Не си сама

Автор: Меги Янкова

Една вечер жената от съседния апартамент нахлу вкъщи по къса нощница, заключи вратата и ни помоли да остане у нас. Аз бях сама със сестра си. Било е преди или около десет вечерта, защото родителите ни не се бяха прибрали от работа. Тя изглеждаше уплашена. Дърпаше нощницата си надолу към коленете и трепереше. Каза ни, че е с един мъж, с когото има връзка и друго не помня. Със сестра ми се втурнахме към вратата и завъртях ключа още веднъж. Мъжът започна да тропа и да вика, че ще разбие вратата. Отговорих му, че съм опитвала и не става, последвано от едно артистично: "Таткооооооо, събуди се веднага!!!". Сестра ми я прегърна и й каза, че той няма как да влезе тук. Била съм на 12-13 години, сестра ми на 14-15. Как съм разсъждавала към онзи момент и какво съм знаела за домашното насилие не помня. Това беше преди двайсет години. Спомням си, че нито за миг не ми мина през ума да не й помогнем. Майка ни се прибра, жената се разплака и двете отидоха в другата стая. На другия ден имаше две торби лакомства за мен и сестра ми, а след известно време се появи желязна врата на апартамента на съседката.     

Спестявам си догадките и изводите, за да не утежнявам темата с излишни разсъждения и ще изложа предложението си така, както се зароди в ума ми, след като прочетох интервюто с Максим Стоименов и случая на Галя Дойчева.

Институциите не работят или поне не го правят със скоростта, от която тези жени имат нужда. Допускам, че част от тях дори не знаят за какво е тази прословута Истанбулска конвенция и милият "кравешки" поглед на Цецка Цачева, докато казва, че жените и децата се ползват с особена закрила от закона, едва ли ги грее особено. Не претендирам, че идеята ми е работеща, но колкото повече хора достигне, толкова повече ще се променя и адаптира към нашето общество и рано или късно ще навлезе в етап, в който ще може да отговори на нуждите на тези жени, живеещи в условията на нашите закони. Ето го и предложението ми.

Майка търси помощ от обществото, медиите и институциите

galia doichevajpg

Ще говоря в множествено число, защото чувствам вас и аудиторията ви за съмишленици. Предлагам да изработим лого на кампания за борба с домашното насилие, която да се обедини около мотото "Не си сама! Аз съм тук!" (с теб, до теб или при теб, вкъщи съм и чувам, знам, виждам или разбирам - нещо в този дух, което звучи най-силно). За съжаление, ще трябват и пари, но мисля, че много от нас могат да отделят по десет лева от бюджета си и да разпечатат в кое да е рекламно студио това лого под формата на залепващ се стикер и да го залепим до входната си врата, като знак, че вратата ни ще се отвори, че коридорът ни може да бъде и крепост, и пристан, и убежище, и всичко поне за 10 минути, докато дойде полицията. Със сигурност за десет лева ще ни направят повече от един стикер размер 15х15 см. Идеята за мултиплицирането няма смисъл да я обяснявам - всяка майка членува в някоя фейсбук група с други майки, където може да се публикува и разпространява един унифициран апел и прикачен файл с логото. Всеки, който желае, да може да се включи в пътя към общата цел.

Не мълчете като мен

nasilie

Мислих и за картинката на самото лого - спрях се на два ключови обекта от ежедневието ни. Достъпни, ефективни и, надявам се, и красноречиви - спортна свирка (като на учителите по физическо) и точилка, ако може от дебелите. Картинка или рисунка на жена, видимо изпаднала в състояние на безпомощност, която дава силен звук чрез свирката или посяга към нея, като свирката и ръката й са в силен преден план, с който да се акцентира, че този акт на изсвирване може и ще й помогне, че съседът ще я чуе. И точилката в ръката на съседа, което да е израз на това, че всеки може, и има с какво, да противодейства на насилника.

От говорене по сутрешните блокове за законодателни инициативи и от споделяне на разни символи във фейсбук не че няма ефект, но едва ли тези жени чувстват някаква истинска полза. Според мен имат нужда от говорене без думи; от едно своеобразно кимване, докато се разминаваме по стълбите; от една ръка на рамото им в автобуса и тихичко да чуят: "Две сме. И аз съм с теб." Да почувстват на практика, че помощта е близо, толкова близо, че даже живее до тях.

Идеи за лого и стикер можете да пращате на мейла на Меги - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. - или на страницата на групата Не си сама - заедно против насилието.


Препоръчваме ви още:

Аз, жертвата

Феминичидио - италианската дума за женоубийство 

За третия пол от четвърти ред и насилието над жени

 

Последно променена в Понеделник, 25 Юни 2018 11:04
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам