Ninja Editor
За пета поредна година група приятели от Кюстендил организират инициативата "Бъди човек - Подари коледна вечеря на пенсионер в нужда", за да направят празника по-светъл, по-топъл и по-добър за най-бедните възрастни хора от околните села и града.
Кампанията започва с набиране на хранителни продукти от първа необходимост. Организаторите разпределят събраните дарения в индивидуални пакети и след това ги разнасят до най-нуждаещите се пенсионери, по списък от Социални грижи, Общината и кметовете по места.
Последният път успяват да зарадват 160 възрастни хора. С наша помощ тази Коледа може да достигне до още повече хора.
Ето и списъка с необходими продукти:
ориз;
боб;
леща;
олио;
брашно;
захар;
консерви;
макарони/фиде;
нещо сладко по избор.
Можем да дарим каквото и колкото имаме възможност. Приемат се и ваучери за храна, с които да бъдат закупени малотрайни продукти като сирене, кашкавал, месо.
Кампанията за набиране на продукти е в ход до 12 декември. В уикенда на 15 и 16 декември организаторите пътуват до селата, за да разнесат всички пакети.
Как да дарим?
Можем да изпратим продукти по куриер за своя сметка до организатора в Кюстендил или да ги предадем на организаторите в София. Те ни очакват всяка вечер от понеделник до петък до 21:00 ч. на два адреса - в центъра и в жк "Манастирски ливади". Пълните адреси и контакти на организаторите можете да видите в платформата timeheroes.org, след натискане на бутона „Ще участвам“.
Мисията е от 19 ноември 2018 г. до 12 декември 2018 г.
Препоръчваме ви още:
Добродейците, които владеят езика на човечността
Автор: Мария Истатков от Witty Mermaid
Петък - 23-ти ноември, е обявен за Черен Петък в цяла Великобритания. Въпреки че го очаквам с известно вълнение, по-голямата част от марките тук предоставят почти ежемесечни намаления, особено за редовните си клиенти, така че не мога да се оплача от липсата на преференциални условия. Затова си позволявам да пазарувам и регулярно по малко. Така никога не се налага да оставя цяла торба с пари за покупки за мен или някой от семейството. Черните Петъци обаче са истински магнит и винаги успяват да ме приласкаят с някоя недотам добре планирана покупка. И тъй като неведнъж съм си патила от това, ще ви споделя моите малки трикове за приятен, ефективен и успешен шопинг маратон по Черни Петък.
1. Направете инспекция на гардероба. Направете преглед на нещата, които имате, изхвърлете ненужното и нахвърляйте списък с нещата, от които се нуждаете както за вас, така и за децата и съпруга. Ако правенето на списъци ви се отдава, приоритизирайте нещата, от които се нуждаете като поставите най-важните най-отгоре на списъка. Това ще ви помогне по-лесно да се ориентирате и придвижите из магазините, когато му дойде времето.
2. Разгледайте любимите си марки за артикулите, които ви трябват ден-два преди Черния Петък и ако са ви особено важни, си изгответе резервен план с други подходящи неща, в случай че шопинг хуните са ги изграбили преди вас. Желателно е да пробвате предварително нещата, които сте харесали, за да знаете, че ви седят добре, а не да губите време в излишни проби и излишни разочарования в деня на Черния Петък.
3. Проверете точните размери на децата и мъжа си.
4. Намерете кой да гледа децата за поне половин ден.
5. Преди да се впуснете във физическото пазаруване, проверете онлайн магазина на брандовете, които ви интересуват. Понякога ритейлърите качват преференциалните черно-петъчни условия ден по-рано в онлайн магазините си. Ако сте сигурни в номерата и моделите, можете да напазарувате някои неща и предварително онлайн. Така ще си спестите време, нерви и път.
6. Споделете шопинг маратона с приятелка. Така хем ще ви е по-забавно, хем ще може да получите адекватна обратна връзка за нещата, които пазарувате, а и свежа идея за неща, които сте пропуснали.
7. Облечете се подходящо. Предполага се, че ще ви се наложи да се съблечете и облечете 8254395394 пъти. Изберете удобни и лесни за събличане и обличане дрехи.
8. Изгответе бюджета си. Сметнете грубо колко пари ви трябват спрямо плана ви за необходими неща и изтеглете парите кеш. Хубаво е да си забравите услужливо картата у дома, за да спестите излишни импулсивни покупки. Ако ужасно много ви хареса нещо извън списъка се запитайте, "Is it to die for?!", както казва моята любима приятелка Бонди (главен радaктор на сп. JOY). Не е истина колко много пари ми е спестил този въпрос в точния момент.
9. Планирайте маршрута си. Колкото и смешно да звучи, разполагате с ограничено време, така че се налага да оптимизирате времето си за придвижване. Спрямо списъка и приоритетите си, направете план през кои места трябва да минете първо и как да стигнете до тях.
10. Пазарувайте по-рано сутринта или по-късно вечерта. Ритуално хората се втурват на шопинг рано сутрин, но истината е, че ритейлърите искат поток от хора и продажби през целия ден, затова някои от тях пускат специални предложения и модели в края на деня. Ако не можете да се организирате отрано, втурнете се в приключението по-късно следобед.
11. Помнете, че не всяка оферта е истинска оферта. Винаги поглеждайте етикета за първичната цена и все пак използвайте common sense (здравия си разум) дали този артикул може наистина да струва толкова.
12. Запазете всички касови бележки и проверете надлежно за условията за връщане на стоката, в случай че не сте уцелили номера или размислите в движение. Това важи с особена сила, ако пазарувате за мъжа и децата.
Прочетохте ли
Днес споделихме една ужасяваща история. Докато съдът не се произнесе, не знаем със сигурност дали обвиненията към бащата са истински. Но възникна въпросът, ако са истински, защо майката не е разбрала по-рано. За съжаление случаите на педофилия невинаги се разкриват бързо. Или изобщо. И всяко дете е изложено на подобен риск. Споделям с вас тази информация, на мен ми беше полезна. Следете децата си за подобни промени.
Посегателства се извършват най-често върху деца от непълни или нещастни семейства, стеснителни, затворени; деца, които имат конфликти с родителите си.
Очевидният признак, че детето е подложено на блудство или сексуално насилие, е промяната в поведението и емоционалното му състояние.
Веселото, енергично и контактно дете изведнъж става затворено, подозрително, избягва да общува с връстниците и с възрастните, уединява се задълго, могат да се появят дори суицидни мисли. Възможно е и обратното – скромното, спокойно и тихо дете да стане импулсивно, агресивно и изискващо внимание. Често при децата, подложени на сексуално посегателство, се наблюдава регресивно поведение: започват отново да се напикават нощем или да сънуват кошмари.
Възможно е да демонстрират сексуализирано поведение: повишена сексуална активност, използване на по-малките деца в семейството със сексуална цел, демонстрация на гениталиите, интерес към еротични филми, повишен интерес към собствените гениталии (честа мастурбация). Не е изключено повторение на сексуални движения при по-малките, имитация на прелъстяване с играчките. В поведението на детето се появяват депресивно настроение, срамежливост, чувство за вина, страх, тревога.
Освен поведенческите и емоционални реакции често има физически симптоми: натъртвания, зачервявания, ожулвания, необяснимо вагинално или ректално кървене (следи от кръв по бельото), ожулвания в областта на гениталиите и устата.
и ги превръщат в сексуални играчки
Можем ли да разпознаем педофила в обкръжението си?
За съжаление това далеч не са единствено митичните престъпници с автомобилите и по детски площадки. Най-често насилието над децата се упражнява в някой от близкото му обкръжение, дори в семейството. Това е човек, на когото детето има доверие. Той умее да общува с него, обръща му достатъчно внимание, прекарва голяма част от времето си с него, играят заедно, прави му подаръци. Разбира се, не бива да ставаме подозрителни към всеки любезен близък, но бихме могли да обърнем внимание кой и как се занимава с детето, стреми ли се да установи телесен контакт с него. Това може да е боричкане, щипане или гъделичкане, предложение да седне в скута му, да го разходи на раменете си, да го масажира, да го целуне или среше. Така попада в телесните граници на детето и по-нататък е лесно да ги наруши брутално.
Важно е да обясним на детето кои са тези граници.
То трябва да знае, че никой няма право да ги нарушава без негово разрешение. Дори ако става дума за целувка от баба, на която детето се съпротивлява. Това не е каприз, а осъзнаване на телесните граници и е добра профилактика срещу бъдещи посегателства. Доказано е, че педофилите оказват натиск върху деца, които не се съпротивляват на докосванията на възрастните и дори на родителите си.
Добре е да следим за нови хора в собственото ни обкръжение, особено такива, които се появяват с раждането на детето. Да обръщаме внимание на това как то общува с тях, имат ли някакви общи тайни, става ли затворено детето след разговорите с него. Важно е детето да знае, че авторитетът на възрастния не е безспорен - може да го уважаваш, но не е необходимо да правиш всичко, което той ти казва.
Съд дава дете на баща му, обвинен в педофилия
Как да предпазим детето от посегателство
Подкрепата и вниманието на родителя, споделянето и доверието са ключов момент в превенцията срещу този вид насилие. За детето е важно да чувства одобрение дори при неуспех; да не бъде критикувано непрекъснато; да се интересуваме не само от оценките му в училище, от това какво е яло в детската градина, но и от важните за него неща – игрите, общуването с приятелите, постиженията му. А най-важно е да му имаме доверие. Практиката показва много случаи на възрастни, които като деца са преживели подобно посегателство, но родителите им не са им повярвали, взели са страната на обвинения възрастен, а насилието е продължавало. Друг вариант е, когато вземат мерки за защитата му, но го обвинавят за случилото се. За да сподели за блудство или изнасилване, детето трябва да се чувства в безопасност. Всякакви съмнения, агресия, отчуждаване, омаловажаване на случилото се са изключени. Разговорът трябва да протича спокойно, без натиск и без да го прекъсваме.
Препоръчваме ни още:
10 видеа за деца и родители за опасните педофили в интернет
Съд дава дете на баща му, обвинен в педофилия
По изрична молба на майката тази статия е свалена във всички медии.
Когато другият родител е насилник
Майка търси помощ от обществото, медиите и институциите
Една обикновена сутрин на една обикновена майка, в обикновения й дом, започва обикновено така:
6,45, 26-и, петък
Действащи лица:
Майка
Баща-съпруг (след нощна смяна)
Баба (на крак от 5 часа)
Дете от мъжки пол
Котка
Съсед от горния етаж
Всичко започва, когато мъжът ми се прибира от нощна смяна. Точно тогава се събужда и синът ни. Става и котката, защото детенцето започва да я хапе и души. Заедно с него в утрото ни нахлува и главният герой на деня. Съседът с дрелката.
По звука става ясно, че това не е стандартният злодей, който пробива хаотично. Днешният съсед най-вероятно окачва картини: бръмне за кратко, после почуква. След час ми става ясно, че в нашия блок ще се открива филиал на Националната галерия.
По време на закуската детенцето размазва цялата каша по баба си. Котката иска да яде и мяука, сякаш да подскаже на съседа с дрелката, че картината „Черният квадрат“ на Малевич е окачена с краката нагоре. Безсмислено е.
Едновременно с тези събития в пощата ми се мъдрят три проекта. Всички за един и същ срок, всички спешни.
Междувременно съседът се премества в другата стая – точно над спящия ми мъж. Невъзможно е да разбера кой точно е този любител на изкуството. Кооперацията ни е построена така, че би могъл да бъде всеки.
Докато баба му чисти кашата от себе си, синът ми влиза в спалнята и прилага на баща си няколко проверени с котката хватки: душене за гърлото, бъркане в очите и дърпане на устните. Таткото подскача рязко, сякаш съседът е надянал на врата му епичното платно „Последният ден на Помпей“.
През това време аз движа проектите си по мейла и по телефона. Старая се да отговарям спокойно, сякаш окомплектовам чорапи по цвят по време на ядрена война. Междувременно съседът приключва с картините, но решава да обогати изложбата си с някоя и друга скулптура (стена, дрелка, 22 век, неизвестен художник).
Майка ми облича детенцето и го извежда на разходка. Оставаме трима – мъжът ми, който спи със свити юмруци, аз с трите ми проекта и съседът. Точно в този момент той решава, струва ми се, да размени местата на картините и да окачи Мане при експресионистите. Мечтаейки да му приложа всички хватки на синчето, започвам да се приготвям за излизане.
Цял ден си представям как жената на съседа се прибира привечер. Разхожда се по пантофи, покрай картините, горят свещи. Жената пие чай от семейния порцеланов сервиз и поставя чашката с вита дръжка върху релефната чинийка. Мъжът й се люлее в стола си, тихо звучи класическа музика. По някое време тя му казва: „Какво ще кажеш, Генадий, не е ли време да сменим пода с дъбов?“ Мъжът й, в кадифен халат, поглажда фамилния чук. Съгласен е.
Завеса.
Съседите като извор на вдъхновение
Това е само един от вариантите… Съседите биват всякакви. Ето още няколко от най-ярките типажи.
„Ръцете ми пречат“
Този съсед обикновено обитава предимно горните етажи.
Не е съвсем ясно дали способността му да събаря и чупи предмети по всяко време на денонощието е вродена или придобита. Има хипотеза, че му доставя особено удоволствие да прави това в малките часове на нощта и по обед.
Любвеобилният
Разбира се, най-доброто време за любовни преживявания на този типаж е дълбоката нощ. И колкото е по-дълбока, толкова по-високи са децибелите. Основният проблем в неговия случай е, че първоначално се объркваш и не знаеш как да обясниш на детето, защо лелката крещи, а после, когато я срещнеш във входа, не намираш думи да я помолиш да бъде по-тиха.
Човекът-телевизор
Съседите ви са пенсионери? Рано е да се радвате! Точно този тип най-често са любители на сутрешните блокове и сериали, с максимална мощност на звука. А тъй като за тях денят свърша в 8 вечерта, новият започва преди изгрев.
Любителят на ремонтите
Неговата основна страст, както се досещате, са ремонтите. Веднъж започнал, не може да спре. Чука, пили, забива гвоздеи всеки уикенд. Преди да започне работа обича хубаво да се наспи докъм 13 часа. А безшумните дейности обича да върши под музикален съпровод.
Меломанът
Целият му живот преминава на музикален фон. Главният му житейски принцип е „Музика ще има, за всички от сърце“. Следвайки го, той категорично отказва да ползва слушалки, защото тогава съседите няма да могат да се насладят на прекрасния му избор и да оценят тънкия му музикален вкус.
Мексиканското семейство
Не е ясно дали това семейство има горещи латино корени или просто гледа много мексикански сериали, но може да изяснява отношенията си без почивка. Понякога ситуацията наподобява парламентарен контрол и тогава късметът окончателно ви изневерява.
Съседът „олеле“
Коварството на този тип се състои в това, че звуците, които издава, са резки и имат кратковременен характер. Невъзможно е да предскажеш кога ще изреве. Още по-зле е, ако реве в съседната стая.
Собственото дете
Трябва да признаем, че колкото и да обсъждаме съседите си, родното детенце също е източник на шум. Особено, ако не е едно.
Какво да правим?
Да хванем гората? Би било отличен вариант. Там вместо съседите пеят птички и въздухът е чист. Можем да извикаме полиция, разбира се, но това ще сложи край на добросъседството. Все пак по-добре е да сме в приятелски отношения. А за да сме в такива, е добре да изолираме пода, стените и тавана възможно най-солидно.
PS. Между другото избирайте изолацията със специалист и купувайте от проверени производители, за да не се разочаровате от резултатите.
Източник: mamsila
Прочетохте ли
Някой ден ще имам син и ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му втълпявам: „Миличък! Ти не си длъжен да ставаш инженер. Ти не си длъжен да ставаш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш ли да бъдеш патоанатом? Давай! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“
И на тридесетата си година той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ клоун с потекъл грим, и ще ми каже:
„Мамо! Аз съм на трийсет години! Аз съм клоун в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен? Какво си мислеше, мамо, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво постигна, мамо, като ми разрешаваше да играя с хлапетата, вместо да решавам задачи?“
Аз ще му отговоря:
„Миличък, аз те следвах във всичко, аз бях алфа-майка. Ти не обичаше математиката, ти обичаше да си играеш с малките деца.“
А той ще ми отвърне:
„Аз не знаех докъде ще доведе това, аз бях дете, не можех да вземам решения, а ти, ти, ти ми провали живота.“ – и ще размаже с мръсен ръкав грима по лицето си.
Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:
„Така. На света има два типа хора: едните живеят, другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот.“
Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще му трябват около 5 години.
8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат
Или не. Някой ден ще имам син и аз ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му втълпявам:
„Не бъди глупав, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да бъдеш оператор в кол център. Искаш нещо хуманитарно? По наше време с това се занимаваха глупаците.“
И на трийсетата си година той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще ми каже:
„Мамо! Аз съм на 30 години. Аз работя в Гугъл. Трепя се по 20 часа в денонощие, мамо. Нямам семейство. Какво си мислеше, когато ми казваше, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво постигна, като ме караше да уча математика?“
Аз ще му отговоря: „Миличък, аз исках да получиш добро образование. Исках да имаш всички възможности, миличък!“ – А той ще ми отвърне: „За какъв … са ми тези възможности, ако съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуните в търговския център и им завиждам, мамо. Те са щастливи. Можех да бъда на тяхно място, но ти, ти, ти провали живота ми.“ – и ще намести очилата си.
Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:
„Така. На света има два типа хора: едните живеят, другите непрекъснато се оплакват. И ако не разбираш това, значи си идиот.“
Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще му трябват около пет години.
Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш
Или другояче. Някой ден ще имам син и ще направя всичко наобратно. От тригодишен ще му втълпявам: „Аз не съм тук, за да ти внушавам нещо. Аз съм тук, за да те обичам. Иди при баща си, питай него, не искам пак аз да съм крайна.“
На трийсетата си година той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ режисьор с типичната руска меланхолия в очите, и ще ми каже:
„Мамо! Аз съм на трийсет години. Аз вече трийсет години се опитвам да заслужа вниманието ти, мамо. Посветих ти десет филма и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Струва ми се, че ти е все едно. Защо никога не споделяше мнението си? Защо през цялото време ме отпращаше при баща ми?“
Аз ще му кажа:
„Миличък, аз не исках да решавам вместо теб! Аз просто те обичах, миличък, за съвети си имаме татко ти.“
А той ще ми отвърне: „За какъв… са ми бащините съвети, ако съм питал теб, мамо? Аз цял живот се опитвам да спечеля вниманието ти, мамо. Аз съм обсебен от теб, мамо. Готов съм да дам всичко, за да разбера поне веднъж, поне веднъж, че мислиш за мен. Със своето мълчание, със своята отчужденост ти, ти, ти ми провали живота.“ – и театрално ще опре ръка в челото си.
Тогава аз ще стана, ще го погледна внимателно и ще му кажа:
„Така. На света има два типа хора: едните живеят, другите все нещо чакат. Ако не разбираш това, значи си идиот.“
Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще му трябват около пет години.
Автор: Светлана Хмель
Препоръчваме ви още:
Да отгледаш син без предразсъдъци
Ние, родителите, коментираме книги и текстове за това как разумно да хвалим, педагогично да се караме, активно да слушаме, да развиваме емпатия, да укрепваме самооценката на децата си. Но ако можеха да четат, бихме започнали статия за тях с думите: „Родителите също са хора“. И бихме продължили списъка със следните препоръки:
Не обезценявайте постиженията им
Възрастните много се стараят. Ето например жената, която откликва на думата „мама“, вчера вложи в запеканката душата, любовта, кулинарните си познания и 200 г пресен спанак от фермерския пазар. Размазването на запеканката по масата и пода може да повлияе на самооценката й и дори да стане причина за поява на комплекс за малоценност. „Аз съм лоша майка, неспособна да нахрани детето си здравословно.“ – това си мисли тя, докато стърже зелената субстанция от пода.
Житейските правила на дребосъка
Не забравяйте да ги хвалите
Да, доказано е, похвалата снижава риска от неврози и придава увереност в себе си. Не умеете да говорите? Просто се усмихнете колкото може по-широко и кажете „гуу“. Кутията от играчката ви е по-интересна от самата играчка? Възможно е, но защо да не изиграете малък театър? Засмейте се, оближете придобивката, чукнете я оттук-оттам. Дайте вид, че оценявате тази глупост.
Не игнорирайте базовите им потребности
Първата базова потребност на родителя е сънят. Ежедневният. А още по-добре – еженощният. Не бързайте да се възмущавате – те не са виновни, просто така е устроен организмът им. Отнесете се с разбиране – не ги будете през нощта без нужда, заспивайте след петата приспивна песен.
Втората базова потребност е свободното време. Поне половин час дневно. Да си поиграеш сам с играчките не е сложно, а колко ще са ви благодарни мама и тате!
20 неща, които двегодишните се опитват да ни кажат
Не ги манипулирайте
Може да се проснете на пода и да заревете, искайки своето. Може сърцераздирателно да заплачете. Може 245 пъти да повторите „дай“ и „искам“ или каквото там можете. Но манипулациите пречат на създаването на равноправни отношения между хората. Какво значи „не“?! И станете от пода, ако обичате!
Не ги покровителствайте твърде много
Може и да ви изненадаме, но мама и тате са напълно в състояние да отидат сами в кухнята, за да си направят кафе. Да поседят пред компютъра. Да отидат сами в тоалетната и дори сами да си вземат душ. Разбира се, трудно ви е да ги пуснете сами, толкова големи и несръчни, но ще се наложи да направите усилие. Не бива да стоите и плачете пред врата или да ги дърпате за ръка – хиперопеката повишава тревожността на възрастните. Нека се учат от собствените си грешки и да оценяват последствията от постъпките си.
Позволете им да бъдат себе си
Нека признаем – родителите не са идеални, нормално е. Ще ви издадем и една тайна – те не са длъжни да отговарят на очакванията ви и да споделят само вашите интереси. Разбира се, иска ви се да виждате пламъче в очите им, когато им предложите да потичат след вас с рулото тоалетна хартия. Безспорно, приятно е, когато близките споделят твоята любов към сипването на пясък в кофичката или по главата на съседа, но хората са различни. Възможно е те да имат други интереси. Позволете им да се реализират, подкрепяйте ги и им помагайте. И ако обичате, не прекалявайте с кърменето на улицата – поставяте ги в неловко положение пред връстниците им.
Източник: n-e-n
Препоръчваме ви още:
10 неща, които са по-интересни от играчките
Автор: Ина Зарева
Преживели сте най-големите си страхове по време на бременността и раждането. Преодолели сте първите стресиращи дни вкъщи. Неприятните спомени все по-бързо започват да избледняват и остава само радостта от майчинството, безметежието на мечтите и необятността на бъдещето. И точно тогава, в най-прекрасните и безоблачни моменти, връхлита той. Бил е безшумен, незабележим. Дебнел е и се е криел в нищото. Никаква следа, никакво подозрение, никакъв признак за съществуването му. Изведнъж животът спира да е живот, усмивките изсъхват, радостта е изтляла до въглен, очите са застинали в ужас. Мечтите спират рязко и със свирепо скърцане, плановете се оттеглят с пукот, а спокойствието изчезва зад облак страх. За да остане само той - диабетът.
Започва внезапно с познатите симптоми: силна жажда; често уриниране; загуба на тегло; силен глад; раздразнителност; замъглено зрение. Силният стрес или тежката инфекция могат да провокират появата му. Превенция няма. Израстване няма. Билки и лекове няма. Виновни няма. Има само инсулин.
„Спомням момента, когато за първи път видях инсулиновите си писалки. Още първата вечер се научих сама да си слагам инсулина, защото знаех, че детството свърши и че трябва да се науча сама да се справям с наличния „проблем”. Последва обучение и една книжка, която още пазя. На първата страница имаше стихотворение, което започваше така:
„Тихо. Тихо. Никой не е буден/ и от всякога съм по-сама./ Тъжно. Тъжно. Че съм тука,/ че не съм си у дома.”
Точно така се чувствах. Тъжна. Сама. В безизходица. А дори не знаех какво предстои.“ – разказва една много смела и много млада дама, която се среща с диабета едва като ученичка. Спомня си колко уплашено е било семейството ѝ в началото, но и колко бързо са се мобилизирали всички. Майка ѝ започва да следи всяка нейна хапка, а баща ѝ – да отговаря за ежедневните, няколкочасови мотивиращи разговори. Ден след ден, младото момиче се научава как да се храни, как да дозира инсулина, как да живее. Справя се все по-добре, но се чувства все по-самотна. Освен близките ѝ, никой друг не се интересува как е, какво ѝ се случва, как го преживява. Следват дълги дни на депресия и панически страх. Постепенно се справя и с това. Намира нови приятели, които винаги ходят с чанти, пълни с бонбони, ако ѝ потрябват при криза.
Днес вече се е научила да гледа диабета в очите, да разпознава безпогрешно капризите му, да контролира ежедневието си. Нещо повече – чувства се спокойна, смела и уверена. Знае как да оцелява, знае как да благодари за трудностите, които я правят по-силна, знае и как да приема живота си:
„Накратко - това е моята лимонада. Невинаги е вкусна, но пък е по моя рецепта. Аз просто съм влюбена в живота си.“
Сплотяването на семейството, въоръжаването срещу диабета със смелост, борбеност и дисциплинираност е това, което помага на една майка да се справи с болестта, стоварила се ненадейно над 12-годишната ѝ дъщеря. Диагнозата поставили точно на този ден, преди година. Майката го отбелязала Деня на диабета, плачейки до пресъхване, във фоайето на болницата. Следвали най-кошмарните дни в живота ѝ. Дъщеря ѝ се влошавала, губела тегло, имала припадъци. Редували се прегледи и изследвания, докато не им връчили писалките с инсулин и не изписали момичето от болницата.
„Седнахме в кафенето до болницата и трябваше сами да премерим кръвната захар, да сложим инсулина, да изберем подходяща храна. Премерихме захарта и тя беше ниска. И какво правим сега? Да слагаме ли инсулин? Гледаме се една друга и започваме да плачем. Наплакахме се едно хубаво, сложихме инсулина и се прибрахме.“ – разказва майката за първите минути насаме с болестта.
После напуска работа, за да може да ходи до училище и да мери кръвната захар през междучасията. През пубертета нещата се влошават. „Забравих си сока“, „Не си взех глюкомера“. Всеки стрес, всяка емоция влияят върху стойностите на кръвната захар. Ако пък се намеси и алкохолът – нещата съвсем излизат от контрол.
Днес всичко е нормално. Борбената майка и нейната прекрасна дъщеря живеят в чужбина. Там ТЕЛК-ът е доживотен, а държавата плаща на персонална медицинска сестра за всяко едно дете с диабет.
„Научих се да го обичам вече сме приятели! Имаме и добри и лоши спомени заедно. Хората с диабет трябва да се уважават и подкрепят. Трябва да е ясно на всички - диабетът не е заразна болест, нито си виновен, че си с диабет, защото си ял много сладко.“
„В България все още никой не очаква да се появи диабета. Подготвени сме за десетки други опасни състояния, но не и за това. Дори лекар в спешен кабинет не разпозна ацетоновия дъх и симптоматичното дишане. Детето ни беше с опасност за живота и кръвна захар 32.5“ . Това е мнението на майка на детенце с диабет, диагностицирано едва на една годинка.
Никой не е застрахован. Чуваме го десетки пъти на ден. Връзваме червени конци, плюем си в пазвите и ходим да ни развалят магии.
Диабетът не иска ритуали. Той иска информираност, дисциплина и категоричност. Той няма да се оправи със специални отвари, вълшебни смеси и екстрасенси. Той ще се „оправи“ , когато медицината напредне достатъчно.
А дотогава - това, от което имат нужда хората с диабет в България е разбиране, подкрепа и... инсулин.
И си мечтаят за сензори за постоянен мониторинг на кръвната захар, които правят живота малко по-лесен, по-ясен, по-предвидим и по-безопасен. Защото имат аларма! Аларма, която сигнализира, когато нещо не е наред, буди те и ти спасява живота. Имат и дистанционен мониторинг, за следене на кръвната захар на детето. Тези сензори ги няма в България. Скъпи са и не са достъпни за средностатистическо семейство.
Докато чака новите технологии, човекът с диабет побира целия си свят в едно малко пространство – между глюкомера и инсулина. Там той се научава на три много важни неща: как да контролира живота си, как да го обича и как никога да не се предава!
Прочетохте ли Апелът на една майка?
Препоръчваме ви още:
