В покрайнините на Вселената имаше едно магазинче. Нямаше табела, ураган я беше отнесъл някъде преди години, а новият собственик така и не сложи нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.

Асортиментът беше огромен. Тук можеше да си купиш всичко: огромна яхта, дом, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красива фигура, победа в конкурс, мощна кола, власт, успех и много, много други неща. Не се продаваха само живот и смърт. С това се занимаваше главният офис, който се намираше в друга Галактика.

Всеки дошъл в магазина (а имаше и такива, които нито веднъж не бяха влизали, седяха си в домовете и просто мечтаеха) най-напред се интересуваше колко ще му струва желанието.

Цените бяха различни. Например любимата работа струваше отказ от стабилността и предсказуемостта; готовност да планираш самостоятелно и да структурираш живота си; вяра в собствените сили; да си позволиш да работиш там, където ти харесва, а не където трябва.

Властта беше по-скъпа: трябваше да се откажеш от някои свои убеждения; да умееш да намираш рационално оправдание за всичко; да умееш да отказваш; да си знаеш цената (и тя трябва да е достатъчно висока); да можеш да казваш „АЗ“; да се заявяваш, въпреки одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени изглеждаха странни – брак можеше да си купиш почти без пари, докато щастливият живот струваше по-скъпо: умение да поемеш лична отговорност за собственото щастие; да получаваш удоволствие от живота; да знаеш какво искаш; да се откажеш от стремежа си да отговаряш на очакванията на другите; да можеш да цениш това, което имаш; да си позволиш да бъдеш щастлив; да осъзнаеш собствената си цена и значимост; да се откажеш от бонусите „жертви“; да рискуваш да загубиш някои свои приятели и познати.

Как излетях от клетката

Не всеки беше готов веднага да си купи желание. Някои, виждайки цената, се отказваха и си тръгваха. Други дълго стояха замислени, изчислявайки наличността в портфейлите си, мислейки откъде да си намерят още средства. Други се оплакваха от високите цени, искаха да им направят отстъпка и се интересуваха кога ще има разпродажба.

Имаше и такива, които даваха всичките си спестявания и получаваха заветното желание, опаковано в красива шумоляща хартия. Другите клиенти гледаха завистливо щастливците и злословеха, че продавачът вероятно им е познат и затова са получили желанията си без много усилия.

Често предлагаха на собственика да намали цените, за да увеличи клиентите си. Той винаги отказваше, защото от това щеше да пострада качеството на желанията.

Когато го питаха дали не се страхува, че може да се разори, той поклащаше глава и отговаряше, че винаги ще се намерят смелчаци, които са готови да рискуват и да променят живота си, да се откажат от познатото и предсказуемото; способни да повярват в себе си, с достатъчно сили и средства да платят изпълнението на желанията си.

А над вратата на магазина и досега виси една и съща реклама: „Ако желанието ти не се е изпълнило, значи още не си си платил.“

Източник: b17

Препоръчваме ви още:

Сега ти остава да бъдеш щастлива

Всичко, което ни свързва

Обещайте си