logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Валентина Вълчева

„Суета!... Любимият ми грях!”

Помните Ал Пачино в ролята на Дявола, нали?

Е, на мен определено не ми е любимият грях, но пък ми е най-големият. Обаче не колкото ми се иска. Какво имам предвид ли? Ами най-големият ми е, защото определено не ми е все едно как изглеждам, особено в очите на другите, но не достатъчно, че да ме принуди да се взема в ръце.

Особено трагикомични стават нещата, когато се зададе сезонът на активното плажуване. Общо-взето нещата стоят така: миналото лято реших, че килограмите са ми в повече и ме е срам да се явя в изрязан бански, та затова си купих доста по-прикриващ цял. Това лято ме досрамя да се покажа и в него.

Споделих терзанията си с мъжа ми, без особена надежда да бъда разбрана. И не бях. Коментарът му беше в неговия почти спартански стил:

Аз така обичам – да има.

Абе то да има, ама хайде да не е чак в такова изобилие, а?

Още си спомням как в началото на връзката ни много ме мъчеше мисълта за едни пет-шест килограма, които бях качила, а той се опитваше да ме успокоява:

Тук, във Влашко, жената трябва да е по-пухкавка. Иначе ще кажат, че мъжът ѝ не я гледа добре, не я храни. Огледай се по село, да видиш – няма нито една кльоща!

И вярно. Всички дами в селото му бяха все добре гледани жени, ако мога така да се изразя. По едно време ми се мярна една стройна млада майка и му я показах, но той само махна:

Тая не е тукашна. Снаха е на едни хора.

Та за него нещата бяха съвсем наред. Дебелеех си и му създавах стабилна репутация на семеен мъж. За сметка на хармонията вътре в мен.

Не ме разбирайте погрешно! Като цяло чуждото мнение не ме вълнува. Не ми пука, ако говорите зад гърба ми, че съм наркоманка, алкохоличка, тъпа, злоба, свадлива вещица и каквото там се сетите. Самочувствието ми остава цяло и непокътнато. Но да каже някой, че съм дебела... Ужас! Пък и да не го каже, аз нали имам пет огледала само в коридора вкъщи? Колкото и да се опитвам да ги избегна, все попадам в обсега на някое и онова, което виждам там, изобщо не ме радва напоследък.

Но, както казах, не достатъчно, че да ме принуди да мина на строга диета. Всъщност изобщо на никаква диета. Истината е, че дори самата мисъл за диета ме изпълва със зверско желание да хапна нещо и то веднага.

Сега виждате ли трагедията в комедията?

Когато цял живот си бил „само брезент и арматура”, трудно свикваш после да виждаш в огледалото пухкава лелка. Пардон, „майка на две деца”, ако трябва да цитирам татко им.

Разбира се, имам желание да вкарам нещата в ред. Тоест в границата „до 60 килограма”. Но, както казваше Тодор Колев, понякога желанието е по-голямо от възможностите. Оказа се, че имам психологически проблем, който се изразява главно в невъзможността да спра да мисля за ядене, ако реша да мина на диета. Помисля ли си за диета, започвам да обикалям хладилника през петнадесет минути. Чувството за вина явно не е достатъчно силно, за да заглуши чувството за глад. С умиление си спомням една позната с подобен проблем, която с неподправен трагизъм въздишаше преди време: „Ще си умра така някой ден – гладна и дебела.”

Иначе поне не се отчайвам. Вярвам, че ако не в този живот, в някой следващ ще успея да изляза на глава със себе си и да вляза в задоволителна форма, колкото и да ме заплашва мъжът ми, че ако окльощавея пак, щял да ме зареже.

Опитах с фитнес в интерес на истината. Видя ми се за предпочитане пред диетите. Но срещнах упорита съпротива от страна на вродената ми ленивост. Добре де, мързел. Не съм по физическите натоварвания. Навремето в училище за една бройка да остана на поправителен по физическо възпитание, заради редовни скатавки от часовете. Точно така! Другите бягаха от математиката, биологията, химията или каквото там ги тревожеше, аз – от физическото.

Издържах точно три сеанса във фитнеса, колкото да установя, че не ми е стихията.

Добре. Все пак оставаха диетите.

След едномесечно мъчение успях да смъкна около пет килограма и... дотам. Колкото и да се опитвах, нито грам надолу. Естествено, отначало сама себе си убеждавах, че е виновен кантарът. Тези, електронните, са много неточни, ще знаете. После все пак се наложи да призная реалните факти. Не отслабвах.

И не стига това, ами мъжът ми с грейнали от щастие очи при всяко връщане вкъщи ме уверяваше:

Мило, имам чувството, че ставаш все по-пухкаво. Иска ми се да те щипна!

- Стига де. Поне ме излъжи!

И като за късмет, точно по това време се случиха няколко рождени и имени дни, солидно отпразнувани. Докато се сетя за диетата, дойде време за плаж. Престолонаследник №1 започна ежедневно да отваря раните.

Мамоооо, виж! Басейнът е отворен!... Мамооо, а пък тати каза да ме водиш на плаж... Мамоооо, миналата година беше много хубаво! Кога пак?...

Накрая, след доста мислене и терзания, реших да направя известен компромис със суетата си. Натоварих домочадието в колата и хайде на плаж на село. Цял Дунав ни е на разположение, няма да давам по 10 лева вход за басейн през ден, я! Пък и там знам едно-две по-закътани местенца, където евентуално няма да има никой друг.

Напразни надежди! Предполагам, няма нужда да споменавам, че точно тогава на закътаното местенце се изсипаха четири джипа народ, помъкнали моторница, джет и куче. Синовете ми бяха на седмото небе.

Аз изгорях. Нищо че на практика почти не излизах от водата, за да не се набивам на очи. И ако до този момент се чувствах в проклетия бански като наденичка, сега вече бях полуопечена наденичка.

Изведнъж обаче получих просветление. Спрях да оглеждам себе си и погледнах околните. И с изумление и облекчение установих, че с присъстващите дами сме си кажи-речи един и същ калибър. Солидни жени. Че и по-солидна от мен имаше една, а в почти незабележим бански.

Прави са хората – самочувствие му е майката! Ако ще, да се търкаляш по улиците, имаш ли самочувствието, че си стройна и крехка като някой от ангелите на „Виктория сикретс”, никой не може да ти стъпи на малкото пръстче. Аз забравих какво е да нося рокля, а по света щъкат цяла армия щастливо дебели жени, барнати в клинчета и бюстиета. Ай сиктир!...

Поех си дъх малко по-свободно и някак по-малко се чувствах в ролята на големия бял (полуопечен) кит. Което обаче далеч не е достатъчно, за да спра да мисля как, по дяволите, да сваля още някой грам, по възможност - без диета.

Ето! Казах „диета” и моментално се сещам за шоколад.

Трябва да разровя архивните чекмеджета за стария бански, че в този като се погледна, все едно виждам майка ми в огледалото!


Препоръчваме ви още:

Как Цола Ц. отслабна за лятото

На вкус и цвет таварищи нет

Преди време един от потребителите на портала The Question зададе провокативен въпрос: „Какво работи сега двойкаджията на класа ви?“
Стотиците отговори напълно
развенчаха мита за връзката между оценките в училище и бъдещето на учениците. В подкрепа на тази констатация психологът Бенджамин Харди дава своето обяснение на въпроса: „Защо тройкаджиите са по-успешни от отличниците?“ Гледната му точка бе публикувана в Observer.

През 18 век системата на средното образование била организирана така, че да възпитава учениците в безпрекословно подчинение. Това било свързано с факта, че на онзи етап от развитието на индустриалния век, все повече корпорации се нуждаели от работници за фабриките си. Хора, които няма да задават излишни въпроси по какъвто и да било повод. Това повлякло след себе си създаването на единно стандартизирано образование и проверка на знанията във вид на тестове и изпити. Академичната система се превърнала във фабрика за унифициране на студентите „подготвяни“ в съответствие с желания шаблон. Макар, да сме твърде далеч от цитирания век, образователната ни система все още носи белезите на предшественичката си.

„Интернетът промени света. Ако искате да научите нещо, вече не ви е нужна енциклопедия“ – пише Харди. – „Не е задължително да плащате луди пари за съмнителни курсове или за обучение в престижен университет. Вие разполагате с тонове информация, учебни видеа и статии в мрежата, при това - денонощно. Дори не се налага да излизате от дома си. И което е по-важно – способите на познание в интернет не са стандартни и вие можете да ползвате информацията, която асимилирате най-бързо и ефективно.“

Според изследване, към 2020 година, над един милиард хора ще работят от дома си. 
Що се отнася до работните им навици, в бъдеще все повече от тях ще работят в няколко компании, в качеството си на специалисти и консултанти, вместо да бъдат универсални служители в една фирма. Според Харди, това скоро ще бъде възможно, защото новата икономика поддържа и стимулира тази тенденция.

6a8b29ed12a23f279d02f2a83110e120
Психологът разглежда 10 причини, които подкрепят теорията за успешността на тройкаджиите.

1.Тройкаджиите си задават въпроси за годността на съществуващата образователна система

Те са в състояние да оценят преимуществата на съществуващата образователна система, но са критични към множеството й недостатъци. Освен това, добре разбират, че знанията вече не са затворени зад стените на образователните институции и процесът на обучение може да се организира по друг начин. Те не се страхуват да нарушават статуквото и дори да има негативни последствия за тях, продължават да се движат срещу течението.


2. Тройкаджиите не са покорни последователи

Те мислят за себе си и не блуждаят зад стените на ограниченията и догмите, без да си задават въпроси защо изобщо съществуват тези ограничения. Вместо да живеят с чуждия ум, изграждат собствена „координатна“ система от приоритети.

3. Тройкаджиите не се опитват да угодят на учителите си

Не хабят енергия в опити да впечатлят преподавателите, които уважават и обичат, но не боготворят. Те не гледат на тях като на основни фактори за бъдещия си успех. Тройкаджиите разбират, че в съвременния свят резултатите от работата им говорят сами за себе си – в края на краищата има интернет, където тези резултати могат да бъдат достъпни за всеки.

4. Те не мислят само за оценките си

Харди твърди, че ако човек е фиксиран в оценките, не се замисля особено за бъдещето си. В същото време тройкаджията по-често подхожда внимателно към стратегията си за разпределяне на времето. Докато съучениците му влагат усилия в преследването на високи оценки, той преследва мечтите си и не чака да завърши училище, за да започне да живее.

5. Тройкаджиите имат свое определение за успеха

Отличниците търсят защита в добрите си оценки, а тройкаджиите знаят, че увереността се придобива по пътя на пробата и грешката. И никакъв наложен стандарт за успех не може да повлияе върху преценката на собствените им възможности.

1473747295 itlichnica i troechnik
6. Тройкаджиите знаят как да използват възможностите на другите

Докато отличникът се стреми да прави всичко самостоятелно, тройкаджията се обгражда със способни хора, които, при нужда, могат да компенсират неговите пропуски. Той е като Хенри Форд – не се бои да признае, че има неща, които не знае.

Веднъж упрекнали Форд, че е необразован. В отговор на поредицата оскърбителни твърдения на опонентите си той заявил: „Нека ви напомня, че на бюрото ми има ред от бутони. Натискайки десния, аз мога да извикам на помощ хора, които биха отговорили на всеки въпрос, отнасящ се до бизнеса, на който отдавам по-голяма част от усилията си. Ще благоволите ли да ми кажете, по каква причина трябва да затормозявам ума си с обща информация, само за да имам възможност да отговоря на въпросите ви, когато около мен са събрани хора, способни да отговорят на всеки въпрос, който им задам?“

7. Тройкаджиите предпочитат тези форми на обучение, които са насочени към индивидуалните им възможности

Все пак те обичат да учат, но предпочитат сами да избират какво. Не желаят някой да им казва как да мислят. Те изследват и изучават това, към което имат естествена предразположеност. Не се опитват да преодолеят непреодолимото и мъчително да наизустяват. Отдават се на пристрастията и интересите си.


8. Тройкаджиите не са перфекционисти

Свършената работа е по-добра от безкрайното усъвършенстване. Те разбират това и живеят в мир със себе си. Техните действия са насочени към резултата. Те знаят, че перфекционизмът е загуба на време. Предпочитат да рискуват и да се учат от грешките си. Това е основната причина, поради която повечето успешни предприемачи са били слаби ученици, а някои от тях дори изключени от училище. Но неуспехът също е прекрасен учител.


9. Тройкаджиите не хабят енергията си напразно

В своята книга „Съвършено тяло за четири часа“ писателят Том Ферис проповядва „минималната ефективна доза“ (МЕД) – най-малката доза усилие, която може да доведе до желания резултат. Останалото е загуба на време и здраве, твърди той: "Максимално ефективната доза за кипване на водата е 100 градуса по Целзий, при стандартно атмосферно налягане. По-високата температура няма да направи водата по-кипяща. Ако са ви достатъчни 15 минути на слънце, за да започне изработката на меланин, тези 15 минути са вашата МЕД за получаване на загар. Повече от 15 минути – това вече е излишък, който ще доведе до изгаряне."
Тройкаджиите прекрасно разбират това. Тяхната цел не е обучението. Ценността на енергията, която влагаме за да изкараме високи оценки е неизмеримо по-висока от ценността на обема получени в този процес знания. Тройкаджиите никога не хабят повече от нужната им енергия, за да постигнат дадена цел. Те са ефективни и рационални.


10. Тройкаджиите са мечтатели.

Докато отличниците съсредоточено слушат преподавания урок, тройкаджията гледа през прозореца и се наслаждава на живота навън. Той вече е получил своята МЕД от урока. Значи има достатъчно време, да помисли за собствените си планове и за решаването на най-неотложните си проблеми.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме още:

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света 
Учителите отварят вратата, но ти трябва да влезеш сам 
Учители, подкрепете родителите!

Автор: Владислав Христов

Източник: binar.bg

 
Идват летните месеци и температурата навън се покачва, а ние ще ви запознаем с нещо, което още повече ще нажежи градусите. Някои вече се досещат – става въпрос за лютите чушки. 
Всеки има различно отношение към тях. За едни консумацията им е твърде екстремно преживяване, за други те са неизменна част от трапезата. Вторите ги разбирам напълно, защото и аз съм изпитал тази „зараза“.

Когато човек яде люто, в мозъка му се активира центърът за болка. Вследствие на това се отделя ендорфин – хормонът на щастието, който се опитва да я успокои. Затова можем да кажем, че лютото е лек наркотик, от тези, които те правят не само щастлив, но и в добра форма. Лютивите чушки съдържат капсаицин, който ускорява метаболизма и кара тялото ни да гори повече калории, при това по-бързо. Да не говорим, че са на едно от челните места по съдържание на витамин С. От детството си знаем бурканчетата с печени на тенекия люти чушлета. Нещата оттогава обаче доста са се променили. 

IMG 1252


Сега селекцията е стигнала дотам, че се създават сортове със съдържание над 2 милиона сковила. Скалата на Сковил е сравнителен метод, чрез който се измерва степента на лютивост на пипера и конкретно - съдържанието на капсаицин в него. Тя е кръстена на американския химик Уилбър Линкълн Сковил.

След тази въвеждаща информация е крайно време да разкрием къде е царството на лютите чушки в България. Отговорът е – съвсем наблизо до София, в село Кокаляне. Преди няколко години Александър Кюркиев (Сандомакс) и Боряна Божилова създават своя фамилна фeрма за отглеждане на редки сортове люти чушки..

IMG 3602

Срещаме ви със Сандомакс – гуруто на лютата култура в страната, за да ни разкаже за фермата и за набиращата все по-голяма популярност стрийт фууд кухня.


Как започна всичко, помните ли първата чушка, която засяхте във фермата?

Да, бяха 4 различни вида хабанеро. Бях се прибрал от дълги години живот в чужбина и търсех земя извън града. Все още живеех в офиса ни на „Пиротска“ и бях посял разсад – още не бях направил сделката със земята, но помолих да насадя разсада в градината. Толкова се бях влюбил в земята и къщата, знаех че ще ги взема на всяка цена.

DSC45405555


Нужна ли е малко лудост човек да се занимава с подобен бизнес в България? Какъв е вашият начин да оцелеете като производители?

По принцип лудост е нужна в начинанието на всеки собствен бизнес, но да правиш бизнес с люти чушки и да си първият, който го прави на един цял пазар, си е чиста лудост. При нас просто се получи естествено. Отначало не го мислехме чак толкова като бизнес, а по-скоро като начин на живот. Живееш на село, гледаш люти чушки, правиш продукти и ги продаваш на хора, които се кефят.
В момента, в който се превърна в бизнес, вече знаехме и вярвахме, че сме на прав път. Мисля, че за да оцелеем като производители трябва да се съсредоточим още повече върху качеството на предлагания продукт. Правим ли качествен, екологично чист продукт, резултати винаги ще има. Силата ни е в предлагането на цялостния бранд – от семката на чушката, през етикета на шишето, до индивидуалния ни подход към всеки клиент.

18893374 775646472613065 8950274107723399334 n


Трудно ли се поддържа такова многообразие от сортове? Как попълвате колекцията си?

Трудно е, защото много от сортовете чушки, които гледаме, са много топлолюбиви и нашите климатични условия не са им достатъчни. В момента колекцията ни е повече за експерименти и лично ползване. Спрели сме се на няколко вида, с които работим и поддържаме гамата, а с други просто експериментираме над направата на нови продукти. Когато нещо ни хареса го залагаме като асортимент за следващия сезон.

Пътували сте много, коя е държавата, която бихте нарекли раят на лютите чушки?

Трудно ми е да кажа, много зависи от регионите, в които попаднеш. Все още не сме били в Мексико, но от Азия бих казал, че Индия и Тайланд определено са водещи. В момента работим директно с фермери от Северна Индия и вземаме семена от местата, където тези сортове са сортирани.

12743858 533572680153780 8139246601849167148 n

Най-лютата чушка в стопанството? Какво трябва да знаем при консумацията й?

Естествено, при нас отглеждаме най-лютата чушка в света – каролина рийпър. Това, което трябва да се знае при нея е, че е изкуствено създаден хибрид и е два пъти по-люта от всички бивши световни рекордьори като например нага вайпър или тринидад моруга скорпион. Нека силата на лютивост не ви плаши, защото ароматът й е уникален. Просто трябва изключително много да се внимава с обработката и консумацията на тази чушка, защото може да има много тежки последствия.

HTB1Kd3XGFXXXXcbXVXXq6xXFXXXA

Съветът ви към хората, които сега започват да отглеждат люти чушки?

Бъдете търпеливи и ще бъдете възнаградени. Забравете за всички други растения, които сте отглеждали – чушките имат индивидуален характер и не се „притесняват да ти кажат“ кога и от какво имат нужда. Вслушвайте се и ще бъдете богато възнаградени с уникални цветни, ароматни, но и експлозивно люти плодове.


Мечтаете ли да селектирате ваш собствен сорт чушка?

Да, определено. Това ни е било мечта от самото начало.

Какво е специфичното за българските сортове люти чушки? Има ли сорт с който България може да пробие в чужбина?

За съжаление в България нямаме селектиран и съхранен сорт люти чушки с ясен произход. Единствено по селата някои баби си гледат чушлета и съхраняват семена. Интересували сме се много – как толкова лютоядяща нация си няма собствен представител. Звънели сме по банки за сортови семена и аграрни институти, но уви – нямаме сортови семена. Познати на българина очевидно са различните видове шипка, но дори при тях силата на лютивост варира с огромни отклонения. Много интересен факт е, че извън България съществува чушка, която се казва “български морков”. Оранжева е и прилича на морков, оттам и името. Всъщност това е узряла шипка, но е уникална, с постоянна лютивост и аромат. Историята й е много интересна – изнесена е от наши земи по време на комунизма и  “желязната завеса” и е селектирана извън България. Много се гордеем, че в момента я връщаме на България като отглеждаме все повече и повече от нея и правим един от най-добрите ни продукти – лютия сос “Бългериън керът”.

Bulgarian Carrot Chile 

Вашите сосове придобиват все по-голяма популярност, как стигнахте до правилните формули? Продуктът, с който най-много се гордеете?

Аз лично съм голям почитател на люти сосове и дълги години ги колекционирам. Оттам дойде и мечтата ми да създам собствен такъв. Така започна и всичко около създаването на марката „Чили хилс“. Проблемът беше не как да направим лют сос, а как да направим такъв, който ще е различен от всичко останало на световния пазар. Отговорът дойде сам, просто си избистрихме концепцията на марката – да създаваме продукти, които се допълват взаимно от български и чужди съставки.
Например, сосът ни „Вилидж спайс“ е подлютен от мексиканска чушка чипотъл, но е балансиран с български родопски подправки, които купуваме директно от селата.
Сосът „Бългериън керът“ е микс от българската чушка шипка, но за по-голям аромат и лютивост е миксиран с оранжево хабанеро. Сосът ни „Лов поушън“ е уникален по рода си, няма аналог или поне аз не съм виждал на световния пазар. Той е базиран на характерни за източния ни регион съставки – нар, цвекло, лук, морков, но смесен с джинджифил и хабанеро. По този начин успяваме да дадем на Българският пазар малко екзотика като същевременно изкараме българското навън.

IMG 3461

Каква е стратегията за ядене на люто? Трябва ли да гасим пожара и с какво?

Всичко е в мярката и културата на люто. Добре е, да сте информирани какво ви предстои да консумирате. Пробвайте по малко на принципа „винаги може да сложиш, но не можеш да махнеш”. Капсаицинът (лютото олио в чушката) се разтваря предимно в млечни продукти и високоградусов алкохол. Така че противоотровата е мляко или ракия.

По света има доста състезания и клубове по ядене на люти чушки, може ли да бъде опасен този „спорт“?

Естествено, че може. Днешните сортове люти чушки са достигнали вече опасни измерения. От тях се произвеждат дори оръжия, като например сълзотворен газ, правят се пестициди и т.н. Няма как да причиниш на организма си такава ударна доза отрова и да си ОК.

Мястото на България на световната карта на любителите на лютото? Къде сме в сравнение с Мексико или Индия например?

Сравнение не може да има, защото по принцип лютото не присъства постоянно на трапезата на българина. Но с огромна радост мога да заявя, че българите сме сериозно лютивоядяща нация и си го обичаме.

19366227 785361144974931 1365425814436742891 n


Повишава ли се интересът към лютата кухня в страната ни? Какви хората са феновете на лютото?

Мисля, че интересът към лютото в България винаги е съществувал, но липсата на предлагане на разнообразие ни е наложила доста ограничения. Откакто се занимаваме професионално с разработване на различни по вкус и сила на лютивост продукти, ужасно много хора ни споделят, че са прояли люто и не могат без него. Може да звучи малко хвалебствено, но наистина вярвам, че дейността ни е мисионерска.

Вие сте сред радетелите на стрийт фууд културата. Какви предимства има храната, поднесена на улицата, пред тази в ресторантите и заведенията за бързо хранене?

Да, няколко години работихме на улицата, където с камион (кухня) готвехме пикантни ястия и ги предлагахме на хора, които искаха да пробват нещо по-различно. Предимствата са, че готвенето на улицата дава шанс на клиента да гледа какви продукти използваш и как му се приготвя ястието.

Няма да забравя когато с жена ми Боряна бяхме в Тайланд, аз бях най-досадния клиент, седях плътно до бабите, докато ми готвеха ястието и ги гледах в ръцете, с цел да науча някоя нова техника. Така и при нас, стрийт кухнята предоставя възможност на клиента да се докосне до качествена храна на нормални цени и без излишни претенции.

19424489 785343804976665 2972150284156073722 n

 



Още от същия автор:

Какво сирене ядем всъщност
Винените страсти на Балканите 
Продължаваме напред 

Автор: Мария Пеева

Преди няколко дни публикувахме историята на Веселина Гарчева „На 4 месеца на ясла, на 3 години на училище“

Тя живее в Испания и ни разказа за системата там, която дава възможност да запишеш детето на ясли още на четири месеца, и то получава адекватна грижа и внимание. Както разбрахме, майчинството в Испания е кратко. Така е и в много други европейски държави. В България имаме две години платен отпуск по майчинство, което ни прави една от най-привилегированите държави в това отношение. И все пак, дори в България, много майки се връщат на работа още през първата или втората година, и се налага да търсят баби, бавачки или частни ясли.

Статията предизвика доста противоречиви коментари относно ползите и вредите за детето от едно такова ранно отделяне от майката. Но всяка дискусия и обмен на идеи става абсолютно безсмислена, когато се стигне до обиди. Разгорещени да спорим дали детето има нужда от социализация в ранна възраст, ние пропуснахме най-важното.

Защо мама се връща на работа?

Мисля, че отговорът е очевиден, макар и да варира в различните семейства. Колко бащи могат да издържат семейство сами? Колко семейства изплащат кредити и наеми? Колко семейства имат по-големи деца, които също имат финансови нужди, такси, издръжка и така нататък? Колко майки отглеждат сами децата си?

Много е лесно да заявим, че мама трябва да си гледа детето у дома до 2 години. Всъщност още по-добре би било мама да си гледа детето и до 3 години, а дори и до 7. Добре е мама да е наоколо и в пубертета, когато децата са в рисковата възраст за нездравословни навици и контакти. По-важният въпрос е обаче дали мама може да си ПОЗВОЛИ да го гледа вкъщи. И ако тя не може, трябва ли да й се вменява вина?

Някои майки имаме щастието да сме си намерили работа, която може да се върши и в домашни условия или с плаващо работно време. Хубавата новина е, че тези професии стават все повече.

Лошата новина е, че правата, които сме си извоювали ние, жените, с толкова усилия - правото да се образоваме и работим наравно с мъжа, да бъдем заплатени наравно с него (това все още не сме го постигнали, впрочем), да бъдем третирани при равни условия и да практикуваме всички някога типично мъжки професии – тези права се превръщат в бреме, когато в уравнението влязат и децата. Защото отговорността за тях пада основно върху жената, плюс отговорността да допринася за семейния бюджет. И ако никой не би си помислил да обвини един баща, че работи вместо да зареже кариерата и да си остане у дома при детето, то всички веднага се нахвърлят на майката, която си оставя детето на 3-4 месеца, за да се върне на работа.

Сега искам да добавите в картината и нарастващия брой на разводите и самотните родители. Колко жени (същото важи и за мъжете) в съвременния свят имат сигурността, че половинката им винаги ще е с тях? Изглежда сякаш вече не сме свят на половинки, а на четвъртинки и осминки. Никой не се жени и не създава деца с идеята, че ще се раздели с баща им, разбира се. Но семейната институция далеч не е онази почти непоклатима градивна единица на обществото, която беше в моето детство. Семейната институция се променя като всичко останало около нас. Как една жена да зареже работата си и да стане домакиня, след като няма никаква гаранция, че партньорът й ще е до нея, докато смъртта ги раздели, за да я подкрепя финансово и да издържа децата им?

Може би трябва просто да се радваме, ако имаме възможността да си гледаме децата у дома, и да не вменяваме вина на жените, чиито обстоятелства са различни. В крайна сметка всички сме майки и правим най-доброто, което можем, за децата си. И тези, които се отглеждат в градинка или ясла, ще станат хора, както и тези, които растат у дома. Сред „градинските“ ще има възпитани и невъзпитани, умни, палави, агресивни и кротки, но такива ще има и сред децата отгледани в дома си. И никой не може да ме убеди, че една майка обича децата си по-малко, защото ги е пратила на ясла или градина. Хубаво е да се опитваме да променим света. Но понякога единственото, което можем да направим, е да вземем обстоятелствата си такива каквито са и да извлечем максималното от тях.

И да, съгласна съм с всички психолози, че за детето е прекрасно да прекара с мама първите си две, дори три години и да се отделя от нея постепенно, малко по малко. Но има и много други прекрасни за детето неща, които на практика са неосъществими в голям процент от случаите. Не помагаме на никоя майка, като й вменяваме вина, че не се е родила богата наследница и никога през живота й няма да се наложи да работи, за да издържа децата си.

Истината е, че всяка майка се отказва от много и различни неща в името на детето си. Лишава се от лично време, от десетки всевъзможни дребни и големи удоволствия, лишава се от тялото, което е имала преди да роди, лишава се от социален живот, пропуска шансове за кариерно развитие. И всичко това прави единствено от любов.

Дори само затова заслужава подкрепа и разбиране.


Препоръчваме още:

На мама, която винаги мисли за другите, преди себе си

Жената зад монитора

Какво научих от майките на София

Ежедневието с деца може да постави на изпитание и най-коравия стоик. Понякога е трудно да предскажеш, какво ще ти причинят детската инициативност и въображение. Но едновременно с това разбираш, че границите на търпението ти са твърде разтегливо понятие. Особено, когато ги прекроява малкото ти сладко детенце.


Едвард Мунк, „Викът“ 

pisyk


Лаптоп от епохата на абстракционизма

laptop

Когато детето и котките работят в екип

DaKqZld

„Изрично казах, че ми трябва брашно от лимец! Това много се пилее!!“

brashno

Вариации на тема: „Червилото на мама“

grim

„За обяд ще имаме пържени чехли с гарнитура от пижами и плюшено мече.“

chehli
"Винаги съм казвала, че оризът се чисти най-лесно на пода!"


leshta

"Днес ми е ден за пране!"

prane igrachka

"Да изхвърлим ненужните памперси и…пакостници!"

bebe v chanta

„Точно тези ботушки си бях харесала!“

botushi
Трошенето на царевични пръчици изморява.

carevichni
Котката на любителя на стикери

kotka stikeri

SPA процедури за вечна младост

prohlada
Когато те връхлети ненадейно вдъхновението

hudojnici

 

Ефектът от шопинг терапията

shoping

 Материала подготви Янка Петкова

Още забавни фотогалерии:

Радостта на първородните в няколко красноречиви кадъра 
14 снимки на хора, които живеят по собствените си правила 
15 доказателства, че мъжете не порастват

 

Автор: Роня Михайлова

Преди около година и половина, изтерзана от меко казано неприятна работна среда, доста домашни задължения и неясно бъдеще, реших да се разтуша, както често правя, с филм. Но този път проявих малко смелост и излязох от обичайното холивудско-европейско лоно и реших да отида на Изток и да изгледам корейски филм – без очаквания, с леко скептична нагласа, че може нищо да не разбера от тъй далечната култура.  Е, така се започна. Оттогава съм изгледала много продукции и повечето дълбоко са ме впечатлили. Филми, драматични сериали, музика, кухня, а сега стигнах и до курс по езика. Вече знам, че това е световна тенденция и аз не откривам „топлата вода“, но пък е толкова зарибяващо... Вълната си има име и е добре подкрепена от държавата, която отделя от БВП (брутния вътрешен продукт), за да развива тази култура.

Ето и кратко определение от Уикипедия:

Корейска вълна или Халю (Хангъл: 한류; Ханча: 韓流; коригирана романизация на корейския език: Hallyu) е неологизъм, описващ разпространението на южнокорейската култура извън пределите на Република Корея, след 90-те години на миналия век. Халю вълната се разпространява под формата на кей поп и корейска драма, „заливайки“ първоначално пазара на Източна Азия, а с разпространяването на интернет и социалните мрежи и платформи, достига до широка публика от целия свят...Макар първоначално феновете да се увличат по музиката и идолите, постепенно цялата култура на страната започва да става обект на интерес за тях.

120323 korea 2

 

Халю, естествено, си има неизброимо количество фенове из всички страни в азиатския регион, но не по-малко са феновете й в Латинска Америка, САЩ и Европа. И не, не става въпрос за кратка модна тенденция, макар че повечето „зарибени“, които познавам и са увлечени по вълната с к-поп изпълнители (сладки момчета и чаровни момичета), са тийнейджърки и жени. И не че е толкова важно, но има много корейци с над среден ръст. За по-младото поколение водещ е интересът към К-попа с типичния му антураж – пеещи и танцуващи изпълнители със запомнящи се музикални теми, интересни прически, цветни и впечатляващи модни дрехи, много добра хореография, подплатени от мощно развита развлекателна индустрия, мърчандайзинг, фен клубове и не на последно място – талант. Последван е от увлечение към филми с по-тийнейджърска тематика, в които често участват и част от к-поп изпълнителите. А за нас, от следващото, не толкова тийн поколение, са драмите (а защо не и музикалните изпълнители?) с  чудесно написаните сценарии (за мен е важно, че няма глуповати, изстискани от пръстите диалози, а често е добавено и много тънко чувство за хумор), прекрасна  и запомняща се актьорска игра, някои задължителни елементи (като носене на герой на гръб, често сложни взаимоотношения между герои с много вътрешни терзания) и поуки, но винаги оставащо чувство, че не всичко е черно-бяло и носи някаква необяснима с думи дълбочина на усещанията.

120323 korea 9

 

Понеже в повечето филми задължителен елемент е храната, не е случайно, че следващата точка в „харесването“ е кухнята – домашно и красиво приготвена, разнообразна и поднесена в малки купички, която се яде и споделя между цялото семейство, приятели и гости – от деца до възрастни. Все още не съм се запознала подробно с нея, но хората, които са я вкусвали, я харесват. Може би до нашите „манджи“ се доближава и вездесъщото „кимчи“ - кисело зеле, което се използва като гарнитура към повечето блюда. Как да не опиташ? И да, някои от нас, с по-голяма цифра в ЕГН-то, са пробвали и първия „рамен“, който се появи на българския пазар, известен като оризови спагети, приготвени набързо за студентски обяд/вечеря. То и в Южна Корея си е ядене за по-бедните слоеве от населението,  но това не му пречи и да е знак за бунт срещу някои елитарни кръгове, които го намират за „плебейско“. 

Една по-задълбочена проверка из интернет показа, че в  България корейската вълна си има последователи, като се започне от културни институции, специалност в университет, блогове, форуми, фен клубове и всички ги обединява интересът към тази култура. Плюс е, че в последните години, вече няколко училища предлагат паралелки с корейски език. Това само доказва, че едва ли всичко се изчерпва с добре дирижираното модно увлечение.

120326 girls generation

А аз и досега не мога да дам напълно смислено обяснение, защо тотално се зарибих – дали е някакъв вид бягство от реалността (въпреки че проблемите там не са по-различни от проблемите тук и хората не живеят по-лесно), дали заради красивите гледки, чаровни актьори (вече различавам лицата им), добре развитите технологии. Южна Корея и България са първенци в света по проникване на интернет със скорост от 4 Mbps, като и в двете страни 96% от уникалните IP адреси се радват на връзка със средна скорост, която надвишава този праг*. Дали и това ни доближава до тях  или заради дълбочината и неоспоримата източна мъдрост, която тази култура носи? Не знам, но тенденцията продължава и аз с нея, напред в корейския език...

*Доклад на State of Internet на Akamai за третото тримесечие на 2015 г., информация от новинарски сайтове.

 Прочетете още:

12 любими двойки от екрана

Да ходим или да не ходим с тийнейджър на Хамлет

Защо китайчетата не обичат летните лагери

Любимото време на малчуганите настъпи. За да е лятото безкраен празник, ние трябва да им осигурим безопасна среда.


Най-малките

Сезонът предоставя чудесна възможност за „зареждане“ с витамин D. Дори да е на седмици, мъничето може да прекарва времето си навън. В горещите летни дни обаче подходящото време за разходки е преди 10 и след 17 часа следобед. Търсете сянката на дърветата. Тентите и чадърите от полиетилен не са добър вариант при безветрие, защото създават „парников ефект“ и под тях е още по-горещо.

Сега му е времето за въздушни бани – можете да оставяте бебето голо за няколко минути, започнете с 10 и постепенно увеличете до половин час.

Не пестете и водните бани. В горещите летни дни обливането с  вода (с телесна температура) може да е 2-3 пъти дневно. Друг вариант е обтриването с влажна кърпа, така ще улесните топлообмена на бебето. В тази възраст детските басейни не са добра идея. Детето е нестабилно, заради меките им бордове и водата не е достатъчно чиста.

Следете дали бебето се поти. В първите месеци терморегулацията е все още несъвършена и дори при температура между 25-28 градуса мъничето се поти обилно. Кърмете често или давайте вода. В най-горещите дни водата е необходима дори за изключително кърмените бебета. Така ще избегнете дехидратирането.

С какво да го облечете – едно тънко боди от естествена тъкан (памук, лен) е напълно достатъчно. Светлите дрехи, в пастелни тонове, са за предпочитане, защото не привличат слънчевите лъчи и насекомите. Шапката с широка периферия е задължителен аксесоар, ако сте на открито, но трябва да е от лека, дишаща материя.

yonchild bg2

Осигурете защита на кожата

Въпреки че слънцезащитните продукти не са препоръчителни за възраст под 6 месеца, те са абсолютно задължителни за по-големите деца. Изберете козметика с най-висок защитен фактор - (SPF 50 ), водоустойчива. Важно е на етикета на продукта да е указана защита от UVA и UVB лъчи.

Как да нанасяте слънцезащитния крем

- около половин час преди излагането на слънчева светлина, за да има време да се образува защитен слой по кожата. Не пропускайте устните, ушите, ръцете, ходилата, раменете и врата.

- нанасяйте продукта обилно;

- подновявайте го на всеки 2 до 3 часа. Ако детето се изпоти, нанесете наново.

- мажете детето при всяко излизане от водата.

de vdpochiti na kpr 152
Пазете очите

Надеждна защита от вредните ултравиолетови лъчи могат да осигурят слънчевите очила с гарантирана UV протекция. За препочитане е да ги купите от оптика. Ако детето е прекалено малко и не може да носи очила, вариантът е шапка с широка периферия. Слънчевите очила за деца трябва да са със защитен фактор „3“ и „4“, което отговаря на най-силното слънчево излъчване. Освен това те трябва да са безопасни (направени от хипоалергенен материал), функционални и удобни (с гъвкави дръжки) и добре да прилягат на детската глава, за да не пропускат лъчи отгоре или отстрани на рамката.

edem na more s detmi pravila povedeniya 627
Здравей, море!

Сприятеляването с водата е новото преживяване за хлапето през лятото. Ако искате запознанството с морето да донесе само приятни емоции, ще трябва да се съобразите с правилата за безопасност:

- убедете си, че водата е чиста, с равно пясъчно дъно;

- влизайте в морето, когато то е абсолютно спокойно и няма вълнение;

- дълбочината не бива да е повече от 50 см. Трябва да сте сигурни, че няма участъци, в които тя рязко се променя.

- уверете се, че във водата няма медузи, миди и други ракообразни.

Не бързайте да потопите мъника във водата веднага, нека сприятеляването става постепенно. Можете да отидете до брега с кофичка и лопатка, да построите замък от пясък, да съберете миди. После идва ред на гоненето на вълните и мокренето на крачетата. Едва след като видите, че мъникът спокойно прави стъпки във водата, можете да го заведете по-навътре. Добре би било да е снабден с пояс или спасителна жилетка – мокрото дете може лесно да се изплъзне от ръцете ви.

А ако детето се страхува?

Не бъдете настоятелни с предложенията да докосне водата или да намокри крачетата си. Водни процедури могат да се правят и в надуваемия басейн.

Привлечете вниманието на мъничето върху забавляващите се край водата деца. Помогнете му да се включи в тяхната игра, ако се налага - поиграйте заедно с него.

Покажете му собственото си удоволствие от съприкосновението с водата. Нека свикне с мисълта, че тя е нещо приятно и носи веселие.

Обяснете на детето, че с пояс или жилетка може да се чувства в безопасност. Покажете му деца, които ги използват и се забавляват.

Не подценявайте излизането от водата. То също трябва да бъде съпроводено с положителни преживявания. Не принуждавайте детето да стои на едно място след къпане и да не мърда увито в огромна хавлия. Разбира се, то трябва да се подсуши, но ако моментът се проточи, ще се отегчи и ще свързва излизането от водата само с неприятни емоции.

Материала подготви Янка Петкова

Почетете още:
Какво учат децата, когато е мръсно и опасно 
Мамо, скучно ми е 
Златните правила за безопасност

Напомняме, че сега е идеалният сезон за закаляване на бебето.

Автор Нина Любенова

Когато тичаш по коридорите на спешното с умиращо дете в ръцете си, се питаш, защото всички се надпреварват да ти обясняват за известни и недотам известни методи и схеми за захранване, пюрета, каши и пелени... Но никой, абсолютно никой, не ти обяснява как да реагираш адекватно в спешна ситуация, за да спасиш живота на детето си.

Шокът от изживяното е голям и въпреки че минаха години, мога и днес, в най-дребни детайли, да разкажа за всяка една алергична реакция на сина ми. За страха, за чувството на безпомощност и за пълната липса на информация (въпреки че говорих с много лекари) какво следва оттук насетне и какво да направя, ако се случи пак.

Никой не е застрахован от алергии. Проявяват се при захранване, при прием на лекарства, досег с животни, летливи съединения, прах, полени или ужилване от насекоми. Алергените преминават през кърмата, за това невръстните бебчета също са обект на алергични реакции от първите дни след раждането си.


Какво представлява алергията?

При първа среща с всичко от заобикалящата среда, тялото изгражда имунен отговор. Алергията е именно естествен имунен отговор, който може да е изграден още по време на бременността след 20 г. с., когато всичко достига до бебето през плацентата.

Алергичните реакции биват два типа:

Бърза реакция - проявява се непосредствено след досег с алергена до 2 часа. Такива са обриви, подуване, зачервяване, уртикария, оттоци, затруднения в дишането, хриптене, кашлица, повръщане на фонтан, сърбежи, обилен секрет от носа придружен с кихане и/или сълзене и зачервяване на очите, трудности в говоренето, ускорен пулс, тревожност, замаяност, загуба на съзнание, пребледняване или твърде зачервено лице.

Бавна реакция - проявява се от 2 до 48 часа след досег с алергена. Изразява се в силни болки в корема, диария, кръв в изпражненията, спад в теглото, екземи.


Какво да правите?

В случай на по-лека реакция, като локално слабо зачервяване или лек обрив, както и при констатиране на забавена реакция, свържете се с педиатъра на детето за съвет и направление за алерголог.

При средни по сила алергични реакции като бързо разрастващ се обрив, уртикарии, причиняващи дискомфорт, зачервени сърбящи очи, кихане, сърбежи и т.н. трябва да дадете антихистаминов сироп, за да стопирате реакцията и да не прерасне в силна. Ако нямате такива медикаменти у дома, незабавно се обадете на педиатъра на детето за съвет какво да вземете от аптеката. Детето трябва да бъде под постоянно наблюдение до отшумяване на реакцията или минимум 30 минути от появата й. Запазете възможно най-скоро час за алерголог.

При силни животозастрашаващи реакции като подуване, задушаване, повръщане на фонтан, промяна в пулса, хриптене, загуба на съзнание и т.н. незабавно звъннете на Спешна помощ и останете с тях на линия до идване на спешния екип, информирайки ги за промени в състоянието на детето. Споделете какви медикаменти имате в аптечката си и ако имате антихистаминов сироп, те ще ви посъветват каква доза да дадете - обикновено е по-висока от оказаната в листовката. Детето трябва да е под непрестанно наблюдение!

Ако изпитва затруднения в дишането, сложете го да седне в скута ви леко приведено напред, за да облекчите дишането.

Ако усетите, че детето е в шок (не реагира адекватно или е объркано, кожата му е ледена и бледа, диша шумно, пулсът е ускорен или твърде забавен, дехидратирано е) - поставете го да легне по гръб и поставете навита на кълбо кърпа или възглавница под колената му.

Ако е бебе, прегърнете го в поза люлка, с глава наклонена надолу, за да останат отворени дихателните пътища и да предотвратите гълтане на езика или задавяне от повръщане до пристигане на медицинския екип.

pyva pomosht

Ако е облечено в стегнати дрехи, разхлабете ги или го съблечете, но го завийте с одеяло, за да му е топло и комфортно. Ако дишането спре, започнете да прилагате дишане уста в уста.
Въпреки медикаментите, тежките реакции може да се повторят до 24 часа. Детето трябва да е под постоянно наблюдение.

Ако в семейството ви има фамилна обремененост с алергии или просто имате съмнения, че детето ви може да е алергично, непременно се консултирайте с алерголог, както и с диетолог, преди да започнете захранване. 

Съветът на специалиста: Задължително носете при пътуване инжекция с противоалергичен препарат, предписан от лекаря ви и съобразен с възрастта и килограмите на детето, особено когато сте сред природата, в планината, далеч от лекарска помощ. При тежка алергична реакция, такава инжекция може да се окаже животоспасяваща.


Съветите са консултирани с д-р Масларски – педиатър в София Сити Клиник, специалист детски болести и ендокринология.


Прочетете още:

Майка на алергично дете

Захранване на алергично дете

Хранителни алергии

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам