Синът ми е по-умен от мен

Майка на дете с ДЦП разказва как се е научила да общува с него

Лекарите се съмнявали, че то изобщо някога ще може да разпознава родителите си, но майката, която вярвала в детето си, днес може да общува пълноценно с него.

Джонатан се ражда през 2006 година във Великобритания, при доста сложни обстоятелства – автомобилът на родителите му се врязва в друг, аварията предизвиква отлепване на плацентата и притокът на кислород към бебето спира. Майка му Шантал Брайън е подложена на спешно цезарово сечение. Джонатан се появява на този свят посинял и безжизнен. Диагнозата, която поставят лекарите, е детска церебрална парализа.

Първите две седмици и половина лекарите и родителите все още се надяват на някакъв прогрес в състоянието му, но след като е направен скенер на мозъка надеждите угасват.

„Лекарят, който го наблюдаваше каза, че това са едни от най-лошите снимки на мозък, които някой някога е виждал“- разказва Шантал – „Списъкът с нещата, които няма да може да прави, се оказа безкраен – да ходи, да тича, да седи, да говори и дори за познава родителите си.“ Затова майка му решава, че единственият начин да се справи с всичко това е да решава проблемите по ред.

През следващите два месеца най-важно е лечението на бъбреците на Джонатан. Всеки път, когато Шантал разговаря с лекарите и ги моли да прегледат детето й се струва, че невръстният й син разбира какво се случва около него. Момчето преживява трансплантация на бъбрек и множество други интервенции. Годините минават и постепенно един от най-важните проблеми става общуването. Той и родителите му измислят знаци за „да“ и „не“, но това не довежда до съществен напредък.

Към 7-та си година Джонатан е прикован в инвалидна количка и не може да разговаря. Общува с усмивки, сълзи, смях и случайни движения. Обича да прегръща двете си по-малки сестри и да участва в семейния живот.

„Опитахме да общуваме с него със знаци и скоро установихме, че Джонатан разбира какво му казваме, но не може да отговори, защото не контролира тялото си. Знаехме, че е способен на много повече, но общувахме с него като децата в специалното училище, което посещаваше.“ След време, когато започват да общуват пълноценно, синът й обяснява колко унизително е било за него това.

Родителите усещат, че зад безпомощния вид на Джонатан се крие жив ум, но не знаят какво да предприемат.

Майка му се съветва с учители и взема решение да го научи да чете, пише и смята, поне на ниво начално образование. Правят специална таблица с букви, думи и цифри. Шантал показва квадратчетата, а синът й с поглед я насочва кое от тях да използва. След две седмици му става скучна и тя прави по-сложна таблица, с повече лексика.

Как да общуваме с различните деца

jon2

„Прогресът на Джонатан, от заниманията ни няколко часа дневно, беше поразителен. За няколко години той се научи да чете и пише, а на 9 ми продиктува с поглед една история за пирати. Разбрах, че най-сетне мога да разговарям с него.“ Така родителите успяват да разберат и неща, които по-рано не подозират – например че любимият му сладолед е шоколадовият.
След като вече има възможност да общува с другите, Джонатан постъпва в начално училище и за 2 години настигна своите връстници. По думите му, способността да чете и пише се развила през тези 7 години, в които той слушал какво казват и му четат другите.
Сега необикновеното момче има собствен блог. Преди две години започва кампанията „Учете и нас“, с апел всички деца, независимо от диагнозата и възможностите им, да бъдат обучавани в четене и писане като връстниците си. Заради тази инициатива Джонатан е поканен в Камарата на лордовете във Великобритания, където се запознава с принцовете Уилям и Хари.

Моля те, Боже... или нещо друго...

jon3

„Джонатан се изморява, но никога не се отказва да научи нещо ново. Разбира се, животът ни е труден, като на всички родители на деца със специални потребности, но се справяме“ – казва Шантал.

Когато се ражда синът им, родителите са предупредени, че няма да живее дълго, защото всяка инфекция за него е животозастрашаваща. Майка му обаче смята, че не не си струва да губи време в тревога. Всеки ден със сина й е подарък.

Снимки: BBC

Източник: mirror.co.uk


Препоръчваме ви още:

Майчица

За независим живот на хората с увреждания

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

 

 

Последно променена в Петък, 04 Май 2018 21:33
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Теб те е страх от мен

Теб те е страх от мен

22 Окт, 2018 Истории

За Валери и Креслите

За Валери и Креслите

22 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам