logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Неотдавна в София се проведе конференция, посветена на юношеството - възрастта на възможностите. Един от най-търсените събеседници на бъдещите лидери бе Огнян Траянов - председателят на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. Може би защото отговаряше на въпросите им търпеливо, съпричастно, точно и с уважение към потенциала им. Това ни изкуши да го запитаме и ние.

Г-н Траянов, колко близо сме до момента, който ще промени коренно начина ни на живот – нова вълна в развитието на изкуствения интелект, бионични хора, роботизиране на всяка рутинна дейност и т.н.?

България не е изолирана от технологичното развитие. Технологиите, които определят четвъртата индустриална революция, са тук. Ще ви дам примери от практиката на моята фирма. Преди десетина години 3
D принтирането измести дърводелците, които изработваха модели на едрогабаритни детайли. Конкретно - модел за отливане на заден мост на камион. Вместо за месеци от трима дърводелци с дърводелска точност, процесът се съкрати до дни. Примерите не са само в индустрията. Робот за обработка на каменни изделия с големи габарити. 3D принтери в помощ на денталната медицина. Това са реалности в България – тук и сега. Но зрелостта на технологиите, които споменахте, и техният синергичен ефект ускоряват навлизането им, те се допълват, увеличават ползите, осмислят инвестициите в тях. Така че няма съмнение дали навреме ще навлязат технологиите на 4-та индустриална революция у нас. Сега фокусът е цифровата трансформация, а тя е финалната линия на третата индустриална революция. Но грижите ни трябва да бъдат насочени повече към други въпроси:

Как ще осигурим условия за изграждане на новите търсени компетенции? За децата и юношите, за работещите в традиционни професии, които ще бъдат изместени. Това се отнася за широк спектър професии. От десетките хиляди заети в нискоквалифициран рутинен труд на ишлеме, през „бели якички“; от рутинния труд в кол центровете и другите клонове на индустрията на услугите в сегашния ѝ вид, та чак до програмистите-кодировчици след няколко години. И главният въпрос не е какви възможности за реализация ще има, а каква среда за гъвкава адаптация и преквалификация ще осигурим. Поредната, четвърта индустриална революция ще освободи човека от тежкия рутинен труд, ще намали работната седмица, ще му даде още повече възможности за творчество. Той ще получава все повече персонализирани, съобразени с неговите специфики продукти и услуги, което е и една от основните характеристики на тази революция. Човекът ще стане още по-ценен. И както и при предишните индустриални революции, независимо че множество професии в сферата на услугите изчезват, ще се увеличи делът на заетите в услугите и грижите за човека, за сметка на заетите в производство на продукти.
era robototehniki

Образованието у нас все още е в позицията на догонващо процесите, които се случват в обществото и икономиката. Какво според вас трябва да се промени, за да е адекватно на потребностите на времето?

За това трябва и може да се говори и работи много. Ще спомена само няколко ключови момента по пътя за по-голяма стойност и практическа насоченост на образованието. Интеграция с пазарната икономика. Мечтите за образование, което е безплатно и не струва нищо, водят до липса на права на поръчителите (индустрията) и клиентите (обучаемите) и до образование, което нищо не струва. Професионален мениджмънт на образователните институции, контрол от родителите в училищата и от браншовите организации в професионалните и висши училища. Интегрирани съвместни програми за подготовка по новопоявяващи се професии и професионална преориентация/преквалификация между образователни институции, вкл. и частни. Интелигентната специализация на България (ИСИС) да се конкретизира, комуникира и разпознава от всички. Валидиране и признаване на придобити компетенции извън формалното образование. Обучаемите да получават ясна представа къде в живота или бъдещата им професия преподаваното се прилага и по този начин да не губят мотивацията от осъзната необходимост да го усвоят. А ако искаме да се започнем да се готвим за образованието на четвъртата индустриална революция – персонализирано образование е необходимо да осигурим:

  • инструментални средства и компетенции за разпознаване и определяне на дарби и заложби на детето;
  • свобода/гъвкавост при определяне на определяне на неговата образователна програма.


И досега най-добрите учители имат индивидуален подход към всеки ученик. На това трябва да се наблегне, учителят трябва да е партньор в изграждането и подготовката за реализация, а не само да предоставя структурирана информация и проверява наизустяването ѝ.

12707 370681496341355 743723095 n

В страните, които успешно реформираха образователната си система, училището получи подкрепа от бизнеса (блестящ пример е Сингапур). Вече има опити за подобно сътрудничество и у нас – някои компании създават школи за обучение на деца, учебни центрове. ТехноЛогика, която управлявате, също има солиден опит в тази посока, но това все още са единични случаи. Готов ли е българският бизнес за подобно активно участие?

Да, това е естествената роля на отговорния бизнес. Бизнесът анализира проблемите, предлага иновативни решения, инвестира за свой риск в тяхната реализация, но иска гаранции, че при успех, тези на които е делегирана отговорност за подготовка на младите, ще се вгледат и при доказване на успешни практики, те ще бъдат припознати и възприети. Всички фирми-членки на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН имаме инициативи, проекти и програми, свързани с образованието, но в Мрежата работим заедно работим по колективни програми и проекти, постигаме синергизъм, по-значими и мотивиращи резултати. Още първата програма от тях бе насочена към първата по значимост тема за обществото ни - децата. „Гордея се с труда на моите родители“ цели да покаже на децата, че трудът е потребност и ценност, че всеки човек е необходим и полезен за обществото, независимо каква професия упражнява. Да ги запознае със спецификата на професиите в тяхната производствена среда и им помогне да направят отговорен и информиран избор на професия.

И всички други програми и проекти на Мрежата съдържат компонент, насочен към младите. Можете да се запознаете с дейността ни и нашия Стратегически план 2015+ за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН в сайта на организацията ни www.unglobalcompact.org.

nappingpod02Наричаме днешните деца „дигитални“ заради интуитивния им подход към технологиите. Но голяма част от родителите им сме „аналогови“ хора. Как според вас можем да бъдем полезни на поколението, което живее и се развива в среда, коренно различна от тази на създателите си?

Аз съм технократ от ерата на цифровизацията, но не съм сляп и винаги съм признавал: „технологиите правят живота ни по-лек, културата – по-красив, а творчеството го осмисля.“. Днес за българското общество най-важното е възпитанието на децата – предаването на ценностите и житейската мъдрост. Няма по-ценни от родителите. Но и ние трябва да не замръзваме в уменията си. Самата трансформация на професиите и нужните компетенции, за която споменахме, ни кара да сме част от дигиталната трансформация, за да сме готови за живота в обществото на четвъртата индустриална революция. Не е срамно да се учим от децата си. Дори напротив, ако училищата отново се превърнат в средище на местната общност и децата виждат как след техните часове в него идват и възрастните да се учат на умения за работа с нови технологии, мотивацията за учене на малките ще е по-голяма. Да, децата отрастват с цифрови джаджи още с памперси. И това не трябва да ни стресира. Те имат мотивацията и търпението да се учат чрез правене (
learning by doing) и така развиват този интуитивен подход, за който говорите. Не трябва да изпадаме в параноичен страх, че те са различни и по-малко човечни. Казват, че Езоп отказал да се учи на писменост защото се страхувал, че ще оглупее, ако разчита на написаното, а не на собствената си памет. Нас ни плашеха, че няма да можем да смятаме, ако ползваме калкулатор.

700x466 0xd42ee42d 3603472271435877114Как трябва да се култивира отношението към технологиите от ранна възраст, за да бъдат източник на полезна информация, а не единствено средство за забавления със съмнителна интелектуална стойност?

Първото условие е достъпност до дигиталните джаджи и видеоклипове, показващи как се работи с тях; второто – да се запали интереса у тях; третото - да съхраним и развием естествения стремеж у детето да опознае света и създаде нещо, което другите ценят. Ние, в ТехноЛогика, работим вече пет години по проект за детски център за наука и технологии и сме готови с експозиция от интерактивни експериментални установки със състезателен и игрови елемент. Целта е да разкрием магията на технологиите, да запалим искрата на интереса и любовта към тях. Или поне да предотвратим изграждане на психологически бариери „Това е сложно и не е за мен.“. Очаквайте ТехноМеджикЛенд.

3a9d8b0af75004501e4be4339001c360Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, чийто председател сте, организира Детски базар на професиите, в подкрепа на ранното кариерно ориентиране. Кои са професиите на бъдещето, за които интересът на децата трябва да бъде предизвикан? Как може да помогне общността?

Програмата „Гордея се с труда на моите родители“ се разви и от две години, освен дни на отворените врати за децата на служителите, предлага „Детски базар на професиите“ като форма на директно въздействие в полза на обществото. Тази година базарът ще се проведе в Музейко на 24-и ноември за организирани посещения по класове и на 25-и за свободни посещения. Каня и вашите читатели. Недопустимо е над 50% от завършващите висше образование да не работят по специалността си. Всяко научено нещо ни обогатява, но това е разхищение на обществен ресурс. И като финансови средства и като време, години, в които младият човек не се е подготвял как да бъде най-полезен на обществото.

Както показа доклада, изнесен от Клаус Шваб по време на Световния икономически форум през 2015 г., ние не знаем професиите на бъдещето – две трети от децата, влизащи в образователната система сега, няма да работят професии, които съществуват днес. Настоящите млади хора няма да се реализират само в една професия. Бих добавил, без да знаем професиите на бъдещето, не знаем какви специфични ключови умения изискват те, а това означава, че не можем да дадем точно задание към образователната система, както е било (или за България –както би трябвало) досега. Това означава:

Край на унифицираната образователна система въведена с втората индустриална революция.

Търси се много по-гъвкава и динамична система.

На преден план излизат любов към творчество, справяне с комплексни задачи, аналитично и нетрадиционно мислене, творчество в динамични екипи от хора (в бъдеще и изкуствен интелект) с различни компетенции.

Инструментариум - постарали сме се и продължаваме в ТехноМеджикЛенд да го реализираме по отношение на интерес към технически науки) за разпознаване на заложби в различни сфери у децата.

Персонализирано образование за оптимална реализация на заложбите у детето.

Прилагане на учене чрез правене, геймификация, форми на неформално образование

Следете в сайта на Мрежата работата ни по изготвяне на Национален план за работа по европейския Пакт за младежта. Там ще предложим, а на следващ етап отразим, как заинтересованите страни в нашето общество могат да допринесат. Ако споделяте тази адекватност на предложенията и желаете да се включите в дейностите по тяхната реализация, ще имате възможност да се присъедините.

Интервюто взе Янка Петкова


За Огнян Траянов

otrajanovЗавършва инженерно образование със степен "Магистър", блок B и блок C - инженер специалист по приложна математика и информатика във ВМЕИ (днес Технически университет – София). Натрупва опит като научен сътрудник в институт „Интерпрограма” в сферата на изкуствения интелект. Посещавал е множество технически и управленски обучения към IBM и Oracle Corporation. Основател и собственик на ТехноЛогика. Председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. Председател на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Огнян Траянов е първият носител на наградата „За принос в развитието на информационните и комуникационните технологии“ в конкурса „Мистър Икономика 2012“ и е финалист в конкурса „Мениджър на годината 2014”.
Почетен консул на Република Филипини в България. 

 

Препоръчваме ви още:


Как работи поколението Y 
За дигиталните деца и... аналоговите им родители 
Училище от бъдещето - Сингапур

Житейските правила на една майка


Много от хората, които са прочели тези правила смятат, че не би било зле да ги окачат в стаята на собствените си дъщери. Каква е историята?
Момиченце, на което му предстои да тръгне на детска градина, силно преживява тази промяна в живота си. За да го окуражи, майка му, американката Тони Хамър, съставя списък от 13 правила, които според нея, трябва да вдъхнат на дъщеря й увереност. Част от тези правила ще са й необходими по-скоро след време, но ползвателите на социалните мрежи вече ги оцениха.

Много ми се искаше мама да ми беше казала тези думи, когато бях дете. Трябваше да се боря и да се уча да се приемам такава, каквато съм. Едва в последните години заживях в мир със себе си“ – пише една от читателките й.

„В този списък има много неща, които трябва да напомням на самата себе си. Иска ми се да го разпечатам и да го окача в стаята на дъщеря си.“ – пише друга жена.

 
Ето и правилата, събрали хиляди почитателки във фейсбук:



1. Не се извинявай, когато някой се блъсне в теб.

2. Не казвай: „Съжалявам, че ти причинявам болка.“ Ти не причиняваш болка никому, ти си човек със собствени мисли и чувства, които винаги заслужават уважение.

3. Не измисляй оправдания, за не излезеш с момче, което не ти харесва. Никому не си длъжна да обясняваш каквото и да било. Едно „не, благодаря“ е достатъчно.

4. Не гледай какво ядат другите. Ако си гладна, яж каквото искаш, например пица, а не салатата, която ядат всички останали. Поръчай си пица.

5. Не си оставяй дълга коса, само за да доставиш удоволствие някому.


6. Не носи рокли, ако не искаш.


7. Не стой вкъщи, защото няма с кого да излезеш. Излез сама. Бъди си самодостатъчна.

8. Не сдържай сълзите си. Плачът е начин да се отърсиш от нещо. Това не е слабост – ти си човек.

9. Не се усмихвай, само защото някой е поискал това от теб.

10. Не се страхувай да се смееш на собствените си шеги.


11. Не казвай „да“ от вежливост. Кажи „не“ – това е твоят живот.


12. Не крий мнението си. Споделяй го високо, за да те чуят.

13. Не се извинявай за това, което си. Бъди смела и красива!

 

 


Препоръчваме ви още:

До дъщеря ми 
"Странен" или "уникален" - зависи от нас 
Дъщеря

 




 

Читателка на The Guardian изпраща писмо до редакцията, в което споделя, че й е много трудно с дъщеря й – тийнейджър. Според нея момичето е направило всичко възможно да усложни развода на майка си и да разруши отношенията с новия й приятел. От редакцията предоставили писмото за коментар от журналист и психотерапевт.


„Неотдавна се разведох със съпруга си. От двайсетте години брак ни останаха две деца в тийнейджърска възраст – син и дъщеря. Синът ни реши да живее при баща си, а дъщеря ни остана при мен. Раздялата ни протичаше сравнително спокойно, макар отношенията ни със съпруга ми отдавна да бяха конфликтни, заради властния му характер. 
Когато бракът ни вече се късаше по шевовете, аз се запознах с много приятен мъж в интернет. Срещнахме се едва тогава, когато решението за развод вече беше взето. Стараехме се връзката ни да остане тайна.

Дъщеря ми, също като баща си, иска да контролира всичко, затова и съвместният ни живот е твърде бурен. Тя непрекъснато има някакви претенции и се държи агресивно. Не знам как е успяла да проникне в телефона ми, макар че беше с парола, но е прочела съобщенията и е разбрала за връзката ми. Настоя да разкажа всичко на мъжа си. Първоначално отказах, защото знаех, че ще му е неприятно и това ще усложни излишно развода ни, но не издържах пред нейните обвинения, крясъци и истерии, че не можела вече да гледа баща си в очите.

Естествено той беше уязвен и ядосан и оттогава почти не общува с мен. Така и не обсъдихме подробно въпросите, свързани с децата, не говори с мен за сина ни. Съжалявам за своето признание – всъщност се поддадох на изнудването на дъщеря си. От друга страна, тя при всички случаи щеше да разкаже на баща си. Опита се да замеси и брат си, но той реагира съвсем спокойно. Когато разбра какво се случва, приятелят ми се ужаси и побърза да се раздели с мен.
След всичко, което преживях, ми е много трудно да живея с дъщеря си, нямам й доверие, не мога да й простя, че ме следи и изнудва. Обвинявам я, че заради нея не можахме да се разведем цивилизовано с баща й и че загубих човек, когото обичах. От друга страна, тя е все още дете – моето дете. Аз също обърках живота й, когато реших да се разведа, и не искам да го усложнявам още повече като я изпратя да живее при баща си (нещо, което тя не желае). Не зная какво да правя. Струва ми се, че съм най-лошата майка на света.“

„Поведението на детето е послание – важно е да бъде разшифровано правилно.“

Анналиса Барбиери, журналист

Първоначално, докато четях писмото, поведението на дъщеря ви ми се стори шокиращо. После се замислих какъв е бил животът й в последните няколко години, при всички тези обстоятелства: конфликтни отношения с родителите, разпад на семейството, заминаването на брат й при таткото, тайната връзка на майката, за която момичето се е досещало. Все пак тя е все още дете. Безусловно, хората трябва да носят отговорност за постъпките си, но тази отговорност се формира в процеса на порастване.

