Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

За нашите стари деца

Когато родителите ми се разболяха от деменция, изчетох купища материали за това заболяване. Благодаря на десетките приятели от чужбина, които ми пратиха идеи и съвети как се работи при тях с хора с деменция и алцхаймер. Защото се оказа, че в България има медицинско лечение, но няма дневен център, нито платен, нито безплатен, в който да заведете родителите си, не за да се грижат за тях и да ги хранят, а да имат някакви смислени и подходящи занимания. При положение, че 60 процента от възрастните се разболяват от някаква форма на деменция, такива центрове би трябвало да има не само в столицата и големите градове, но навсякъде из страната. Свързах се с хора от сдружение "Алцхаймер", които споделиха, че преди време е имало такъв център в столицата, но са го закрили поради липса на финансиране. Тогава се опитах да намеря някакви групови занимания - арт терапия, йога, гимнастика, но навсякъде е за деца или за здрави хора, били те и възрастни. За болните с деменция и алцхаймер е трудно да поддържат темпото на деца и здрави възрастни и изискват малко по-специално отношение, така че идеята ми се оказа невъзможна. Разбрах, че някак ще трябва да се справям сама, за да им осигуря освен лечението и занимания, които да забавят поне малко този ужасен процес, в който личността се разпада, докато човекът, когото обичате и който ви е отгледал, изчезне съвсем и пред вас застане едно същинско старо бебе, което дори не знае кой се грижи за него.

Първото, което включих като занимание, е слушане на музика, това е лесно и всеки може да го направи. Оцветяването на несложни  картини също се хареса. Друга добра идея са всякакви игри - пъзели и конструктори. Важно е да са подходящи по сложност. Намерих пъзели от 12 части с пейзажи, с които баща ми се справя добре и му е забавно. Майка не прояви интерес, което ме притесни. За хората с това заболяване е много важно да имат дейности, с които да се занимават, като елементарна домакинска работа, достатъчно безопасна за тях, леки ежедневни грижи за дома и личната хигиена, дори и да не могат да се справят сами с това. Веднъж им бях възложила да сгъват дрехи и забелязах, че им е приятно да докосват материите и да ги подреждат. (Не очаквайте чудеса, моите родители например сгъват много старателно всички чорапи един по един, а не по два, както е нормално. Но това няма никакво значение и не ги "поправям", просто им благодаря, за да се чувстват значими, и после оправям каквото трябва). Тогава реших, че трябва да измисля нещо, което да включва занимание с материи, цветове и аранжиране. От статиите, които ми пратиха приятелите в чужбина, вече знаех, че такива има, но тук са недостъпни. А самата аз нямам нужните умения да ги направя сама. Затова потърсих помощ.

 

Помолих Надя Чавдарова да ми помогне, защото тя е творец с усет към детайла и въображение. А проектът, който предстоеше, имаше доста изисквания. Да не е твърде сложно за работа, но и да има предизвикателство, да включва различни цветове и материи, да има възможност да се работи и без да се следват точни инструкции и в същото време да не изисква твърде богата фантазия. Хората с това заболяване, се объркват, ако задачата, която им се постави, е прекалено сложна и може лесно да се откажат. Затова трябва едновременно да е забавно, да стимулира моториката и умствената дейност, и да не е прекалено трудно. Надя прегърна идеята и подготви три изделия, които са изцяло скроени и лесно могат да се сглобят и ушият от възрастни хора като арт терапия - одеялце тип пачуърк, възглавничка и чанта. Хубавото е, че готовият продукт е много красив и напълно използваем, и им носи голямо удовлетворение. Нататък давам думата на Надя, която ще ви разкаже по-подробно за одеялцето, възглавничката и чантичката, които направихме за родителите ми.

 

Приех идеята, защото... зная какво е да имаш болен родител. Тежко болен.

Замислих се, какво е да дойде нещо - неочаквано, внезапно и да открадне съзнанието ти. Спомените ти, мисълта ти, теб самия да раздели на парчета. И какво е да трябва да се ориентираш, да живееш в този свят. Свят, за който съзнанието ти вече не е пригодено. Трудно можем да си представим.

А и от другата страна, от страната на близкия, принуден да наблюдава настъпването на необратимото? Това чувство, за съжаление, познавам добре. И то е страшно.

Тази болест е мрак. И точно заради това пожелах да направя нещо, макар и малко.
21984029 978786802263075 1550900321 n21942322 978786805596408 1493851516 n22053194 980074875467601 1280406645 n

22093362 980074888800933 1219208877 nНадявам се, дори да звучи банално, нещата, които уших - одеялцето, възглавничката и чантата, да се появят като малко светло облаче, като тих полъх на нещо радостно.

Цветовете, мънистата, гъбката, меките, пухкави материи. Да донесат малко топлина.

Докато ги шиех и кроих, си представях, как една ръка ще докосне пухкавото коремче на бухалчето, ще помести мънистата, как ще хареса листата на цветето, ще се зарадва на катеричката. Представях си усмивка, със ситни бръчици и сплетена на кок коса.
21979313 978786788929743 877219347 n21979441 978786692263086 988916864 n22014789 978786678929754 953804742 n22052874 980074952134260 2113107904 n22052969 980074905467598 420278770 n

22053217 980074935467595 1985204697 n
Не зная, дали ще е така, но се надявам. Вярвам.

Впоследствие прочетох повече за болестта, и стигнах до извода, че такъв вид занимания, са една от малкото терапевтични възможности при това заболяване. Вярвам, че нещо, създадено с любов, няма да изчезне в пространството. То ще даде плод. Вярвам, че все нещо може да се направи. Докато са живи родителите ни, битката не е загубена. Напротив - спечелена е. Никога не знаем, какво ще ни донесе утре. Може пък и да е хубаво.
22016477 978786712263084 441507331 n22052867 978786848929737 1997559278 n


С радост бих участвала и в битката на някой друг, бих създала нещо и за неговите болни родители.

Препоръчваме ви още: 

Мъдростта боли

Надя Чавдарова или Мама Пух

Разказът на една дъщеря

7 ноември

Последно променена в Петък, 10 Ноември 2017 09:32
Прочетена 4304 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Детето ми е обикновено

Детето ми е обикновено

21 Ное, 2017 Възпитание

Изкуството да отглеждаш рози

Изкуството да отглеждаш рози

20 Ное, 2017 Отношения

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Моята приятелка Болестта

Моята приятелка Болестта

20 Ное, 2017 Истории

Киселото грозде

Киселото грозде

19 Ное, 2017 Истории

Love.net или нашата история

Love.net или нашата история

19 Ное, 2017 Истории

Ти ще си добър баща

Ти ще си добър баща

18 Ное, 2017 Отношения

Facebook