Преди години известно време излизах с един скучен тип. Знам, че в момента ме чете, както и останалите 2567 скучни типове, с които съм излизала. И понеже не искам той да разбере, че това се отнася точно за него, ще го нарека условно Сергей, още повече, че това всъщност е и истинското му име.

Сергей беше много позитивно момче – четеше много и пиеше малко. Ако нещата бяха наопаки, връзката ни можеше и да просъществува по-дълго, но реално тя оцеля само 14 дни. През това време отидохме два пъти на кино, веднъж на риболов и веднъж на кафе. През останалото време просто киснехме на една пейка в парка, където той ме държеше за ръка и унило мърмореше за какво ли не. Ръката ми неизменно започваше да се поти в неговата и ми ставаше много неприятно, но не вървеше да си я дръпна, защото момчето беше умно, имаше „Жигула” и вила на село, а това много щеше да зарадва мама, пък и бях вече на 18, т.е. крайно време да се омъжа. И аз се преструвах, че ми харесва, кимах и му отвръщах от време на време и дори няколко пъти чоплех от косата му паднали есенни листа, докато висяхме на пейката.

След това обаче си представих, че двамата сме женени. Аз си стоя да домакинствам вкъщи, а той работи в БАН. Всяка вечер той се прибира вкъщи и от него се носи ухание на сандвич с варена наденица, който той е изял на път за дома, докато е чакал метрото. Аз го посрещам, целуваме се, след което отиваме на канапето, той взема ръката ми в своята и започва да каканиже с тона на телевизонен синоптик. А ръката ми се поти, поти, поти...

И тогава реших, че със Сергей трябва да се разделим на всяка цена. И се разделихме по обичайния за мен начин – престанах да приемам обажданията му, криех се, когато се засичахме по улиците, смених си жилището и цвета на косата. Но той много държеше да поставим точка на взаимоотношениета си (като всички мъже) очи в очи, и затова продължаваше упорито да ме преследва. Аз обаче бях неуловима, а впоследствие се преместих и да живея в Турция.

След време Сергей ме намери все пак в интернет и сега ме чете.

Ами... това е всичко май. Няма нищо по-лошо от скучен мъж. Виж, скучна жена е ОК – цветя някакви там, облачета, мъгла, залез, гоблен и конци... Мъниста, кукли, гривни... Мммм...

Серьожа, това не беше за теб. За друг е.

Източник: nedorazumenie.livejournal.com

От авторката на За бременността и раждането и След раждането

Препоръчваме ви още:

Първа среща
"Искаш ли да ходиш с мен?" 
Истински мъж