г. прави опит за летене вече пред официална комисия. По време на този втори опит, Асен се рее в небето цели 12 минути на 10-12 метра височина. Както се и очаква, всички са въодушевени и впечатлени.


Не след дълго младежът вече е приет като "слушател" в авиационното училище „Блерио” в Париж, където се среща лично с Луи Блерио – първият пилот в историята, прелетял Ламанша през 1909 г. Като слушател, на него не му се полага диплома, но познанията, които натрупва, се оказват много по-ценни впоследствие.

Колко странно на фона на съвременното преследване на дипломи и сертификати, без да се интересуваме от практическата си подготовка, нали?


Прибира се обратно у дома и се записва доброволец в новосформираното военно-авиационно отделение, защото предстои война с Турция. Тогава е едва 16-годишен. По време на войната, Асен Йорданов участва в превземането на Одрин от турците. След победата в Одрин той прави първата крачка към записването на името си в историята, макар че тогава все още не знае какво му е отредило бъдещето. При претърсването на турските позиции, българите намират два аероплана, които не са използвани по предназначение. Момчетата свалят най-ценното от тях – двигателите, а останалото унищожават. Един от тези два двигателя Йорданов използва по-късно за построяването на първия български самолет, с което е запомнен завинаги. С разрешението на началника на летище „Божурище” той ползва за целта единия от турските двигатели.

8afbb87f23a8f5fa2fd6ead1edef3b34 600x460
Наред с двигателите, българите пленяват и личния автомобил на Евер Паша, който е смятан за ценен трофей.

За онези единадесет месеца военни действия Асен Йорданов си спомня с носталгия и усмивка:

„В самото начало нашата работа беше съвсем аматьорска и допускахме много грешки. Например наливахме понякога масло в резервоара, забравяхме да опънем достатъчно здраво жиците, които задържаха крилата на самолета, и много други.”­

Но по-важното в случая е, че българите доказват значимостта на самолета като мощно бойно оръжие по време на война. Освен това тези момчета се оказват първите в света, които създават военно-авиационно поделение с нападателна цел. Не е зле за група тийнейджъри, не мислите ли?

От френския генерален щаб изпратили за авиационни проучвания на Балканите майор Барес, който силно впечатлен от опита на българските летци, през 1914 г. създава френска въздушна организация.


Това може би е достатъчно за всеки друг, но не и за Асен Йорданов. Неговият неуморим дух иска още и още предизвикателства и постижения.


Самият той казва, че 1915 г. била съдбоносна и доста противоречива за него. От една страна, в същата тази година, получава три лоши оценки в училище – по пеене, по рисуване и по френски, макар да е пръв в класа по този език. Налага се да повтаря годината, но това почти не го безпокои – повече го занимават чертежите за аероплана, който иска да създаде. Баща му се съгласява да финансира начинанието, за да спаси сина си от самия него, защото поради липса на някои материали, Асен търси техни по-евтини заместители и се излага на какви ли не опасности.

Йорданов признава, че когато самолетът все пак придобил завършен вид, дори той се учудил от постижението си и не бил сигурен дали това „нещо“ ще успее да полети.

И ето го моментът, в който на бял свят се появява първият български самолет! Той е тип „Албатрос”, 14 метра широк, 8,5 метра дълъг. Харчи по 30 литра масло и по 120 литра гориво на час. Самолетът притежава една важна особеност: може да заема хоризонтална позиция при навлизане във въздушни ями и това го прави по-устойчив от всички други, конструирани дотогава.


Първият, който рискува да полети с българското чудо, е авиаторът Гаврил Стоянов от летището в Божурище. На следващия ден – 10 август 1915 г., вече пред публика, с демонстрацията се зама лично капитан Радул Милков – началникът на летището. Самият той е лично ангажиран с проекта, защото по негово нареждане е отпуснат моторът за самолета, изключително ценен по онова време.

Asen Jordanov 3
След показната демонстрация резултатът надминава очакванията. На Асен Йорданов, гимназист от седми клас, се дава стипендия да следва в чужбина за инженер-авиатор след завършване на гимназия, а самолетът е изложен за посещения. Гласува се и да се заплатят разноските по построяването му. 
След успеха на демонстрацията Министерството на войната излиза с решение:

„Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.”


Ето как един буен млад човек остава завинаги в българската и световна история, почти на шега. Печалното в случая обаче е, че и в тази история се потвърждава правилото, че „никой не е пророк в собствената си страна”. Местното общество така и не отдава заслуженото внимание на изобретението. Както обикновено, българинът подхожда с пренебрежение и скептицизъм към това родно изобретение, впечатлен много повече от появилите се след няколко години германски цепелини.

И това е само началото на един живот, който може би най-точно може да бъде описан с израза: „Небето ми е граница”.


Парадоксалното в случая е, че не само изобретяването на първия български самолет остава като че ли пренебрежително подминато от българина. Трудът на живота на Асен Йорданов – неговата книга „Your wings”, която светът признава почти с излизането ѝ от печат и която става библия за поколения летци, остава непреведена на родния му език цели 80 години. Инициативата по превода и издаването също са частни – на председателя на Българската аерокосмическа агенция професор генерал-майор Борис Бонев, който решава, че е крайно време родината на Асен Йорданов да признае приноса и постиженията му.


Асен Йорданов умира на 19 октомври 1967 г. в Уайт Плейнс, кремиран е и прахът му е разпръснат със самолет над САЩ – неговата втора родина. Колкото до самолета, изобретен от него, той не е запазен до днес, но има идея по оцелелите снимки да бъде възстановен.

 

Прочетете тук защо създадохме рубриката "Българи".

Източници: Маркова, Милка. Асен Йорданов и авиацията / Милка Й. Маркова. Париж: Б. и., 1995. 

clubz.bg.

Снимки: интернет

Последно променена в Петък, 22 Септември 2017 12:21
Прочетена 1388 пъти