Еднакви, еднакви, колко да са еднакви…След първите пет минути разбираш, че тези огледални образи, близнаците, са ярки индивидуалности. Много са изкушените родители, които поддържат видимата прилика, търсейки в това някаква специална естетика. Но дали е по-добре да ги гледаме като едно или да подчертаваме по всеки възможен начин, че са индивидуалности? Нека разберем.

Преди години, темата за особеностите в развитието на близнаците не се коментираше особено. Смяташе се, че те преминават през същите етапи, през които преминава и детето, което няма близнак. Единствено резултатите от „сравнителния“ анализ показваха, че когнитивните и психически функции през първите години при тях закъсняват средно с 6-10 месеца. Те по-късно познават себе си в огледалото, по-късно усвояват речта, по-късно се научават да мислят абстрактно и т.н. А споменатото „закъснение“ в развитието се обяснява с това, че до определен момент дотолкова се „сливат“ един с друг, че не се възприемат като отделни личности. Може би затова не взаимодействат с околния свят толкова активно, колкото помежду си.

Винаги заедно

Между близнаците винаги има тясна емоционална връзка. В ранното си детство те се възприемат като едно цяло, в по-късна възраст това се превръща в способност да се „усещат“ и разбират без думи. Представките за възникване на толкова силна привързаност са заложени още преди раждането, в периода на вътреутробно развитие. Когато детето е едно, то се ориентира изключително по майка си: чува биенето на сърцето й, благодарение на хормоналния обмен се учи да откликва на емоциите й. След раждането тези полезни навици помагат на двамата да чувстват по-добре заедно.

С близнаците е друго. Те чуват не само майчиното сърце, но и сърцето на другия до себе си. Все пак, за да се устроиш някак в тясното пространство, трябва да се съобразяваш със „съквартиранта“ си. Така от най-ранна възраст, животът „рамо до рамо“ принуждава близнаците да се приспособяват и адаптират към потребностите на другия. Това е основната причина за „сливането“ им след раждане – силната психологическа зависимост един от друг. Едва появили се на бял свят, те вече се чувстват комфортно един с друг, съществуват в свой собствен свят, общуват помежду си на собствен език. Може би точно тази силна връзка е причина по-късно да не си съперничат за вниманието на родителите, но това не значи, че помежду си не се конкурират почти непрекъснато.

Ако родителите им се стремят да подчертават само сходството помежду им, без да отчитат индивидуалността на всяко от децата, тази силна връзка укрепва още повече. А ако не им се отдаде да преодолеят симбиозата, в която съществуват, зависимостта им един от друг пречи да намерят себе си. Затова често един без друг близнаците не могат да функционират пълноценно. 

Детската градина и училището
Ако двойката се развива хармонично и няма силна емоционална зависимост помежду си, психолозите съветват децата да бъдат дадени в различни групи и класове в детската градина и училището. Ако обаче тази емоционална зависимост вече е формирана, това не е добра идея. Разделянето им се превръща в тежко изпитание и дори може да им нанесе психическа травма.

От раждането до втората година

Развитието на близнаците минава през няколко етапа. Периодът на пълно сливане продължава от раждането до двегодишната им възраст. Дотогава те се възприемат като едно цяло. Братята и сестрите в тази възраст са идеални партньори в общуването и игрите. Това е не само естествено, но и необходимо за оцеляването им. Благодарение на тази симбиоза родителите също се отнасят към близнаците като към едно цяло. Нито майката, нито бащата съзнателно, или не, биха желали да ощетят едното си дете за сметка на другото. За да останат безпристрастни, често им се налага да игнорират индивидуалните потребности на децата и да се грижат за тях по една и съща схема и режим. Единият близнак иска шише с мляко, получава и другият. Кърмят ги, къпят ги, извеждат ги на разходка заедно не само защото е по-практично и спестява време. Но това все пак не означава, че в първите години от живота си близнаците не се нуждаят от индивидуален подход. Напротив – колкото по-рано родителите им се отнасят към тях като към отделни личности, толкова по-леко ще протече и етапът на емоционално разграничаване в бъдеще. 

За да почувстват своята автономност, на близнаците им е нужно време. Освен това им е важно да преодолеят силната си психологическа зависимост един от друг. И главна роля за нормалното протичане на тези процеси имат родителите. 

Съвети на психолога 

Конкретните стъпки в първия етап 

1. Персонално обръщение: „Гошко, хайде да се къпем! Митко, хайде да се къпем“, а не „Гошко, Митко, хайде в банята!“, както много често се случва. 

2. Различни дрехи. Към избора на гардероб също трябва да се отнасяме сериозно. Повече родители на близнаци предпочитат да ги обличат еднакво. Това е много мило и забавно и често се превръща в игра за възрастните. Според психолозите обаче, това увлечение не е съвсем безопасно. В първите седмици и месеци, докато близнаците са съвсем малки, няма особено значение дали са облечени еднакво или различно. Но съвсем скоро те започват активно да опознават света и да забелязват дрехите си. Ако през по-голямата част от времето са облечени еднакво, това състояние на симбиоза, в което се намират изначално, става още по-устойчиво. Гледайки своето точно копие, в същите дрехи, те все едно виждат собственото си отражение в огледалото и несъзнателно започват да възприемат брат си или сестра си като неотменна част от себе си. Ако този навик на родителите продължи и в по-късна възраст, може да възникнат проблеми. Свободата да избереш с какво ще си облечен е първата крачка към самостоятелност за всеки от близнаците, възможност да действаш независимо, без да се съобразяваш с другия.

В идеалния случай е най-добре близнаците да са облечени различно още от раждането си. Така има повече шансове, когато поотраснат да не възприемат това обстоятелство като норма и няма да искат да им се купи това, което е било взето на братчето или сестричето им. Различните дрехи подчертават и разликите в темперамента на всяко от децата. Чрез тях те имат възможност да проявят себе си, характера си, независимо един от друг.

3. Различни интереси. Стремежът да се приравняват близнаците не само в грижите, но и в увлеченията им е друга масова грешка. Понякога родителите не задоволяват индивидуалните особености на децата си, просто защото нямат възможност да го направят. Затова близнаците заедно рисуват, слушат приказки или гледат филмчета заедно. После ги записват на един и същ спорт или учат един и същ инструмент и т.н. Изключително грешен подход. Не бива да забравяме, че близнаците си приличат само външно. Характерът, темпераментът, интересите и увлеченията ми не съвпадат.

Езикът на птиците
В общуването помежду си, повечето близнаци използват свой собствен език. Добре би било родителите им по-често да се заслушват в тези „разговори“. Така ще успеят да уловят „кодовите“ думички и да се включат в диалога, назовавайки нещата с истинските им имена. Разбира се, ненатрапчиво и без раздразнение.

 Втори етап

Между 2-та и 6-та година близнаците започват да се отделят постепенно един от друг. Да се осъзнават като личности, но все още се сравняват помежду си. На този етап работи принципът на противопоставяне: качествата и желанията на единия буквално допълват чертите и интересите на другия. Родителите вземат активно участие в този процес, често поставяйки етикети: „Гошко е по-буен, докато Митко е спокойно дете.“. Точно в този период между близнаците възниква съперничеството. За да придобие независимост двойката трябва най-сетне да се раздели. Тази потребност води до сериозна конкуренция. Всеки от близнаците иска да бъде обичан от мама и татко, независимо от братчето или сестричето. Има и случаи, в които на тези двамата изобщо не им се иска да се разделят, комфортно им е да съществуват в симбиоза. Тогава е възможно да възникне истинска драма, почти като в съпружеска двойка на границата на развода. Тоталното противоборство или прекомерната близост са сигнали за един и същ проблем – че единият (или и двамата) изпитва трудности с идентификацията си.

Ако родителите не се опитват да пресекат опитите на децата да изяснят кой от тях е „главен“, единият близнак по правило става „водач“, а другият „подчинен“. По-нататък тези отношения укрепват емоционалната връзка помежду им и пречат на единия от тях да се реализира самостоятелно. Водачът може да стане по-успешен, а воденият да се задоволява с второстепенни роли.
Ако възрастните се намесват грамотно в конфликтите и регулират общуването помежду им, конкуренцията стихва и започва социализацията. Децата отиват на детска градина или на училище, където учат самостоятелно един от друг. 

Съвети на психолога

За да се избегне формирането на тандем „водещ-подчинен“, родителите трябва да поддържат атмосфера на  равнопоставеност и да не правят несъзнателно от единия „главен“. Важно е да забележат кой в коя област се справя най-добре и да позволят на децата да се редуват кой да бъде „главния“: „Гошко ,ти играеш много добре футбол, покажи на брат си как да вкарва голове.“ Или „Митко, ти рисуваш много хубаво, помогни на брат си да направи картичка за баба.“ По същия начин могат да се контролират и игрите между близнаците, още една област, в която съперничеството се проявява максимално.
Всяко дете трябва да има свое лично пространство: ъгъл в стаята, свое креватче, свой рафт в шкафа, своя масичка за писане и дори свои играчки (освен общите). Когато всичко е общо е много трудно да се възприемаш като отделна личност.

Колкото по-голяма част от времето си децата прекарват разделени, толкова по-големи са шансовете да придобият автономност. Затова, ако обстоятелствата позволяват, родителите трябва да се стремят да прекарват време насаме с всеки един от близнаците поотделно. Мама може да отиде с единия на куклен театър, а тате да заведе другия да поритат в парка.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Parents