Автор: Мария Пеева

Няма как да се включите в някоя дискусия и да не ви направи веднага впечатление колко негативизъм се излива от страна на повечето участници. Независимо каква е темата – дали се говори за политика, кърмене или захранване на бебето, в един момент се стига до обиди и лични нападки. Ако проследите коментарите, ще забележите, че напрежението обикновено ескалира все повече и повече, и дори хора, които в началото са писали по-умерено, в един миг си изпускат нервите или просто се оттеглят обидени. В крайна сметка спорът рядко се оказва конструктивен за която и да е от страните.

Днес се зачетох в интересна и актуална тема – ставаше дума за химията в препаратите, които използваме за почистване вкъщи и как могат да се заместят ефективно с по-безвредни продукти. Важно ми е, защото наскоро се наложи да водя Фройд на ветеринар с тежко разстройство и стомашен кръвоизлив. В крайна сметка причината се оказаха силните химикали, с които смених обичайния си препарат за под, за да поддържам хигиената с малките кученца. Препаратите бяха възпалили чак вътрешните му органи, само защото си ближе лапичките. Фройд се оправи за няколко дни и отново минах на старите препарати, но си отбелязах с червена точка някои марки почистващи продукти. Темата е важна не само за родителите на малки деца и собствениците на домашни любимци, а за всички изобщо и можеше да се получи много полезна дискусия, особено когато се включиха мами с подходящото образование и опит. Но вместо всички да научим нещо ново и най-вероятно полезно, целият разговор се превърна в спор кой по-добре си гледа децата. Накрая една мама, чието мнение впрочем напълно съвпада с моето, се изказа с толкова обвинителен тон, че дори на мен ми се прииска да оспоря, вместо да я подкрепя.

Следващия път, когато се окажете в подобна ситуация, първо си помислете каква е целта ви. Ако искате отсрещния наистина да РАЗБЕРЕ какво мислите, се постарайте да му го кажете така, че да не се засегне. Когато човек е в състояние на афект, способността му за логика и анализ намаля пропорционално на гнева му. Ако се съмнявате, пробвайте с детето или партньора си. Едни и същи думи казани мило или враждебно имат коренно различен ефект. Някъде бях чела дори, че ако действително желаете спорът ви с най-близките да е градивен, трябва да си говорите шепнешком. Така че ако искате да бъдете разбран, се изразявайте спокойно и овладяно. Ако въпреки усилията ви отсреща ви заливат с агресия или гняв, си спомнете, че много хора влизат в спор, не защото се опитват да убедят някого в правотата си, а защото имат вътрешна необходимост да излеят някъде недоволството и личните си проблеми. Нищо лично, както се казва, просто вие сте косвена жертва на комплексите им. Може би те дори не го осъзнават, но след като вие го знаете, няма смисъл да си губите времето.

А хората, които обиждат вулгарно и грубо, обикновено имат тежки емоционални проблеми, а нерядко и сериозни личностни разстройства. Изобщо не влизайте в пререкания с тях, просто ги блокирайте, ако по някаква причина се окажете обект на интереса им.

Някой беше казал, че мненията са като дупетата – всеки си има по едно. Не го забравяйте и позволете на другите да мислят различно от вас. Това не ги прави лоши или глупави хора. А и винаги е полезно да изслушате още една гледна точка по въпрос, който ви интересува. Изисквайте и те да ви отговорят със същото, разбира се, иначе няма да е справедливо. А ако не ви се получи, просто се оттеглете. В крайна сметка не е въпрос на живот и смърт.

Шегувайте се. Една добра шега често разведрява напрегнатата атмосфера и хората престават да се вземат чак толкова на сериозно. Един от големите проблеми на съвременното общество според мен е, че всички сме се взели за голямата работа и сме компетентни по всички въпроси, винаги сме прави и вечно искаме последната дума да е нашата. Е, не става така. В момента, в който осъзнаем, че сме уникални колкото всички останали, ни повече, ни по-малко, и успеем да се надсмеем над себе си, животът става доста по-приятен.

Ще ви кажа моята малка тайна за запазване на добрия тон. Когато почувствам, че някой Фейсбук агресор наистина ме вади извън нерви, си представям как децата и приятелите ми четат какво съм написала. И никак не ми се иска да ме видят разпенявена и бълваща змии и гущери срещу клетника, който се чуди откъде му е дошло. Пожелавам му да е жив и здрав и го игнорирам. Нека сам да си бори демоните, неговите проблеми не са моя грижа.

Опитайте по моя начин. Малко учтивост никому не е навредила.

Препоръчваме ви още: 

Мамешката мафия