Автор: Долорес Белоречка

Влюбих се отново, колко хубаво усещане! Влюбих се отново... в родния си град! Възхвален от едни, оплют от други (включително от мен), установих, че го обичам. След 40 години!

Признавам, излзязох от него преди почти 20 години, тогава беше много по-мръсен, натруфен от една страна и сив от друга. Не бях свикнала да има толкова много хора, толкова много боклук, непочистени градинки и кучешки екскременти навсякъде. Не бях, защото съм закачила и от онова време, в което дори кварталите цъфтяха като розите пред блоковете, боклуци не стърчаха от кофите за смет и се дишаше... все още...

Сега дори и там има напредък. Жителите установиха най-сетне, че никой няма да оформи цветята, затова съвсем доброволно започнаха да облагородяват местата, където живеят. Е, не всички, има още много какво да се желае.

А центърът, леле колко е хубав рано сутрин! Вървя си аз бавно (а иначе все бързам), не за друго, защото съм болна и нямам сили.

Вървя си по онзи булевард, толкова пъти сниман с планината отзад, че все ми се струваше, че е фотошоп. Ами не е... идеше ми да се снимам с тази красота, но не ми прилича на годините и дрехите си казах. А и на характера.

Минавам по малките улички в търсене наум на най-прекия път до поликлиниката, че едвам се влача, а и още има много ремонти, които учудващо не ми пречат. И виждам, и чувам един друг град. Хора вече пият кафе, други чистят пред магазинчетата, младежи вървят и се смеят – не им ли е рано не знам, може би от купон се прибират. Някъде заплаква бебе - още е топло и прозорците са отворени... Подрънкват камиончета със стоки. А група чужденци бързат... не знам закъде... чужденците – и те са се умножили, мисля, че е за добро.  

И една еуфория ме завлядя отвътре и установих с почуда, че това е любов! Обичам го този град!

Честит празник на него и на всичките му жители! Пазете го и го красете!

 Снимки: 123rf.com

Прочетохте ли

Да изживееш този град