Защо позитивното мислене може да ни направи нещастни

 „Усмихни се! Имаш рак!“ – привържениците на позитивното мислене предлагат да се отнасяме към всяка, дори и към най-тежката, житейска ситуация като към подарък. Тази постановка днес се е превърнала в мото на всеки успешен човек – каквото и да се случи, не се отчайвай. Но позитивното мислене има и обратна страна: като си забраняваме негативните мисли, ние може да се окажем в задънена улица.

Позитивното мислене е в основата на днешната приложна психология. Нейна родина е САЩ. Свикнахме с безкрайните тренинги на популярни коуч специалисти, които прииждат откъде ли не, основно, за да продадат книгите си. Макар все още на гребена на вълната у нас, позитивната приложна психология вече има сериозни противници другаде. Един от тях е журналистът и имунолог Барбара Еренрайх.

Трябва ли да бъдем позитивни на всяка цена?

В книгата си „Усмихвай се или умри: как позитивното мислене направи Америка и света по-глупави“ («Smile or Die: How Positive Thinking Fooled America and the World» ) Еренрайх си спомня, че когато й открили рак на гърдата, някои нейни познати съвсем сериозно я посъветвали да не губи оптимизма си и дори да приеме състоянието си като „подарък“, който ще й отвори очите за нови възможности.

„В интернет получих предложение да ми изпратят розово плюшено мече. Изведнъж усетих, че не ме е страх да умра, но идеята да умра с розово мече в ръка, ми беше непоносима.“, спомня си авторката.

Вярвайте и ще ви се въздаде

Еренрайх пише, че позитивното мислене се е зародило в Америка, в края на 20-и век, в отговор на идеологията на протестантството. Според идеите на протестантите, Бог е предначертал спасение само за тези, които упорито и успешно се трудят. Но какво да правим, ако нашите дела не вървят толкова успешно като при другите? Изходът бил намерен, привържениците на движението „Ново мислене“ обявили, че тъй като Бог е добър и желае на хората добро, спасението е възможно, трябва само да бъдеш оптимист.

Постепенно културата на позитивното мислене добила светски характер и много от идеите й станали част от техниките за мотивация. В различни тренинги за личностно израстване се използват упражнения като визуализацията например: за да дойде успехът при вас, трябва ясно да си представите неговите атрибути (да нарисувате мислено картина на идеалното работно място, щастливото семейство, добре обзаведения дом).

Според закона на привличането, ако мислите позитивно, в крайна сметка ще привлечете благополучието. Барбара Еренрайх с ирония отбелязва, че мотивационните семинари в някои големи компании са започнали да приличат на религиозни ритуали, от рода на хорово изпълнение на химна на компанията или повтаряне на слогани по маниера на будистките мантри. Какви са упреците на Еренрайх към проповедниците на позитивното мислене?

Те придават твърде голямо значение на мисленето, забравяйки действието. Като се фиксираме върху позитивните моменти от реалността, ние действително можем да повишим самооценката си и да не допуснем мрачните мисли да ни изкарат от равновесие. Но могат ли в крайна сметка мислите да привлекат към нас това, което искаме?

„Бяха направени много опити тази теория да бъде научно доказана - пише Еренрайх – но ние знаем, че главата ни не е в състояние да „привлече“ към себе си хладилника, който сме харесали в магазина например. Силата на теоретичното привличане е толкова малка, че може да бъде отчетена само на ниво квантова физика. Не ви ли се струва забавно, че квантовата физика по някакъв начин се превърна в оправдание за шарлатанството и издевателството над цялата наука?“

Те се откъсват от действителността. Забраните срещу негативното мислене може да доведат до това да игнорираме тревожните сигнали от околния свят. Като пример Еренрайх споменава финансовата криза от 2008 година и многобройните банкрути на големи компании. Техните ръководители не желаели да слушат предупрежденията на експертите си, които твърдели, че рисковите им решения ще имат сериозни последствия. Понякога дори ги наказвали за негативната им нагласа.

Разбира се, ние можем да бъдем общителни и активни, да чувстваме единението си с останалите, но сме програмирани да бъдем бдителни и наблюдателни. Точно тези качества са ни помогнали да оцелеем. Предците ни не са казвали: „Всичко ще бъде наред, не се притеснявайте, че клоните на този храст подозрително мърдат.“ Хората, които са оцелели, са крещели: „Бягайте! Това е леопард!“

Привържениците на позитивното мислене игнорират своите чувства и чувствата на другите. Нашите емоции са вътрешният индикатор, който отразява отношението ни към даден проблем. Отказвайки да признаем правото си на тъга, гняв, страх, ние не преставаме да ги изпитваме. Просто лъжем себе си и постепенно преставаме да разбираме какво в крайна сметка усещаме в една или друга ситуация. Това не само нарушава равновесието ни, но пречи да оценим адекватно обстоятелствата и да вземем самостоятелно решение. Така се превръщаме в роби на оптимизма.

Според Еренрайх, забраната върху негативните емоции, вместо да подобри душевното ни състояние, често има обратен ефект – води до самобичуване и самоунищожение. Обвиняваме се за всичко лошо, което ни се случва, включително и за обстоятелства, на които не бихме могли да влияем. Сякаш са се случили, защото не сме били достатъчно позитивни.

Вместо този изтощаващ оптимизъм Еренрайх предлага да гледаме трезво на живота, да приемаме както хубавото, така и лошото, и преди всичко да приемаме емоциите си: „Да, аз съм против позитивното мислене, но не оправдавам унинието, песимизма, негативизма или депресията, те също могат да ни откъснат от реалността. Аз предлагам радикално решение – реализма. Просто опитайте да разберете какво се случва по света и да промените това, което ви пречи или влияе пагубно на живота ви.“

Да мислим за лошото също е важно

Психологът Фридър Ланг и неговият екип от университета в Ерланген-Нюрнберг провели един продължителен експеримент – как песимизмът и оптимизмът влияят на продължителността на живота. Резултатите били неочаквани.

Изследователите открили, че сред хората в напреднала възраст (над 65 години) по-дълго живеели тези, които виждали реалността по-скоро в мрачни краски. Критичното им отношение към действителността ги заставяло да проявяват повече бдителност, да са внимателни в действията си, разумно да планират живота си. В крайна сметка те се грижели повече за здравето си и спокойно се отнасяли към случващото се.

Ланг не е единственият, който е обърнал внимание на връзката между негативното мислене и предпазливостта. Психологът Хари Клайн е създал упражнение, което се използва в много американски компании. Какво представлява то?

Мениджърът събира екипа си и обявява: „Имам лоши новини. Проектът ни се провали. Къде се издънихме?“ Подобно начало предизвиква у събралите се недоумение, защото проектът дори още не е стартирал. Всичко е инсценировка. В хода на обсъждането всеки предлага своето тълкуване на ситуацията и посочва рисковете. След като събира информация за всички възможни рискове, екипът решава как може да ги отстрани в реалния живот и да избегне провала.

Това упражнение може да се използва не само в деловата, но и в други сфери на живота. Например, мислейки за отношенията с партньора си, можете да си представите, че сте се разделили. Защо би могло да се случи? Как да направите така, че да не го допуснете? Или пък, планирайки ваканцията си, да се съсредоточите не само върху приятните моменти, но и върху възможните проблеми – как да действате, ако загубите документите си, ако ви нападне вирус и т.н.

Вярата в силата на позитивното мислене крие в себе си опасност. Тя може да ни попречи трезво да оценим възможностите си, действията си и това, което се случва с нас. Разбира се, важно е да можем да запазим самообладание. Но е важно и друго – да разберем, че всяко чувство е сигнал от организма ни. Ако го отхвърлим можем да загубим контакта с истинските си потребности и желания.

Източник: Psychologies

Препоръчваме ви още:

СУПЕРБЕБЕТАТА НЕ ПЛАЧАТ

FUCK CANCER