Първа среща

Автор: Мария Пеева

Моите първи срещи… Толкова далечни и толкова незабравими. Сигурно всяко момиче, всяка жена помни първите си срещи, независимо дали е била на 16 или на 60. И независимо дали са били първи и последни, или са имали продължение.

 

Момчето, което говореше само за себе си.

Чаровен, популярен, усмихнат, красив, че и умен отгоре, всички момичета искаха да излязат с него. Момче с бъдеще, както би казала майка ми. Най-разочароващите три часа в живота ми. През цялото време говореше за себе си, за успехите си, за плановете си, за мечтите си, за способностите си и за желанията си. Едва ли не трябваше да съм поласкана, че ме е забелязал. Не, благодаря. Не искам да се чувствам втора цигулка в една връзка, нито да гоня някой мъж, ако ще да е най-готиният на света.

 

Момчето, което сваляше звезди.

Поетична, нежна душа, симпатично затворен и безупречно интелигентен, а колко влюбен… Но oще на първата среща, преди да сме се целунали, ми обясни как ще свали целия свят в краката ми и ще ме направи щастлива до края на живота ми. Най-бомбастичните три часа в живота ми. Рецитираше ми стихове – свои и чужди, и се превъзнасяше толкова много, че дори не забеляза, че се прозявам. В крайна сметка човек отива на първа среща, за да се позабавлява, не да се омъжи. Чак толкова сериозност няма нужда.

 

Момчето, което искаше само едно.

Всяко момиче обича да е желано, но е някак дразнещо да се чувстваш желана колкото всички останали. Не върви да ти говори колко си секси и как иска да е с теб и не може да мисли за друго, а в същото време да стрелка с поглед големите цици на сервитьорката, дългите крака на девойката от съседната маса и дори гаджето на приятеля си. Веднага си мислиш дали иска да е с теб, или просто иска да е с някоя. Кое момиче иска да е „просто някоя“? Най-пропилените три часа в живота ми.

 

Момчето, което беше чело книги „през друг“.

С претенции за интелектуалец, говори със сложни фрази и често използва цитати. В началото си впечатлена. Възхитен е, че и ти си чела това-онова и вземеш, че разпознаеш някой цитат. Той винаги е харесвал „интелигентните“ момичета, всъщност затова и те е поканил на среща, не защото си красива, забавна и секси. Защо ли тогава изглежда малко учуден? Задълбаваш в темата и се оказва, че всъщност не е чел книгата, ами някой му е разказал за нея. Не е проблемът, че не е чел всички книги, а че дава такъв вид. Лустрото го има, дълбочината – не. Спъхва се като балон с всяка следваща тема. Най-разочароващите три часа в живота ми.

 

Момчето, което се правеше на лошо и се оказа лошо.

Той е сбъднатата мечта на всички момичета, които копнеят за корави момчета с нежни сърца. Тайно си мечтая да извадя наяве доброто в него, което само чака истинската любов да го събуди. Докато ти разказва как го е мачкал живота и как всъщност не иска да е толкова лош, сърцето ти се свива за него и си въобразяваш как го спасяваш от блатото и го превръщаш в добро момче. Само че не работи така. Най-изгубените три месеца в живота ми. Човек може да спаси само себе си, никой друг.

 

Момчето, което дойде с анцуг.

За него трябва да ви разкажа малко повече. Какво ще си помислите, ако отидете на среща с най-хубавите си дрехи, гримирана и с прическа, а насреща ви се появи младеж с анцуг и колело? И вместо да ви заведе на кафе или на кино, той ви метне на рамката и ви замъкне на тенис на маса? А ако ви кажа, че това бяха най-щастливите три часа в живота ми? Или по-точно първите от многото, защото и до днес се забавляваме с този младеж, макар че скоро не ме е водил на тенис на маса. Защо беше най-хубавата ми първа среща? Защото той беше истински. Не се правеше на друг. Не се стараеше да ми се хареса повече отколкото трябва. Не си придаваше важност и не оригиналничеше. Не се оплакваше, не се и хвалеше. Не размахваше чувствата си като оръжие, което да ме срази. Беше ясно, че е влюбен до ушите в мен, но ми даде време да се влюбя и аз, а не просто да поддам. Най-вече беше искрен. Показа ми неговия свят и ми позволи да свикна с него и да го харесам. И досега сме много различни. Той си остана спортен, аз си останах неспортна. Той си остана нахъсан да побеждава, аз си останах лежерна и с усещането, че живея на шега. Турнирът ни продължава и все още си подаваме топки. Понякога го изненадвам с някоя висока, понякога той ми прави жестока забивка. Но все още ни е интересно. И все още виждам в него онова усмихнато момче с колелото. Нищо че косите посребряха и бръчиците стават все повече.

За двайсетата годишнина от сватбата му подарих статуетка, на която попаднах случайно в някакво антикварно магазинче. Момче и момиче на колело. Целуна ме и нищо не каза, но в кафявите очи видях влага. Не вярвайте, ако някой ви каже, че с времето хората си омръзват. Когато обичаш някого, няма как да ти омръзне. Може да ти омръзне, ако се е представял за друг, ако измами очакванията ти. Омръзват фалшът, лъжата, илюзията. Ако го познаваш истински и обичаш него, а не представата за него, как ще ти омръзне? Все едно ти сама да си омръзнеш. Не съм чувала за такъв случай досега – човек сам да омръзне на себе си. Истината никога не идва в повече и никога не омръзва. Тя просто е. Или я приемаш и оставаш, или я отхвърляш и си тръгваш.

 

Онзи ден най-големият ми син, вече мъжага, се шегуваше с брат си, тийнейджърът, умно, сериозно момче, спортна натура като баща си. Трябвало да му даде някои съвети как да се представя на среща пред момичето, за да го хареса.

- Да не си посмял! - му казах. – Нека бъде такъв какъвто е. Ако момичето не го хареса, значи не е неговото момиче.

Не знам, може и да греша. Все пак моят опит с първите срещи не е чак толкова богат. Но го вярвам и до днес, колкото и наивно да звучи.

Човек трябва да е истински. Даже и на първата среща. Ако не е истински, как ще го познае истинската му любов?

 

Прочетохте ли Истински мъж? Може би ще ви хареса и Жега.

 

Последно променена в Събота, 06 Януари 2018 23:39
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам