„ Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение“ – Астрид Линдгрен

Казвам се Надя и съм на 33 години. Завършила съм психология в Германия, където прекарах 10 години от живота си. По стечение на обстоятелствата се върнах в България и нито веднъж не съжалих за тази стъпка. Имам дъщеря на 3,5 години, моето най-голямо вдъхновение, покрай която се роди и страстта ми към ръчно изработените неща. Никога не съм си и представяла, че ще се занимавам с ушиването на детски играчки и кукли, но се оказа, че това е нещото, което наистина ми доставя удоволствие.
Идеята на сайта ми е да представя ръчно изработени играчки и кукли, които са направени само в един екземпляр, за да може всяко дете да има нещо неповторимо. Дори и да са с еднакви размери и вид, играчките винаги се различават (по цвят, по детайли, по аксесоари). Тази идея се появи в съзнанието ми, когато 3-годишната ми дъщеря се скара с нейно приятелче за едно плюшено кученце. Тогава се запитах, защо всички играчки трябва да еднакви? Не е ли по-лесно и забавно всяко дете да има уникална, лесно разпознаваема играчка?!

Ето моите съвети към всички начинаещи шивачи, които се вдъхновят за творчество:

1. Избирайте си лесни проекти.

Така няма да се обезкуражите още в началото. Захванете се с нещо простичко - например квадратна, декоративна възглавничка. При нея няма какво толкова да се обърка и ще се чувствате със сигурност по-удовлетворени, отколкото ако инвестирате много часове труд и нерви, а крайният резултат е плачевен.

2. Не бързайте!

Ако сте като мен (нетърпеливи да свършите и видите как се е получило) със сигурност сте се сблъсквали със ситуация, в която при цялото бързане сте пропуснали важен детайл или сте забравили важен шев. За себе си научих едно - да не бързам, да преглеждам различните скроени парчета по няколко пъти, наставям ги многократно, меря, шия внимателно.

3. Нарисувайте това, което искате да постигнете като краен резултат.

Дали ще е просто скица или завършена, оцветена рисунка няма значение. Важното е да видите как ще изглежда - така сте се доближили една стъпка по-близо до крайния резултат, защото вече имате изображението в ума си.

4. Три пъти мерете, един път режете!

Тази точка малко се припокрива с точка 2. Мерете, премисляйте, не бързайте! По-добре да прекарате 15 минути повече в плануване, отколкото да си спестите това време.

5. Сменяйте често иглата на шевната машина.

Иглите за шевната машина са просто консуматив! Не ги пестете. Правилото е да се сменя иглата след всеки проект. С нова игла първо шиенето е по-лесно, второ - шевовете са по-изчистени и красиви и трето - ще имате  по-малко проблеми като заплетени конци, неравномерни шевове и прочие.

6. Запознайте се подробно с функциите на машината си.

Това трябва да е първото, което трябва да направите, когато се сдобиете с бленуваната шевна машина. Прочетете внимателно упътването и го дръжте наблизо, така че във всеки момент то да ви бъде от помощ. Вземете пробно парченце плат и експериментирайте, за да видите кой бод как изглежда и как се постига.

7. Изберете подходящи като материя платове.

Като начинаещ хоби-шивач може би е най-разумно да започнете проекта си с памучен плат с минимална еластичност и разтегливост. Оставете материи като сатен, ластични платове, органза, шифон и прочие за по-късен етап, когато вече имате повече опит и няма да се разочаровате. Конците и иглите са от първостепенно значение, когато става дума за платове. Тънките, памучни платове се шият с по-тънки игли (70, 80), а по-дебелите платове - с по-едри. Така ще постигнете оптимален резултат.

8. Почиствайте периодично машината.

Това трябва да се превърне в рутина. По време на самото шиене от плата се отделят много миниатюрни мъхчета, които впоследствие (ако не биват почиствани) могат сериозно да затруднят и влошат работата на шевната ви машина. Периодично отваряйте капачето под крачето и почиствайте с четчица събраните мъхчета и конци. В упътването на машината трябва да е описано подробно как се сваля капачето и как става самото почистване.

9. Гладете!

Въпреки че може би ви изглежда по-скоро като затруднение, с времето ще установите, че гладенето е по-скоро улеснение на целия процес. Прегънатите и изгладени краища на плата се шият много по-лесно (и равномерно), а и крайният резултат изглежда в пъти по-добре. Преди да отрежете разкроения плат е важно той да е добре изгладен, за да може кройката да бъде възможно най-добре пренесена върху плата и след това изрязана.

10. Шийте, шийте, шийте!

И не на последно място - шийте, колкото се може повече. Упражнявайте се, експериментирайте, забавлявайте се! Защото всичко трябва да бъде забавление, за да се получи добре. Сами ще се убедите, че след всеки ушит проект ставате все по-добри и нещата, които са ви плашили отначало, сега ви изглеждат като детска игра.

А как започнах аз?

Извадих шевната машина, грабнах няколко умалели бодита от бебешкия период на дъщеря ми и набързо уших първия заек. Резултатът не ме впечатли особено, като се имат предвид раздалечените крака, несъразмерните ръце и уши, приличащи повече на кучешки. Но дъщеря ми го хареса от пръв поглед. И въпреки, че не го осъзнавах тогава, с този заек се роди моят ентусиазъм и любовта към ръчно ушитите играчки. Последваха още 8 заека и 4 котки, докато със сигурност разбрах, че това е нещото, в което искам да се усъвършенствам и с което искам да се занимавам. Започнах да изпробвам различни техники, както и да експериментирам с форми, платове и аксесоари. Сама си чертаех кройките и си рисувах шаблоните, защото така ми беше в пъти по-лесно, отколкото да използвам готови. Винаги ушивах по един прототип на играчка, който получаваше дъщеря ми и ако той „оцелееше“, значи беше издържал теста за издръжливост и можеше да бъде ушит и за други деца. Имах толкова много идеи за играчки в главата, които исках да реализирам, а мястото в детската стая намаляваше драстично. Тогава реших, че ми трябва онлайн магазин, където да представя творенията си на широката аудитория. Избрах за име на нещата си Fairy Ribbons (“Приказни панделки“), защото ми звучи забавно и свежарско, а забавлението е в основата на всичко, което правя. Интернет страницата и магазина направих сама (с много четене и достатъчно инвестирано време всичко се получава и няма невъзможни неща). Тогава все още не знаех дали ще има интерес към творенията ми и дали си струва да инвестирам. Но още с първите поръчки, колебанията ми се изпариха, а съобщенията от доволни клиенти правят деня ми стократно по-хубав и ме мотивират да дам още повече от себе си.  
Старая се да измислям нови неща за всякакви възрастови категории, като например сензорните кубчета, които са предвидени за най-малките и които подпомагат развитието на фината моторика. Всички творения са изработени от качествени памучни платове, а всички останали материали, използвани за появата на играчките, са напълно безвредни. Играчките са меки, забавни, шарени, ушити с много въображение и внимание към детайлите и с идеята да станат любими и верни приятели на новите си притежатели.

Благодарение на моя близка приятелка, за която направата на детски аксесоари за коса е любимо хоби, успях да разширя разнообразието на ръчно изработени неща в онлайн магазина. Нейните страхотни диадеми, фиби и ленти за коса придават завършен и незабравим вид на визията на всяка малка госпожица. А чрез органайзерите за фиби, във вид на приказни герои, майките вече няма да се притесняват за хвърчащите из детската стая аксесоари.

Отскоро реших да споделям знанията си в блог (който предстои съвсем скоро да бъде допълнен с много нови и интересни теми) на интернет страницата си, защото съм на мнение, че за шиенето като цяло има прекалено малко съвети и напътствия на български език в Интернет. Стремя се всичко да е написано просто и ясно, както и на достъпен език, за  да окуражи (вместо обезсърчи) хоби-шивачите. Иска ми се също повече хора да имат смелостта да следват мечтите си, защото както казва Конфуций: „Изберете работа, която обичате и няма да ви се наложи никога повече да работите.”

Ако описанието на това, с което се занимавам, ви е заинтригувало, можете да посетите онлайн страницата www.fairyribbons.com, където да разгледате наличните творения. Във Фейсбук съм направила страницата FairyRibbonsToys, където да имам по-близък контакт с почитателите на играчките ми (умишлено не използвам думата „клиенти“, защото ми звучи много сухо и отдалечено от идеята ми). Там редовно организирам игри с награди и там е в пъти по-лесно да представям новите попълнения на Fairy Ribbons. До скоро и не спирайте да мечтаете!

Напълно е възможно да издържиш матурата и да запазиш разсъдъка си, ако организираш дните преди изпита така, че да извлечеш максимална полза за подготовката и здравето си. При това - да го направиш с удоволствие.
Кои са различните стратегии и какви са плюсовете и минусите им?
 
Атака в 6 без 5
Привържениците на този „метод“ твърдят, че: „в деня преди изпита, трябва да се заредиш максимално с информация“ (още повече, че не си го направил, когато е трябвало). В случая може да се разчита само на краткосрочната памет. Някакъв шанс да успеят имат тези, които са с математическо мислене, добра памет и логика. Но като цяло не е продуктивен. Все пак обемът на паметта ни е ограничен и тя, за съжаление, не винаги се подчинява на нуждите ни. Ако в продължение на 24 часа зареждаш главата си с информация, рискуваш да претовариш паметта си и това може да ти изиграе лоша шега. Информацията, която „се е закачила“ в последния момент, може да не „изплува“ навреме. Напълно възможно е да погледнеш теста и да установиш...че нищо не си спомняш. Или просто да започнеш да бъркаш цифри, дати и формули.

За да издържиш успешно изпита, е много важно да не прегориш преди старта. Ако си вложил твърде много усилия в подготовката в последния момент, може в най-важния ден да се окажеш опустошен. Да нямаш нито емоционални, нито интелектуални сили. Затова е най-добре все пак системно да отделяш не повече от 3-4 часа дневно, при това част от времето да бъде предназначено за преговор на това, което вече си учил.

Лежерно настроени
„В деня преди изпитите изобщо не трябва да се занимаваш с подготовка, за да може мозъкът да „почине“.
Като цяло това не е лоша стратегия. Но се предполага, че в продължение на година все пак си учил. И ако в последните 1-2 месеца си се съсредоточил в решаване на тестове, вече имаш формирани навици и не е необходимо да повтаряш едно и също.

Тази стратегия се препоръчва от доста преподаватели. При нея се разчита на дългосрочната подготовка на ученика. 

Любители на адреналина
„Прекаленото спокойствие преди изпитите не е добър знак. Стресът активизира паметта и е по-лесно да се концентрираш. Нахъсването е важно. "

Тези, които твърдят, че това е вярно, вероятно са имали някакъв успех, когато след дълго нервничене са издържали блестящо изпита си. Затова са стигнали до въпросния извод. А всъщност са успели, защото много добре са се подготвили. Искаш или не, стресът преди изпит ще се появи и е добре да се опиташ да го снижиш, вместо да го подгряваш допълнително. Макар че има истина в това, че в състояние на стрес по-лесно се концентрираш. Но когато става дума за стрес в рамките на нормалното. Ако си твърде напрегнат, ще се изтощиш и няма да успееш да се възстановиш - нарича се "прегаряне". Затова е много важно фазата на изпита да не съвпадне с фазата на емоционално изтощение.

Това, разбира се, не означава, че едва ли не имаш нужда от успокоителни, за да се справиш. Напротив, подобни препарати снижават концентрацията на вниманието и забавят умствената активност като цяло.

Стратегията на суеверните
Някои са склонни да търсят тайнствени знаци и съвпадения. Един облича късметлийската си блуза, друг пък не се бръсне, за да не прекрати успешната си серия, трети смята, че точно „онова“ бижу ще му донесе късмет. Това е част от ритуала им за успех. Подобни предмети и ритуални жестове помагат да се съсредоточиш и успокоиш едновременно. Те като че ли сигнализират на мозъка ти: „Всичко е наред. Ще успееш.“ 

Но суеверията сработват само, ако си подготвен. 

Паникьорите 

Ако си от тях, да се опитваш да се успокоиш: „Всичко ще бъде наред!“ е безполезно. Ако не умееш да релаксираш, можеш да опиташ с един парадоксален подход – „техника на най-лошия изход“. Казваш си: „Аз ще се проваля. Добре. Какво ще стане после? Ще свърши ли животът ми?“.

Опитай се да си представиш детайлно вариантите при най-лош развой на събитията. Ще разбереш, че от всяка ситуация има изход и нивото на тревожност ще спадне.

 Перфекционистите

Склонните към перфекционизъм и черно-бяло мислене „ако не съм най-добър, съм пълен неудачник“ е добре да знаят, че успяват не тези, които са максимално мотивирани.

Здравословно е да допуснеш възможността, че резултатите ти може да не са най-добри, но са приемливи: „Бих искал да получа на теста 100 точки, но и 80 са добър резултат.

Материала подготви Янка Петкова

Как се отглежда математически гений можете да прочете тук, а всичко важно за матурите ще намерите в тази статия.

Детският плач може да изразява цяла палитра от емоции.

Как да се ориентираме сред тях и коя е правилната реакция?

Детската истерия е „любима“ тема за много от нас. Как да се справим с нея е обсъждано неведнъж. Под „истерия“ разбираме оня продължителен силен рев, който е в състояние да изкара от релси дори ветеран в отглеждането на деца.
В подобна ситуация е много важно да открием истинската причина за плача. Преди да предприемем каквото и да било, трябва да сме наясно с какво си имаме работа: дали става дума наистина за истерия или е някакъв реален проблем.

Детето реагира с плач основно в три случая:

-        -  когато изпитва физическа болка

-        -  когато изпитва мъка: загубило е нещо, от нещо е било лишено, някой го е обидил, не се е справило с нещо

-        -  когато изпитва страх

Какво да правим, ако плачът е от болка?

Да бъдем до детето, да не му пречим да се освободи от емоциите и от физическата си болка. Можем да го прегърнем, да го хванем за ръка, за да усеща близостта ни, докато страда.
Психолозите съветват да не сме твърде активни в успокояването, защото това може да прекъсне естественото освобождаване на тревогата.

Практиката е доказала, че не са продуктивни фрази от типа: "Нали ти казах?", "Сам си си виновен!", "Който не мисли…." 

Първо, в такъв момент детето не ни чува, защото го боли. Второ, то има нужда от подкрепа, а не от критически анализ на случилото се.

Какво можем да му кажем? Нещо подобно: "Знам какво ти е.", "Поплачи си, ще ти олекне!", "Сега ти е мъчно, но обещавам, че скоро ще ти мине!", "Ще се справиш, мама е тук!".

Ще помогне, ако го оставим да плаче колкото иска. Ако не го успокояваме прекалено настойчиво и не омаловажаваме мъката му, плачът по-бързо ще спре. С плача детето се освобождава от мъката, обидата, страха си. Той, колкото и да е странно, отнема болката. Все пак е естествен процес, даден ни от природата, който има много важна функция за освобождаване на душата и тялото от болка и мъка.

Какво да правим, когато детето плаче от мъка или страх?

Пак е най-добре да го оставим да се наплаче. Трябва да му посветим вниманието си изцяло, да му покажем и кажем, че го обичаме. Да му признаем, че и на нас ни се е случвало същото. А по-късно дори да му разкажем своята история. Ако не подценяваме чувствата му и значимостта на това, което му се е случило, тъгата ще си отиде със сълзите и ще се превърне просто в спомен, в опит. Когато детето плаче при раздяла, най-добрата реакция не е да го захвърлим и да бягаме. Трябва да му обясним къде отиваме и че скоро ще се върнем. В противен случай може да се почувства изоставено. Когато детето тръгва на градина, е добре да си направим малък ритуал на раздяла, който ще му вдъхва сигурност. Тук е мястото на детската учителка, която следва да помогне и да успокои детето, че мама скоро ще се върне за него и че го очаква весел ден на игри и интересни занимания.

Защо е нужен плачът?

Защото намалява физическата болка и подпомага по-бързото заздравяване на раните, колкото и невъзможно да ни се струва това.
Защото чрез него детето се избавя от мъката.
Защото помага за преодоляване на страха.

Нашата адекватна реакция ще помогне на детето да се освободи от тези негативни емоции и тя е:

- признаване на чувствата му

- разбиране,

- съчувствие

В никакъв случай омаловажаване, пренебрегване, гняв.

Понякога плачът преминава в истерия
Това е оня силен рев, който детето използва, за да ни манипулира и да получи желаното.

Как можем да се справим с истерията?
Основната ни грешка, като родители, е че ние самите не можем да се справим с чувствата си в подобен момент. Бурните ни емоции само влошават ситуацията. Добре е да запазим спокойствие.
Има някои техники, които могат да ни помогнат.

Малък тренинг за вбесени родители

1. Да направим три бавни вдишвания и издишвания. Когато сме ядосани, дишането става често и накъсано. Така мозъкът дава команда за защита, нападение или отбраняване. Това е древен природен механизъм за оцеляване. Ако в подобна ситуация започнем да дишаме бавно, заработва обратната връзка – тялото дава сигнал на мозъка, че всичко е наред и чувствата постепенно се нормализират. Тогава вече сме в състояние да говорим с детето спокойно.

Друг метод е да броим отзад напред. Но числото трябва да е голямо, опитът показва, че броенето до 10 не работи, защото е автоматизирано.

2. След като сме нормализирали дишането, е време да покажем на детето, че истерията няма да му донесе успех.

Можем да кажем например следното: „Разбирам какво искаш, но няма да ти го дам. Може да плачеш, но няма да променя решението си. Когато се успокоиш, ще поговорим за това.“

Много често подобни сцени имат свидетели. Това не бива да ни принуждава да променяме позицията си. Истерията пред публика нищо не променя. Можем спокойно да действаме по гореописания начин.

3. Да бъдем последователни! Ако сме казали веднъж, че мъникът няма да получи исканото, трябва да сме непреклонни. Да следваме решението си. Когато детето разбере, че с такива сцени не постигат желаното, ще престане да ни манипулира с рев.

Тук можете да прочетете как мама нинджа се справя с тантрумите на Алекс, когато влезе в режим "Сатана". А ако не ви се чете цяла статия, с една дума отговорът е ТРУДНО!

Материала подготви Янка Петкова

Най-големият форум за бъдещи и настоящи родители у нас ще се проведе на 13 и 14 май в Sofia Event Center. Събитието, организирано от здравния сайт Puls.bg, ще даде актуална информация по важните въпроси, свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето. Водещи медицински специалисти ще споделят опита и знанията си, като в събота, 13 май, темите ще бъдат насочени към бременността и раждането, а в неделя, 14 май – към грижите за новороденото и здравето на детето. Всички участници могат да задават въпроси към лекторите.

Бременността и хормоналното пренастройване на организма, както и възможните оплаквания, са във фокуса на лекцията, която ще даде старт на форума. По темата ще говори д-р Веселина Яначкова. Стоматологът д-р Цветелина Дучева ще обърне внимание на най-честите проблеми, свързани със здравето на венците и зъбите по време на бременността.

Панел „Раждане“ ще подготви бъдещите майки за важния момент с ценни съвети от акушерката Елена Василева и акушер-гинеколога д-р Мария Юнакова. Председателят на Алианса на българските акушерки Емилия Казълова ще разкрие предимствата на раждането с акушерка, а бъдещите родители ще получат и ценна информация за възможностите за даряване или съхранение на стволови клетки.

Новороденото е във фокуса на лекциите в неделя, 14 май. Сесията ще открие неонатологът д-р Радка Масларска, а Йонка Петкова от Алианска на българските акушерки ще даде полезна информация за грижите, които трябва да се полагат за новороденото след изписването.

Темата кърмене отново ще има силно присъствие на форума. Тази година Д-р Виолета Божилова и д-р Младен Младенов от Първа АГ болница "Св. София" ще обърнат специално внимание на мастита.

Важна тема е и детското зрение. Кога за първи път трябва да се планира консултация при очен лекар ще стане ясно от лекцията на д-р Григор Лалов. Всичко за никненето на зъбите при бебетата посетителите ще научат от д-р Таня Барашка. Специална тема ще разгледа и етапите на нервно-психично и физическо развитие при детето от 0 до 3 г., а лектор е д-р Йордан Георгиев.

Панел „Емоционалният свят на детето“ е в ръцете на изявени психолози. Етапите на ранното детство ще разгледа Валентин Стоилов. За съня на децата ще говори Светлана Димитрова, а дали децата променят динамиката на семейните отношения ще коментира Деница Банчевска.

По време на форума ще станат ясни победителите в класацията на Puls.bg „Специалистите, на които имам доверие“, а корицата на наръчника ще покаже кой спечели конкурса Фото Puls. За посетителите са предвидени и много награди в томбола. Организаторите на „Форум бременност и детско здраве“ от Puls.bg отново са предвидили детски кът, зона за кърмене и зона за повиване. Традиционно събитието включва и изложбена част с най-новите продукти и услуги в помощ на настоящите и бъдещи родители.

Шестото издание на „Форум бременност и детско здраве“ се провежда с подкрепата на: Cryo Save, Philips Avent, Mutsy, Медицински комплекс „Д-р Щерев“, Дентална клиника „Medical Dent”, Биорегенерация, Dove Baby и Дентална клиника „Петър Дучев“.

Входът на „Форум бременност и детско здраве“ е безплатен.

Еднакви, еднакви, колко да са еднакви…След първите пет минути разбираш, че тези огледални образи, близнаците, са ярки индивидуалности. Много са изкушените родители, които поддържат видимата прилика, търсейки в това някаква специална естетика. Но дали е по-добре да ги гледаме като едно или да подчертаваме по всеки възможен начин, че са индивидуалности? Нека разберем.

Преди години, темата за особеностите в развитието на близнаците не се коментираше особено. Смяташе се, че те преминават през същите етапи, през които преминава и детето, което няма близнак. Единствено резултатите от „сравнителния“ анализ показваха, че когнитивните и психически функции през първите години при тях закъсняват средно с 6-10 месеца. Те по-късно познават себе си в огледалото, по-късно усвояват речта, по-късно се научават да мислят абстрактно и т.н. А споменатото „закъснение“ в развитието се обяснява с това, че до определен момент дотолкова се „сливат“ един с друг, че не се възприемат като отделни личности. Може би затова не взаимодействат с околния свят толкова активно, колкото помежду си.

Винаги заедно

Между близнаците винаги има тясна емоционална връзка. В ранното си детство те се възприемат като едно цяло, в по-късна възраст това се превръща в способност да се „усещат“ и разбират без думи. Представките за възникване на толкова силна привързаност са заложени още преди раждането, в периода на вътреутробно развитие. Когато детето е едно, то се ориентира изключително по майка си: чува биенето на сърцето й, благодарение на хормоналния обмен се учи да откликва на емоциите й. След раждането тези полезни навици помагат на двамата да чувстват по-добре заедно.

С близнаците е друго. Те чуват не само майчиното сърце, но и сърцето на другия до себе си. Все пак, за да се устроиш някак в тясното пространство, трябва да се съобразяваш със „съквартиранта“ си. Така от най-ранна възраст, животът „рамо до рамо“ принуждава близнаците да се приспособяват и адаптират към потребностите на другия. Това е основната причина за „сливането“ им след раждане – силната психологическа зависимост един от друг. Едва появили се на бял свят, те вече се чувстват комфортно един с друг, съществуват в свой собствен свят, общуват помежду си на собствен език. Може би точно тази силна връзка е причина по-късно да не си съперничат за вниманието на родителите, но това не значи, че помежду си не се конкурират почти непрекъснато.

Ако родителите им се стремят да подчертават само сходството помежду им, без да отчитат индивидуалността на всяко от децата, тази силна връзка укрепва още повече. А ако не им се отдаде да преодолеят симбиозата, в която съществуват, зависимостта им един от друг пречи да намерят себе си. Затова често един без друг близнаците не могат да функционират пълноценно. 

Детската градина и училището
Ако двойката се развива хармонично и няма силна емоционална зависимост помежду си, психолозите съветват децата да бъдат дадени в различни групи и класове в детската градина и училището. Ако обаче тази емоционална зависимост вече е формирана, това не е добра идея. Разделянето им се превръща в тежко изпитание и дори може да им нанесе психическа травма.

От раждането до втората година

Развитието на близнаците минава през няколко етапа. Периодът на пълно сливане продължава от раждането до двегодишната им възраст. Дотогава те се възприемат като едно цяло. Братята и сестрите в тази възраст са идеални партньори в общуването и игрите. Това е не само естествено, но и необходимо за оцеляването им. Благодарение на тази симбиоза родителите също се отнасят към близнаците като към едно цяло. Нито майката, нито бащата съзнателно, или не, биха желали да ощетят едното си дете за сметка на другото. За да останат безпристрастни, често им се налага да игнорират индивидуалните потребности на децата и да се грижат за тях по една и съща схема и режим. Единият близнак иска шише с мляко, получава и другият. Кърмят ги, къпят ги, извеждат ги на разходка заедно не само защото е по-практично и спестява време. Но това все пак не означава, че в първите години от живота си близнаците не се нуждаят от индивидуален подход. Напротив – колкото по-рано родителите им се отнасят към тях като към отделни личности, толкова по-леко ще протече и етапът на емоционално разграничаване в бъдеще. 

За да почувстват своята автономност, на близнаците им е нужно време. Освен това им е важно да преодолеят силната си психологическа зависимост един от друг. И главна роля за нормалното протичане на тези процеси имат родителите. 

Съвети на психолога 

Конкретните стъпки в първия етап 

1. Персонално обръщение: „Гошко, хайде да се къпем! Митко, хайде да се къпем“, а не „Гошко, Митко, хайде в банята!“, както много често се случва. 

2. Различни дрехи. Към избора на гардероб също трябва да се отнасяме сериозно. Повече родители на близнаци предпочитат да ги обличат еднакво. Това е много мило и забавно и често се превръща в игра за възрастните. Според психолозите обаче, това увлечение не е съвсем безопасно. В първите седмици и месеци, докато близнаците са съвсем малки, няма особено значение дали са облечени еднакво или различно. Но съвсем скоро те започват активно да опознават света и да забелязват дрехите си. Ако през по-голямата част от времето са облечени еднакво, това състояние на симбиоза, в което се намират изначално, става още по-устойчиво. Гледайки своето точно копие, в същите дрехи, те все едно виждат собственото си отражение в огледалото и несъзнателно започват да възприемат брат си или сестра си като неотменна част от себе си. Ако този навик на родителите продължи и в по-късна възраст, може да възникнат проблеми. Свободата да избереш с какво ще си облечен е първата крачка към самостоятелност за всеки от близнаците, възможност да действаш независимо, без да се съобразяваш с другия.

В идеалния случай е най-добре близнаците да са облечени различно още от раждането си. Така има повече шансове, когато поотраснат да не възприемат това обстоятелство като норма и няма да искат да им се купи това, което е било взето на братчето или сестричето им. Различните дрехи подчертават и разликите в темперамента на всяко от децата. Чрез тях те имат възможност да проявят себе си, характера си, независимо един от друг.

3. Различни интереси. Стремежът да се приравняват близнаците не само в грижите, но и в увлеченията им е друга масова грешка. Понякога родителите не задоволяват индивидуалните особености на децата си, просто защото нямат възможност да го направят. Затова близнаците заедно рисуват, слушат приказки или гледат филмчета заедно. После ги записват на един и същ спорт или учат един и същ инструмент и т.н. Изключително грешен подход. Не бива да забравяме, че близнаците си приличат само външно. Характерът, темпераментът, интересите и увлеченията ми не съвпадат.

Езикът на птиците
В общуването помежду си, повечето близнаци използват свой собствен език. Добре би било родителите им по-често да се заслушват в тези „разговори“. Така ще успеят да уловят „кодовите“ думички и да се включат в диалога, назовавайки нещата с истинските им имена. Разбира се, ненатрапчиво и без раздразнение.

 Втори етап

Между 2-та и 6-та година близнаците започват да се отделят постепенно един от друг. Да се осъзнават като личности, но все още се сравняват помежду си. На този етап работи принципът на противопоставяне: качествата и желанията на единия буквално допълват чертите и интересите на другия. Родителите вземат активно участие в този процес, често поставяйки етикети: „Гошко е по-буен, докато Митко е спокойно дете.“. Точно в този период между близнаците възниква съперничеството. За да придобие независимост двойката трябва най-сетне да се раздели. Тази потребност води до сериозна конкуренция. Всеки от близнаците иска да бъде обичан от мама и татко, независимо от братчето или сестричето. Има и случаи, в които на тези двамата изобщо не им се иска да се разделят, комфортно им е да съществуват в симбиоза. Тогава е възможно да възникне истинска драма, почти като в съпружеска двойка на границата на развода. Тоталното противоборство или прекомерната близост са сигнали за един и същ проблем – че единият (или и двамата) изпитва трудности с идентификацията си.

Ако родителите не се опитват да пресекат опитите на децата да изяснят кой от тях е „главен“, единият близнак по правило става „водач“, а другият „подчинен“. По-нататък тези отношения укрепват емоционалната връзка помежду им и пречат на единия от тях да се реализира самостоятелно. Водачът може да стане по-успешен, а воденият да се задоволява с второстепенни роли.
Ако възрастните се намесват грамотно в конфликтите и регулират общуването помежду им, конкуренцията стихва и започва социализацията. Децата отиват на детска градина или на училище, където учат самостоятелно един от друг. 

Съвети на психолога

За да се избегне формирането на тандем „водещ-подчинен“, родителите трябва да поддържат атмосфера на  равнопоставеност и да не правят несъзнателно от единия „главен“. Важно е да забележат кой в коя област се справя най-добре и да позволят на децата да се редуват кой да бъде „главния“: „Гошко ,ти играеш много добре футбол, покажи на брат си как да вкарва голове.“ Или „Митко, ти рисуваш много хубаво, помогни на брат си да направи картичка за баба.“ По същия начин могат да се контролират и игрите между близнаците, още една област, в която съперничеството се проявява максимално.
Всяко дете трябва да има свое лично пространство: ъгъл в стаята, свое креватче, свой рафт в шкафа, своя масичка за писане и дори свои играчки (освен общите). Когато всичко е общо е много трудно да се възприемаш като отделна личност.

Колкото по-голяма част от времето си децата прекарват разделени, толкова по-големи са шансовете да придобият автономност. Затова, ако обстоятелствата позволяват, родителите трябва да се стремят да прекарват време насаме с всеки един от близнаците поотделно. Мама може да отиде с единия на куклен театър, а тате да заведе другия да поритат в парка.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Parents

Дете, тийнейджър, възрастен – какво ни кара да се държим глупаво през различните етапи от живота си? Анализ на нашия идиотизъм – осъзнат или не.

Основни положения
Най-глупава възраст няма: във всяка има реални причини, които ни заставят да мислим и действаме неадекватно.
Глупавото поведение е сигнал, който говори за вътрешни конфликти. На всеки от нас се случва да сглупи. Това е в природата ни. Понякога дори е по-удобно да се скрием зад „маската“ на глупостта.

Кой от нас е завършен глупак? Никой, разбира се. Всичко зависи от това, кой прави това заключение. Глупостта е субективна оценка и рядко има пряко отношение към интелектуалните особености на човека, когото са нарекли глупак. В психологията термин „глупав“ не съществува, за разлика от „тревожен“, „мнителен“, „хиперактивен“. Но пък тя се занимава с факторите, които ни карат да оглупяваме: прекомерната опека на родителите, която забавя развитието на детето; разсеяността на тийнейджъра и „обърканата“ преходна възраст, която го принуждава от глупост да крие чувствата си; душевните катаклизми при възрастния човек го предизвикват понякога да се „върне в детството“. Глупостта се проявява като резултат от несъзнателните ни конфликти, тя ни пречи за опознаваме новото, да мислим, да живеем и общуваме с другите.

Детството: малки странности, големи очаквания
В своят знаменит труд „Анализ на фобията на едно петгодишно момче“ Фройд анализира историята на малкия Ханс, който след раждането на сестра му, неочаквано започнал да се страхува от коне. Лягайки си вечер, плачел от страх, че Конят можел да дойде при него през нощта. Сутрин отказвал да излиза на разходка, защото Конят можело да го ухапе. Всичко това се струвало глупаво на родителите му. Но Фройд стигнал до извода, че този страх на Ханс е симптом на невроза. Детето твърде много обичало майка си и несъзнателно се бояло, че баща му (по стечение на обстоятелствата асоцииран с кон) ще го накаже за това.
Откривайки феномена на детската невроза Фройд променил представата за глупаво поведение на децата. Станало ясно например, че детето, което е твърде привързано към майка си с порастването продължава да се държи като „бебе“, защото е сигурно, че тя очаква от него точно такова поведение. За да стане наистина възрастен и самостоятелен човек то трябва да се откъсне от майка си, да престане да се „държи за полата й“.

Психоаналитичният поглед позволява по друг начин да се тълкуват и някои затруднения в училище. Ако в семейството например има някаква тайна, детето усеща това. В подобна ситуация неговите неуспехи в училище могат да бъдат послание към родителите: „щом нямам право да знам, че дядо ми не е истински баща на моя татко, тогава нямам право и да се уча да чета.“ Неговият отказ да стане „по-умно“ е несъзнателна стратегия насочена към защита на семейната тайна, колкото и нелогично да ни изглежда това.
„Глупави“ често се оказват разглезените деца, чиито желания се изпълняват, още преди да са изречени. Известната психоложка и психоаналитик Франсоаз Долто разказва следния анекдот: „Едно дете, на възраст, в която връстниците му вече отдавна говорели, продължавало да мълчи. Това силно притеснявало семейството му. Един ден, по-време на хранене, внезапно поискало сол. Изумените му родители го попитали: Нима ти можеш да говориш? - Разбира се – казало детето - но досега солта никога не е липсвала на масата.“

Юношеството: тази шантава, непредсказуема възраст
Най-идиотският (за околните) период, е времето когато детето следва импулсите си, без да се замисля за последствията. „Мозъкът на подрастващите се променя толкова бързо, колкото и тялото им и временно „загубва“ някои свои функции“ – казва Мари Банич, психолог, професор от Университета в Колорадо. Тя дори дава научно обяснение на тази временна „загуба на разсъдък“ при пубера. В предния мозък, както и в другите зони отговарящи за самоконтрола и избора на стратегия в поведението, се формират множество случайни невронни връзки, които могат мигновено да се разрушат. Информацията, която е била асимилирана чрез тези връзки се губи. Тийнейджърът буквално балансира на границата между детството и зрелостта. Дори в най-тривиалните ежедневни ситуации той може да бъде разсеян и да се държи неадекватно – старите модели на поведение са загубени, а нови още не са формирани. Всичко това му пречи да опознава нови неща, да мисли адекватно и да действа, да живее и общува нормално с останалите.
„Глупавото поведение на пуберите може да бъде и защитен механизъм, чрез който те се предпазват от прекалено силни преживявания – допълва психоаналитикът Ксения Корбут.- Тийнейджърът надява „маската на глупака“, за да се предпази от тревога, твърде силни емоции и така възстановява вътрешното си равновесие. Тази маска му помага и в непривични ситуации. Затова, влюбвайки се, става неадекватен, тормози момичето, което харесва, защото се страхува, че околните ще се досетят какви са истинските му чувства. Държи се като шут, в старанието си да прикрие вълнението си. Кога ще му „дойде акъла“? Когато  свикне с ролята на възрастен, а това означава да се научи да прави избор, да взема решения, да изгради своя идентичност, тоест да си намери мястото в тоя свят. Всъщност на всеки от нас понякога се случва отново да се почувства нелепо като тийнейджър - обикновено когато попаднем в неловка ситуация, когато се чувстваме не на място. Нелепа шега по време на важна среща, на която се обсъжда тема, по която сме некомпетентни; глупаво хилене или обратно - внезапно непреодолимо онемяване при влюбените – всичко това е ехо от периода на „пуберската глупост“.

Зрелостта: как ставаме „стари глупаци“
Типичните детски и юношески глупости минават бързо. Когато детето среща разбиране и причините да се държи неадекватно изчезват. То продължава да расте и да се развива, без последствия за психиката му. Но ако никой не е чул мълчаливия му призив за внимание, неврозата може да го завладее за дълги години, укрепвайки в характера му „нелепи черти.“
Един „превърта“ в главата си една и съща мисъл до безкрайност, друг пък избягва дупките в асфалта по някаква неразбираема причина и така проявява неврозата, натрапчивите мисли, фобиите си..

Досадата, глупавото „зацикляне“ върху детайли, сред които ти убягва главното, празнодумието – всичко това са проявления на невроза, заради която човек изглежда глупаво. Такива хора имат болезнена необходимост да контролира околните. Всякакви възражения и спорове с такъв човек са непоносими за него: неговата дума задължително трябва да е последна; смята, че всички останали са глупаци, но самият той няма подобно усещане за себе си.

Зависимостта от майката или бащата е източник на интелектуална изостаналост, тя пречи на децата (впоследствие на възрастните) да мислят самостоятелно и да отдават предпочитание на собствените си ценности.Всеки от нас навярно ще се намери следа от поне една подобна черта, затова всички ние, в една или друга ситуация, се чувстваме глупаво. И това не е по наша вина – ако забелязваме собственото си „сглупяване“, ще се стремим да отстраним причините за това.

Какво значи да се държиш глупаво?
Да не попаднеш в контекста на ситуацията. Било то общуване или някаква дейност. Ситуацията винаги има определени изисквания към нас. Ако ние им отговорим правилно, се държим умно. Ако не (например кандидатстваме за работа, а дори не знаем с какво се занимава компанията) постъпваме глупаво. Глупостта е несъвпадение на нашето поведение или думи на това, което изискват интересите ни, ситуацията и очакванията на околните.

Кой най-често сглупява?
Който е склонен да се държи в разрез с контекста. Такива хора са истериците. Те са демонстративни, държат постоянно да са център на внимание, затова манипулират околните. И доколкото във всяка ситуация се държат по един и същ начин, често преиграват и изглеждат неадекватни, странни, глупави в крайна сметка.

Кой тогава е буквално глупак?
Има хора които са такива по рождение. Те са инфантилни, мислят в шаблони, имат бедна фантазия и занижен интелект. Първоначално се чувстват зле, но с времето се приспособяват, ръководейки се от малкото навици и истини, които им се е отдало да разберат в детството. Поведението им е стереотипно, не виждат по-далеч от това, което им е познато, независимо от случващото се наоколо. Но най-забележителен е техният патос: те са щастливи, когато извършат поредната глупост, когато изрекат поредната баналност и точно с това дразнят околните, които мислено ги назовават „кръгли глупаци“.

Материала подготви Янка Петкова

Използваните кадри са от филма "От глупав по-глупав"
Източник: Рsychologies

Отдавна мина времето, когато всяко второ момче искаше да стане космонавт, а момичетата мечтаеха да са балерини или…учителки. Никой вече не гледа към Космоса, който беше милитаризиран, за балерините се разчу, че страдат от анорексия. Учителската професия пък дотолкова загуби престиж, че сега се молим да са здрави пенсионерите, които покриват пробойни с липсващи специалисти и поощряваме със стипендии студентите, които биха се насочили педагогиката.

Светът толкова бързо се променя, че може да се окаже, че това, които възнамерявате да учите, е остаряло преди да сте започнали. Едни професии отмират бързо, други стават популярни временно, но дали ще бъдат актуални след 5-10 години трудно може да се прогнозира. Компаниите, които се занимават с кариерно проучване обаче посочват кои са най-търсените и най-добре платените специалисти. От тях можем да се ориентираме в тенденциите по света, в Европа и у нас.

По време на Световния икономически форум миналата година бяха представени професиите, за които има търсене на пазара за работна ръка и заплащането е добро – средно 57 700 долара на година, с растеж от 25%, който е регистриран в последните 10 години. Това са позиции, при които човешкият фактор ще е важен и занапред, защото не се поддават на автоматизация:

ИТ специалист

Предпочитани специалности: Компютърни науки, Компютърно програмиране, Компютърни мрежи.

Приблизителна средна годишна заплата: $99 530 (разработчици на софтуер, приложения), $87 320 (компютърни системни анализатори).

Инженер

Предпочитани специалности: Инженеринг, Софтуерно инженерство, Инженерни системи, Електротехника, Биомедицинско инженерство.

Приблизителна средна годишна заплата: $87 140 (машинни инженери), $95 780 (електроинженери), $87 130 (строителни инженери).

Архитект

Специалност: Архитектура

Приблизителна средна годишна заплата: $138 720 (архитектурни и инженерни мениджъри).

Мениджър, Управление

Предпочитани специалности: Бизнес администрация, Международен бизнес.

Приблизителна средна годишна заплата: $126 040 (мениджъри продажби), $137 400 (маркетинг мениджъри), $114 140 (мениджъри човешки ресурси).

Медик

Предпочитани специалности: Медицина, Биология, Медицински сестри, Спортна медицина, Здравна администрация, Кинезитерапия.

Приблизителна средна годишна заплата: $69 790 (медицински сестри), $83 940 (кинезитерапевти), $97 280 (лекари).

Финансист

Предпочитани специалности: Финанси, Счетоводство, Икономика.

Приблизителна средна годишна заплата: $76 670 ( за счетоводители и одитори) и $92 250 (за финансови анализатори).

Какво показват тенденциите в най-добре развиващата се икономика в Европа – Германия. Ето кои са най-добре платените професии в страната (€ хил. годишно):

Лекар, завеждащ отделение €109.19

Мениджър за работа с клиенти €78,70

Лекар със специализация €75.68

Управление на фондове / активи €71,29

Специалисти – научно-изследователска дейност €70.83

Данъчен консултант €69.52

Специалист продажби и маркетинг €67.60

Специалист бизнес развитие €66.56

Юрисконсулт €65.99

Финансов мениджър, специалист в областта на корпоративните финанси €65.59

Лекарите са на върха на класацията и в САЩ. Средната годишна заплата на лекар там е над 180 хиляди долара; следват ги адвокатите със средно възнаграждение над 150 хиляди долара. Топ 3 завършва със позицията „мениджър изследване и разработване“ – над 130 хиляди долара.

Къде сме ние?

В национално-представително проучване сред 621 работодатели в България, проведено по поръчка на компания свързана с управление на човешките ресурси, най-търсените професии за 2016 г. в България са: квалифицираните работници, инженерите, шофьорите. Следват ги работниците в сферата на ресторантьорството и хотелиерството; лекари и други здравни професионалисти; мениджъри (мениджмънт / корпоративни); работници; оператори производство / оператори на машини; счетоводители и финансисти и едва на последно (10-то) място - IT персонал.

Професиите на бъдещето

На последния световен икономически форум беше цитиран анализ, според който пазарът на труда ще е много динамичен. B дoĸyмeнтa ca посочени мнeниятa нa 350 paбoтoдaтeли, зaeти в 9 индycтpии в 15-тe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи в cвeтa.

Кои ще са най-търсените професии в следващите години Топ 5:

1. Aнaлизaтopи нa дaнни – търсенето е свързано с нарастващия обем информация, която подлежи на обработка и професионален анализ, и това ще се случва във всички индустрии.

2. Πpoфecии, cвъpзaни c мaтeмaтиĸa и ĸoмпютpи

Пpoгpaмиcтите, coфтyepните paзpaбoтчици, cпeциaлиcтите пo cигypнocттa нa инфopмaциятa и дp. ще продължават да бъдат търсена работна ръка.

3. Apxитeĸти и инжeнepи – очаква се ръст на търсенето на професионалисти специализирани в биoxимиятa, нaнoтexнoлoгиитe и poбoтиĸaтa.

До 2020 г., в света ще бъдат създадени над 2 милиoнa paбoтни мecтa в cфepaтa нa ĸoмпютpитe, мaтeмaтиĸaтa, apxитeĸтypaтa и инжeнepнитe нayĸи.

4. Cпeциaлиcти пo пpoдaжби – нуждата от такива специалисти се запазва, както в частния, така и в държавния и гражданския сектор.

5. Bиcши мeниджъpи – бизнесът ще има нужда от квалифицирани специалисти, които могат да ръководят екипи, преминаващи през промени, продиктувани от навлизането на новите технологии. Такива специалисти ще се търсят и в медиите и в развлекателната индустрия.

Това, което всички анализатори отчитат като тенденция обаче, е че бъдещето е на комплексните специалисти – хората, с множество и интереси и умения, със съпътстващи основната специалности или мултипрофесионалисти. Защото те са по-адаптивни към променящите се условия на пазара на труда, работят в по-кратки срокове и са по-ефективни, тъй като въплъщават качествата на няколко професионалиста едновременно. Това са специалистите на бъдещето.

Материала подготви Янка Петкова

На 14 май Южният парк в столицата ще бъде превзет от бебеносещи майки. Организаторите „Kaya” (ергономични раници и слингове) и MVJ dance & aerobics studio Flash Mob отправят към родителите истинско предизвикателство! Да се насладят на бебеносенето и удоволствието да бъдат активни, заедно с децата си.
Събитието започва със среща в 10,30 на алеята с уличния фитнес, за загряване, репетиция и усвояване на хореографията, създадена от Валентина Недева и нейния екип. Началото на флашмоба „Бебеносещи майки превземат Южния парк“ е в 12 часа.
Заповядайте! Забавлявайте се заедно с децата си и спечелете награда от организаторите!
Какво е нужно, за да участвате? 
Абсолютно нищо! Стягайте своята ергономична раничка или слинг, вземете със себе си децата и доза слънчева енергия!
Всички майки са добре дошли!

Подробности за събитието и неговите организатори можете да намерите във facebook и на www.kayadesign.net и www.vj-dance.eu.