Нежеланият подарък

10 Мар, 2019
0 коментар

Това писмо получихме днес и го споделяме с вас по случай прошка. Една жена търси семейството, което по незнайни причини е решило да даде на някой друг да я отгледа. Една жена, която вече има свое истинско, което я обича, все пак иска да познава и онова, другото, и да разбере отговорите на няколко въпроса.

Автор: Мартина Богданова

Няколко дни след 8-и март и в навечерието на деня, в който всички имаме нужда да потърсим и дадем прошка, има нещо, което много ме гложди. Гложди ме от години, но в последните 3 - 4 особено много. 8-и март е ден, който е много чакан и обичан от баби, майки, деца... Чакан, почти колкото Коледа! Този ден би трябвало да е по-специален за мен! Да, от три години съм майка, тази година дори вече на второ човече! Но не за това, а защото съм родена на този прекрасен ден, той би трябвало да е по-специален! И тук сигурно се питате за това „би трябвало”. Защото аз съм избрала да се появя на бял свят на този ден (в седмия месец от бременността) и да бъда най-хубавият подарък на мама... Но! Но тя е избрала да се откаже от този подарък... Да, аз съм едно от хилядите изоставени деца в България. Имала съм късмета да бъда осиновена, да получа добро възпитание, образование и старт в живота. Е уви, едно нещо (най-важното за мен) не получих - любов и обич от осиновителката си. Тук мога да пиша по няколко теми.

Първо мира не ми дава един въпрос - как можеш да се откажеш от детето си... Дори и да съм грешка за една нощ, дори и да е била излъгана и изоставена в последствие, дори и ...(варианти хиляди)... Дали някой някога ще ми отговори на въпроса...Защо?!?! Какво толкова съм направила, аз, невръстното пеленаче, изплаквайки за първи път, че да кажеш: „Отказвам се от нея”? Ако някой знае, нека каже. Аз съм разбран човек, приемам всеки такъв, какъвто е, и отдавна се научих да не съдя никого за нищо.

Втората тема е... загубена кауза... но и към нея имам само един въпрос... Защо, уважаеми управници, ви пречи толкова да промените закона и да падне тайната на осиновяването? През годините срещнах много хора, които търсят. Търсят децата си, търсят биологични роднини... и при всички едно и също... задънена улица. Трябва да палиш свещи, изпълняваш ритуали, да се молиш да попаднеш в една група във Фейсбук с човека, когото търсиш или с някого, който го познава! Е, аз нямах късмет... дано сега проимам.

И третата тема. Тук въпроси нямам. Имам молба. Хора, моля ви... Ако не знаете или не можете да обичате едно дете, което не е ваша кръв, не го осиновявайте. Не му давайте надежди за майчина любов и подкрепа. Не го лъжете и не го изоставяйте! Вече са го направили и преди вас!!! Трябва да си силен, за да го преживееш веднъж, макар и бебе... камо ли повече пъти! В навечерието на деня за прошка аз съм простила и продължила напред! Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя, и вярвам, което не би ме изоставило. Това семейство знае истинското значение на думата семейство!

За финал: Който може и има желание да отговори на въпросите ми или припознае едно изоставено (родено седмаче на 8 март 1988г. в 14:30, град неизвестен), нека пише, ще се радвам. Не търся нищо, искам само да знам кои са родителите, роднините ми и причините за отказа да съм част от тяхното семейство. Не бих навлезнала и в техния свят непоканена! Простете, ако съм ви причинила болка търсейки ви, прощавам ви за моята такава!

Прочетете още:

Осиновяването - непопълнената графа в българската душевност