Клинт Грийгън е баща на четирима сина. В своя блог reservoirdad, с чувство за хумор и голяма доза самоирония, той описва ежедневието си на баща в майчинство.

„Решението да остана вкъщи, за да гледам децата, взехме лесно, когато трябваше да планираме живота си след раждането на втория ни син Луис. Нашата майка обича да работи и умее да печели добри пари. Тате изобщо не обича да работи, а и изкарва значително по-малко. Освен това и двамата бяхме на мнение, че децата ще се чувстват много по-добре вкъщи, отколкото в детската градина.“

Клинт описва откровено начина на живот на семейството си и опровергава наложените в обществото ни стереотипи за бащите. Ето и неговите изводи на мъж, който е прекарал част от живота си в отпуск по майчинство.

1. Различията между мъжете и жените са преувеличени

Все още битуват стереотипите, че жените са пазителки на семейното огнище, а мъжете са ловците, които осигуряват прехраната. Като домашен татко вече пет години, аз отдавна разбрах, че това са митове, които подкрепят традиционното мислене. И мъжете, и жените могат еднакво добре да се справят и в двете роли, наложени от стереотипите. Да смяташ, че родителят, който остава вкъщи, за да се грижи за децата, няма никакъв принос към семейството е толкова тъпо, колкото и да вярваш, че другият, който е по цял ден на работа, няма отношение към децата си.

2. Родителите, които остават вкъщи, за да се грижат за децата си, са недооценени

Ако оставим настрана мисълта за това, че носим отговорност за малкия живот и неговото развитие, то ежедневно, едновременно с възпитанието на детето, трябва да се свърши работа, която рядко се оценява. И когато родителят, който е поел тази тежест, започне да споделя какво е свършил, го възприемат като мрънкало, което се оплаква, а не като човек, който просто иска малко внимание и похвала. Повечето работещи хора знаят, че разговорите и споделянето са необходими за поддържане на мотивацията и деловата етика, но по незнайно каква причина за „домашните“ майки и бащи това правило не важи.

Следродилната депресия при бащите

3. Бащите в майчинство са подкрепяни повече от майките, които са оставили работата си, за да се грижат за децата

Стигнах до този извод, след като се срещах с други родители, които са останали вкъщи, за да отглеждат децата си. Разбира се, времената се менят, но много бащи и досега не усещат върху себе си сериозното натоварване, изолиране, неодобрението на обществото и самокритичността и чувството за вина, с които е свързана ролята на домашния родител. След като цял ден съм тичал по децата, готвил и чистил, жена ми не смята, че когато се прибере, работният й ден свършва. Никога не пита: „Какво прави цял ден?“ Веднага се потапя в живота на децата, в домашните ангажименти и според мен прекрасно разбира, че аз също не съм лежал на дивана досега. На жените съчувствието им е вродено.

4. По повод 2-ра и 3-а точка

Ако аз бях домакиня през 50-те години, също щях да вземам антидепресанти.

5. Мърморенето не е запазена марка на жените

По традиция жената е пазителката на семейното огнище и възпитателка на децата. Тя става по 10 пъти на нощ, след като цял ден е била на крак, за да ги успокоява след кошмар или да се грижи за тях, ако боледуват. Занимава се е с едно и също, ден след ден, седмица след седмица. И вижда бъдещето в една и съща перспектива (на впрегатен кон), ако никой не я подкрепя. Естествено е в такава ситуация да потърсиш помощ. Да търсиш, докато действително не ти помогнат. Ако постоянно те игнорират, тонът на молбите се променя. И така се формира модел на поведение и за двамата родители. Но това не е проблем на половете, а на недооценяването на семейните роли. Ако оставиш мъжа вкъщи, да се грижи за децата и домакинството, мърморкото ще стане той.

Бащи в "майчинство"

6. Мъжете са не по-малко емоционални

Вероятно съществуват един-два хормона, които определят малкото различия в поведението на мъжете и жените, но коренът на проблема е в това, че мъжете не са толкова добри в изразяването на емоциите. За това говори и Стив Бидълф в много от книгите си. Обществото е вменило на мъжете страх от изразяване на истинските емоции. За разлика от жените, те не са привлечени от опознаването на собствената си душевност, но животът в майчинство все повече разкрива емоционалността им. И колкото по-често се случва това с мъжете, толкова повече свикват с него (виж т. 1).

7. Понякога е полезно да намалиш темпото

Опитайте да съпоставите глобалните световни проблеми със семейните и ще почувствате невероятно облекчение. Вие се занимавате с обичайните неща, но леко и плавно. Семейството определя мястото ви в живота, а пораженията, натискът и лицемерието на околните нямат място в него. Вие черпите сили от семейството си, споделяте възходите и паденията си със своя партньор, връщате се в реалността и към себе си.

Най-добрият татко на света

8. Бащинството ви помага да сте по-адаптивни

Заедно с появата на децата се появява и голямата отговорност. На пръв поглед е лесно е веднага да поемеш този товар. От милионите източници, към теб потичат реки от информация и съвети. Ти смяташ, че детето е едва ли не длъжно да спи непробудно цяла нощ, ако е навършило три месеца; да прави салто на двегодишна възраст или да пее песента за буквите на 3. Усещаш, че трябва да създадеш някакъв ред или да се откажеш от него, а може би и да следваш някакъв специален учебник за отглеждане на децата. Дали съветите ще сработят точно за твоето дете, зависи само от него. И това всъщност е важното. Опитай модел, който има шанс да сработи в твоето семейство, но не се обвинявай, ако това не се случи. Отдъхни и пробвай нещо друго. Това успях да разбера след много коментари и обсъждания в социалните мрежи. Много родители ми писаха например, че когато първото им дете започнело да плаче, второто ставало нервно, затова съвместният сън ги правел по-спокойни и щастливи.

9. Активните социални контакти са много важни

Това може да се стори сложно на мъжете, защото така са възпитани. Поемането на ролята на баща в майчинство наистина те изолира в известна степен, усещаш недостига на време, което можеш да прекараш с приятели, което означава, че шансът да споделиш мисли, страхове и притеснения са много по-малки. Личното време е необходимо, за да не полудееш. Когато взехме решение да остана вкъщи, аз влязох в групата на Бащите от Севера. Това се оказа безценен опит през следващите пет години. В интернет има много подобни сайтове, групи и форуми за родители. Решението да се присъединиш към някоя група по крикет, футбол, хандбал, ти помага да останеш в хармония със себе си и околните.

Защо никой не ме предупреди?

10. Сред мъжете също има отлични бащи

Най-често за бащите се говори като за основен източник на доходи в семейството. Медиите пишат за бащи-алкохолици, престъпници, бащи, които упражняват насилие върху децата си. Стереотипите напълно са ни завладели – бащите не вършат нищо вкъщи, не могат да сменят един памперс, каквото и да се случи все търсят помощта на жена си.
Аз се запознах с прекрасни бащи – отлични стопани на дома си, корави мъже и достойни личности. В медиите обаче за тях не се споменава нищо. А това са примери, които са нужни за момчетата – да знаят какви прекрасни бащи има и да се стремят след години да бъдат същите.

Препоръчваме ви още:

Татко е машина

Децата мълчат - значи ядат тебешир

Изповедта на един "татичко"