Автор: Тамара Чакърова

Есента все още е в началото си - зелено-жълта със златни оттенъци. По нивите тук вече прибират картофите, зелето, черното зеле, вердзата, броколите, финокиото. Аз купих от лилавите картофи - от тези на Патриция от фермерския пазар в Римини - изцяло био. Чудех се какво да спретна с тях.

Вечерта посрещнах новата група туристи - германци. След настаняването в хотела, трима слязоха и седнаха до мен във фоайето: възрастна лелка минала седемдесетте с боядисана в светло къса коса, с обилно, преливащо във формите си тяло, трудно подвижна; до нея съпругът й - също „обилен“, подстриган първи номер, със слухово апаратче на ухото, чийто кабел като че ли се развяваше около главата му и с ролатор от тези, които се бутат отпред при ходене; симпатична жена, на същата възраст, но по-прибрана във формите си, облечена със сиви дънки и блуза на пастелни цветя, с червеникава коса и приятен блясък в очите.

"Слушайте сега..", обърна се към мен по-пищната. - "Аз не мога да ходя, не мога да се къпя в морето. Вече бяхме резервирали пътуването, когато дъщеря ми реши да се омъжва в Тоскана. В събота е сватбата. В близост до Сан Джиминяно. Кажете как можем да стигнем дотам от Римини.“ Аз набързо прекарвам получената информация през една-две мозъчни гънки и казвам: "Можете да вземете влака!". Не, не ставало, защото имало една или две смени. "Вие ще ни закарате!", казва клиентката, при което аз започвам да се смея неистово: "Ако имах време да ви закарам, щях да остана и за сватбата!", отговарям аз, а тя - "А, тогава ще трябва да спиш в колата!" Предлагам им да си наемат кола. "Аз карам, но тези табели по вашата магистрала са ужасни. Не мога едновременно да карам и да ги следя. Тя - посочва към другата жена – не вижда, а той - посочва към мъжа си - не чува!". Аз отново избухвам в неистов смях, а приятелката в сиви дънки, прихва след мен и не може да спре в продължение на две-три минути, след което заявява: "Ох, смехът е здраве! Тази екскурзоводка си умира от смях с нас!" Привършихме разговора с фразата: "Имаш цяла нощ да намериш вариант как да стигнем до Тоскана в петък и в неделя да се върнем!" :-) 

Така аз цяла вечер си представях сватбата в Тоскана - елегантни беседки от ковано желязо със завързани на тях бели воали и венци от цъфтящ в бонбонено синьо розмарин, и жълти цветове на тиква, върху зелени тревни килими оградени от редици високи тъмно-зелени кипариси. Всичко огрято от късното октомврийско слънце, усмихващо се от ясно-синьо небе, с плуващи по него ярко-бели облачета. После се отплеснах по цветната керамична кухня, от която излизаха гозбите за сватбарите, с накачени чугунени тигани, димящи тенджери и огромни черпаци. Не знам защо си представих картофени ньоки с пресен, дъхав доматен сос. Ето какво ще направя от лилавите ми картофи, помислих си. Имах домати и гъби. Вечерта замесих ньоките - с намачкани картофи, малко брашно и три яйца. На другия ден ги сварих в подсолена вода и ги разбърках със сос от пресните домати и гъби овкусен с чесън, лют пипер и босилек. Остана ми от картофеното тесто. Него го оползотворих вечерта, като го разстлах като тесто за пица в тавичка, а отгоре му изсипах задушена биетола, с гъби и чесън. Мммм... мисля, че можем да поднесем менюто като сватбено, та дори и в Тоскана :-) 

Клиентите заминаха с такси за Сан Джиминяно в петък, а в неделя щяха да се върнат с немския автобус на групата, тъй като те са във Флоренция на този ден. Дъщерята организирала сватбата в Тоскана, защото преди години с бъдещия й съпруг били там на първата си съвместна почивка. Запазила всичко по интернет – траторията, церемонията на открито, полетите и нощувките за сватбарите, а тя и младоженецът тръгнали с колата, натоварена до горе, към Италия и огрените от слънце тоскански поля. Представих си бяла сватбена рокля, развяваща се от багажника.

Честно да си кажа, чак на мен ми се прииска да спретна една сватба в Тоскана.

За автора:

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta.Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Препоръчваме ви още:

Три жени, едно бебе, две салати и едно кръщене
Рибни кюфтенца
Топ 5 на есенните салати