Ninja Editor
По време на форума, организиран от Puls.bg, родителите ще се срещнат с водещи специалисти, а една бременна жена ще спечели безплатно раждане
Деветото издание на най-голямото специализирано събитие, посветено на бременността, раждането и отглеждането на детето, се завръща в Пловдив. След огромния интерес към "Форум бременност и детско здраве" през 2017 г., на 7 октомври градът отново ще е домакин на събитието. Форумът се организира от водещия здравен сайт Puls.bg.
На сцената му отново ще присъстват водещи български специалисти в областта на майчиното и детското здравеопазване, които ще дадат ценна информация и практически съвети на бъдещите и настоящи родители в мисията им да отгледат здрави и щастливи деца. Събитието ще се проведе в Гранд Хотел Пловдив, от 10.30 часа.
В рамките на три панела "Форум бременност и детско здраве" ще се фокусират върху важни моменти, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето и детето. В първата част „9 вълнуващи месеца“ акушер-гинекологът д-р Васил Даскалов и ембриологът д-р Мариела Даскалова ще представят развитието на бременността от два важни аспекта – от гледна точка на промените в организма на жената и проследяването на бременността, и развитието на новия живот. Д-р Райна Стоянова ще коментира особеностите на храненето по време на бременността. Във втория панел специалисти от различни сфери ще представят най-важните моменти, свързани с раждането. Акушерката Катя Павлова от Пловдив, която спечели класацията на Puls.bg “Специалистите, на които имам доверие”, ще представи своята професионална гледна точка за постигане на спокойно раждане. Адвокат Мария Шаркова ще засегне една от най-деликатните теми в общественото пространство „Раждането - имам ли право на избор“. Третият панел „Светът на бебето“ ще бъде посветен на грижите за новороденото след изписването от родилния дом. Петя Запрянова от Алианса на българските акушерки ще даде отговор на най-горещите въпроси на бъдещите и настоящи родители относно кърменето. Международно известният лекар и лектор д-р Василка Юрукова ще предостави своя опит в справянето с най-срещания проблем на родителите – честото боледуване на малчуганите в ранна детска и предучилищна възраст.
"Форум бременност и детско здраве" е подготвил и специална изненада - томбола с награди за гостите. Голямата награда ще бъде безплатно раждане в болница в Пловдив. Бъдещата майка, която ще спечели, ще получи безплатни консултация с анестезиолог, упойка, избор на лекарски екип и престой в болницата. За да участват в томболата, дамите трябва да се регистрират и присъстват на събитието.
Повече подробности за събитието, програмата, информация за лекторите и регистрация за участие във форума, може да откриете тук.
Деветото издание на "Форум бременност и детско здраве" се провежда с подкрепата на Болница „Селена“, CryoSave, Алтерко, Ficosota, Ganchev, Медийни партньори на събитието са Bulgaria ON AIR, Dnes.bg, az-jenata.bg, списание „9 месеца“, Новите родители, Първите седем, Mama Mia, Bebok.eu, Дневникът на мама и татко, Mama Ninja, Plovdiv24.bg.
Препоръчваме ви още:
"Форум бременност и детско здраве" стъпва и в Пловдив
За специалистите, на които се доверяваме
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Клуб “Не Си Сам(а)”
До Нова Броудкастинг Груп, Съвета по електронни медии, Old School Productions и българската общественост
Уважаеми Г-н Дидие Щосел, Г-н Никола Тупарев, Г-жа София Владимирова, Дами и Господа,
Клуб „Не си сам(а)“ е самоорганизирана общност от жени, обединени за оказване на дискретна взаимопомощ срещу насилието от позицията на бивши и настоящи жертви на насилие, както и с обострена чувствителност по темата. Стремежът ни е да постигнем положителна промяна на меко казано нерадостната картина в нашата страна, а именно – всяка трета жена в България е жертва на насилие, при отчитане на безпрецедентен скок в броя на убитите от началото на годината.
На този наболял фон, през последните няколко дни наблюдаваме как в прайм тайм в национален ефир шоково е героизиран като VIP (много важна личност), доказан международен престъпник, с противозаконна дейност в България, Франция, Белгия, Испания.
Не искаме и не можем да представляваме всички жени, станали жертва на дейността на Иван Главчев. Но можем да се поставим на мястото на всяка една от тях, застанала пред телевизионния екран, за да бъде зашлевена от предоставената му на всеослушание трибуна за изразяване на “VIP” мнение срещу няколко хиляди лева хонорар за това какво е мястото на жените в обществото!
В един от епизодите на предаването - между 2:30 и 2:50 минута Иван Главчев изразява следното мнение: “Женско царство съществува само по книгите. Искат изкуствено да ни наложат, че половете трябва да се изравнят. Аз не виждам нищо срамно в това жената да стои по-ниско от мъжа. Нека всеки да си знае мястото в крайна сметка. Всеки да си знае ролята в живота.”
Не искаме и не можем да бъдем лично отговорни за възпитанието на всяко дете и подрастващ, чието съзнание се сблъсква с явлението Иван Главчев и то без никаква цензура. Но можем да се поставим в ролята на будната гражданска съвест и да заявим категоричното си несъгласие с лансираните в национален ефир престъпни „примери за подражание“ по отношение на това как се става много важна личност.
Настояваме престъпният статут на лицето Иван Главчев да бъде изрично и широко огласен, а националният ефир да се явява неизменно пространство за критично разобличаване на насилниците, не тяхна високоплатена трибуна!
Призоваваме всички солидарни с каузата ни да предприемат съответни мерки съобразно своите отговорности и възможности. Подкрепете ни! Заедно срещу насилието!
Прочетохте ли
Автор: Невена Басарова-Дичева
Първият учебен ден винаги е изпълнен с много емоции - вълнение, трепет, нетърпение, неизвестност, очакване на нови отговорности и много въпроси, търсещи отговор.
Деца, родители и учители се стараем всичко да върви по вода и с лекота и учебният материал да се учи и усвоява с желание. Затова обаче е нужно да се спазва не само реда в училище, но и етичните правила и добрите обноски.
Ето няколко важни правила за добро поведение в училище, които ще помогнат на вашето дете да се чувства комфортно и по-спокойно в училище, а с това и да го посещава с желание.
1. Бъди усмихнат и ще имаш много приятели!
2. Не си прави с другите шеги, каквито ти не би искал някой да си направи с теб!
3. Пази чисто в сградата на училището и в двора!
4. Не хитрувай, когато общуваш със съучениците и учителите си!
5. Бъди винаги с чисти дрехи и ръчички!
6. Не яж с чужди прибори и не забравяй да ползваш салфетка!
7. Не се присмивай на някого, ако е по-различен от всички останали!
8. Смело казвай "извинявай", когато сгрешиш, и "прощавам ти", когато някое другарче се разкайва за постъпката си!
9. Ако намериш загубена чужда вещ, колкото и да ти харесва, предай я на класната и бъди героят на класа!
10. Ако някой те дразни или обижда, не се гневи или натъжавай, а го остави сам и отиди при дете, което се усмихва!
11. Не се бутай и пререждай на опашката в лафката!
12. Междучасието е за разговори и бързи игри, а не за клюки и сплетни!
13. В училище се ходи бавно, без да тичаш, но пък на двора може да е много забавно и да изявиш своите спортни възможности!
***
Невена Басарова-Дичева е основател на Първа Детска Академия за Добри Обноски. Тя е специалист по социален етикет и коуч по емоционална интелигентност, майка на 9-годишен син, с опит в общуването с родители и деца от всички възрасти. Повече за Академията и програмите й може да видитетук.
Препоръчваме ви
За добрите обноски и либералното възпитание
Автор: Янка Петкова
Сигурно се питате защо ви разказвам тези истории за деца, които се нуждаят от лечение, вместо да си споделяме апели за помощ в социалните мрежи. Много ми се иска да разберете повече за малките герои, които стоят зад тях. Те са силни, борбени, търпеливи. Свикнали са с болката и неудобствата на увреждането си и дори не знаят, че могат да живеят без тях. Но ние големите знаем, че това е възможно и затова помагаме.
Лори е на година и 10 месеца. Малка, дяволита кукла, на която едното краче е с 10 см по-късно от другото.
Родена е с рядката диагноза Вроден дефицит на бедрена кост (Congenital Femoral Deficiency, Paley type IB). Увреждането е свързано с малформация на таза със забавено вкостяване на шийката на бедрената кост, с тежка ъглова деформация в тази област и екстремно прогресиращо скъсяване на лява бедрена кост.
Тази страшна диагноза обаче е поставена на едно безстрашно момиченце, което дори не осъзнава, че има някакъв проблем. Става по тъмно и не спира цял ден, знае какво иска и не може да бъде излъгано. Храни се самостоятелно, повтаря всяка нова думичка и има репертоар от изрази, които само то разбира.
Търси си ортезата, когато стане време за излизане, за да отиде на детската площадка. Там има приятели, с които играе без да я дискриминират. По-големите се грижат за нея и я пазят. Интересуват се какво й има и се радват, че може да бъде излекувана.
Лори има по-голяма сестра Тереза, която тази година е първокласничка. Разбира се, малката присъства на тържеството по случай новата учебна година и възторжено ръкопляска на кака си. Тереза също събира в касичката си пари за лечението на сестричето. Майка й Ралица казва, че са принудени да лишават ученичката от много неща, но тя понася ограниченията търпеливо, защото знае, че трябва да се пестят парички за Лори.
Надеждата и за това дете е д-р Пейли от Медицински център „Света Мери“ в Уест Палм Бийч, Флорида, САЩ.
Въпреки сериозната диагноза прогнозата за възстановяване на Лори е отлична, ако се извършат серия от операции. Първата от тях е планирана за 15 януари. С нея ще бъдат коригирани деформациите в таза. След това на Лори й предстоят още три операции за удължаване на крачето. Последната, по думите на д-р Пейли, трябва да бъде извършена, когато детето навърши 12 години. Прогнозата е, че към 13-тата си година Лори ще има две еднакви крачета.
Сумата необходима за първата операция е 200 000 долара. До момента семейството е събрало половината от тези средства. Престоят в центъра е шест седмици, разходите по него семейството поеме само – вероятно с ипотека на жилището и заеми от приятели, по думите на Ралица.
А нейният зов за помощ те оставя безмълвен:
"От дъното на майчиното си сърце се обръщам към вас, непознати хора с големи сърца, с молба да подкрепите детето ми в предстоящите битки.“
В подкрепа на Лори е организирана дарителска кампания във Фейсбук
Открита е и дарителска сметка
УниКредит Булбанк UNCRBGSF
BGN сметка - BG16 UNCR 7000 1523 2804 10
USD сметка - BG27 UNCR 7000 1523 2804 06
Титуляр: Лора Петрова Ангелова.
Можете да изпратите дарителски SMS с текст на латиница DMS LORA на номер 17777 (за абонати на Telenor, VIVACOM и A1). За абонаментни дарения и други начини за даряване вижте тук.
За абонати на Telenor, VIVACOM и A1 цената на един SMS е 1 лв., за потребители на предплатени услуги един SMS е 1,20 лв. с ДДС, за абонаментни дарения стойността е 2 или 5 лв. месечно.
PayPal account - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Можете да дарите средства и чрез кампанията Да помогнем на Лори да ходи
Прочетохте ли
Вики и Пеши - малките герои от Попово
Автор: Милена Макавеева
Странни дни са тези, които се нижат след като изпратим август. Потръпвам, потегляйки рано сутрин, а с напредването на деня се наслаждавам на ласките на слънцето и акумулирам топлинка за следващите месеци. Колкото повече нарастват цифрите на деветия месец, толкова по-забързано става ежедневието и се налага да се окопитя и мобилизирам за новото начало. Какво ново... освен сезона, графика и нещата, които чакат да ги срещна. А аз срещам доста контрастни светове през септември. Сякаш стоя на паянтов въжен мост, чиито два края са ми много близки, но съществуват паралелно, без да се поглеждат. Единият наблюдавам от шест години насам покрай дъщеря си. Там процесите са динамични и бързи. По това време на годината суетнята е голяма: всички се готвим (образно казано) за първия учебен ден. Раници, учебни помагала, подвързии, разбира се, и дребните неща: несесер, цветни моливи, маркери, етикети. Всеки път се изумявам от ентусиазма, който кипи, включително и у дома. Нещата се вадят отново и отново, пренареждат се и се смеем как след две седмици отново ще цари творчески хаос. Учителите са решени да материализират поредните нововъведения в учебните планове, които при цялото ми уважение, ми напомнят на речта с фразата „петилетката за четири години“.
Посланията, които отправят към родителите са хем умиляващи: „Пораснаха и тези деца, какви фарфалаци само бяха... “, хем отрезвяващи: „Става все по-сложен и тежък материалът, дано сте се погрижили за литературата и дисциплината през лятото, че ще се стягаме“. И на тях не им е лесно… давам си прекрасно сметка за това, сещайки се за безкрайната документация, неспирния шум и гонитбата на вечно променящите се изисквания от неуспешната толкова години образователна реформа. Проявявам разбиране и се отпускам на чина... и изведнъж чувам репликата, че учителите днес нямат кой знае какъв избор и се водят по „високата летва“. Оживявам се внезапно, за да не пропусна последвалото пояснение: “Дечицата работят, кой колкото може“. Думите на преподавателката бяха казани вероятно да успокоят страстите и да покажат прогреса на българското школо по отношение на толерантността. Замислих се... ако трудно се съобразят с различното темпо на възприемане в класа, как ще погледнем към другия бряг, там където притихнали чакат децата, които не учат бързо. Онези, от които всички отвръщат глави или чукат на дърво. Онези, антиподите на „високата летва“, дето трябва да учат с другите от забързания бряг. Рамо до рамо. На теория звучи фантастично. Въпросът ми е как? Отговорът с малки, но значими изключения е мигновен и ясен – никак. Всички стартираме с добри намерения, но бързо става ясно, че гоним нормативи, скорост и постижения. А децата от другия бряг, онези различните, имат нужда от три неща пристъпвайки прага на масовото училище – подкрепа, социализация и качествено подадена информация, поднесена алтернативно. Учителите, при цялото ми уважение, не могат да носят еднолично отговорността по реализацията им. Ясно е, че нито те са подготвени, нито децата, камо ли родителите. Какво тогава?
Наскоро си говорих с майката на дете с множество увреждания как ще отпразнуват първия учебен ден. Тя ми сподели, че би се радвала децата от помощното училище, където учи синът й, да бъдат със здравите си връстници. И двете родителски групи обаче, се смущават от подобен 15-и септември. Едните се притесняват, че ще ги обсъждат. Другите, че трябва да гледат учтиво настрани, да си говорят общи приказки, без да са излишно щастливи, и да са готови да обсъдят после видяното и преживяното. Е, вероятно и двата бряга са прави, странно би било. Такова ще е, докато отлагаме подобни инициативи. Колкото повече години минават, толкова по-трудно осъществимо е за подрастващите да приемат различността, за нас - да не извръщаме глава.
Та, откровено казано, на мен не ми е никак празничен първият учебен ден. Но бих се зарадвала от все сърце, ако видя тези, на които им позволява състоянието да са до другите, пък и не само в дните, в които ще ни показват образованието по телевизорите. Би ми станало хубаво да видя майките на децата с проблеми, облечени с цветни дрехи, а не с черните тениски с надпис „Системата ги убива“, да се усмихват заедно с другите. Пожелавам си първият учебен ден да ни е трамплин към по-добри бъднини. Образование, което е повече качествено, отколкото количествено и скоростно. Цели, насочени към всички деца, не само към „високата летва“. Възможност да се даде изява на онези страни у всяко дете, с които се гордее, пък били и недотам академични. Пожелавам си ние, като родители, да не сме толкова фокусирани с какво ново оборудваме децата си, а как да ги направим добри хора. Да ги научим да откриват неща, които ги свързват с другия, в различността – тя е повече от нормална и необходима.
Поздравявам учителите с празника им и им пожелавам вяра, надежда и любов, не е случайно, че тази година съвпадат датите... те ще ги водят по пътя към децата ни.
Повече за Милена:
Завършила е бакалавърската си степен като логопед в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“ на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.
Препоръчваме ви още:
Майките, от които нищо не зависи
Истинските хора раждат истинската история
Автор: Виктория Христов
Обичайното сутрешно прехвърляне на Фейсбук с отегчената ми физиономия от това, че нищо не може да ме изненада.
Попадам на снимка на просеща жена с кратка история за живота ѝ.
Това, което спира погледа ми, е коментар от една дама, който гласи: “Лесно се изкарват така пари.“
Примигвам и се замислям, наистина ли може да ти се стори лесно?! Или просто е лесно да седиш и да бълваш омраза към всичко и всеки в социалните мрежи.
Както се казва – на чужд гръб и 100 тояги са малко.
С изненада откривам, че въпросната дама е директор на училище или поне това е официалната информация в профила ѝ.
В този момент вече съм бясна. Бясна съм в качеството си на човек, на българин, на бъдещ родител, на българин, живеещ в чужбина. Бясна съм в качеството си на мислещ гражданин, който вижда една идея по-далеч.
Има едни елементарни етични правила, които важат за всички. Не може просто да обикаляш и да сееш негативизъм във Фейсбук или на улицата, или в градския транспорт, или в супермаркета, когато си публична личност, пример и ръководител. Не може да ти е поверено бъдещето на тази държава, а ти да действаш, сякаш това е най-лесната ти задача за деня.
Госпожо Директор, моля осъзнайте длъжността, която заемате. Моля, осъзнайте, че думите остават някъде там и имат значение.
Моля разберете, че Вие сте проблемът на тази държава. Помъдряването е осъзнаването колко много неща не се нуждаят от вашия коментар. Особено, ако той не е градивен, а елементарно плоско заяждане.
Бележка на редактора: Решихме, че е важно да споделим с вас писмото на Виктория, не за да "изобличаваме" директорката, (затова и сме скрили името й) тя със сигурност има своите достойнства и качества, може би е прекрасен човек в личните си отношения, сигурно е и блестящ преподавател. В случая обаче ни се иска да обърнем внимание на всички личности, били те известни или не, които чрез професията и обществената си дейност дават пример на децата ни и моделират характерите и светогледа им. Моля ви да полагате особени усилия да бъдете пример за добротворство и етика, а не обратното. Моля ви специално да избягвате изказвания, които принизяват когото и да било, независимо от състоянието, външността и начина му на живот. За контраст ми се иска да приключа със съобщението в електронния дневник на сина ми по повод първия учебен ден. Мисля, че е подходящ финал.
Уважаеми родители,
Ние твърдо вярваме, че училището не е просто институция, която трябва да обучава. Тя трябва да възпитава, да учи на съпричастност и да помага на децата да бъдат не само отлични ученици, но и добри хора. Ето защо Ви призоваваме тази година вместо цвете на учителя да подарите усмивка и надежда на дете в нужда и така да превърнем нашия празник в Ден на вярата в доброто и човещината.
За тази цел в училището ще бъдат разположени урни, в които ще можете да оставите своето дарение. Със събраните средства ще подпомогнем няколко дарителски кампании, с които ще накараме нуждаещите се деца да изживеят своето вълшебно детство.
Препоръчваме ви още:
„В детската ни градина изглежда провеждат акция „Почувствай се лош родител“. Там виси едно плакатче със съвети. В тях ще намериш всичко: и презумпцията за вина на родителя, и нареждания „отгоре“, и съвети без право на въпроси – всичко, което ние, родителите, много обичаме. Всеки от тези съвети е прекрасен по своему.“ – споделя в социалните мрежи една майка, психолог по професия, която се натъкнала на интересни препоръки на таблото в детската градина на сина си.
1. Обичайте детето
Веднага атакуват с коз. Първо, те може би предполагат, че аз не обичам детето си. Второ, че мога да обичам по команда. Също като „откривайте радост във всичко“. Ами ако съм в депресия? Сега трябва да изпитвам и чувство за вина, че не намирам радост в общуването с детето?
2. Нека няма ден без прочетена книжка
Така си го представям и аз - цялото семейство, уморено след работния ден, кръжоците и прочие, плаче с глас, но дочита проклетата книжка.
3. Развивайте речта
Какво искат да ми кажат, че всеки път, когато говоря с детето, съм длъжна и да контролирам развивам ли му речта или не? Може би трябва да подбирам и по-сложни думи? Да обсъдя с детето в доучилищна възраст проблемите при конструирането на синхрофазотроните (ускорители на частици)?
4. Позволявайте на детето да рисува
В никакъв случай. Не мога да позволя подобно мракобесие в собствения си дом! Само пост, молитви и висша математика.
5. Ходете по културни мероприятия
- Хайде да отидем на операта на Щраус, моето момче!
- Мамо, скучно ми е, там дават някаква глупост.
- Не ме интересува, от детската градина наредиха да те водя, значи ще те водя.
6. Изберете пълноценното хранене на детето пред скъпата, маркова дреха.
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!! Това просто…
ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!! Сериозно? Казано в прав текст? Ще си купя Шанел, а детето да се спасява, така ли си го представяте?
7. Помнете, че нито телевизорът, нито радиото, могат да ви заменят.
По принцип тук всичко е ясно. Ако съдя по споменаването на телевизията и радиото, съветите са били писани във времената, когато аз ходех на детска градина, а може и по-рано. Сега има интернет.
8. Не ограничавайте детето в желанието му да общува с връстници
Кога? След театъра, екскурзиите, рисуването, шопинга в най-скъпите бутици и четенето на книжка, ще трябва и 30 минути някое предаване да погледаме, а после е време за сън. Наистина може да го дадем в детска градина… О, чакайте… То вече ходи.
9. Правете всичко заедно
- Днес няма да ходим на театър, моето момче. По план имаме съвещание, после ще трябва да измием прозорците на 9-ия етаж, а и час при гинеколога си записах. Казано е ВСИЧКО заедно!
10. Грижете се за външността си. Детето трябва да се гордее с вас.
Е, тук вече ме дръжте, защото ще се отприщя:
1. Има ли някакъв модел, към който трябва да се стремя, за да е гарантирано, че детето ми ще се гордее с мен? Може ли да се гордее с бръсната ми глава и разноцветните кичури?
2. Ако няма конкретен модел, как да определя достатъчно добре ли се грижа за себе си или детето все още може да изпитва срам от вида ми?
3. Защо по принцип детето трябва да се гордее с мен заради външността ми?
4- Мога ли да дам други поводи за гордост на детето си? Например професията, обществената ми дейност или това че съм неприлично умна?
5. Трябва ли бащата също да следи за външността си, или този съвет е само към майките?
Снимка в текста: фейсбук профил на Александра Олейник
Препоръчваме ви още:
13 ненужни съвета към младата майка
Автор: Долорес Белоречка
Влюбих се отново, колко хубаво усещане! Влюбих се отново... в родния си град! Възхвален от едни, оплют от други (включително от мен), установих, че го обичам. След 40 години!
Признавам, излзязох от него преди почти 20 години, тогава беше много по-мръсен, натруфен от една страна и сив от друга. Не бях свикнала да има толкова много хора, толкова много боклук, непочистени градинки и кучешки екскременти навсякъде. Не бях, защото съм закачила и от онова време, в което дори кварталите цъфтяха като розите пред блоковете, боклуци не стърчаха от кофите за смет и се дишаше... все още...
Сега дори и там има напредък. Жителите установиха най-сетне, че никой няма да оформи цветята, затова съвсем доброволно започнаха да облагородяват местата, където живеят. Е, не всички, има още много какво да се желае.
А центърът, леле колко е хубав рано сутрин! Вървя си аз бавно (а иначе все бързам), не за друго, защото съм болна и нямам сили.
Вървя си по онзи булевард, толкова пъти сниман с планината отзад, че все ми се струваше, че е фотошоп. Ами не е... идеше ми да се снимам с тази красота, но не ми прилича на годините и дрехите си казах. А и на характера.
Минавам по малките улички в търсене наум на най-прекия път до поликлиниката, че едвам се влача, а и още има много ремонти, които учудващо не ми пречат. И виждам, и чувам един друг град. Хора вече пият кафе, други чистят пред магазинчетата, младежи вървят и се смеят – не им ли е рано не знам, може би от купон се прибират. Някъде заплаква бебе - още е топло и прозорците са отворени... Подрънкват камиончета със стоки. А група чужденци бързат... не знам закъде... чужденците – и те са се умножили, мисля, че е за добро.
И една еуфория ме завлядя отвътре и установих с почуда, че това е любов! Обичам го този град!
Честит празник на него и на всичките му жители! Пазете го и го красете!
Снимки: 123rf.com
Прочетохте ли
