Съседите като извор на вдъхновение

Автор: Валентина Вълчева

През немного близката вече 2001-а година така се случи, че и аз се сдобих със собствен апартамент. Заветната панелка – една от десетте най-разпространени соцмечти навремето – вече моя!

Вярно – гарсониерка, но пък кой ти я дава!

Като ми писне да се правя на социално животно, пускам кепенците и след това с войскови подразделения не могат да ме изкарат от там. Е, някой по-сочен паяк вероятно би успял. Още си спомням един случай, в който двайсет минути стоях затворена в банята заради един скакалец и крещях по мъжа ми да не е посмял да убие „горкото животно”, но моментално да изхвърли през терасата „тая гад мръсна”.

Та значи, разполагам вече с лична домашна лудница, където мога да си дивея, колкото и когато си поискам. В конкретния момент още не съм омъжена, за деца и дума да не става.

И така, седя си пред телевизора, белким стане чудо библейско някакво и внезапно обявят например 500 % повишение на заплатите, когато на вратата се звъни.

Още няма 20:00 часа, така че се предполага, че все още не е започнало работното време на серийните убийци, обирджиите и другите там разновидности на криминалния контингент. Затова отварям без особени очаквания. Най-много да е някой инкасатор, но за тях си имам готов набор от варианти на отговора „Не точно днес.”

Насреща ми стои невзрачен тип на средна възраст. И още преди да съм си отворила устата, ме закарфичва със странен въпрос:

- Извинете, колко крушки имате на полилея в хола?

Хлъцвам. И докато се усетя, по инерция отговарям с готовност:

- `Ми… три.

- А колко от тях светят в момента?

Предполагам, не е необходимо да описвам каква физиономия вероятно съм добила.

Честно казано, помислих си, че човекът вероятно е луд. А като си знам късмета – при всички случаи ще се окаже и опасен. Просто няма начин да не е!

И тъкмо взех да се озъртам за нещо тежко и евтино, с което евентуално да го светна, ако съвсем превърти, когато той най-сетне се сеща да обясни, че е съседът ми от горния етаж. Та докато се прибирал, погледнал нагоре и му се сторило, че у тях свети. Ама можело и да се е объркал и да е видял моя полилей.

Шубето е голям страх, ей! Даже Булгаков го е осъзнал, но според него е и порок. Аз, по времето когато се развива действието в настоящата история, все още не съм толкова крайна, може би защото съм твърде млада и се предполага, че тепърва предстои да се запознавам с човешките пороци. Засега се запознавам само с тези на комшулука.

Рано на следващата сутрин опознавателната серия продължава с кански писък, който ме изкарва от леглото още преди да съм се събудила на практика. Или някой го дерат жив, или току-що е намерил цялата си фамилия в банята, избита от изтрещял психопат.

Скачам и хуквам към вратата, така както съм си по гащи.

Оказва се доста по-тривиална история. Просто на едно комшийско хлапе от долния етаж никак, ама никак не му се ходи на училище, и очевидно държи всичко живо в радиус от половин километър да го разбере.

Ле-ле! Свръхзвукови оръжия ли, човече?! Те това е истината! Пусни го да вресне из Близкия Изток и ще видиш как ще прочисти де що има ислямистка паплач!

Майка му очевидно не е много верен последовател на идеите за педагогически подход, защото му обърсва два бързи шамара, колкото да е сигурна, че сега поне хлапето ще пищи с основание, и го натъпква в асансьора, скърцайки със зъби.

Това е възпитание! Явно се е учила от Дарт Вейдър.

Разбирам я. Рано сутрин и аз не съм от най-търпеливите.

И докато на прага все още обмислям казуса и мислено се заричам като всяка непосветена в тайнството на майчинството жена „Аз моите деца един ден никога няма да…”, от съседния апартамент надниква дребен, прогресивно оплешивяващ чичко с леко стреснат поглед. Разбирам го – вероятно и аз все още имам вид на някой, до чието ухо току-що е гръмнала ловна пушка.

- А, съседке!... Случайно да сте ми виждала пижамата?

В този именно идиотски момент съм сигурна само в това, че той е на светлинни години от представата ми за мъж, чиято пижама бих искала да видя някога. А да не помня – абсурд! Чак толкова не мога да пия, за Бога!

По някое време съобразявам, че стърча пред него само по бельо, и затова се опитвам да се измъкна с едно пестеливо „не”, но той май има други намерения.

- Ама, съседке, чакайте да ви обясня!

И докато аз се опитвам деликатно да затворя вратата под носа му, научавам, че пижамата му била на простора за пране да се суши, но явно през нощта е хвръкнала нанякъде, та дали случайно не е потърсила писта на моята тераса?

Ами не, не е.

Измъквам се някак си, без да се налага да ставам твърде груба (затръшването на вратата, не се брои, нали?) и пак си лягам. Идеята е да си доспя. Няма и час по-късно обаче ме събужда… блеене на овце.

???...!...???...!...???...

Мигам още сънена под завивката и ми се върти нещо в смисъл:

„Овце на булеварда?! Няма начин! Сигурно сънувам още…”

Да, ама не. (Ако Петко Бочаров получаваше по левче за авторски права върху тази реплика от всеки, който я използва, досега наследниците му да са станали мултимилиардери.)

От терасата установявам, че долу е паркирал тир, пълен с пухкави бели овчици, явно за проверка от местните пътни власти.

Мисля си…

Може би трябваше да инвестирам в някоя труднодостъпна високопланинска хижа.


Препоръчваме ви още: 

Дантелени недоразумения

Снощи беше страхотно! Искам още!

Да случиш на съседи

Добро утро, мили мои съседи!

Последно променена в Четвъртък, 14 Юни 2018 21:49
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам