Автор: Валентина Вълчева

Живеете в България (доколкото това може да се нарече живот, де)?

Значи няма начин в някой тъмен момент от житието-битието си да не сте преживели приключението, наречен „Търсене на работа”. Предполагам, един от първите варианти е бил Бюрото по труда. Също така предполагам, че почти веднага сте осъзнали грешката си. Освен ако не сте си търсили нископлатена, граничеща с благотворителността, работа като: шивачка, кравар, кранист, шлосер. И така нататък. Лошо няма – работа като работа, ама не и когато паричното й измерение е някъде между бедността и мизерията.

И така, стигнали сте до jobs.bg и по-малко известните му разновидности. Може би сега е моментът да уточня, че и аз съм минала по тоя трънлив път, така че приемете следващите изречения като съвет, откровение, знак на добра воля и прочие благородни самоинициативи от моя страна. Колко съм бяла и добра значи...

И ако/когато стигнете до ровенето в обявите за работа, ще установите следното нещо: неграмотни и идиоти има не само сред кандидатите за работа (присъстващите правят изключение по подразбиране, естествено). Неграмотни идиоти има и сред работодателите. Разбира се, ако сте от онзи тип хора, на които вярата в способностите на хората граничи с екстремизма на пичовете от „Ислямска държава”, можете да продължите да вярвате, че най-потресаващите тъпотии сред обявите не са плод на IQ със стойност около абсолютната нула, а на чувството за хумор на съответния работодател. Лично аз съм всичко, но не и оптимист-радикалист.

Все още си спомням един от първите си челни сблъсъци с подобен тип работодател. Обява за нещо засукано, което на практика си беше продавач в… Хайде да не правя реклама!... във верига магазини за офис-оборудване. Първо, обадиха ми се около година след като си бях пуснала CV-то и вече имах друга работа. Реших обаче да ида да видя колко точно са го закъсали, та са опрели до мен след толкова време. И второ, на интервюто „шефката” ме попита дали съм доволна от сегашния си работодател. Отговорих честно – доволна съм даже много, но ми е далечко мястото, та затова бих приела друга работа някъде по-наблизо. При което тя ме заби в девета глуха с признанието си, че имала практика да не наема хора, които са доволни от предишните си работодатели.

??????????

Признавам си, свари ме до такава степен неподготвена, че дори не ми мина през ума да попитам за мотивите й. Няма да навлизам в подробности относно терзанията си от тогава – само ще призная, че още търся смисъла, но явно по-лесно ще ми е да открия тайната на безсмъртието. Думата ми беше за обявите за работа.

Именно от сайтовете за работа разбрах, че ако искаш например да се пробваш като офис-асистент, далеч не е достатъчно да владееш стандартните офис-задължения като работа с компютър, телефон и кафе-машина. В някои случаи (поне един от личните ми попадения) за предимство се считаше умението за работа с… бормашина. Дума да няма, интересно ще да е във въпросния офис. Чак съжалявам, че не хванах мъжа ми навреме да ме светне относно тънкостите в работата с бормашина, зеге, канго, шлайф и каквото там още се сети.

Минало!

Любопитно ми е обаче как точно някои хора сядат да творят обява за работа. Например онзи работодател, който търсеше човек с „отличен италиЯнски”. Не е кой знае какво, съгласна съм. Случайна грешка… която обаче се повтаряше в продължение на цяла година отново и отново при всяко ново пускане на обявата. Не знам за вас, но на мен ми е някак страшно да си представя да работя за автора на тази точно обява.

Друг досаден навик, който значително намалява шансовете на работодателя да намери подходящия човек, е този да не се обявява заплащането. И се започва с едни напудрени панделки от сорта на „стимулиращо възнаграждение, обвързано с постигнатите резултати” (Не може ли просто да напише, че заплащането е на процент? И по подразбиране, процентът никога не е достатъчно висок.), „конкурентно възнаграждение” (Конкурентно спрямо какво? Спрямо минималната работна заплата ли, що ли…?), малко по-конкретното „добро/отлично възнаграждение” (Добро, добро… колко да е добро, щом не смее да го напише?!) и прочие вариации по темата.

Преди години в предаването „На кафе” Гала канеше още две свои дружки освен вездесъщата Джуджи. Та едната съм я запомнила и до днес. Мацката беше върло възмутена като работодател от факта, че при нея идвали хора за работа и още на интервюто видите ли питали каква заплата ще получават, ако тя ги наеме. Ма как може?! Що за наглост само?! Вместо да се интересуват от задълженията, които щяла да им стовари, те за пари питали!

Разбира се, че моментално споделих възмущението на въпросната бизнес-дама. Разбирах напълно драмата й. Никога не бих могла да проявя съчувствие към нахалника, дето си позволява да пита за пари – какво като му висят сметки, кредити и издръжки на деца на главата. Да питаш за заплата си е равносилно по лош вкус на това да питаш въпросната дама дали е в цикъл в момента или си е злобна вещица по рождение.

Но… както пееше Лили Иванова, „не всичко е пари, приятелю…”. Та и в обявите за работа е така – далеч не всичко е пари. Една значителна част от глупостите са свързани с изискванията към бъдещия труженик, а също и с условията.

Що е то „гъвкаво работно време” според вас? Понякога може и да е точно това, ама в 99,999% от случаите просто е друг начин да се каже, че ако търсите нормално работно време, хич даже не искат и да ви знаят. Виж, ако сте склонни да бачкате от 6:00 до към полунощ (за не повече от 500 лева!!! Важно условие!), и това – когато е сравнително спокойно, вие сте точното магаре. Пардон! Човек.

А, да. За уикенди и отпуски, ако дори си помислиш, хвърчиш навън по-бързо отколкото можеш да кажеш „да, шефе”.

Същите опасения горе-долу би трябвало да ви обземат, ако прочетете, че работата е в „млад и динамичен екип”. Първо, „млад” не винаги означава „млад” според обичайните стандарти. И второ, динамиката до голяма степен вероятно ще се състои в това да смогвате в рамките на работния ден да свършите работата на поне двама кибици освен вашата. И в никакъв случай да не претендирате за признание. То си е като да питате за заплатата на интервю за работа. Не на последно място бъдете готови да бъдете мразени. Все едно дали сте дали повод или не, ще ви мразят. Най-вече споменатите кибици, чиято работа ще вършите. Това си е част от задължителните точки.

Нещо като последно предупреждение в това отношение може да видите, когато в обявата фигурира и нещо от ранга на „работа във вече изграден/утвърден екип”. Това поне при мен винаги включва една червена лампичка. От опит знам, че това винаги означава едно и също – че във въпросния екип има по някой човек с представителни функции. Тоест човек на шефа, който е там просто защото…

• познава шефа отдавна
• е роднина на шефа или на жена му или е негов/а любовник/ца
• е майстор в четкането на его и в разни други неприятни задължения, свързани с душевния покой на шефа като например целуването на една точно определена част от телесата му

Мога и още да изброявам, но предполагам, че всеки от вас в някакъв етап от трудовата си биография е попадал на такъв тип, така че спирам с изреждането на достойнствата му.

Едно от най-озадачаващите според мен условия, на които попадам в девет от десет обяви, е „умение за работа с клиенти”. Тоест… какво умение по-точно? Да ги лъжа по-майсторски от циганка-гледачка? Или да владея висшата школа на момичетата от Desheli? Първото ниво го покривам, ако ситуацията го налага, но за второто ми липсва необходимата агресивност.

Един от по-лесните за тълкуване знаци е израза „работата е подходяща за студенти”. От ясно по-ясно. Много бъхтене за символични пари. Ама поне ще натрупате опит, главно в това да не очаквате нищо добро от бъдещи подобни обяви и работодатели.

Колкото до изискванията за уменията ви… Не че искам да ви отчайвам, но нямате особени шансове дори за „хигиенист”, ако не владеете поне два чужди езика писмено и говоримо, от които единият задължително да е пущу например (или някоя друга подобна екзотика), ако не сте експерт по физиология на членестоноги, по механика на тежкотоварни автомобили, развъждане на муфлони, аеронавтика, астрофизика и ядрена енергетика. Това са минималните изисквания. За предимство се счита опитът в корабостроенето, висшата мода и скай-дайвинга. Освен това трябва да сте максимум на осемнайсет години, с поне пет години стаж по специалността.

Или иначе казано, от вас се очаква да сте мултифункционален като ренде Бьорнер, за да ви поверят стирката и кофата с вода и да ви облекат в доверие, че ще се справите с отговорностите си.

И не на последно място…

Заплата… от 300 до 300 BGN. (Това – в случаите, когато работодателят в пристъп на безумно откровение изобщо я обяви.)

О-о-обаче!...

Да не вземете пък да си помислите, че ако случайно имате всички изброени по-горе квалификации, мястото ви е в кърпа вързано! М-не. Не е. Щото ако точно в тоз приказно прекрасен момент жената на шефа го изкомандва, че трябва да удари едно рамо на внучката на леля Тотка от третия етаж, нямате шанс, даже и да сте били до вчера първи капитан на междузвездния кораб „Ентърпрайс”. Нищо, че внучката е куха като две продънени лейки взети заедно. Внучката винаги е с предимство.

Те това е положението, Минке!

Препоръчваме ви и историята на Валя за женските тайни.

А ако и вие търсите работа, ето един сайт, който може да ви е полезен.