Супермайка

Автор: Траяна Кайракова

18:30

- Мамооооо, върнах се! Къде си? Направих класната, май имам само три грешки, ама карай. Ти какво правиш?

- Нищо, маме, в спалнята съм.

- Знаеш ли днеска какъв час имахме?

- Какъв?

- Рисуване. И госпожата каза, че ако не нарисувам нещо, ще ми пише двойка.

- Е, как може по рисуване нищо да не правиш?

- Ами нали знаеш, че не мога да рисувам! Ама чакай да видиш какво нарисувах.

Връща се и крие лист зад гърба си. Обръща го и очаквателно пита:

- Знаеш ли кой е това?

- Амиииии….

- Позна! Ти си!

- Знам аз, направо съм същата! Ама защо си ме нарисувал?

- Темата беше „Супергерои“.

- Ами защо не е Батман или Супермен?

- Е, нали все казваш да съм оригинален и да не копирам другите.

- Така е, ама пак не разбирам.

Тук ровичкам, за да си погъделичкам егото.

- Ми ти се грижиш за мен.

- И?

- Ми готвиш ми.

- И?

- Ами, като се разкрещиш и ме гониш да си пиша домашните, развиваш по-голяма скорост от Батман и Робин, взети заедно!

Тук рязко се приземявам и се мъча да не се смея с глас.

- Другите какво нарисуваха?

- Един нарисува мусака.

- Ъ?!

- Ми тя много го наяждала и затова му е супер герой в живота.

- Дай да видим сега.

Вглеждам се задълбочено в рисунката.

- На мен такава ли ми е косата?

- Да, права е и стърчи.

- Сериозно?

- Да, аз така те виждам, виж се и ти в огледалото.

- Ами миглите?

- Като се гримираш, стават големи. Вежди съм забравил, ама си усмихната. Като не крещиш, си щастлива и всички сме щастливи.

Ужас. Толкова ли съм зле?!

- Много слаба си ме направил.

- Знаех, че ще се сърдиш, ако те нарисувам дебела.

Заглеждам се по-задълбочено и  виждам как ясно се открояват двете ми ръце.

- Защо ръцете ми са на „Ф“?

- Това какво е?

- Ами, както си ги направил, приличат на буква „Ф“.

- Ти така стоиш вкъщи, като ни видиш с кака.

- Леле, аз съм живо чудовище. Дано е вярна онази фраза, че който има лоша майка, става човек.

- Цветята и облаците защо са?

- За фон, няма да те пльосна на празен лист, пък и имаше много време до края на часа. Харесва ли ти?

- Много, майче, благодаря ти.

- Татееееееееееее, почват Барса и Селта!

26908879 1639063562798983 1983508015 o

23:30

Полузаспала съм. Вратата изскърцва и едно малко телце се сгушва в мен. Топъл дъх в ухото ми.

- Мамо, спиш ли?

- Да.

- Наистина ли ти хареса рисунката?

- Много ми хареса!

- Къде каза, че ще я сложиш?

- На хладилника.

- Заклеваш ли се?

- Да.

- Разпери си пръстите на ръцете, да видя дали не си ги заключила. Добре. А сега къде е?

- Прибрах я, за да я снимам.

- Обичам те, мамо!

- И аз те обичам.

Топуркането на детски крачета заглъхва към детската стая. След малко ставам и открехвам вратата. Спи, свит на кълбенце, и се усмихва. Нещо стяга гърлото ми и усещам напиращите сълзи. Стисвам клепачи и преглъщам, защото супермайките не плачат.


Препоръчваме ви още: 

Супермамите не плачат

До сина ми

Младите лъвове

8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат

Последно променена в Понеделник, 15 Януари 2018 18:57
Прочетена 15068 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Има ли място за бебе?

Има ли място за бебе?

15 Май, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Когато не става, не става

Когато не става, не става

28 Апр, 2018 Отношения

Село за млади хора

Село за млади хора

05 Май, 2018 Истории

Не яж, поти се и обличай!

Не яж, поти се и обличай!

14 Май, 2018 Забавно

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм