Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

До дъщеря ми

Автор: Траяна Кайракова

До всички читатели

Благодаря на няколко, които ме нарекоха злобно, гадно, обсебващо, лошо, авторитарно, незнаещо, неможещо и т.н. майчище, което хич не е трябвало да ражда, след като прочетоха разказа „До моя син“. Ценя Вашата критика, веднагически я приемам като градивна и конструктивна!

Ако някой от всички читатели е негативен, песимист, няма чувство за хумор и не знае що е метафора, епифора, мезофора, художествена измислица и разни други сложни думи, Вашето място не е тук. Недейте да четете и да се ядосвате, че съвсем ще Ви падна в очите.

На останалите 2 896 543/ извинете, не помня бройката/, които се посмяха къде на истини, къде на измислици, пожелавам приятно гледане, пардон четене!

 

До дъщеря ми

 

Друго си е женско да родиш ей, дручко си е. Кеф ти панделки да му вържеш, кеф ти ластички, че фустички, роклички, обички. Пък за брат ти едни тиранти и един каскет, дето още на излизане от магазина го загуби, и толкоз. Такова дете беше ти  че още в корема ми ме пожали в тая жега и 15 дена по-рано излезе. Гласът ти не се чуваше. Комшийката се чудила родила ли съм или съм умряла от тоз голям корем. Спиш, ядеш, спиш, ядеш и така си караш и до днес. Сега и в два часа след пладня не мога да те раздигна. Търси си работа следобед, че иначе още на първия ден ще те уволнят, хич няма да чакат втория.

До шести клас гласът ти не чухме, напреки дума не си ни казала. Какво дете беше ей, какво дете! Като те удари после тоз ми ти пубертет, че още те държи, нищо че вече мина 18 години. Жива оса стана! Още като си отвореше очите и се чудеше кого да ужилиш. Не се минаваше край тебе. Какви бяха тез хормони, какво бе туй чудо? Дано и с брат ти не е тъй, че втори път няма да оживея.

Пък с брат ти какво не беше. Как оцеляхте, че и ний покрай вас, още ми е мътна. То бой ли не беше, то хапане, викане и каквото се сетиш. Двете легла детски потрошихте и пак не спряхте. Жива да не бях, ама пуста душа добруджанска корава излезе. То вярно, че в една стая 18 години се тъпчете, ама прабаба ти/ на свекърва ми свекърва й, Господи, помилуй/ още е жива, кара стоте и бая годинки още ще откара, сякаш кол ще забива на тая земя и Лили Иванова ще разминава. Ама да е жива и здрава, щото като гледам, един ден тя ще ви гледа децата. Помниш ли как ме молеше да го глътна обратно брат ти, че да спрете да се биете? Не стават тъй тез работи, майка. Ще родиш и сама ще разбереш. Само не знам каквато си ми гнуслива, като се подриска туй ми ти бебе, как ще му сменяш памперсите. Оправна си, ще я измислиш. Най-много с една щипка да си защипваш носа временно, ама станеш ли майка, ще ти мине гнусливостта, да знаеш.

Четири години пиано учи, комшиите раздига, като заблъскаш по тез клавиши. Викам си музикално дете излезе, с музикална култура. Десет години пя, конкурси печели, пък стана, каквато стана. Отде измислиха пуста й чалга и забрави и Моцарт, и Чайковски, и Котешкия марш барабар. Отиде ти и културата, и всичкото. Аз се надявах Шакира и онез дето пеят „Пасито-Масито“ да задминеш, пък тебе към Азис те влече и Пепа Синята прашка. Божкееее, какво доживях. Ама здрава да си! Пианото ти го пазя и редовно му бърша праха. Знам ли кога ще потрябва. Пък и може да им мине модата на тез, дето полуголи само се кълчат и вият, пък като ти харесва, не ти се меся. Ний тез работи не ги разбираме, още я караме на танго и валс.

Татуировки и пършинги ли им викат не си прави, мама. Ще остарееш, ще увиснеш, че тогаз да те питам тези картинки как ще замазваш и тез дупки от обици как ще ги пълниш.

Няма да се кифлейш, майка, щото не се знае какъв козунак ще станеш, като родиш. Дано не мязаш на мене, че след двамата с брат ви само по поръчка дрехи си шия.

Отличничка си, хубава си, затуй гледай умната, майче. Да не хукнеш да се жениш веднагически, да народиш свят деца и сетне да ми ревеш, че образование нямаш.

Към чужбина си се засилила да учиш. Няма лошо, майка. Намери си едно свястно момче, ама сякаш да не е чужбинец. Ще заминеш на хиляди километри, отиде се не видя, ама ти си знаеш. Пък може и от село да е. Цял живот здравословно ще се храните, нали е модерно сега.

Не чакай принца на бял кон, че обикновено идва само конят, но в някои случаи и туй става. Дано на тебе баш не принц, ами крал се падне Ако искаш да срещнеш перфектния мъж, трябва да го родиш! Друг вариант няма.

