Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

От „любов“ към децата

Автор: Янка Петкова

Споделяте ли снимки на децата си в социалните мрежи? Например от семейната ваканция, на морето... по бански? А домашни видеа, на които се вижда интериорът, детската стая (колко разхвърляна е, къде стои компютърът на тийна)? А разказвате ли на „стената“ си интересни случки с децата си? Споделяте ли информация за това къде и как са приети да учат, какво харесват и какви са навиците им? На мен ми се е случвало. За снимки и видеа имам забрана от тийнейджърката (и слава Богу), но често съм споменавала детето си по някакъв повод. Да, подобна информация е предназначена само за приятели, но се случва да я постна публично, по невнимание. А и за колко от приятелите си в мрежата ще гарантирам? Всъщност така много успешно мога да „захраня“ един педофил с информация. А той я търси и внимателно я проучва.

Иначе всички знаем какви опасности дебнат децата ни в интернет. Вълнуваме се от всяко разпространено в мрежата доказателство за поредна жертва на педофил, но в същото време, дълбоко в себе си, сме убедени, че това с нашите деца не може да се случи. Статистиката сочи, че над 80% от родителите знаят, как трябва да контролират онлайн живота на децата си, но само около 15% го правят реално. Този „филтър“ липсва и при децата ни. Оказва се, че въпреки сериозната гласност за опасностите, които ги дебнат в мрежата, голяма част от тях смятат, че те не са застрашени. А децата и тийнейджърите са най-активните потребители.

По информация на сектор „Киберпрестъпления“ към ГДБОП, заловените педофили в социалните мрежи през 2017-а година у нас са 80 – с 20 повече от 2016-а. Няма да гадаем колко са незаловените. През 2011-а година ни стресна доклад, оповестен пред Общото събрание на ООН, според който над 750 000 педофили активно търсят жертви в мрежата. Това през 2011-а година. И тогава, както и сега, у нас наказанието за разпространение на материали със сексуално насилие над деца е от 2 до 6 години затвор. Ако те хванат. При този вид престъпления е много трудно.

Днес онлайн ловът на млада плът е по-улеснен от всякога. Въпреки непрекъснатата борба с него, програмите за безопасен интернет и горещите линии. Източник на информация могат да бъдат и училищните сайтове, в които са публикувани снимки на ученици, с данни за тях; клубни страници – спортни и всякакви други, в които са поместени фотографии на победители в състезания и конкурси. Източници сме и ние, родителите.

Колко лесно е да си избереш жертва

Интернет дава възможност на педофила да набележи жертвата си необезпокояван, с минимален риск. В мрежата той намира всичко, което му е необходимо, за детето – от раждането му до наши дни. Може да извърши незабелязано предварителната си подготовка по опознаването на жертвата. Успешно може да се представи като връстник със сходни на детето интереси. Педофилът познава проблемите и увлеченията на децата (по-добре от родителите им понякога), усвоил е лексиката на съответната възраст и има много добър психологически подход към тях. А най-добър е в изнудването и сплашването.

Една история

Д. е на 13 години. Запознава се с „момиче“ в много популярен чат, който не изисква регистрация. Оказва се, че имат „изненадващо“ много общи интереси. Колкото и често да повтаряме, че профилните снимки може да нямат нищо общо с действителността, визията примамва. „Момичето“ е хубаво, но не предизвикателно. Двамата се сближават, започва видеочат, в който активно е само момчето, макар да му прави впечатление, че отсреща никога не се включват. То вече е толкова „хлътнало“ по виртуалната си приятелка, че игнорира тази „подробност“. „Момичето“, което с времето е преодоляло „стеснителността“ си, отправя на младежа предизвикателство да се съблече пред камерата. Влюбеното момче няма нищо против. И така започва шантажът, който продължава цели 6 месеца. На следващото включване „девойката“ заплашва, че ще пусне видеото му в общия чат, в групата на съучениците му, в която също е успяла да получи достъп, и в месинджъра на родителите му, за които също вече знае достатъчно. Казва, че ще го обяви за гей, ако не изпрати още едно видео със съдържание, което предварително режисира. Момчето е толкова ужасено, че моли само за отсрочка до следващия запис. Изнудвачът му дава седмица, така удължава агонията и поддържа напрежението. Жертвата не се решава да сподели с родителите си от срам и от страх. „Девойката“ се сдобива с още няколко негови интимни видеа, заплашвайки, че ще качи предишните в порно сайт. Когато поставя условие да се включи още едно момче, в групова сцена, Д. се обръща за помощ към гореща линия за сексуални престъпления в интернет.

Защо се случва това

Детето прекарва в интернет много голяма част от времето си. Сърфира безконтролно по сайтове, които му пращат като линкове в чата. Влиза дори във видеочат, в който на главната страница има предупреждение: „Внимание! Зачестили случаи на сексуална злоупотреба от страна на потребители!“. Момчето знае какво представляват педофилите, но не мисли, че са опасност за него. Родителите му никога не са говорили по темата с него, не са го информирали за безопасното поведение в мрежата, в резултат то сваля панталоните си пред „момиче“, което никога не е виждало. Тийнейджърът се страхува да сподели проблема с родителите си, но разказва на непознат възрастен какво му се е случило, защото е отчаян.

Обикновено детето търси помощ, когато вече има налице престъпление. С шантаж, молби, увещания, предлагане на пари педофилът се сдобива с негови интимни снимки или видеа и това е само началото. После започват заплахите и принудата да прави това, което иска от него насилникът му. До момента, в който то не издържи и не реши да сподели с някой възрастен. Изнудването може да продължи седмици и месеци. Уловеното дете генерира ново порнографско съдържание, възможно е да привлече свои връстници под натиск. А педофилът успешно търгува с кадрите „свежа плът“.

Кои са симптомите на развращаване

Детето става затворено, страхливо или избухливо, нарушава се сънят му. Възможно е да установим, че разполага с повече пари, отколкото му предоставяме. Появяват се „подаръци“, за които не желае да разкаже. Агресивно реагира на опитите да разберем повече за ежедневието му. Ревностно пази личното си пространство и се изолира.

Какво да правим, ако детето ни е жертва на подобно издевателство

Да опитаме да запазим хладнокръвие. Истерията, клетвите и призивите да бъде убит „този изрод“ не помагат. Още по-малко на детето ни.

В никакъв случай да не се нахвърляме с обвинения върху детето. Напротив – трябва да му обясним, че не е виновно и да направим всичко по силите си, за да му помогнем. Не бива да прекъсваме връзката си с него точно в този момент.

Да го убедим, че педофилът е престъпник. Изобщо думата „педофил“ трябва да произнасяме без смущение и да я обясним възможно най-рано. Тя не е срамна, тя е страшна.

Да забраним на детето да влиза в мрежата от този акаунт, от който е водило кореспонденцията си с педофила, но да не бързаме да го закриваме. Това ще направи насилника подозрителен и може да се покрие.

Да се запознаем с чата, който са водили, за да разберем колко големи са пораженията. Какво и на кого е изпратило детето ни.

В никакъв случай да не започваме лична кореспонденция с насилника.

В никакъв случай да не трием съдържание – снимки, видеа, колкото и да ни е трудно да ги понесем. Така унищожаваме доказателства.

Да направим скрийншот на кореспонденцията, без да режем нищо, защото датата и часът на разговорите трябва да се виждат.

Да направим скрийншот на акаунта, от който е воден чатът с детето ни. При нужда - да разпечатаме скрийншотовете от кореспонденцията, като доказателства.

Да се свържем с родители на съученици на детето ни, ако в профила му е посочено къде учи. Нерядко педофилите действат в рамките на определено училище или клас, или регионално.

Да потърсим помощ от детски психолог за преодоляване на последствията от психологическата травма, която е нанесена на детето.

Да подадем сигнал в отдел „Киберпрестъпност“ към ГДБОП.


Педофилията или „любовта към децата“ (в буквален превод) съществува, откакто го има и светът. Но днес той е толкова глобален, че е все по-лесно децата ни да бъдат „обичани“.

 

Препоръчваме ви още:

 Чат с малолетна

Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки

Детето е в мрежата? А ние къде сме?

Имат ли децата право на лично „виртуално“ пространство?

 

Последно променена в Четвъртък, 04 Януари 2018 09:37
Прочетена 2552 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook