Автор: Мария Пеева

Големият ми син беше на 18, когато реши да си купи някакъв супер скъп телефон, при положение, че имаше предния модел, който му върши същата работа. Баща му отказа. Синът ми излезе с аргумента, че може да си го вземе на лизинг и да си го плаща с джобните. Баща му се съгласи. Искахме да видим какво ще се получи от този лизинг. И познайте. Отказаха му, разбира се. Та той нямаше никакви доходи освен джобните си. Смяхме се с глас, когато Теди ни разказа тази история - как влязъл в офиса, докаран в най-хубавите си дрехи, самоуверен, обяснил за какво идва. Човекът отсреща почнал да си пише нещо на компютъра, кимал с глава. И после дошъл този момент, в който го запитал какви са основните му приходи и Теди отговорил:

- Татко ми дава джобни.

А човекът му отвърнал:

- Може би не е лоша идея тогава баща ви да дойде и да поиска лизинг. На него има далеч по-голяма вероятност да му отпуснем.

Да, всички се смяхме, но си направихме и съответния извод. Бяхме допуснали огромен пропуск в неговото възпитание - Теди изобщо не беше научен да цени парите и да борави с тях.

Не искам да оставате с лъжливото впечатление, че това е, защото сме някакво богато семейство, което си глези децата и им осигурява всичко, което пожелаят. Всъщност причината е съвсем друга. В годините, когато Теди беше малък, ние работехме ужасно много и парите вечно не стигаха. Но въпреки това, от чувство за вина, че не му отделяме достатъчно внимание, ние с баща му полагахме неистови усилия по никакъв начин да не се чувства ощетен. С други думи свръхкомпенсирахме с всякакви вещи и подаръци, от които той нямаше нужда. Той имаше нужда от най-обикновена топка, която да порита с баща си, който работеше и през уикенда. Имаше нужда от майка, която не работи по 12 часа на ден, ами го води на кино или на разходка след училище. Имаше нужда от куче, с което заедно да поиграем или от редовни семейни почивки. Всичко това не успяхме да му го осигурим. Раздавахме се на макс, скъсвахме се от работа, за да постигнем финансова сигурност. Така сме мислели, че е редно, не се обвиняваме за всички пропуснати мигове, но… ни липсват. Прости ни, Теди. Хубавото е, че сега всъщност прекарваме много повече време заедно, отколкото в детството му. И то не за да поправим грешката си, а защото ни е приятно. И още нещо… С по-малките му братя не правим това. Намерихме някакъв баланс между работата и семейството, и ако се налага да се прави компромис, той не е за сметка на семейството. Струва ми се, че това е правилното решение.

Втората грешка, която осъзнахме, е, че не сме му създали реална представа за финансите на домакинството. Впоследствие коригирахме и този пропуск с по-малките си момчета. Погрижихме се да са наясно с това как се печелят парите и за какво се харчат. Повярвайте ми, никога не е прекалено рано да обясним на децата си елементарните финансови правила. Това дори ще им е интересно, а освен това ще ви спести безкрайните обяснения защо не може постоянно да се купува всичко, което си пожелаем. Може дори заедно да си направите таблица, в която да вписвате приходи и разходи.

Защо му е на тийнейджъра карта?

На най-малките обясняваме семейните финанси ето така:

1. Татко и мама работят и получават пари за това. Парите отиват в банката, където ни ги пазят. С карта теглим, ако ни трябват в брой, или плащаме за всичко необходимо. Много е важно в края на месеца парите, които сме похарчили, да не са повече от тези, които сме изкарали. Най-добре е, ако са по-малко, защото тогава парите, които не сме похарчили, са спестени - както вие спестявате в касичката. Човек може да спестява за нещо специално, с някаква цел. А може и да спестява за всеки случай, да има резерва, ако някога се наложи.

2. Парите, които са необходими за домакинството, не са само тези, които харчим в магазина за храна и дрешки. Всъщност храната и дрешките са малка част от разходите. Ето за какво се харчат пари в едно семейство:

• Кредит - когато ни трябваше по-голяма къща и не ни стигаха парите, банката ни даде назаем, а всеки месец ние й връщаме по малко.
• Битови разходи - всеки месец плащаме за тока, водата, интернет и всичко останало, което използваме като услуги.
• Храна
• Транспорт
• Образование - тук са всички такси за училища, курсове и обучения, материали и пособия.
• Развлечения - това са разходите за забавления, рождени дни, празници, културни и спортни събития и хобита.
• Почивки и пътувания
• Облекло и грижи за външния вид
• Лекарства и здравеопазване
• Подаръци, играчки и джаджи

Мамо, ние бедни ли сме?

На тази снимка Алекс организира гаражна разпродажба, след като му казах, че Феята на зъбките няма да дойде скоро при него.

После им предлагам да подредим в правилната последователност всички тези разходи - според важността им за семейството. В разговора става ясно, че има неща, без които не можем и те отиват на предна позиция. Накрая те сами слагат играчките и джаджите на последно място. Тогава заедно определяме бюджета за тях. Никой не се сърди. Децата обичат да са наясно с картинката. И независимо, че сега имаме по-големи финансови възможности от времето, когато Теди беше дете, реално харчим доста по-малко за излишни предмети. Като пиша това, в никакъв случай нямам предвид, че децата нямат нужда от играчки, напротив. Но те нямат нужда да бъдат затрупвани с тях или непременно да получават всички играчки, които поискат. Дори нещо, което сме решили да им купим, ще стане още по-желано, ако им дадем възможност да почакат известно време и да предвкусват удоволствието да го притежават.

Само да ви предупредя, че след тези разговори понякога има забавни периоди, когато децата изпадат в крайности и много държат да демонстрират финансовата си компетентност и отговорност. Може и да ви се случи нещо подобно на тази история:

- Мамо, ще ми купиш ли шоколадово яйце?

- Мисля, че моментът не е подходящ. (имам предвид, че е точно преди обяд).

При което Коко се обръща към продавачката:

- Може ли да ни запазите едно яйце за следващия месец, когато ще можем да си го позволим?

Но като цяло мисля, че по-добре е да рискуваме децата ни да са малко по-скромни, отколкото да ги възпитаме в другата крайност. Може би някой ден Теди ще ви разкаже как се сблъска със суровия живот в Англия и в крайна сметка се научи, че най-добре е човек да си вади парите сам, а да не чака на джобни от татко.

Финансовите приключения на нашето семейство достигат до вас с подкрепата на Visa. На сайта им може да прочетете повече за промоциите им и да спечелите страхотни награди.

Препоръчваме ви още:

Децата и парите