Добър мъж си избери, че хората са казали: “Както очи гледали, тъй сетне плакали“. Ще го въртиш, ама кротката и с чалъм. Те всичките са еднакви. Както казва майка ми, демек баба ти, всички са като гъби. Сама се сещай какво значи, да не засегна някой си ми ти мъж, че и аз син имам. Тъй ще го извъртиш, инак ще го прикоткаш, че пак каквото искаш да стане, пък той да си мисли, че сам го е измислил и решил какво да е. Мъж, дето се вика, от кръста надолу да те знай. Нагоре след шията няма смисъл. Туй от мойта баба го знам. Права е била, да знаеш. Хубаво ме слушай какво ти говоря, че ти накъдето отиваш, аз оттам се връщам. Ядоса ли се мъжът ти, няма да му придиряш. Ще вика, ще вика, пък ще му мине. Той да се ядосва, пък ти си свиркай. Ама да не се изтървеш пред него да свирнеш! Сакън! Там вече лошо ще стане. След пет минути ще му мине и ще си търси яденето и дистанционното. И пак ти казвам – не се коси, щото ще ти мине.

Ти да не мислиш, че баща ти е лесен? Два метра човек, като викне, стъклата дрънчат и прането само съхне. Двайсет години се водим, че и кътните му зъби знам и преди да си отвори устата какво ще каже. Първите години и аз си свирках, пък сега на ум кючек вече играя билям и мир има вкъщи. Остави туй, ами колкото одъртява, по серт и по бетер става. Да знаеш сигурно изкуфява.

Готвачка засега няма да станеш, да знаеш. Едни яйца ще опържиш, ама по-сложни манджи като боб и супа хич не помисляй да правиш. Един боб на баща си беше сготвила, че лъжицата права стоеше в него и половин пакет брашно беше останал от целия. В „Куке смайле“ на Кремена, мойта дружка от Бургас, рецепта за супа топчета си видяла. Три литра вода, лук, моркови, фиде, топчета, сол, черен пипер, кервиз. Тъй си е и аз я четох сетне. То всичкото хубаво, ама трите литра вода си ги хакнала в двулитровата ми тенджера, че не знам как не е гръмнала печката. Оттървахме се само с един изгорял котлон. Карай, другите ще ползвам, не ги мисли. Топчета бяха като кюфтаци по чирпански, ама пък вкусни бяха. Само кервиз не си разбрала какво е. Добре, че не си го сбъркала с корниз, че от него да нарежеш вътре, баща ти щеше да ни убие един по една, нали знаеш как мрази пердета да сваля и окачва. Ако чакаме на него, на тапети ще замязат. Направо ще й забележа на жената да обяснява по-подробно, че и някой друг къщата ще си запали от незнание. Отдолу да си напарви графа с непознати думи и да извежда, и превежда кое какво е. Хубаво написала жената дас е готви с кеф и удоволствие. Не знам след туй мазало кеф ли ти е било, ама ний с кеф ядохме, че вкусно беше! Като станеш домакиня, щеш не щеш ще проготвиш, освен ако не вземеш някой Мастър шеф.

И чистачка няма да станеш, майка. Аз ти звъня, да ти кажа, че от море си ида на другия ден, барем поочистиш, пък ти ми викаш : „Що да чистя, като ти си идеш?“. Няма и да ти трябва. Баба ми все викаше да не се престараваме в чистенето, щото министри у нас няма да идват.

По те виждам като адвокатка или пиарка, журналистка. Трака ти тракачката, сто в секунда ги мелиш. Тъй ще извъртиш нещата, че ще пееш и ще работиш.Математичка няма да станеш, че голям зор ти дава тъз пуста наука. Жива майчичка. Ма ти не се кахъри. В МОЛ-а да можеш сметката да си направиш като за начало ти стига.

Не си мисли, че брат ти обичам повече от тебе. Не се трови с такива кахъри. Шест години повече от него съм те гледала и обичала. Дано и ти майка да станеш и не две, а три деца да имаш и тогава аз да те питам кое обичаш повече.

Знаеш ли какво е казвала баба ми на двете си дъщери, дето все се сърдели коя повече обича? „ Ха сега си разперете едната ръка. Отрежете си двата пръста и ми кажете кой повече ви боли“. И двамата сте ми деца, и двамата сте ми мили, майче. Пък брат ти, колкото е наказван, че шило в торба не стои, и сама знаеш. Отзел си е от наказания доживот. Той, като се ожени, я вдигне телефон, я с крак пристъпи. Тъй са орисани мъжките – до двайсет години ги гледа майка им, сетне жена им. Жена завърти ли му главата, ще забрави къде ни е вратата.

А ти и да се омъжиш, все към майка ще те тегли. Тъй сме устроени ние, майче, тъй и ще си отидем. „Майка да имаш, ама майка да не си...“ Ще разбереш, деца като имаш.

Златното момиче си ми ти, дъще, от сърцето си съм те късала. Света да сложат в краката ми, за друга няма да те сменя.Един ден ще си отида, ама ти пак няма да си сама. Да знаеш, че отгоре ще те гледам и по майчински ще те закрилям...

Обичам те!

Мама

 

********************

 

Прочетохте ли До сина ми?

 

Може би ще ви харесат още:

Страстната седмица на една греховна домакиня 

Разказът на една дъщеря 

На мама, която винаги мисли за другите преди себе си

 

Последно променена в Петък, 25 Август 2017 18:45
Прочетена 26571 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook