Мъдростта боли

Автор: Мария Пеева

В детството на всеки от нас има някоя фигура, която го белязва повече от всеки друг. За един е бащата, за друг – майката, може да е брат или сестра. За мен беше баба ми. Тя не бе само моя, делях я с другите й внуци, братовчедите ми, но въпреки това в спомените си виждам само нея, останалите хлапета са някъде встрани, като статисти, а главните действащи лица са две – баба и аз. Разговорите ми с нея, историите й оставиха върху мен толкова силен отпечатък, че винаги се връщам към тях в мислите си, когато имам нужда да заредя отнякъде малко вяра, надежда, любов. Не си я представяйте като някоя весела, бъбрива старица, която ме засипва със забавни случки, стари приказки и народни мъдрости, нищо подобно. Баба беше строга, мълчалива жена, чиито ръце постоянно бяха заети с шетане, поддържане на градината, готвене и месене. Но след като цял ден я преследвах по двора и къщата, и я разпитвах за всичко, което ми дойде на ум, за да получа само някой едносричен отговор, привечер най-после идваше моят час. Баба сядаше да плете и знаех, че когато хване двете куки в ръце, вече е само моя. Настанявах се на малкото старо диванче до нея, хващах кълбото и с обожание се взирах в острото, сбръчкано личице, по което животът беше изписал йероглифите на много тежки дни. И до днес мога да нарисувам всяка любима бръчица и да разкажа историята й. Баба беше човек, който умееше да обича предано, тихо и силно и да вдъхва в отсрещния същата обич. Така и не чух някоя снаха, съседка, роднина някога да каже лоша дума за нея. Дори собствената ми майка, която недолюбваше цялата рода на баща ми, се обезоръжаваше от доброто сърце на баба и веднъж каза за нея, че е „много мъдра жена“. По онова време не знаех какво е „мъдра“ и реших да попитам първоизточника.

- Бабо, ти мъдра ли си? - я попитах.

- Никой не иска да е мъдър. – ми отговори баба. – Но с времето щеш, не щеш, помъдряваш. Освен ако не оглупееш. Това е другият път.

- А защо никой не иска да е мъдър? – вкопчих се в първия отговор. Децата обикновено така правят. За всеки отговор имат нов въпрос.

- Защото мъдростта идва с опита. А опитът обикновено боли.

- Значи да си мъдър значи да те боли?

- Може и така да се каже.

- Но това е ужасно тъжно, бабо. Аз не искам да ме боли.

Баба се засмя.

- В Библията е писано, че никой няма да бъде изпитан повече, отколкото може да понесе.

Библията беше Книгата на баба. Знаеше я цялата наизуст и можеше да я цитира по памет от край до край.

- Ти била ли си изпитана, бабо?

- Да, много пъти.

- И си го понесла, и си станала мъдра, така ли?

Баба въздъхна и остави куките. После бръкна в малкото джобче на роклята си, точно на сърцето и извади снимката на чичо. Тази чернобяла снимка ми беше добре известна. Баба не се разделяше с нея. Слабичко, най-обикновено на вид, усмихнато момченце с къси панталонки и бяла ризка, по-големият брат на татко. Не знам защо го наричам чичо, след като той така и не е пораснал. Завинаги си е останал на 6 годинки, на колкото беше и на снимката, направена малко преди да се зарази с полиомиелит. Детски паралич, го наричаше баба.

- Много ли плака, бабо?

- Не.

- Защо?

- Понякога на човек му се иска да плаче, а не може.

- Това ли е да си мъдър?

- Още си малка да разбереш. – така ми каза моята баба, която иначе ми обясняваше всичко и никога не беше снизходителна към възрастта ми, както често правят големите. И аз замълчах, защото за да проумееш някои неща се иска време.

На този ден – денят на мъдрата София и нейните три дъщери Вяра, Надежда, Любов - винаги си спомням за баба, макар че тя няма имен ден днес. Казваше се Мария, аз нося нейното име.

Но баба беше права, че с годините трупаме опит. Сега освен моите четири момчета, вече си имам и още две стари деца – моите родители. Бавно и полека състоянието им се влошава и усещам как ги губя. И ме е страх. Първо вярвах, че ако открия правилните лекари, те ще изнамерят начин да обърнат процеса. После се надявах, че някой велик учен ще открие лечение в обозримо бъдеще. Но вярата и надеждата полека си отиват.

Само любовта остава. Не знам Библията наизуст като баба, но някъде из Коринтяни имаше един стих, който казва, че от тези трите – вярата, надеждата и любовта, любовта е най-голяма. Мъдрата книга се оказва права, само където никъде не пише колко боли тази любов. Може би се предполага, че всеки, който някога е обичал, вече го знае.

Господи, пази ме от мъдростта. А ако все пак ми е писано да помъдрея, помогни ми да запазя вярата, надеждата и любовта си. Защото мъдростта без тях е твърде тъжна. Както и животът.

Амин.

Великолепната картина е на Джузепе Мани. 

 

Последно променена в Понеделник, 18 Септември 2017 15:31
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обичам те, есен!

Обичам те, есен!

22 Сеп, 2018 Истории

(Пред)училищни премеждия

(Пред)училищни премеждия

21 Сеп, 2018 Истории

На баба ти зодията

На баба ти зодията

20 Сеп, 2018 Забавно

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам