Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки

Автор: Янка Петкова

Някой, под чужда самоличност, се сприятелява с детето ни, превръща се в най-доверения му човек и злоупотребява сексуално с него. Така то става жертва на груумингКакво представлява едно от най-популярните сексуални престъпления в мрежата? Grooming-ът (опитомяването) е създаване на близък контакт между възрастен и дете в интернет, с цел сексуална злоупотреба.

Как работи?

Груумърът посещава групи и чатове, които са най-популярни сред децата. Той е в течение на последните тенденции в света на модата, музиката, спорта, актуалните тийн сериали и филми, което му позволява да мимикрира под прикритието на дете или възрастен, който много обича децата и споделя интересите им. Най-ефективен е сред по-малките, които са по-наивни и уязвими, затова съсредоточава преследването си точно върху тях. Позиционира се като „по-голям“ приятел. Споделя интересите на детето, винаги е насреща при проблем, обсъжда, съчувства, съветва, изгражда силна емоционална връзка с него и се превръща в най-близкия му човек и изповедник. Постепенно разговорите загубват своята безобидност и започват да придобиват сексуален подтекст. Докато се превърнат в откровено подбуждане към сексуални действия или покана за среща офлайн. 
Така груумърът изплува от виртуалния и влиза в реалния свят на детето.

Накратко схемата е следната:

1. Изпраща покана за приятелство
След сприятеляване, непознатият убеждава детето да продължат комуникацията си в закрит чат, в който никой освен него, не може да получи достъп. По правило първо иска да му бъде изпратена обикновена снимка, без сексуален подтекст.

2. Установява силна връзка с детето
Проявява интерес към него, „искрено“ споделя проблемите му (дори някои „свои“) и се интересува от тях, съчувства, тревожи се, за да му създаде илюзията, че точно той е човекът, който най-добре го разбира и е негов истински приятел.

3. Оценка на риска
Интересува се къде се намира компютърът на детето, кой още има достъп до него, за да прецени риска да бъде разкрит.

4. Фаза на същинската манипулация
Изгражда отношения на основата на взаимна любов и доверие, казва на детето, че с него може да обсъжда всякакви теми, дори интимни.

5. Сексуален разговор
Въвлича детето в интимен разговор и в подходящия момент изпраща своя провокативна снимка. В този етап вече е възможно да направи опит за среща наяве.

6. Изнудване
Веднъж сдобил се с компрометиращ матераил, започва да изисква все повече сексуални услуги от детето, заплашвайки го да популяризира получените снимки или кадри.
groomingГоворенето за опасностите от общуването с непознати никога не е спирало. Но желанието на тийнейджърите да бъдат в центъра на вниманието, и да разширяват непрекъснато кръга си на общуване, ги подтиква към контакти с нови хора. Повечето деца предполагат, че са в безопасност, ако не общуват с възрастни. Но проблемът е, че те не могат да бъдат сигурни, че новият им онлайн приятел е техен връстник. В мрежата всеки може да се представя за какъвто си иска. И макар това да е широко известно, една трета от децата са излизали на среща с виртуални приятели. Други смятат, че с непознати в мрежата можеш да общуваш безопасно, ако не се съгласяваш на срещи на живо.
 
Онлайн общуването позволява на груумърите не само да останат анонимни, и да се крият под чужда самоличност, но и бързо и ефективно да получат това, което желаят. В интернет интимните теми се развиват значително по-бързо, отколкото в реалния живот между връстници. В резултат, в мрежата децата правят това, което едва ли биха си позволили офлайн: да се показват разголени и да изпращат снимките си на хора, които слабо познават. Сравнението с реалния живот в този случай е много уместно – детето трябва да разбере, че да изпрати подобна снимка, на когото и да било, е равносилно на това да се разсъблече публично пред съвършено непознати в реалния свят.

Напоследък покрай грууминга се заговори и за секстинг. Педофилите знаят, че срещите на живо с непълнолетни са твърде опасно занимание. Затова много често използват друга схема – секстинг. Секстингът е кореспонденция с еротично или откровено порнографско съдържание.
Тези, които го практикуват, търсят контакти с тийнейджъри, за да се сдобият с еротичните им снимки или видеа. Това никак не е трудно. 
На практика почти всяко устройство има камера. Снимка или видео може да се изпрати през месинджъра или социалната мрежа. Това дава възможност на педофила да получи интимни снимки от деца, без дори да влиза в реален контакт с тях. Подобни фото- и видеоматериали могат да станат част от „личната му колекция“, но много по-често се оказват качени на сървъри, разпространяващи детска порнография. Борбата с такива сайтове се води отдавна, с все още незадоволителен успех, защото достъпът до тях е много труден. Освен това дори подобно съдържание да бъде намерено, и уж унищожено, е твърде възможно да се окаже, че не е изчезнало. 
sder 10

Колко сериозна е заплахата за децата ни?

В края на миналата година, по поръчка на Националния център за безопасен интернет, беше проведено проучване от МаркетЛинкс на тема: „Децата на България онлайн“. Проучването обхвана деца на възраст между 9 и 17 години, използващи интернет. Какви са фактите?

Само за последните 6 години възрастта, на която най-много български деца влизат за първи път в интернет, е спаднала с 3 години – от 10 на 7 години. В същото време родителският надзор започва да отслабва от 9-годишната им възраст.
Почти всички български деца са активни онлайн ежедневно. Повечето от тях ползват преносими мобилни устройства – смартфони (81%), лаптопи/ноутбуци (67%), таблети (61%), което ги прави още по-уязвими за различни интернет заплахи. 63 на сто от българчетата имат настолни компютри.
14,6% ( от проучените 1000 деца) споделят, че през последната година се е случило нещо онлайн, което ги е притеснило
21% от тях са се срещали на живо с някого, с когото са се запознали в мрежата. Най-често това се е случвало с тийнейджъри на възраст 15-17 години, където процентът е 39 на сто.
87% от всички анкетирани деца имат профил в социална мрежа.
73% по-малките деца (9-11 г.), на които не би трябвало да е разрешено да имат профил в социални мрежи, всъщност имат такъв.
Според специалистите най-големият риск е, че децата имат профили без надзор.
Около 1/3 от подрастващите използват публични профили, т.е. тяхната информация е ясно видима.
10% от всички деца са получавали съобщения със сексуално съдържание
.

Как да си помогнем?
Има много организации и сдружения, които работят в полза на безопасното пребиваване на децата ни в интернет. Преди време Националният център за безопасен интернет издаде наръчник за родители Как да не загубим детето си във виртуалния свят
Той съдържа полезни съвети за мерките, които можем да вземем, за да осигурим безопасността на децата си в интернет. Сайтът поддържа и гореща линия за онлайн безопасностАко установим, че детето е жертва на сексуално посегателство онлайн, можем да подадем сигнал към ГДБОП, отдел "Киберпрестъпления". Дори да сме скептични, че насилникът ще бъде заловен, трябва да отхвърлим съмненията си и да помислим затова, че няма друг начин да бъде спрян да причини същото на много други деца.

Препоръчваме ви още:

Детето е в мрежата? А ние къде сме?
Детето и наргилето
 

Един ден те ще са ни благодарни 
Кибер сигурност за деца

Последно променена в Четвъртък, 24 Август 2017 10:15
Прочетена 17550 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook