Търпимост и търпение

Автор: Надя Колева

В последните години се наблюдава едно ново измерение в интернет пространството – Фейсбук групите. Те станаха неделима част от моето ежедневие, особено откакто се роди дъщеря ми и в главата ми денонощно изникваха и продължават да изникват хиляди въпроси, свързани най-вече с нейното отглеждане, възпитание, здраве… И не само!

Повечето от вас сигурно членуват в не една Фейсбук група, според това какво ви интересува. Те вече са обичайно явление в обществото ни и набират все по-голяма популярност.

Всеки, който има Фейсбук профил, рано или късно се озовава в някоя група. Дали ще влезете сами в нея, или ще бъдете добавени услужливо от някой приятел – факт е, че съвсем скоро ще ви стане интересно какво се случва в там, защото всяка група е едно малко или голямо затворено общество, в което са се събрали хора, които споделят едни и същи интереси… или не съвсем?

Всяко общество се изгражда на основите на закони и на известна толерантност между хората, които са част от това общество. Фейсбук групата обаче се оказва една изкуствено създадена онлайн реалност, в която много често правила няма или най-малкото няма кой да „дебне“ денонощно дали правилата се спазват или не.

Едни от най-големите групи, в които съм попадала, са естествено групите за майчинство, но също и други групи, според интересите ми. Хора много, интереси много – групи много. Но дори и най-приятната на пръв поглед група, най-неочаквано може да се превърне в същински змиярник, било то поради действията на некоректен член, който си е помислил, че никой няма да забележи какви ги върши, или заради съвсем явна провокация, на каквито вече съм се нагледала до безкрай, но признавам си, ми се случва често да реагирам (все пак и аз съм човек).

Има една известна мисъл на Волтер: Не съм съгласен с мнението ви. Но бих пожертвал живота си, за да защитя правото ви да го изкажете.

Звучи толкова мъдро, нали? А колко би било хубаво да се случваше от време на време и в групите хората да проявяват толерантност към чуждото мнение! Звучи и малко утопично също така. А кой има време за утопии в наши дни?

Наблюдавам, и същевременно съм част от един наистина интересен феномен – във Фейсбук хората не се страхуват да изказват мнението си, без много-много да ги е грижа за това как думите им ще се отразят на тези, които четат постовете им. Нападат, хапят жестоко, критикуват разпалено и обиждат, а в същото време в реалния живот не смеят да кажат дума или да си потърсят правата. Сякаш зад монитора всеки втори е в състояние да обърне света, но да докаже правотата си, без да го е грижа изобщо за чувствата на хората около него. Дали това, че малко или много са инкогнито зад компютъра, дава смелост на съвсем обикновени и дори кротки хора да се държат така, сякаш са забравили, че всъщност живеят в общество?

 

Прочетохте ли

Жената зад монитора?

 

А междувременно мълчим за реалните проблеми. Обществото ни мълчи. Дълго и упорито.

Под носа ни се случват големи неща, за които нямаме очи, не виждаме нищо от голямата картина, от големите игри, а сме се вторачили в телефоните и лаптопите си, за да водим до безкрай спорове с непознати в интернет за някоя дреболия, сякаш от това зависи животът ни.

Скоро бях свидетел как в една голяма група за четене се разигра разгорещен спор, защото дете беше попитало за книга на известен автор – много хора си позволиха да нападнат това дете, питайки го какво прави в група за книги, когато не е чувало изобщо въпросния голям автор. Онемях!

Онемях не за друго, а защото в интернет се оказа много лесно непознати възрастни хора, уж с претенции за грамотност и интелигентност, да нападат дете, което тепърва ще навлиза в големия свят на книгите. Замислих се за моето детство – не си спомням някой някога в детството ми да ме е нападал за това, че съм задала въпрос за книга, изобщо да ме е нападал за това, че искам нещо да науча.

Замислих се и за днешните деца, на които несъмнено им е много по-трудно да учат, отколкото ни е било на нас, защото въпреки че сега достъпът до информация е огромен, също така е огромна и вероятността да попаднеш във Фейсбук група, да зададеш съвсем искрен въпрос и да бъдеш нападнат незаслужено от хора, които дори не познаваш. Е, хайде после върви и учи, дете! Как да стане това?

Постоянно се оплакваме (това е някакъв национален спорт според мен – оплакването), че децата не учат, нищо не знаели, нищо не разбирали. А щом си позволяваш да критикуваш и обиждаш чуждите деца в интернет, как ли се държиш със собствените си? Не смея дори да попитам, страх ме е от отговора!

Безспорно ни липсва търпимост и търпение! Все нанякъде бързаме, сякаш водим някаква надпревара с времето и ако спрем дори за миг, има опасност нещо лошо да ни се случи. Не осъзнаваме, че всичко това е плод на съзнанието ни. Нищо няма да се случи, ако намалим малко темпото, ако обърнем внимание на хората около нас и не ги притискаме непрестанно. Нищо лошо няма да се случи, ако проявим толерантност към непознат във Фейсбук. Може би дори напротив! Ще се случи нещо прекрасно! Човекът от другата страна на телефона, или на компютъра, ще се осмели да направи още една крачка към нас! Само ако отделим малко време, за да бъдем толерантни!

Трудно е, разбирам! И аз самата съм доста нервен човек. Но едно от най-големите неща, които съм научила от дъщеря ми, е да бъда търпелива! И се надявам някой ден и тя да разбере, че щом живееш в общество, не можеш да си позволиш да изпускаш нервите си, да нападаш хората, само защото не споделят твоето мнение.

Защото в крайна сметка и Фейсбук групите, и виртуалното ни общество, а въобще и реалното, ще бъде такова, каквото ние си го направим!

Този хубав текст Надя ми прати преди два дни. Позволявам си да го допълня днес с един коментар от непозната дама под снимката на големия ми син, млад татко, щастлив, че бебенцето вече си е у дома. Ето го и него.

 

27330370 10213716141591536 2098704832 o

 

27393503 10213716141791541 2125371666 oНямам какво повече да допълня, прилагам само двете снимки, защото не мисля, че има по-подходяща илюстрация на това колко неприятни можем да бъдем в социалните мрежи. Сигурна съм, че коментиралата дама в реалния живот не раздава на приятели и познати съвети и забележки за външния им вид. Надявам се да си вземе забележка и да не го прави и виртуално. Просто защото е невъзпитано, грозно и... излагащо. За нея, не за обекта на коментарите й, който с брада или без, има достатъчно хора, които го обичат.


Препоръчваме ви още: 

Из групите на майките

Синдромът "Мили мами"

Какво научих от фейсбук

Последно променена в Четвъртък, 25 Януари 2018 22:58
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on