Опитайте за минута да забравите това, което е направила дъщеря ви, и се замислете какво е искала да ви съобщи с ужасната си постъпка. Нейното поведение е послание към вас и е важно правилно да го разшифровате. Пишете, че бихте искала да изгладите отношенията си с нея и това може само да бъде приветствано. Но престанете да изпращате на приятелите си съобщения, в които я обвинявате (ние изключихме този фрагмент от писмото ви в публикацията). Това няма да помогне. Разбира се, никой не оспорва правото ви на личен живот и аз бих ви посъветвала да установите контрол над него – сменете паролата на телефона си и внимавайте къде го оставяте.

„Тя ви шпионира, защото се чувства застрашена.“

Наоми Стадлън, психотерапевт

Дъщеря ви все още не е изгубила надежда да възстанови отношенията си с вас. Нейният гняв показва, че не се е затворила в себе си. Тази криза дава и на двете ви шанс да промените ситуацията към по-добро, да се научите да разговаряте една с друга. Дъщеря ви е отчаяна. Тя предизвиква най-лошото (и затова ви шпионира), за да разбере доколко е критична ситуацията. Следи ви, защото се чувства застрашена. Неизвестността засилва чувството й за несигурност.

Изключително важно е да започнете да я изслушвате. Съдейки по поведението й тя не усеща, че я изслушват. Седнете двете заедно и в присъствието на медиатор я помолете да сподели какво според нея не е наред в отношенията ви. Постарайте се да не се оправдавате и защитавате пред нея. Дайте й време да се накрещи, да се успокои и в крайна сметка да каже какво наистина я тревожи. Това ще ви помогне да възстановите доверието помежду си. Възможно е проблемите й да не се разрешат бързо, но за нея е важно да разбере, че може да споделя с вас. Вашата основна задача е да възстановите равновесието в разклатената лодка.

Източник: The Guardian


Препоръчваме ви още:


Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка 
Не казвайте това на момичето! 
7 проверени съвета към родителите

Автор: Жоро Мишев
 
Истерични родители и журналисти работят за забрана на наргилетата в заведенията. 
Нямаме какво друго да направим, освен да ги приветстваме. Сега децата ни ще са в безопасност.

Аз обаче наблюдавам едно явление, много по-вредно от наргилетата, цигарите, алкохола, секса преди 18, огнестрелните оръжия и наркотиците, и смятам, че ако държавата имаше право да забрани само едно нещо, трябваше да е това.

Безотговорните родители.

Много интересно, но българският родител разбра, че българското дете пуши наргиле преди около месец-два, когато едно малолетно дете уби друго заради спор къде да пушат наргиле тази вечер. Преди това българският родител не знаеше, а изненаданата му реакция говори повече и от самото деяние.

Тогава медиите решиха да попитат експертите, а експертите решиха да говорят. Оказа се, че димът от наргилето бил сто (казано в сутрешния блок на БТВ) пъти по-вреден от дима на цигарите, в него имало катран, никотин, олово и други изключително вредни вещества. На второ място, бил без бандерол и държавата губела от него. На трето място, наргилето било начин да се заобиколи забраната за пушене на закрито, и го давали на „децата ни“.

В тази връзка някои медии стигат до страхотен нонсенс, за да си продават рекламите в сутрешните блокове. До монтажи с тревожна музика, деца със замазани лица, които издишват стотици кубични сантиметри дим в обектива на камерата, и един горд ученик от столична гимназия, който застава „с лицето си“ и казва на телевизора, че веднъж си е дръпнал от наргилето и му е станало лошо. Или някаква подобна простотия.

Ако не виждате нищо истерично в начина, по който е поставен въпросът, помислете върху това, което написах по-горе. В крайна сметка не злите търговци и бармани са виновни за това, което пушат добрите ви деца. И не държавата може и трябва да ги предпазва от възможността да умрат от астматичен пристъп или да бъдат убити от другарче, поради несъгласие в кой наргиле бар да отидат. Решението не е в забраната на наргилето. Решението е във възпитаването на отговорни хора.

Просто през това време вие, родителите им, не знаете къде са. Вие не можете да прецените кое е полезно или вредно за тях, без държавата да ви посочи с пръст проблема, и никога не сте виновни. Децата на другите учат вашите деца да псуват, да се бият, да пият и да пушат.

Искам да бъдат забранени безотговорните родители.

Нека ако някой родител няма информация къде е детето му 24 часа в денонощието, или пък с действията си е позволил или способствал неговото отиване на място, където детето му е застрашено, той да губи качеството си на родител. Нека (и по-важно) същото се отнася за всеки родител, който каже, че държавата или обществото, или училището, или роднините му са били длъжни да му възпитат детето, да го научат да чете книги, да ходи вдясно по тротоара, да не се друса, да не пие преди училище, и да казва „добър ден“ и „довиждане“.

Има достатъчно бездетни семейства, които с радост и любов ще отглеждат вашето дете и ще му берат грижата повече от вас, щом не можете да се справите с тази най-важна задача.

Източник: voinaimir.info

 

Препоръчваме ви още:

Детето и наргилето 
Всеки сам си преценява 
Те са толкова различни

Грижата за злоядо дете е сериозен източник на стрес. Попитайте майките, които ежедневно водят тази битка. Проблемът предизвиква не само тревога за здравето на детето, но често се отразява и на самооценката на родителите: „Защо само моето дете не се храни като всички останали? Къде греша?“ Отговорът на специалистите, посветили книги и изследвания на темата винаги е един и същ – вината не е у вас, просто някои деца имат особености, които ги правят по-трудни за приучаване към здравословно хранене от други. Ето препоръките на трима експерти, които са полезни и лесни за осъществяване. Своя опит споделят Памела Друкерман, американски журналист (познат за аудиторията ни автор); преподавателката от Колумбийския университет Карен ле Бийон и украинският психолог Ана Римаренко.

„Защо френските деца не плюят храната си“ е една от най-превежданите книги на Памела Друкерман. Сигурно защото съветите, които съдържа, са лесни за прилагане.

Ето и нейните 10 правила за добро възпитание, които съдържат разковничето към преодоляване на проблема със злоядството.

1. Научете детето на четирите добри думички – моля, заповядай, ако обичаш, благодаря.

2. Установете границите на позволеното.

3. Позволявайте само една закуска между основното хранене.

4. Дайте на детето да разбере кой е „шефът“.

5. Научете се да казвате „не“.

6. Успокоявайте само с поглед. Думите често са излишни.

7. Не казвайте „дръж се прилично“, а „контролирай се“.

8. Научете се да правите пауза, изчаквайте.

9. Позволете на детето да използва някоя „по-силна“ дума, като отдушник, когато е превъзбудено.

10. Дайте му толкова свобода, колкото може да „носи“.

23 main

„Френските деца ядат всичко, вашите също могат“ - авторът на тази книга, Карен ле Бийон фокусира вниманието върху трудностите, които срещаме в опитите си да храним детето здравословно. Тя споделя опита, който придобива, когато семейството й се премества от Канада в Бретан. Признава, че по онова време единственото, което обичала да яде дъщеря й, били пържените картофки. Другите основни храни в менюто й били десертите, сухите закуски, сандвичите и спагетите. Когато заживели във Франция, Карен установила, че в местните училища няма детско меню. Учениците били хранени с месо, риба и зеленчуци от местните ферми. При това между основното хранене не се практикували междинни закуски, а включването на нови продукти в менюто било посрещано с ентусиазъм от децата. Темата за храненето била една от най-любимите във френските семейства. По традиция на закуска се обсъждало какво ще има за обяд и вечеря, а времето, което отделяли на семейното хранене, било два пъти повече отколкото в американските семейства. Карен била впечатлена и от това, че местните не изчислявали калории и предпочитали по-мазните сирена и меса, а за слабостта им към маслото дори са правени филми. Това обаче съвсем не ги нарежда сред първенците по сърдечно-съдови заболявания. Така създала остроумна и занимателна книга, която допълнила с рецепти от френски майки – полезни и вкусни.


А това са нейните 10 правила за хранене:

1. Вие отговаряте за хранителното възпитание на децата си.

2. Храненето не е игра, не е награда и не е средство за утешаване.

3. Децата ядат това, което ядат и техните родители.

4. Поне веднъж дневно сядайте всички заедно на масата.

5. Осигурете разнообразие – един вид основно ястие не бива да се предлага повече от веднъж седмично.

6. Можеш да не ядеш, но си длъжен да опиташ.

7. Не позволявайте повече от една междинна закуска дневно. Гладът между храненията е нормално състояние.

8. Гответе и яжте без да бързате. Да се храниш правилно означава да ядеш бавно.

9. Яжте домашно приготвена храна, а не полуфабрикати.

10. Правилата не са догма, те могат да се нарушават. Важното е да изпитвате удоволствие от храненето.

Depositphotos 2390662 s

„Как да нахраним злоядото дете“ - автор на тази книга е украинският психолог Ана Римаренко. Тя е полезно четиво за майките, които болезнено преживяват нежеланието на децата си да се хранят.

10-те правила на Анна Римаренко

1. Отношенията с храната са основа за много други отношения в живота на детето; към себе си, към потребностите на своето тяло, към умението да отстояваш мнението си и др.

2. Здравословно хранително поведение е умението да чувстваш своите потребности и да избираш най-добрия начин да ги задоволиш. Да разбираш гладен ли си, или сит, какво би искал да хапнеш и кога да спреш.

3. Бъдете внимателни към себе си – вашият опит, състояние и убеждения влияят на детето значително повече от съзнателните ви думи или действия.

4. Детето ви подражава и по време на хранене – от поведението на масата до отношението към храната.

5. Всички усещания на детето (включително и вкусовите) са по-ярки, отколкото при възрастните. Затова наситеният вкус на фабричните десерти, на солените и мариновани храни може да наруши създаването на здравословни вкусови възприятия у него.

6. Детето решава колко може да изяде, според усещането си за ситост. Затова не бива да го заставяте да поема количества извън желаните от него.

7. Ако детето „нищо не яде“, но е в добро здравословно състояние, е напълно възможно да неглижирате похапванията между основното хранене, считайки ги за безобидни. Плодовете, компотът, бисквитите и другите „гризалки“ също са храна.

8. Не отвличайте вниманието на детето от храната, за да поема повече, докато гледа филмче например. Да се храни, когато не е гладно, докато гледа или слуша нещо, е много нездравословна практика.

9. Детето има пълното право на непостоянен апетит. Днес може да яде с охота, утре да няма особено желание. Това е нормално.

10. Ние не целим да нахраним детето на всяка цена. Нашата цел е то да бъде здраво и щастливо.


Източник: kolobok.ua

 

Препоръчваме ви още:

Как се хранят младите европейци

Как детето да заобича здравословната храна - съветите на японските майки 

Детето не яде? 7 полезни идеи за родителите на злояди деца 

Баба, дядо и здравословното хранене

Или една история за безусловната майчина обич

Автор: Мария Пеева

Срещата с Валя за мен беше откровение. Повечето приемни майки са като всички нас - обикновени жени, в чиито сърца има място за още някое детенце. И като всички нас най-голямото им желание е да е здравичко. Валя е по-специална. Ще видите защо. Предавам разговора ни със съкращения. Всъщност беше много по-затрогващ, но разкриваше твърде много лична информация за детето и майката, и се наложи да го съкратя.

 

Валя се казвам, на 57 години, счетоводител. Майка съм на трима сина. Двамата са ми биологични и отдавна навършиха пълнолетие. А на 2-годишния Ники съм приемна майка. Каква е разликата ли? Никаква, освен по документи. Щом го гледаш като твое, щом го обичаш, значи си му майчица.

Колко е пораснал, ако знаеш… На година и 4 месеца като го взехме от вече бившия дом за деца „Св.София“, само лежеше в кошарката и си смучеше пръста. Нито говореше, нито ходеше, нито се усмихваше. Детска церебрална парализа. Сега е на 2 години и 4 месеца, и крачетата раздвижи, и ръчичката. Ако не знаеш, няма да разбереш, че е с диагноза. Вече хваща и с двете ръце, но и аз му избирам играчките да се държат с две ръце. Че само лявата протягаше, дясната стисната в юмруче. А колко беше сладък, като го учехме да ходи. Казах на батковците тогава – сега ти заставаш в другия край на стаята и държиш парче ябълка, а Ники толкова беше пощенлив… Само да види храна и земята ще изрови да стигне до нея. Та така… Проходи лека-полека. Всеки ден сме на терапия. Понякога и по два пъти. Зимата, в студа, батковците се редуваха да ни карат дотам, че не мога да качвам количката в трамвая сама. Много го обичат. Ами то може ли да не го обикне човек? Детенце. Майка му и тя го обича. На 23 години е, а акълът й на 8-годишна. Нещастно момиче. Родила бебето и го оставила в родилното, с инфекции разни, с ДЦП. Идва да го вижда от време на време. Всяко дете има нужда от майчица. И от обич има нужда, много да се обича, всеки миг. Много е умничък. Всичко разбира. Сега започваме терапия при логопед, да не изостава. Всичко съм проучила аз.


Защо избрах Ники ли?
Ами, то не е точно да си избираш. След като изкарах курса и ме одобриха, попълних формуляр, в който написах, че искам момиче. Много ми се плетяха плитки, нали съм с двама сина. Падна ми се Ники, детенце с увреждане. Ами и аз куцам, с изкуствена става съм. И какво? Да не би да съм половин човек? Това беше едната причина. А другата е… Дълга история. Имаш ли време? То може би с това трябваше да започна, защото ако не беше се случило, Ники нямаше да е при мен сега.


Има-няма преди три години, връщам се от работа, ама люта зима. И гледам на спирката до нас едно момиченце, да беше на пет годинки. По тениска, трепери. В ръката държи едно пликче и нещо шава там, другата ръчичка една такава слаба, като изсъхнала. Какво правиш тук, детенце, да не се изгуби?, я питам. Мама ме изгони, ми казва то. И даже не плаче. Само ме гледа с едни такива големи очи. Устичката му посиняла. Свалих си палтото да я наметна, тя се изгуби вътре. Слабичко, почти прозрачно. Зад спирката сладкарница има, влязохме там да се стопли, купих й пастичка и чай. Ана се казваше. Показа ми какво има в пликчето – хамстера й Чочо. Казвам ти, дорева ми се. Сладкарката ме познава, дойде да види какво става. Нищо, казвам. Намерих си момиченце, ще си го осиновя. Не знам откъде ми хрумна, ама на мига го реших. А сладкарката ми вика: Ти да не си полудяла? Виж го, че е сакатичко. Поне си вземи някое „нормално“. Аз не съм много по скандалите, но се ядосах. „Нормално“, значи? А тези, „сакатичките“, на боклука ли да ги изхвърляме? Засрами се тя и се прибра зад щанда. Повече не съм стъпила в онази сладкарница.


А после… Обадих се на полицията, какво да правя.
Ана я прибра една полицайка, разпитаха ме и толкова. Повече не я видях. Ходих, питах за нея, нямали право да ми кажат къде е, какво е. Не бил такъв редът. Още я сънувам. Казах на момчетата, те свиват рамене. Както решиш, мамо, ти си знаеш. И така… Седнах един ден на компютъра, разрових се тук-там. Четох за осиновяване, четох за приемни родители, четох за децата с увреди, всичко изчетох. И взех решението. Нищо случайно няма на този свят, да знаеш. Трябвало е така да се случи с Ана, за да се намерим с Ники. Аз съм силна още, не ме гледай, че накуцвам. А сега с Ники… Втора младост карам. Всички ме мислят за майка, не за баба.

Приела съм Ники за син, той ме е приел за майка. Затова и така се казва, приемна майка. Все е майчица.

 


П.С. Фондация „За нашите деца“ обучи Валя, подкрепя я и съдейства за всички процедури на малкия Ники. Той беше едно от 22-те хлапета с увреждания, останали последни в дома за медико-социални грижи, който фондацията успешно закри преди Коледа 2016 г., като успя да намери семейства и истински дом за всички. Сега старата сграда, попила толкова сълзи, ще бъде реновирана и превърната в комплекс за ранно детско развитие. Ако искате да сте приемен родител или осиновител, можете да се свържете с тях ето тук. Ако искате да подкрепите фондацията, можете да го направите тук.

Историята записа и редактира Мария Пеева. Имената са сменени.

Прочетете още:

Райчо, който не стана мой

Васко Белия 

Мамешката мафия 

Преди години известно време излизах с един скучен тип. Знам, че в момента ме чете, както и останалите 2567 скучни типове, с които съм излизала. И понеже не искам той да разбере, че това се отнася точно за него, ще го нарека условно Сергей, още повече, че това всъщност е и истинското му име.


Сергей беше много позитивно момче – четеше много и пиеше малко. Ако нещата бяха наопаки, връзката ни можеше и да просъществува по-дълго, но реално тя оцеля само 14 дни. През това време отидохме два пъти на кино, веднъж на риболов и веднъж на кафе. През останалото време просто киснехме на една пейка в парка, където той ме държеше за ръка и унило мърмореше за какво ли не. Ръката ми неизменно започваше да се поти в неговата и ми ставаше много неприятно, но не вървеше да си я дръпна, защото момчето беше умно, имаше „Жигула” и вила на село, а това много щеше да зарадва мама, пък и бях вече на 18, т.е. крайно време да се омъжа. И аз се преструвах, че ми харесва, кимах и му отвръщах от време на време и дори няколко пъти чоплех от косата му паднали есенни листа, докато висяхме на пейката.

След това обаче си представих, че двамата сме женени. Аз си стоя да домакинствам вкъщи, а той работи в БАН. Всяка вечер той се прибира вкъщи и от него се носи ухание на сандвич с варена наденица, който той е изял на път за дома, докато е чакал метрото. Аз го посрещам, целуваме се, след което отиваме на канапето, той взема ръката ми в своята и започва да каканиже с тона на телевизонен синоптик. А ръката ми се поти, поти, поти...

И тогава реших, че със Сергей трябва да се разделим на всяка цена. И се разделихме по обичайния за мен начин – престанах да приемам обажданията му, криех се, когато се засичахме по улиците, смених си жилището и цвета на косата. Но той много държеше да поставим точка на взаимоотношениета си (като всички мъже) очи в очи, и затова продължаваше упорито да ме преследва. Аз обаче бях неуловима, а впоследствие се преместих и да живея в Турция.

След време Сергей ме намери все пак в интернет и сега ме чете.

Ами... това е всичко май. Няма нищо по-лошо от скучен мъж. Виж, скучна жена е ОК – цветя някакви там, облачета, мъгла, залез, гоблен и конци... Мъниста, кукли, гривни... Мммм...

Серьожа, това не беше за теб. За друг е.

 

Източник: nedorazumenie.livejournal.com

От авторката на За бременността и раждането и След раждането


Препоръчваме ви още:

Първа среща
"Искаш ли да ходиш с мен?" 
Истински мъж

Българчетата се запознават с алкохола още на 11-годишна възраст и родителите им не подозират нищо за „дружбата“, която наистина може да продължи цял живот. Да си затваряме очите за проблема, не означава, че нашето дете няма да влезе в тази мрачна статистика.

В началото е семейството

Американците, които също се борят с проблема, са измислили евфемизма „отговорна консумация на алкохол“. Тамошните майки и бащи са преценили, че след като проблемът е неизбежен, вместо да налагат строги забрани, могат да запознаят децата си с правилата (например да не пият на гладен стомах, да консумират много вода, ако са употребили алкохол), дори са сметнали за целесъобразно да позволят пиенето на алкохол в тяхно присъствие. В последните години стана популярно детското „шампанско“. То е почти задължителен елемент по рождени дни, тъй като възрастните го смятат за безобиден заместител, с който могат да държат ситуацията под контрол.

Оказва се обаче, че хлапетата интерпретират такова поведение на възрастните като разрешение. Така само се учат да пият повече, а не по-отговорно. Според изследвания, децата, които се запознават с алкохола на цитираната вече ранна възраст, са застрашени от алкохолизъм шест пъти повече от младите хора, които опитват алкохол за пръв път на 21 години. Имаме ли полезен ход като родители?

Да поставим темата колкото може по-рано

Макар да ни се струва, че е най-добре да отложим разговора за юношеския период, най-добрата възраст е началният курс. Иначе рискуваме да пропуснем момента – споменахме вече за първата глътка на 11 години.

Какво можем да обясним? Можем да започнем с това, че младият организъм не е „готов“ за спиртните напитки, да обясним как въздействат на здравето и да отговорим на въпросите, ако има такива. Това не е еднократен разговор, трябва да се връщаме на темата при всеки удобен случай, да добавяме нови факти и да засягаме все повече теми, които съпътстват употребата на алкохол (рискът от сексуално насилие, отравянето на организма и колкото да ни се струва нелепо – нарушаването на закона).

Да дадем пример

Както в случая с пушенето, нашите навици съобщават за нормите повече от думите ни. Можем да поставяме колкото си искаме ограничения и да наказваме, но ако научим детето, че е невъзможно да си весел, ако не си пил, то ще последва нашия пример. Затова трябва да се постараем домашният живот да не е скучен. Ако спортуваме заедно например, особено когато става дума за спорт със сериозен приток на адреналин, детето няма да се нуждае от допълнителни стимули.


Да развием емоционалния интелект

Първата бутилка може да се озове в ръцете на детето не от безделие, а от тревога, притеснение, разочарование - иначе казано от мъка. В периода на пубертета, то опознава нови чувства: влюбването, недоволството от собственото му тяло, загубата на близък или приятел. От примера на околните (или от филмите) вероятно е разбрало, че мъката може да се „дави“ в алкохол. Твърде вероятно е да открие, че в спиртните напитки могат да се „давят“ и други състояния. В такъв момент трябва да сме наблизо. Ако ние можем да управляваме емоциите си и да се справяме със стреса, трябва да научим и детето да прави това. Когато е разстроено, трябва да задаваме въпроси – защо е тъжно, какво му се е случило, в коя точно част на тялото се е скрила тази тъга или болка. Психолозите предлагат различни начини за справяне – да нарисуваш неприятностите, да ги опишеш в дневник, да излезеш да потичаш, докато се умориш толкова, че да спреш да мислиш. Това всъщност е начин да предпазим детето не само от вредата на алкохола, но и на наркотичните вещества, рискът от депресия или суицид.

Вижте още

Кой може да пострада

Семеен тимбилдинг

Разбира се, не можем да инсталираме камера за денонощно наблюдение на тийнейджъра, за да следим с какво се занимава, когато е извън дома. Както показва практиката, децата лъжат родителите си с лекота, неутрализирайки мириса на алкохол с дъвка например или оставайки да спят у приятел. Затова трябва да ги научим да се контролират сами. Можем да им предложим различни ситуации и внимателно да изслушаме мнението им, за да добием представа за ценностната им система и да можем навреме да я „коригираме“.

Ето няколко въпроса, които можем да зададем:

Защо според теб в някои страни продажбата на алкохол на лица ненавършили 21 години е забранена?

Какво ще направиш, ако разбереш, че шофьорът на колата, в която си се качил, е пиян?

Защо децата опитват алкохол, как мислиш?

Какво можеш да направиш, ако си на купон, на който много се притесняваш?

Какво можеш да кажеш на приятелите си, ако ти предложат алкохол?

employee rejecting alcohol 1208 60Да ги научим на думата „не“

Някои от нас възпитават децата си в безпрекословно послушание, смятайки това за най-сигурната застраховка от неприятности. Но в крайна сметка отглеждат конформисти, които са готови да отстъпят под всеки натиск. Колкото и клиширано да звучи, ние трябва да помогнем на детето да изгради ценностна система, за да може да взема правилните решения осланяйки се на нея. Да му позволим да прави избор само, да обсъждаме, не да налагаме забрани, да сме готови да приеме отказ, ако нашият пубер има убедителни аргументи. Ако го научим да казва „не“, когато трябва, ще го въоръжим срещу много неприятности, една от които е алкохолът.

Прочетете още

Детето ми няма самочувствие


Важна информация за родители и учители

За израстването на тийнейджърите в здравословна среда се грижи кампанията НЕ ПРОДАВАМЕ АЛКОХОЛ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ, която се осъществява съвместно със съмишлениците МВР, Кауфланд и НЛВК. “Самата аз съм започнала професионалния си път като учител и директор. Знам колко важно е да гледаме с родителите в една посока“, разказа Ваня Славчева от Сектор „Детска престъпност“ в МВР. „Най-важното е, когато поемаме този ангажимент, да осъзнаваме приноса на всеки един от нас и осъзнаването на тази отговорност – отговорността на зрелите, пълнолетни хора, които трябва да вземат най-доброто решение“, допълни Катерина Ушева от Кауфланд.

„Децата ни свикват да виждат от много ранна възраст напитката на масите. Това обикновено е придружено със забрани или топването на пръстчето. По този начин даваме сигнал, че това е нормално, а ние като родители сме тези, които могат да сложат граници. Изхождам от силната идея и вяра, че децата са личности и не санкциите, а разговорът е най-добрият път към тях“, разказа детският психолог Яна Алексиева, която заедно с учителя Емил Джасим проведе нетрадиционна родителска среща в столично заведение. Игра на асоциации, въпроси и отговори и най-важното – посланието на програмата - ИМА ВРЕМЕ, обединиха институции, бизнес организации и медии в голямата тема за добрия живот на децата.

По данни на спиритсБЪЛГАРИЯ, 100% от родителите са разговаряли с детето си след проведена среща, което доказва и ефективния диалог с екипа на програмата. Според проучването на ЕСПАД, публикувано през 2016 относно навиците на 11-15-годишни юноши, използването на алкохолни напитки е намаляло с 12% между 2003 г. и 2015 г.

Повече за програмата можете да научите на официалната платформа predi18.org и  konsumirai-otgovorno.bg, както и на facebook страницата www.facebook.com/roditelski.sreshti   


Препоръчваме ви още:

Те са толкова различни 
Детето и наргилето 
Ти, сериозно ли?!

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам