Автор: Ива Петкова

Ненавиждам приказките. Ненавиждам приказките за принцеси и прилежащия модел – инертни млади женици, чиято базова ценност е красотата и житейската им цел се изчерпва със срещането на принц, който да бъде удостоен с отговорността по тяхното спасяване и отглеждане. Дважди повече ненавиждам образа на мащехата в същите тези приказки и прилежащия модел за зла жена-детеубиец и душегубец.

С бащата на детето сме разделени откакто то навърши 2 години. Всеки от нас имаше свой живот, но без трети лица в живота на сина ни. Един ден приятелка ми звънна, видяла бившия, детето ми и някаква жена с тях в парка (представена към онзи момент на сина ни като „просто приятелка“). Новината рязко ме преобрази в Горгона – с поглед вкаменявах всичко наоколо, змии вместо коса обгърнаха лицето ми, а аз попаднах на дъното на майчиния пъкъл – каква ли е? Как ли ще нахлуе в живота на най-ценното ми? Какви ли ужасни травми ще му донесе със себе си? Същата вечер още изсипах ада върху главата на клетия мъж, дръзнал да пристъпи към градежа на бъдещето си без мое знание! Все повтаряше: „Ако я видиш, ще я харесаш, сигурен съм!“ Не исках да чуя, бях бясна, защото детето тръгваше в първи клас и всеки психолог ще ви каже, че това само по себе си е голяма промяна, а детето трябва да се щади и от други точно в този период. Договорихме се да потрае, докато мине първата година в училище. Когато взима детето, ТЯ няма да е там! Последваха месеци на агония и страх за мен, като по същото време тя е страдала, защото за най-важното в живота на любимия мъж е била държана настрана. Наближи края на първи клас, заведохме сина ни при психолога и получихме зелена светлина да въведем партньор, на когото и да е от родителите, в живота му – беше стабилен и абсолютно балансиран, щяхме да действаме.

Мащеха в семейството - истински истории

Поисках среща с НЕЯ. Бившият беше нащрек, неспокоен, но готов на всичко - даде ми телефона ѝ. Служебният. Седнахме в централно заведение, до нейната работа. Тя беше неспокойна, аз - решителна, наострила всички сетива за признаци на лудост, отклонения, слабости и характерови изменения. В сбита форма се заявих – нищо да не прави с детето ми зад гърба ми и без мое знание/съгласие, а аз гарантирам, че синът ми ще я приеме. Тя се усъмни, потисната заяви, че няма как да сме сигурни, че детето ще я приеме, а нейната връзка зависи от това. Мило ѝ обясних, че една майка е способна на чудеса и всякакви постижения, когато на карта е заложено добруването на наследника. Изведнъж почувствах душата ѝ, усетих емоциите ѝ и вече бях на нейна страна. Обещах, без да се замислям, че моят син ще я приеме, ако аз я приема. Очаквах в нейно лице съюзник в полза на моето отроче, докато самата тя има свое. Срещата беше много приятна, аз се отпуснах и се заех със следващата битка - да спазя обещанието си.

Поканих ги у дома, на територията на детето, посрещнахме ги, като аз я прегърнах и целунах на влизане. Детето гледаше подозрително – предната вечер ме беше попитал: „Мамо, ами ако е някоя луда?“ (Козирог, неспасяеми са!). Седнаха, поговорихме като стари приятелки, докато малкият мълчаливо обследваше ситуацията за признаци на някаква опасност. Зяпаше ту мен, ту новата жена на баща си, преценяваше и явно започваше да се отпуска. Още този ден го попитах иска ли да отиде при тях с преспиване. Можеше и да откаже, но любопитството надделя, а опасност не се усещаше и тръгна.

Щастливо разведени

Дойде и другото дете след няколко години. Обичам сестрата на сина си, когато се сетя за нея, душата ми я прегръща силно и с много нежност. Брат ѝ също много я обича и въпреки безмилостно приближаващия пубертет, играе с нея, танцуват, лудуват сякаш са на една възраст.

Празниците ни са много весели – моите родители, нейната и неговата майка, сестри, братя... Пътуваме заедно, гостуваме си, дори бащата на децата ни да не е наоколо. Спечелихме всички, аз и синът ми най-много. Веднъж се нуждаех от подкрепа в тежка житейска ситуация, до мен беше скъпа приятелка от ученическите години и... мащехата на сина ми.

За мен и моето дете „мащеха“ не е лоша дума, защото ние не влагаме негативна конотация. Животът е пъстър и динамичен, хората се срещат, разделят, но интересът на децата е най-важен и не бива те да плащат сметката на нараненото его и разбитите илюзии. И без това ние сме ги довели в този живот без тяхното съгласие, дължим им най-доброто, на което сме способни. А, мащехата... понякога тя е просто една фея, която само трябва да допуснем в живота си.

Препоръчваме ви още: 

Мащеха в семейството - истински истории

Правила за съвместен живот като разведени

Има ли живот след развода? И как да въведем децата в него?

Разводът през очите на детето