Автор: Татяна Иванова

Признаци, установени по емпиричен път, по които да разпознаем психическия (а може би и бъдещ физически) насилник с костюм, вратовръзка, образование и добра заплата:

1. Лъжец. Психическият насилник лъже непрекъснато, дори за дребни и незначителни неща, но не помни лъжите си, поради което с времето започва да изпада в противоречия, при поставяне на въпроса, се оплита в нелепи обяснения и се издава. Има и друг начин да бъде хванат в лъжа – когато лъже, не спира да се хили като олигофрен.

2. Прикрит. Психическият насилник не обича околните да знаят какво прави извън полезрението им. Тук не става дума за дискретен човек, а за „човек”, който се занимава с неща, които усеща, че ако се разчуят, може да са пагубни за доброто му име, затова за него е изключително важно действията му да се запазят в най-дълбока тайна. Но, както пише Маргарита Петкова, „тайното излиза винаги наяве”. Абсолютно винаги. Ако реши да сподели някой от фактите, които обикновено крие, то е с цел допълнително да нарани и да унижи жертвата си.

3. Използвач. Психическият насилник притежава напълно сбъркана представа за човешките отношения и единственото, което търси у хората, е изгодата. За него не е проблем да нарани някого, дори да унищожи човешки живот, ако ще извлече някаква полза от това. Дори незначителни неща, като харесванията в социалните мрежи от негова страна, са продиктувани от някакъв материален интерес. Той не се държи добре от добро възпитание, не черпи и не прави подаръци от сърце, а защото очаква нещо в замяна.

Не мълчете като мен

4. Неблагодарник. Психическият насилник е напълно неспособен да оцени доброто, направено му от сърце, нито какъвто и да било жест на приятелство, любов, грижа, всеотдайност, жертвоготовност. Той се смята за богоизбран и е убеден, че всичко му се полага по право.

5. Емоционално сакат. Психическият насилник е неспособен да разбере извора и същността на човешките емоции, просто защото той е лишен от такива. За него чувствителните и емоционални хора са дефектни, а всяка проява на чувства и емоции – „драма”. Поведението му обикновено е спокойно, студено и добре пресметнато. Слабост му е да се подиграва на жертвата си със смесица от злоба и наслада.

6. Егоистичен страхливец. Психическият насилник не обича никого, не (раз)познава истинската любов и не е способен да й отвърне с любов. Той не изпитва също чувства като неудобство, срам, вина, съжаление, угризения, разкаяние, съчувствие, състрадание, притеснение да се изправи очи в очи с жертвата си. Единственото чувство, на което е способен, е егоистичният страх, т.е. страхът той лично да не пострада по някакъв начин. Това е единственото чувство, което изпитват и психопатите.

7. Неморален. Психическият насилник е лишен от какъвто и да било морал. Той е изтъкан от лъжи, лицемерие и користолюбие и е блестящ актьор и манипулатор.

Насилието не е семейна ценност

8. Загрижен за „престижа” си. Психическият насилник е крайно загрижен някой да не „урони престижа” му. Човек, който няма от какво да се притеснява, обикновено не мисли за това, защото когато в биографията ти няма черни петна, няма за какво да се безпокоиш.

9. Нахален, нагъл и арогантен. Психическият насилник никога няма усещането, че е постъпил зле. Той винаги е попаднал случайно в дадена ситуация и винаги е жертва на обстоятелствата или на истинската жертва.

10. Подмолен. Психическият насилник невинаги, но понякога, ако притежава вроден талант или е добре трениран, не действа открито, а напада, тормози, унижава и издевателства подмолно, по начин, по който да не може да бъде уличен директно, обикновено използвайки други хора, някои от които не осъзнават, че са употребявани с нечовешка цел, а други се явяват доброволни съучастници поради липса на морал или страх самите те да не станат жертви.

Аз, жертвата

11. Обича тълпите. Психическият насилник обича тълпите. Те му позволяват да се „разтвори” в тях и да скрие истинската си същност. Лесно е да бъде срещнат по барове, дискотеки и други подобни места, на които не е необходимо да си личност и никой не те преценява що за човек си.

Всяка прилика с действителни лица и събития, естествено, не е случайна.

Ако някой се разпознае в горните думи, може да „благодари” на родителите си и да се „гордее” със себе си.

Ако някой разпознае свой познат, може да се замисли с какви хора общува и заслужават ли да са в социалния му кръг.

Препоръчваме ви още:

Удобното Аз

Как да разпознаем токсичните връзки и да се предпазим от тях

Емоционалните тролове