Каквото влезе у Пееви, остава у Пееви

Каквото влезе у Пееви, остава у Пееви

01 Сеп, 2020
0 коментар

Автор: Мария Пеева

Нали знаете как има едни добри и разумни деца, които те гледат с големи очи и се вслушват в това, което им казваш, и внимават, и се пазят, и ти правят живота една идея по-лесен и спокоен?

Е, Алекс не е от тях.

Всъщност той е толкова своенравен и упорит, че след един особено весел уикенд баща му ми каза:

- Мерче, да ти призная, ако Алекс се беше случил да ни е първото дете, не знам дали щяхме да имаме повече.

Но Алекс си обича братята и затова явно е избрал да се роди четвърти.

Сега да не си помислите, че се оплаквам? Боже опази. Отдавна съм разбрала, че децата са такива каквито са и можем само да сме благодарни, че са живи и здрави. А всичко останало е чудесен повод за смях. Ето например моите момчета всички имат забележки към мен. Най-големият, програмистът, смята, че не съм достатъчно технологична. Вторият, атлетичният, е на мнение, че не живея достатъчно здравословно. Третият, артистът, не ме намира за достатъчно "еко", най-вече защото не обичам да си пазарувам дрехи втора ръка. А Алекс не пропуска да отправи критика към дупето ми - по всякакъв повод.

Една вечер наскоро имаше буря и през нощта той довтаса и се мушна под моето красиво, мекичко, памучно, светлосиньо одеяло, при което разбира се, ме отви.

- Алекс! - изръмжах сънено. - Одеялото е малко за двама.

- Одеялото не е малко. - каза той - Дупето ти е голямо.

- Значи не стига, че ме събуди и цяла нощ ще ме риташ, а и сега ме обиждаш. Никак не си мил! На косъм съм да те пратя на твоето легло.

- Няма да го направиш. - каза той. - Аз може да не съм мил, но ти си.

Да разсмееш някого, когато го критикуваш, е рядка дарба, не е ли така? А въпросът за голямото ми дупе изниква дори във философските ни разговори.

Преди няколко дни говорихме за смъртта по негова инициатива. След като минахме темата за дядовците му, прабабите и прадядовците, и как баба му трябва да се ожени, за да има все пак поне един жив дядо (само и той да не умре, мамо), стигна до следното заключение:

- Ти ще живееш поне до 90 години. Най-малко.

Почувствах се някак поласкана и попитах:

- Защо така ми определи?

А той:

- Защото имаш голямо дупе. Огромно. И се подрусва. Много те обичам, мамо.

Не знам дали ще стигна до 90 или това дете ще ме умори от смях много по-рано. И впрочем започнах да правя клекове. Ще види той. Но то е друга тема.

А кулминацията на летните ни истории с Алекс беше друга и се случи, докато се бях командировала за няколко дни сама, за да поработя на спокойствие. Алекс беше доста доволен, че ще бъде с баща си и братята по мъжки, а през деня на лагер, изобщо стори му се чудесно приключение и одобри идеята. Но явно не му е било достатъчно забавно, защото един ден довлече вкъщи нещо, на което ми прати снимкa. Снимката изглеждаше така:

Обадих се незабавно:

- Маме, лалугер ли е това?

- Не - отговори той. - Котенце. Един човек го изхвърли на улицата и аз го спасих.

Почти бях сигурна, че преувеличава, но нямаше как да докажа.

- А татко ти какво каза?

- Няма го. Ама ти му се обади да му кажеш, че искаш котенцето да остане.

- Алекс, - казах - ние имаме котенце. И три кучета имаме.

- Да, мамо, АМА ТО Е БЕБЕ! Нека остане, моля те, моля те, обещавам да прочета всички книги, които ми кажеш, моля те, моля те, моля те.

Бидейки майка с богат опит, аз безсрамно си измих ръцете.

- Татко ти да реши.

След което се обадих на Иван и обясних ситуацията, а той заяви твърдо:

- Котката си отива. Нямам сили за още едно животно. Ти си пишеш там книгата, сама си с Фреди и Фройд, аз тук се оправям с три деца и две кучета. Забрави.

Звъннах след малко.

- Какво стана, Ванка, чува ми се, че си в колата, не си ли се прибрал още?

- Всъщност - смотолеви той с леко гузен тон - прибрах се.

- Е, защо си още в колата?

- Ами... Отиваме на ветеринар да прегледат котенцето.

- Какво? Нали нямаше да го оставяш?

- Да де, - каза той. - АМА ТО Е БЕБЕ.

И така се сдобихме с още едно животно.

Малко по-късно писах в общия чат да попитам какъв пол е все пак котето. Прилагам снимки за любопитните, защото ако го преразкажа, няма да повярвате.

118578961 10221328024523852 3352233109673561423 n

Представям ви и снимка на котето. Все пак не е лалугер. Освен това е момче.

Не знам какво друго да кажа, освен че каквото влезе у Пееви, остава у Пееви. А Алекс ми е съкровище - въпреки всичките си бели и щуротии. А може би и заради тях.