Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

Автор: Мария Пеева

Тази култова фраза, за жалост, не съм я измислила, нито е от някой виц. Дочута е на детската площадка. Смешна е, но това, което стои зад нея, никак не е за смях.

Наскоро в една група обсъждахме има ли разлики във възпитанието, когато отглеждаш момичета и момчета. Има ли качества, които бихме поощрили у момчето и други, които е полезно да възпитаваме у момичето? Първата ми мисъл беше, че не виждам такива разлики и трудно бих разграничила качествата на приоритетно „мъжки“ или „женски“. Да, традиционно свързваме смелостта с мъжа, но малко ли смели жени има, както и страхливи мъже. Същото се отнася и за самостоятелността, и за отговорността. Нито пък можем да кажем, че подредеността, любовта към уюта и чистотата, е „женско качество“, защото в съвременния брак домакинската работа обикновено се поделя между съпрузите и ако научим сина си, че е „женска работа“ да чисти и подрежда, някой ден жена му никак няма да е доволна. Да не говорим, че ако синът ни се отдели от нас на 19 години, той най-вероятно ще живее години наред сам и ще му се наложи да поддържа домакинството си. Грижовността също не е нито мъжко, нито женско качество. Както момиченцето ще стане майка, така момченцето ще стане баща някой ден, и от тях ще се очаква да са грижовни родители. Така че положителните качества, които насърчаваме, сякаш са еднакви и за двата пола.

Иска ми се обаче да обърнем внимание на две негативни роли, които понякога отреждаме на децата си. Естествено, ние го правим с най-добри намерения, а когато видим крайния ефект, вече е твърде късно. И тъй като дамите са с предимство, започвам от момиченцата.

В тийнейджърските ми години имах приятелка, условно ще я нарека Златина, хубаво русо миньонче, много нежно същество. Гримираше се от много малка, с изключителен финес, майка й я беше научила. Винаги беше облечена с най-модерните парцалки, двете с майка й обикаляха магазинчета и бутици, и макар да не бяха много заможни (майката - разведена, я отглеждаше сама), Злати беше докарана като кукла. Пърхаше с мигли, въртеше закачливо малкото си дупе, момчетата много я харесваха, но тя определено се държеше на положение и си подбираше приятелите внимателно. Веднъж бяхме у тях на гости с няколко приятелки и майка й ни показваше как да си правим косата. Запомнила съм една фраза, която повтори няколко пъти:

- Винаги мъжът трябва да плаща сметката. Вие сте цветята на масата, украшенията, и за него е чест, че може да ви почерпи.

Мен татко ме беше учил, че жената не трябва да очаква мъжът винаги да й плаща сметката и че може да приеме, само ако й е близък приятел или има повод да почерпи, затова тези съвети ми се сториха малко странни. Но когато обърнах внимание на внимателно подбраните приятели на Злати, забелязах, че те всички до един бяха от богати семейства. Тя просто не можеше да хареса момче, което няма възможността да й плаща винаги сметката, да й купува скъпи подаръци и да я глези. Обърнете внимание, че всичко това се случваше в ранните постсоциалистически времена, когато момичетата като Злати бяха изключение. Чалга културата се появи по-късно и наложи образа на „кифлата“, който за жалост стана модел на много млади момичета. И ако сега образа на Злати ви изглежда типичен, за онова време беше изключение. Какво се случи със Злати не е особено интересно. Тя не стана проститутка, нито дама от хайлайфа. Домързя я да учи висше образование, макар че в училище беше отличничка. Омъжи се набързо за момче от богато семейство, но по време на кризата бизнесът им позападна и не можа да се развие отново. Сега тормози съпруга си с натяквания колко е смотан и некадърен и обикаля магазините за втора употреба, за да е марково облечена почти без пари.

Така че в желанието си да култивираме женственост у дъщеря си, трябва да внимаваме да не си възпитаме „кифла“. А това ще се случи, ако я научим, че:

- Най-важното качество на жената е да е красива.

- Ако жената е красива, няма никакво значение, че не е образована или няма други качества.

- Най-много усилия и средства трябва да се полагат за външността, защото това е сериозната дългосрочна инвестиция на жената.

- Мъжът винаги и за всичко е длъжен да плаща, защото твоята единствена функция е да си нежното цвете на ревера му.

- Ако мъжът не е богат, той за нищо не става.

- Освен да е богат, мъжът трябва и да ти позволи да го въртиш на пръста си, иначе пак за нищо не става.

В интерес на истината, не мисля, че някоя майка умишлено би искала да възпита „кифла“. Но ако на момиченцата постоянно им се натрапват за модели съвършени (и не рядко изкуствени) красавици, чиято единствена цел в живота е да си намерят кой да ги осигури материално, не можем да очакваме от тях изведнъж да се разбунтуват, да кандидатстват медицина или астрономия и да постигнат сами някакъв успех в живота, различен от това да си придатък на един богат мъж.

Стигнахме и до момченцата. Струва ми се, че най-неприятното, което можем да причиним на едно момченце, е да го превърнем в „мамино синче“. Момченцето от заглавието на статията определено ще се превърне в такова, след като майка му се притеснява повече да не вземе да се изпоти, а не че удря момиченцето с пръчка. Ние, мъжките майки, трябва много отрано да осъзнаем, че колкото и да си обичаме синовете, колкото и да са скъпи на сърцето ни, един ден в живота им ще се появи жена, която те ще обичат повече от нас. И вместо да ги оплитаме в безкрайни мрежи от глезене, угаждане и обгрижване, целта ни трябва да е да им даваме все повече самостоятелност, все повече въздух, за да порастват и да изграждат независим характер. Ясно е, че винаги ще ги обичаме повече от всичко на света. Но в никакъв случай не бива да го очакваме от тях, камо ли да го поощряваме. Искам само за момент да си представите, че собственият ви съпруг е „мамино синче“. Ще сте щастлива ли с него? Ще ви е приятно ли, ако майка му се меси във всичките ви решения? Ако мисли за нея, преди да се сети за вас? Ако цени нейното мнение повече от вашето? Преди години мой далечен роднина се раздели с жена си, а майка му ми каза назидателно:

- Знаех си от начало, че тя не е за него. Хич не му трябваше да се жени.

Замълчах си, за да не обидя възрастната жена, но истината е, че точно тя от самото начало беше постоянно присъствие в брака им, непрестанно демонстрираше пред снахата колко повече синът й обича и уважава майка си отколкото жена си, изискваше постоянно внимание, отрупваше момичето със забележки относно домакинската работа и не си намери мира, докато не раздели младото семейство. Той така и не се ожени повторно и все още живее с майка си, която впрочем е много чаровна и мила жена, като изключим, че е обсебваща майка. Разбира се, не е казано, че човек може да е щастлив, само ако се ожени, но той няма никакъв личен живот, нито дори приятелска среда. Не казвам, че вината е само на майка му, очевидно и той е доста слабохарактерен човек, но и нейният принос е значителен. А най-интересното е, че обяснението винаги е:

- Ами, той не извади късмет с първата жена, и то нали знаеш, човек като се опари веднъж...

Там вече е късно да се помогне, но за себе си съм направила нужните изводи. Позволявам си да ги препоръчам и на другите мъжки майки.

Ако искате да си отгледате „мамино синче“, вързано за полата ви, което никога няма да има щастлива връзка и собствен живот:

- Обгрижвайте сина си прекомерно и го лишете от всякаква самостоятелност.

- Научете го, че мама винаги ще бъде най-важната жена в живота му.

- Критикувайте пред него всички момичета, по които забележите, че се заплесва.

- При всеки повод обяснявайте, че никоя жена няма да го обича колкото майка му.

- Научете го, че жената е преди всичко майка на мъжа и трябва постоянно да се грижи за нуждите му.

- Научете го да се допитва до вас за всяко свое решение.

Ако успеете да направите всичко това, гаранция – синът ви ще си остане само ваш до края на живота си. Единствено малко притеснение, което би могло да помрачи щастието ви, е въпросът, кой ще го завива, когато някой ден си отидете?

Препоръчвам ви да прочетете и тази статия за възпитанието - Как да си отгледаме жертва.

Последно променена в Неделя, 19 Март 2017 12:18
Прочетена 15945 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook