Мамо, ние бедни ли сме?

Автор: Мария Пеева

След статията за жълтия папагал се заформи дискусия на страницата ми във фейсбук за капризите на децата и как да реагираме, когато искат скъпи или излишни играчки и вещи. Реших да ви напиша как ние се справяме с това, а ако прецените, че ви е полезно, може да го пробвате.

И друг път съм ви споменавала, че ние с моя съпруг знаем две и двеста. Мисля, че фактът, че сме преминали през доста тежки финансови моменти беше безценен опит за нас, и съответно се отрази на възпитанието на децата ни. Моето лично мнение е, че независимо с какви средства разполага семейството, не е добре децата да получават всичко, което поискат незабавно (или още преди да са го пожелали). Най-малкото така ги лишаваме от онова прекрасно очакване и предвкусване на радостта от новата играчка, което е също толкова безценно колкото и самото притежание на играчката. Ако не и повече. Презадоволеността е обратната страна на недоимъка, но и двете оставят у детето усещане за безрадостност. И родителят се чувства някак ощетен. Не само е похарчил сума пари за излишни играчки и вещи, ами на всичкото отгоре детето ги захвърля след час или ден и иска следващата. Според мен причината е, че детето не толкова иска конкретната играчка, колкото „иска да иска“. Тоест, това, което му доставя удоволствие е копнежът по нещо ново, желанието, очакването, предусещането за всички забавни неща, които ще прави. А може би иска и нашето внимание, защото ще си играем заедно с тази чудесна количка, кукла или конструктор.

Затова и първото, което можем да направим, е да засвидетелстваме нашето внимание към желанията му. Да го изслушаме, докато ни разказва за играчката, която е видяло в магазина, по някоя реклама, или у приятелче. Да си фантазираме заедно как ще си играем, да решим какъв цвят и модел ще изберем, какво може да прави тази играчка, къде ще си я подреди в стаята, как ще си я пази, почиства и поддържа. Самият факт, че говорим за нея и я обсъждаме, вече му носи радост и удовлетворение. По същия начин понякога и ние, „големите“, обсъждаме какъв ремонт искаме да направим, каква кола бихме си купили, къде ще пътуваме месеци и дори години преди това да се случи реално. И разговорите и планирането ни носят не по-малко удовлетворение и мотивация от реалното осъществяване на идеята.

Ето че стана дума и за планирането. За разлика от възрастните, децата не са толкова търпеливи. Обикновено те искат нещата сега и веднага. Тук на помощ идват рождените дни и празниците. Дори двегодишните деца знаят какво е рожден ден и Коледа, и ги очакват с нетърпение – колкото заради веселбата, толкова и за подаръците. Ние вкъщи имаме следното правило - всички по-големи и скъпи играчки се подаряват за повод. Съответно се случва исканията да се променят всеки ден или седмица и в това няма нищо лошо. Те ще се сменят и ако вече сме купили играчката. Тоест независимо дали я купите веднага или само я обсъждате, има голям шанс още на другия ден то да иска различна играчка. А когато има достатъчно време желанието му да узрее и когато най-после дойде заветният миг, емоцията ще е много по-голяма, защото и очакването е било по-вълнуващо. Дори не е задължително да е някаква скъпа или голяма играчка, стига да е тази, за която детето е копнеело истински. За една Коледа най-малкият ми син искаше червено камионче. Вече имаше жълто камионче и зелено камионче, но постоянно бърбореше, че иска червено. На мен ми се струваше много скучен подарък и реших да го изненадам с един великолепен конструктор. Още повече, че батковците му бяха поискали конструктори и бях сигурна, че той ще се сърди, ако няма и за него. Баща му обаче отиде и купи камиончето. Когато децата отвориха подаръците, въпреки всичките ми очаквания Алекс се зарадва много, много повече на глупавото камионче отколкото на огромния ми конструктор за трицифрена сума. А баща му ми се присмиваше после цял ден, и с право. Не че Алекс не си игра и с конструктора, но при положение, че вкъщи има купища в наследство от батковците, спокойно можехме да минем и без него.

С подаръците за рождените дни мога да ви дам идея, която ще ви се стори твърде прагматична, но не е ли крайно време да станем малко по-прагматични в този век на свръхконсумация и разхищения? Ето ви два варианта, които можете да пробвате, особено ако гостите ви са роднини или приятели, или ако ви попитат какво да подарят на рожденичето. Първият вариант, който съм прилагала и беше много забавно – дайте им идея да се комбинират. Преди време на един рожден ден на Косьо всичките ни приятелски семейства бяха купили поредните комплекти от един огромен конструктор - космическа база и Косьо игра после месеци наред с него, заемаше половината детска, толкова огромно нещо се получи. Приятелчетата му идваха на гости и играеха заедно, и всички много се забавляваха. После и Коко игра с него, а наскоро го сглобихме отново за Алекс, който също го хареса. Така че ако някой от гостите на Косьо прочете това, да знае, че беше страхотен удар онзи подарък и все още се ползва. Ако има нещо голямо, което детето ви иска, не виждам какво неудобно има в това да им дадете идея да се комбинират. Така или иначе всеки ще ви подари нещо, а когато човек подарява, винаги иска подаръкът да се хареса. Даже ще им помогнете. Вторият вариант е да ви подарят ваучери. От известно време на всички рождени дни, на които ходим, подаряваме ваучер. Няма защо да се хвърлят пари на вятъра за вещи и играчки, които никому не са потребни. По-добре гостът ви да даде някаква сума за ваучер и после да купите на детето нещо, което ще го зарадва истински, отколкото да му подари настолна игра, която дори е по-скъпа, да не говорим, че вече я имате в 10 варианта.

Третото, което прилагаме у дома е обсъждането на семейния бюджет от всички. Да, дори от децата. У някои семейства не е прието да се говори за пари, но това винаги ми се е струвало малко лицемерно. Така или иначе парите са значима част от нашия живот и независимо, че не бива да са самоцел, те са необходими. Щом едно дете е достатъчно голямо да има джобни, то трябва да има представа и за стойността и значението на парите. А когато е наясно с бюджета и разходите на едно семейство, то постепенно започва да разбира и защо невинаги може да получи всичко, което поиска незабавно. Целта на едно такова обсъждане на бюджета не е да се разтревожи детето. А по-скоро да придобие идея за приоритетите в разходите на едно семейство. Затова можем да седнем с него и да опишем заедно всичко, за което семейството си харчи парите – разходи за храна, за жилище, за образование, за дрехи, за развлечения. Непременно включваме и неговите разходи – уроците, спортовете, развлеченията, джобните. Не защото са голямо перо, а за да се почувства значим участник в семейния бюджет – макар и на този етап само с разходи. Когато детето иска някаква техника, телефон, пътуване, нещо, което не ви е съвсем по възможностите (или което не мислите, че е подходящ подарък на този етап), в този разговор за семейния бюджет, можете да го поканите да се включи с идеи – примерно от какво може да спести или с какво може да допринесе. В България не е честа практика, но след 16 години децата имат право да работят и за едно лято могат да изкарат пари за скъп телефон, ако толкова го искат. Позволете им да го направят не заради самия телефон, а заради чувството на удовлетворение и независимост. Ние със съпруга ми работим от 15-16 годишни и оттогава разчитаме само на себе си и един на друг. Това ни направи самостоятелни, отговорни и борбени. Може би и успешни.

А разговорът за парите обикновено при нас се случва, когато някое от хлапетата ни попита дали сме бедни или богати. Този въпрос наскоро ми зададе и Коко, защото негово приятелче му се похвалило, че гащите му струват 50 лв. Та в тази връзка Коко ме попита колко струват неговите гащи и аз му казах – 5 лв. При което детето ме попита:

- Мамо, ние бедни ли сме?

Разбира се, много се смях на този въпрос. Какво означава бедни или богати? Бедността и богатството не само са относителни понятия, а и са много преходни. Затова предпочетох да му отговоря ето така.

- За някои хора може би сме богати, а за твоя приятел с гащите за 50 лв сигурно сме бедни. Но по-скоро сме разумни и се стараем да си харчим парите за смислени неща, а не виждам особен смисъл в гащи за 50 лв, след като тези от 5 вършат същата работа.

Мисълта за гащите на съученика обаче продължи да ме гложди още известно време и се притесних да не би детето да се чувства потиснато, та затова след малко го попитах.

- Гащите на твоя съученик много по-хубави ли са от твоите?

- Друг път. – каза Коко. – Даже нямат и картинка. Сигурно майка му ги е избрала.

С което за пореден път ми доказа колко мъдри са децата, стига да не ги развалим.

**************************

Вижте още:

Оцеляване сред тийнейджъри 

Децата и парите

 

Последно променена в Вторник, 17 Октомври 2017 17:33
Прочетена 22129 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Има ли място за бебе?

Има ли място за бебе?

15 Май, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Когато не става, не става

Когато не става, не става

28 Апр, 2018 Отношения

Село за млади хора

Село за млади хора

05 Май, 2018 Истории

Не яж, поти се и обличай!

Не яж, поти се и обличай!

14 Май, 2018 Забавно

Едно безкофеиново утро

Едно безкофеиново утро

26 Май, 2018 Забавно

За думите

За думите

24 Май, 2018 Истории

Индулгенции за преводача

Индулгенции за преводача

24 Май, 2018 Кариера

Нашата учителка

Нашата учителка

24 Май, 2018 Образование

За Бога, братя, пишете!

За Бога, братя, пишете!

24 Май, 2018 Истории

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм