Животът има скоростна, нормална и бавна лента. Преди бях в скоростната – всичко се случваше толкова бързо, че дори не осъзнавах кое, кога и защо се е случило, и как се е превърнало в спомен. Радостите идваха и си отиваха бързо и аз лекомислено ги оставях на собствения им ритъм. Болките връхлитаха и пробождаха дълбоко, но от бързане нямах време да осъзная, че съм ранена – и то лошо. После внезапно, без предупреждение, вихърът ме захвърли в бавната лента. Промяната ми беше непонятна. Отне ми време, докато осъзная, че там нямам шанс да се затичам. Краката ми тежаха, едва повдигах клепачи и звуците ми изглеждаха деформирани. Мислех си, че съм попаднала в гъсто и отровно блато. Старите рани се отвориха и започнаха да болят - бавно и безкрайно – и аз успявах само да плача безмълвно. Сега знам, че съм можела да се излекувам, подчинявайки се на ритъма. Но аз само се опитвах да ритам – до пълно изтощение. Докато потънах. За дълго.

Вероятно точно това е трябвало да се случи.   Много дни по-късно (не знам колко) се пробудих и почувствах, че вече не ме боли толкова и не ми е така трудно да се движа. Можех спокойно да отворя очи. Дори се опитах да се усмихна и устните ми помръднаха. Много леко започнах да опознавам новите си възможности и истински им се радвах. Вече бях в нормалната лента и това ми хареса. Можех да разглеждам спомените си, да ги съживявам и да ги преживявам. А когато не се занимавах с това, просто живеех.

Днес усещам, че скоро пак ще бъда върната в скоростната лента.

Преди бих се зарадвала и бих потропвала нетърпеливо, но сега не искам.

Научих си уроците и нямам нужда от стария вихър.

Но разбрах, че от мен не зависи.

Затова се приготвих и чакам.  А докато чакам, просто живея.

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

В навечерието на Свети Валентин и в месеца на любовта /незнайно как Свети Валентин ни превзе, та чак стана и цял месец празник на любовта?!/, бях поканена от едни прекрасни дами, членове и основатели на Зонта клуб “Света София”, за да си говорим за Любовта. По точно за Любовта и Свободата. Първо искам да кажа, че това са едни невероятни жени, които работят върху различни каузи, една от които е “Елиминиране на всички форми на насилие над жени и момичета по света”, а тази, в която участвах, е под наслов “Академия за живота Света София”. Целта й е да се разискват и разглеждат различни теми, които вълнуват и са актуални за младите момичета.

Темата за Любовта винаги е имала централно място в живота. Със сигурност не съм единствената която се е питала – какво е любовта? Какво е мястото й в живота ми, как се проявява? Каква съм когато обичам? А каква съм когато ми липсва любовта? Къде да я търся и тя не е ли всъщност част от самото ми съществуване, от самата мен?

Ще е жалко обаче ако темата ни е актуална само на 14ти февруари или само през този месец. Защото въпроса “Какво е Любовта” присъства ежедневно. Дали се замисляме над него или не, дали оставяме пространство в себе си, за да я видим в ежедневието си, дали оставаме за миг в тишина за да чуем отговорът му, това лична отговорност. Но Любовта е винаги около нас и в нас. Тя има хиляди измерения – любов към партньора, любов към децата, любов към родителите, към семейството, към учителите, към приятелите, любовта към прородата, към животните, любовта към света, към приключенията, изкуството, любовта към живота и още хиляди, хиляди други любови, които ще ми бъде трудно да изброя.

Но от всички тях, има една любов, която е изключително важна и за мен тя е основополагаща – това е Любовта към нас самите. Защото ако не обичаме себе си, не се грижим за себе си, не се отнасяме с разбиране и толерантност към всичко, което сме, то тогава ние ще бъдем като съд, в който наливаме вода от вън, но чието дъно е пропукано и той никога няма да успее да се напълни. Тогава когато обичаме себе си, ние няма да търсим нещо външно, с което да запълним тази празнина. Няма да прехвърляме отговорността на някой друг да ни направи щастливи. Няма отчаяно да търсим другия, само и само, за да не сме сами. Тогава може да си бъдем достатъчни, дотогава докато намерим нашият човек, този който ни разбира, който ни кара да се смеем, който ни приема. Няма да ни бъде страх от тишината, от моментите, в които оставаме сами със себе си. Ще бъдем щастливи, ще бъдем даващи, ще бъдем в хармония със себе си. Тогава ще привличаме и такива хора към нас самите. Хора, с които ще вървим в една посока. Ще можем да бъдем във връзка без да се изгубим в другия, ще бъдем едновременно индивидуални същества, но и част от цяло, ще творим заедно връзки изпълнени с хармония, радост, смях, понякога и малко сълзи, страх. Защото любовта е жовота, тя не е само розова, тя е пъстра, шарена черга, тъкана взаимно.

Когато имаме Любов към нас, когато сме я дали първо на себе си, тогава можем истински да я споделяме, да я даваме на другите и да не очакваме нищо в замяна. Защото любовта не е разменна монета – аз ще ти подаря рози за Свети Валентин, а ти ще дойдеш с мен на вечеря или ще ми изгладиш ризата. Не, любовта е в това да останем на дивана по пижами, да пием заедно кафе в тишина на терасата, да гледаме залеза, да споделим последното парче торта, да си разстрием взаимно натежалите след работен ден стъпала или просто да се сгушим в любимия човек. Любовта е в онези малките неща, които правят деня неповторим, които оплитат нишките на дните и сътворяват живота ни. Защото както тялото ни има нужда да диша, за да живее, така душата ни има нужда от Любов, за да съществува.

В изминалата съботна утрин, обградени от аромат на кафе и прясно изпечени сладкиши, в навечерието на празника на Любовта, събрахме следните отговори на въпроса – “Какво за мен е Любовта?”:

• Любовта е чувството, което дава криле;

• Любовта е всичко, което ни заобикаля;

• Любовта ни дава възможност да бъдем пълноценни;

• Любовта е в основата на живота;

• Любовта е смисъла;

• Любовта е хармония;

• Любовта е нещо, което научаваме, чрез обичта към себе си;

• Любовта е двигателна сила;

• Любовта е началото;

• Любовта е това, което ни кара да съществуваме;

• Любовта ни прави по-добри;

• Любовта прави живота интересен;

• Любовта е най-силно движещата енергия;

• Не знам точно какво е любовта, но е прекрасно да бъде изпитана.

А вие какво мислите. Какво за вас е Любовта?

 Автор: Цветелина Чобанова

Психотерапевт

Центърът „Безброй чудеса“ заработи на 13 февруари – Международния ден на хората с епилепсия. Той е резултат от 19-годишните усилия на Асоциацията на родители на деца с епилепсия и нейния председател Веска Събева.
В центъра ще се полагат грижи за близо 40 деца и лица с тежка форма на епилепсия. Това е възможност те да се социализират и да развиват своите таланти, а родителите им да работят и да водят нормален начин на живот.
Базата е предоставена от Софийска община. От Фонд „Социална закрила“ са отпуснати 22 хиляди лева за ремонтни дейности. Благоустрояването на средата, в която се полагат грижи за децата, е резултат от дарения на фирми, организации и граждани.
Тотю Младенов, в чийто мандат като социален министър е стартиран проектът, пожела на организаторите той да стане делегирана от държавата дейност, за да бъде устойчив във времето.
Председателят на Асоциацията на родители на деца с увреждания Веска Събева сподели, че този център е върнал надеждата, че в България живеят прекрасни хора, които са отзивчиви към проблемите на другите и са готови да помогнат. Откриването на „Безброй чудеса“ завърши с химна на Асоциацията, чийто текст е написан от едно от порасналите й деца - Пейо Пеев.

Най-добре е да започна отзад напред. Сигурно сте гледали „Мулен Руж“ на Баз Лурман. В този музикален филм всичко е пищно, мащабно, крещящо и всички пеят както може. Ако ще гледате „Любов и омраза в Мулен Руж“ в Музикалния театър, припомнете си го. В краен случай – вижте филма след като го гледате мюзикъла. Нужно ви е, за да харесате това, което сте видели.Така ще разберете, че в на пръв поглед странната компилация от песни има някаква психеделична логика, ще проумеете защо така всеотдайно крещи Арман (Дарин Ангелов) и защо в някакъв кулминационен момент съдържателят на кабарето Зидлер (Георги Низамов) екзалтирано пее The Show Must Go On почти като Фреди Меркюри по време на будапещенския концерт на Куин. Ако не помните или не си припомните филмовата версия, нашата ще ви се стори странна, на моменти нескопосана. Но всъщност режисьорът Бойко Илиев е верен повече на Лурман, отколкото на Александър Дюма-син, чийто роман „Дамата с камелиите“ е послужил за либрето.

Каква е историята? Възвишен млад човек се влюбва в куртизанка, която пък е купена от един херцог и това става причина за поредица от случки коя от коя по-напрегнати. Младият поет Арман (Дарин Ангелов) попада в кабарето Мулен Руж точно преди от покрива му да се спусне с въжена люлка най-великата сред куртизанките по онова време – Марго (Антоанета Добрева – Нети). Непорочният младеж, достоверно изигран от Дарин Ангелов, който иначе е пич и хъш, се влюбва в професионалистката също като предшественика си Юън Макгрегър във филма. Той създава пиеса за Марго и пее със същия аматьорска ентусиазъм като шотландския си колега. Естествено ненадейно се намесва богат херцог, който в желанието си да притежава Марго е на път да извърши класическата мъжка глупост – да плати повече отколкото трябва – иначе казано да поеме разходите за истински спектакъл в кабарето и да стане негов меценат – за едната Марго. Когато богаташът разбира, че зад гърба му разцъфва истинска любовна история решава да направи всичко възможно куртизанката да остане негова еднолична собственост. Накрая все пак истината излиза наяве, но куртизанката не издържа на напрежението и издъхва на сцената, точно след като с Арман са изпели лебедовата си любовна песен.

Но да караме поред. Младежът, Дарин Ангелов пораства в това кабаре. Преживява първото си истинско влюбване, гризе го първото чувство на ревност, обхваща го отчаянието, когато научава, че уж е предаден, изобщо минава от едно в друго емоционално състояние с наивитета на младостта и липсата на опит. Друго нещо е Марго. Нети се състезава в тази роля с порцелановата Никол Кидман. Който твърди, че блондинките са студенокръвни кучки – да има да взема. Кидман е най-горещото нещо в мюзикъла на сънародника си Бурман. Нашата „версия“ Нети не пада по-долу по дължина на крака, гъвкавост и музикалност. На нея обаче живото пеене и гласа й погоди номер, защото във втората част Марго видимо беше уморена не само от туберкулозата, която я разяжда отвътре но и от интензивното пеене на живо, което придаваше твърде самобитно звучене на дуетите с Арман. Да оставим пеенето на тези двамата и да се съсредоточим върху играта – все пак и по либрето те не са велики професионалисти. При Юън Макгрегър и Никол Кидман тази история беше достоверна. Е, там има операторско майсторство, има монтаж и други кино еквилибристики. Нашата Марго видимо си имаше всичко необходимо, за да предизвика възхищение у всеки жив мъж в залата, имаше я и зрелостта на опитната в любовните игри жена, но някак връзката остана недоказана, недоизиграна – физика имаше колкото искаш и у двамата, но с химията нещата някак не се получиха. Затова и Херцога (Марчо Апостолов) лесно се вклини между двамата. Не можахме да го намразим като в киноверсията, защото другите двама не се заобичаха убедително.

Но всичко останало си беше каквото трябва да бъде в едно кабаре – и музикантите, и хора, и балета. Специално си струва да отидете , за да чуете как Карлос (Румен Григоров) изпява тангото Роксан. Имаш чувството, че всеки момент ще скъса аорта и ще залее с кръв сцената. Дива ревност, безсилна ярост от мъж, който знае, че жената, която обича, е продажна, но не може да накара нещастното си сърце да спре да обича. Имах и някои недуомения – не можах да разбера, например защо Арман беше облечен като асистент от български ВУЗ, напълно в разрез с епохата, към която костюмите на другите се придържаха. Защо не бяха използвани възможностите и на двамата актьори, финалисти в "Денсинг старс" в хореографията? Шпагатът на Нети си струва да бъде видян, а и Дарин е много гъвкав, помним как изигра един джитърбъг суинг. Но това са само въпроси, които си задава един лаик.

Гледайте „Любов и смърт в Мулен Руж“, но за всеки случай първо си припомнете филмовата версия. Иначе ще трябва да я пускате след спектакъла, ако нещо сте озадачени.

Янка Петкова

Богати, влиятелни и влюбени? Представяме ви няколко интересни двойки. Някои от тях определено са ни по-симпатични от други :)

Франсоа-Анри Пино и Салма Хайек

15 млрд. долара

Преди да срещне знойната мексиканка Салма Хайек, директорът на Kering Франсоа-Анри Пино, чийто собствен капитал наброява 15 млрд. долара, беше опасно близък със супемодела Линда Еванжелиста. Той я напусна точно когато беше бременна и не призна сина Аугустин Джеймс, който тя му роди. Линда все пак спечели делото за издръжка. Днес Пино е щастлив с актрисата Салма Хайек, от която има дъщеря Валентина. Любопитна подробност е, че двете му деца са на една и съща възраст.

Майкъл и Сюзън Дел

18,6 млрд. долара

Майкъл Дел е основател и генерален директор на Dell Computers. Красивата Сюзън се запознава с него, когато вече се издига по стълбата към върха, но все още далеч не е толкова успял и известен. Двамата имат четири деца и водят много дисциплиниран живот - работят усилено, тренират религиозно, не пият алкохол. Освен това даряват огромни суми за благотворителни каузи. Толкова са идеални, че сякаш не са истински.
 

Стив и Лорийн Пауъл Джобс

20,1 млрд. долара

През 2015 година Лорийн Пауъл Джобс бе обявена за най-богатата вдовица в света. Съпругът й Стив Джобс й остави състояние в размер на 20,1 млрд. долара. Бракът им продължи повече от 20 години, имат три деца, а основни клаузи в брачния им договор били демократичността, равнопоставеността и взаимното уважение. Съпрузите изповядвали философията на будизма, а бракът им бил сключен на дзен-будистка церемония. Преди време Лорийн беше обект на нападки от медиите затова, че година след смъртта на съпруга си, започна да се среща със стария семеен приятел – Ейдриън Фенти, бивш кмет на Вашингтон.

Антоан Арно и Наталия Водянова

21 млрд. долара

След развода си с английския аристократ лорд Портман, топ моделът Водянова започна връзка с младия и красив Антоан Арно. Неговият баща е собственик на концерна LVMH, който обединява марките Louis Vuitton, Givenchy, Guerlain, Kenzo, Chaumet, Hennessy и др. Състоянието на Арно-старши, известен като Императорът на лукса, се оценява на 21 млрд. долара. Наталия, която има три деца от предишния си брак роди на Арно-младши двама наследници – Максим и Роман.

Джеф и Макензи Безос

40 млрд. долара

Джеф Безос, основателят на Amazon, признава, че жена му Макензи е неговата дясна ръка. Милиардерът е абсолютно безпомощен в елементарните битови дейности без съпругата си. Тя следи за гардероба, хранителния му режим, старае се да го мотивира и да го поддържа дори по телефона от другия край на света.

Присила Чан и Марк Зукърбърг

40 млрд. долара

Основателят на Facebook е най-младият милиардер в групата. Той е абсолютно моногамен. Ожени се за дългогодишната си приятелка Присила през 2012 година. Три години по-късно се роди дъщеря им Макс.

Лари Елисън и Никита Кан

50 млрд. долара

Компютърният гений, и най-близък приятел на Бил Гейтс, Лари Елисън е един от основателите на корпорацията Oracle. Богатството му се изчислява на 50 млрд. долара. Бизнесменът, който прехвърли 70-те, има четири брака в биографията си, а последното му увлечение е украинката Никита Кан. Влюбеният милиардер й подари ресторант, който носи нейното име. Лари твърди, че Никита е най-голямата любов в живота му.

Мелинда и Бил Гейтс

70 млрд. долара

Почти десетилетие (от 1996 до 2007 г.) Бил Гейтс беше смятан за най-богатия мъж на света. Загубвайки 10 % от богатството си, по време на финансовата криза, той отстъпи лидерството, но все пак успя да се задържи в челната тройка. Днес активите на Мicrosoft се изчисляват на повече от 70 млрд. долара - обща собственост на Бил и съпругата му Мелинда. Тя ръководи семейната фондация и се занимава активно с благотворителност. Двойката има три деца.

По материали от интернет

Тя:

• На дивана ми има животно. Пораснало е там. Сляло се е с шарките, впило се е в дунапрена, облакътило е възглавниците, обменило е материя с дамаската. Искам да го вдигна с все цялата мебел и да го разбия в земята. Жал ми е. За дивана.

Той:

• Толкова е хубаво да съм си вкъщи. Спокойно ми е. Тя е в стаята. Тихо е. Ако има нужда от мен ще ми каже. Явно всичко е наред.

Тя: 

• Разговорите ни са се превърнали в списъци – списък за магазина, списък за пътуване, списък за аптеката. Аз цялата съм един списък с булети. Нищо друго не го интересува.

Той:

• Да живеят списъците! Нищо не съм забравил, нищо не съм объркал. Тя е щастлива и спокойна!

Тя:

• Как е възможно да се вдетинява толкова, докато си играе с детето? Та той е неврастеник! Не мога да му имам никакво доверие.

Той:

• Толкова ми е забавно да играя с малкия. Давам всичко от себе си. Тя ни гледа. Не показва нищо, но съм сигурен, че в очите й изглеждам страхотен баща.

Тя:

• Може да прекара с часове на телефона или компютъра. Няма търпение да приспи детето. Няма желание да говори с мен. Аз съм по-скучна от телефон с бутони.

Той:

• Ядосаха ме в работата. Идва ми да крещя и блъскам. Не мога дори да й разкажа. Тя си има достатъчно проблеми покрай детето, само аз й липсвам. Добре, че е тази игра, да не мисля поне малко.

Тя:

• Детето заприличва все повече на него. Прави нещата точно толкова нескопосано и мудно. Не мога да понеса всичко, което ме дразни да е двойно. Карам се на детето, а всъщност крещя на баща му.

Той:

• Защо му се кара сега? Толкова му е тъжно личицето. Гадно ми е, по-добре на мен да вика.

Тя:

• Искам време за нас. За нас. За нас

Той:

• Искам време за нас. Ако й кажа, ще реши, че не обичам детето

Тя:

• Изкрещях му всичко накуп. Тръшна вратата и излезе. Не мога повече!

Той:

• Защо очаква да се сетя за всички тези неща сам? Нали затова всяка свободна минута съм вкъщи, до нея! Да ми каже какво иска! Никога не знам кое е правилно и кое не.

Тя:

• Върна се с роза и билети за кино. Не можах да спра да плача. Толкова е хубаво!

Той:

• Донесох й цвете, а тя избухна в рев. Защо плаче пък сега? Никакви цветя повече. Явно се е обидила, че минавам толкова тънко. Ще я водя на спа, на басейн, на почивка...

Тя:

• Всяка събота и неделя пътуваме някъде. Хотели, спа, басейни. Уморих се. Искам да си останем вкъщи един ден поне. Не мога повече!

Той:

• Това ли било! Защо не ми е казала по-рано? Всеки уикенд сме някъде. Тя си крие ентусиазма, но аз знам, че е щастлива. Вече съм измислил следващата дестинация. Мога и много повече!

Автор: Ина Зарева

Миналата седмица, докато гледах отново "Кралска афера" се замислих за любимите си кино двойки. Много от тях са и литературни такива, което им дава допълнителен заряд.

После се сетих, че февруари, горкият, вече отдавна е известен като любовния месец, така че реших тематично да ги споделя. Ще се радвам да кажете кои са вашите.

1. Скарлет О`Хара и Рет Бътлър (Отнесени от вихъра ) - обичам тяхната бурна връзка. Бях влюбена в Рет, докато четях книгата, струваше ми се толкова вълнуващ и интересен с демоните и благородството преплитащи се в него. Кларк Гейбъл се припокрива идеално с представата ми за Рет, както и Вивиан Лий с тази за Скарлет.

2. Елисавета и Иво (Крадецът на праскови) - нежност, съдба, обреченост и тези двамата, Невена и Раде, в чиято истинска любов е толкова лесно да повярвам!

3. Франческа и Робърт (Мостовете на Медисън ) - само четири дни, само толкова им бяха достатъчни, за да се обичат цял живот без да се срещнат никога повече.

4. Нюлънд Арчър и Елън Оленска (Невинни години ) - неосъществената любов, онази като мигновеното пробягване на слънчев лъч през лицето на жена, жена наситила целия живот на един нежен, деликатен и романтичен мъж с копнеж.

5. Д-р Рос и сестра Хатъуей (Спешно отделение) - ах, как ги обичах тези двамата и връзката им, нестабилна, несъвършена, естествена и реална. И така разбирах любимата ми сестра Хатъуей и подсъзнателната й вяра, че въпреки всички допуснати грешки, раздели и разстояния, това е нейният мъж.

6. Али и Лари (Али Макбийл) - снимката всъщност казва всичко - цветни, различни и така иделано пасващи си , като парченца от пъзел. Не можех да повярвам, че се разделиха - това не беше редно!

7.Катлийн Кели и Джо Фокс (Имате поща ) - харесвам остроумните им диалози, страхотните им писма и уютната химия между Том Ханкс и Мег Райън

8. Шрек и Фиона (Шрек ) - какво да кажа за тях - еталон за връзка :) Идеал за създадени един за друг, естествени, героични и великолепни чудовища! И двамата нарисувани, но и двамата по-истински от някои хора, от плът и кръв.

9. Жулиет и Тарек (Cairo time) - любов в погледите, в неизречените думи, в един жест, казващ повече от хиляди обещания, изповеди и целувки.

10. Джейн Еър и Едуард Рочестър (Джейн Еър 2011) - два характера изпреварили времето си, две сродни души непрекъснато предизвикващи се, вдъхновяващи се, спасяващи се един друг.

11. Уоли и Ийва (Уоли) - ами, просто са вълшебни! Аз съм човек (през повечето време) и съм влюбена в Уоли, как Ийва няма да е!

12. Каролине и Йохан (Кралска афера) - и двамата трагични, несъвършени, но пълни със страст, идеи, жажда за промяна образи, които продължават да вълнуват дълго след финалните надписи.

Извинявам се на всички залепнали за телефоните или екраните на компютрите си от цялата тази сладникавост :) Все пак трябва да се съгласите, че връзките на повечето от тези двойки завършват с раздяла и истината е, че точно тези случаи са ми най-любими.Понякога вкарването на доза реалност в магията действа по същия въздействащ начин като прибавянето на мъничко магия в реалността.

Автор: Стефка Проданова в една от любимите ни фейсбук групи Cinema Lovers

Напомняме за всички седмокласници, които ще кандидатстват в Американски колеж София, че датите за регистрация са 13, 14, 17, 22, 23 и 24 февруари от 2,30 до 5 часа и в събота 18 февруари от 9,30 до 16 часа в Концертната зала в Пета сграда на колежа.

За регистрация са ви необходими:

- Име, ЕГН, адрес и телефон на ученика

- Бележник, който удостоверява, че кандидатът е в седми клас и има успех над пет за първия срок.

- Ксерокопирано копие на първа страница на бележника и страницата с оценките

- Снимка на кандидата 3,5/4,5 см.

- Таксата за кандидатстване е 60 лв.

За родители, които се отказват от кандидатстване по финансови причини отново напомням, че колежът има програма за намаляване на учебната такса за ученици, издържали успешно изпита.

За учебната 2016/2017 г. за стипендии са отпуснати над 683 000 евро.

Намаляването на таксата варира от 5 до 95 процента.

Семейства на ученици извън София могат да кандидатстват и за допълнително намаляване на таксата, което да отразява разходите им по настаняване в София.

Предлагат се и три пълни петгодишни стипендии, които поктиват разходите за целия период на обучение.

Повече за Американския колеж можете да прочетете ето тук.