Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

До сина ми

Автор: Траяна Кайракова

„Сине, сине, ти си ангел мой...“ Тъй пееха едно време. Ангелите ми излязоха, майка, додето ти решиш да излезеш. Не стига, че зарита и заблъска още от третия месец в корема ми, ами и десет дена след термина се чудеше колко още да останеш вътре. Ходех като Моби Дик, ама не бях във вода, а от мене хвърчеше вода. Все пак изчака да станат 41 градуса навънка, че тогава да се закучиш да излизаш. Добре, че ти няма да изпиташ това, че мъжкият праг на поносимост е бая нисък. След почти десет месеца бременност, раждането ми се видя като песента“ ... и се моля на всички богове – уволнение!“, считай раждане. Началник ще е тоз юнак – вика акушерката, гледай как си е подложил ръката под бузката. Чудя се аз що не бързаш да излизаш, пък то ти си се намествал като голям шеф.

Че като ревна, до втори клас не спря. Не ставай певец, майка. В таз фалшива тоналност, дето я подкара, няма и с уста свястна мелодия да докараш.

И лекар не ставай. Три години по три пъти пневмонии те халосваха все на хубав ден. Ха се е задал празник и аз с тебе в болница. Чантата, памперсите и телевизорът все до вратата строени, че без детско филмче мира нямаше. Тъй ревеше, че и храна не искаше никоя сестра да ни донесе, че да не оглушее. Добре, че после намерихме една хомеопатка, дето за една година те опатка, и прибрахме телевизора на мястото му. Пък сетне какво не беше. За една седмица седем пъти в бърза помощ ходихме. Глава ли не пука, крак ли не изкълчва, восък в окото си навря, падна от мивката и като индийка с точка ходи две недели между очите, умириса ни душите със салмонела, ечемик си докара от толкоз пулене в телевизора и накрая един зъб собственоръчно си изби.

Тъй ни беше докарал, че баща ти, преди да си дойде, звънеше да пита да прибира ли колата в гаража, или да чака да те кара в спешното. От болници си си отзел. В тях да влезеш само децата ти, като се раждат, и то на изписването. Да гледаш как точно се раждат, не вярвам да ти хареса. Най-много да припаднеш, че слабичък тий келя.

И фармацевт няма да стане от тебе, майка. Не ги разбираш тия работи. Помниш ли кога те заболя коремът и ти изписаха свещички за дупето? Тъй пищя, че събра махлата, щото реши, че са за рожден ден и ще ти ги запаля отзад. Сетне ме пита може ли вече да пръцкаш, щото сестра ти ти казала, че а си пръцнал, а си гръмнал.

Молех се да проговориш, пък сетне се кръстех да млъкнеш. Все ми обясняваше колко съм ужасна. Питах те що тъй мислиш, пък ти ми предложи да поживея малко със себе си, тогава съм щяла да разбера. Още не съм разбрала, ама баща ти сигурно знае.

От ритането в мене, сетне и вкъщи, разбрах, че футбол те влече. Не ставай футболист, мама, освен ако не удариш един трансфер в Барселона, че и аз рано да се пенсионирам, и ти да си уреден доживот. По-добре шах научи. Хем няма да си контузен, хем на стол ще си почиваш, пък и мозъкът ти паяжина няма да хване. Като искаш, пак ритай за здраве.

И татуировки не си прави, майка. Дето се чудеше оня ден как ли ще изглеждаш с тях, баща ти каза, че преди туй ще те насини, да знаеш как ще изглеждаш след тях.

Свястна жена си намери, сине. Не я гледай на хубост. Те хубавите ябълки свинете ги ядат. Ти не си от таз порода. Да може да готви, гащите да ти изпере и децата ти да гледа. Ще свикне, че още я караш като в детската градинка – хапваш, спинкаш и все за нещо мрънкаш. С чиста съвест ще те предам. Чаши и чинии можеш да чупиш, на компютъра да седиш денонощно, книги от четене не късаш, глух си , ако не ти отърва. С нищо няма да й пречиш. Хубавец си, хитър си, тарикат си. Без много зор се оправяш. Тъй не разбрах без четене как оценките си изкарваше. Ако четеше, досега в Космоса да си полетял.

Ама и космонавт не ставай. Като се ожениш, ще ме забравиш, пък отлетиш ли там горе, хич и няма да ми се обадиш. Няма да ти се сърдя, да знаеш. Ограничавай си обажданията, че оназ сметка в пети клас от 600 лева, дето ми я навъртя, още ми е заседнала на гръцмуля.

И учител не ставай, сине. Като те знам как учиш, най-много да объркаш децата с нещо. Не слушай, че постоянно вдигали учителските заплати. Като вземат данъка, даже по-малка става, ама нали трябва да имат бабите пред блока за какво да клюкарят. Нали виждаш аз как съм прокопсала от туй пусто училище. Ама напук ще живея до 100 години, пък сетне, колкото Господ дал. И да не забравя – ако един от нас с баща ти умре, аз ще ти гледам децата, не бой се.

Хубава професия си избери, майка. Много зор да не си даваш, да не се препотяваш, че бърже изстиваш. Не знам каква ще е, ама ако е за много пари, да уредиш и баща си, че с неговата митничарска заплата сме заникъде. И тя взе да не стига.

Хич нищо да не направиш от туй, дето ти заръчвам, едно запомни, сине, - човек стани и човечен бъди.Тъй все човеци ще срещаш и добро ще правиш.

Като умра един ден, не идвай да ме наглеждаш и преливаш, че да не харчиш гориво. Гледай си жената и децата. Помниш ли онуй първото писмо, дето исках да ми напишеш, че да спреш да ревеш, като те оставих сам за десет дни на село? „Мамо, може ли да е пълно с мъка и любов?“

Да знаеш, че отгоре и аз ще те гледам с мъка и любов, майка. И да искаш от майчината любов няма да избягаш!

Обичам те!

Мама

 

От същия автор:

Ах, морето... 

Автобусно 

Пети клас - ура!

 

Последно променена в Четвъртък, 17 Август 2017 19:06
Прочетена 134851 пъти

Forum Puls

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook