Автор: Виктория Христов

Обичайното сутрешно прехвърляне на Фейсбук с отегчената ми физиономия от това, че нищо не може да ме изненада.

Попадам на снимка на просеща жена с кратка история за живота ѝ.

Това, което спира погледа ми, е коментар от една дама, който гласи: “Лесно се изкарват така пари.“

Примигвам и се замислям, наистина ли може да ти се стори лесно?! Или просто е лесно да седиш и да бълваш омраза към всичко и всеки в социалните мрежи.

Както се казва – на чужд гръб и 100 тояги са малко.

С изненада откривам, че въпросната дама е директор на училище или поне това е официалната информация в профила ѝ.

В този момент вече съм бясна. Бясна съм в качеството си на човек, на българин, на бъдещ родител, на българин, живеещ в чужбина. Бясна съм в качеството си на мислещ гражданин, който вижда една идея по-далеч.

Има едни елементарни етични правила, които важат за всички. Не може просто да обикаляш и да сееш негативизъм във Фейсбук или на улицата, или в градския транспорт, или в супермаркета, когато си публична личност, пример и ръководител. Не може да ти е поверено бъдещето на тази държава, а ти да действаш, сякаш това е най-лесната ти задача за деня.

Госпожо Директор, моля осъзнайте длъжността, която заемате. Моля, осъзнайте, че думите остават някъде там и имат значение.

Моля разберете, че Вие сте проблемът на тази държава. Помъдряването е осъзнаването колко много неща не се нуждаят от вашия коментар. Особено, ако той не е градивен, а елементарно плоско заяждане.

Бележка на редактора: Решихме, че е важно да споделим с вас писмото на Виктория, не за да "изобличаваме" директорката, (затова и сме скрили името й) тя със сигурност има своите достойнства и качества, може би е прекрасен човек в личните си отношения, сигурно е и блестящ преподавател. В случая обаче ни се иска да обърнем внимание на всички личности, били те известни или не, които чрез професията и обществената си дейност дават пример на децата ни и моделират характерите и светогледа им. Моля ви да полагате особени усилия да бъдете пример за добротворство и етика, а не обратното. Моля ви специално да избягвате изказвания, които принизяват когото и да било, независимо от състоянието, външността и начина му на живот. За контраст ми се иска да приключа със съобщението в електронния дневник на сина ми по повод първия учебен ден. Мисля, че е подходящ финал.

Уважаеми родители,

        Ние твърдо вярваме, че училището не е просто  институция, която трябва да обучава. Тя трябва да възпитава, да учи на съпричастност и да помага на децата да бъдат не само отлични ученици, но и добри хора. Ето защо Ви призоваваме тази година вместо цвете на учителя да подарите усмивка и надежда на дете в нужда  и така да превърнем нашия празник в Ден на вярата в доброто и човещината. 

       За тази цел в училището ще бъдат разположени урни, в които ще можете да оставите своето дарение. Със събраните средства ще подпомогнем няколко дарителски кампании, с които ще накараме нуждаещите се деца да изживеят своето вълшебно детство.

Препоръчваме ви още:

Дървото е гнило от корена

Мамо, ние бедни ли сме?

Бизнесът с чистата съвест

Умора на съчувствието